Което си знае, него си го и бае

Както вече писах, въпреки че все още мога да чета (по моята скромна преценка) достатъчно силни лекции, Злото ме изхвърли от Военна академия. Сега през започналата на 1 септември нова учебна година, младите колеги ще пренапрягат вратните си жили (те са наистина много силна смяна), за да четат моите лекции, а аз ще си седя вкъщи и ще се чудя как да запълня внезапно появилото се огромно свободно време.
И след десетки години на много интензивна главно умствена дейност, сега, като всеки редови пенсионер, търся как да запълня това свое огромно свободно време. Позната история.
Та ровейки, за да уплътнявам своето време, в необятните си архиви, вчера попаднах на мой дневник от 1976 г. В него съм записал подробно изповед за нейния живот на моята баба Райна, стара-майка, от село Стоб.
Ето какво, с оглед на днешната ситуация, ме впечатли в тази нейна изповед.
В един момент тя ми разказва за живота на своята свекърва (и моя прабаба) Гюргя.
Когато била чумата (Испанският грип), семейството на прабаба ми отишли да погребат едно от децата ѝ, починало от чумата. Когато се върнали вкъщи, друго от децата ѝ било починало. Така този ден те погребали две деца. Все от чумата.
И нямало какво да се прави. Каквото Господ решил. Нищо не помагало. Седели и чакали хората. Едни не се разболявали, други се разболявали и някак оздравявали, а трети се разболявали и умирали. Наистина нищо не можело да се направи. Каквото ти било писано. Съдба. Когото Съдбата посочи, той умирал.

Днес не е така. Има ваксини, има лекарства. Може да се намали както вероятността да се заразиш, така и вероятността да се разболееш, също и вероятността да се разболееш тежко, а най-вече вероятността да умреш от тази чума.
Но нашият народ се държи досущ както по време на Испанския грип преди 100 години. Не е мръднал и със 100 милиметра в правилната посока. Седи и чака. Но не ще да се ваксинира. Той на ваксини и наука не вярва. Той вярва на конспиративни теории.
Щяло било да му променят ДНК-то! Ех, де да можеше да бъде променено ДНК-то на народа ни. Ама не може. За неговото ДНК бронебойни патрони няма открити!
Този калпав и неòправен народ няма да се вразуми, докато - не дай Боже – един ден не се докара до времето, когато моята прабаба още не погребала едно дете, трябва да се връща на гробищата да погребе друго дете…
Звучи страшно. Ама как още да му обясниш на българския народ, че 100 години са много време за научаване на урок от чумата. Но тоз народ не иска да се учи. Той си знае. И това, което си знае, него си го и бае.
  
  04.09.2021 г.