Обирите на нашите два блока в ЖК „Люлин” – 6, които извършва една нагла и брутална банда, продължават. През изминалата нощ ние бяхме нападнати отново.
  За седми път в продължение на седем седмици.
  Крадците действат безнаказано, все по-хладнокръвно, гадно и самоуверено.
  А властта (т.е. полицаите, тези храбри, сърдити и неудовлетворени подведомствени служители на Техни Формално и Неформално Величества - Неформалният и Формалният Лидери на „ГЕРБ”) бездейства, прави си пас, примира в сънлива досада и идва, когато й е кеф. Ако ли пък дойде, гледа с умопомрачително безразличие, прозява се от скука и си бърка я в ухото, я в носа, вади от там разни работи и ги разглежда пред очите на моите съседи с неподправено удивление, сякаш ги вижда за първи път...

  Така е в страната на Бойко и Цецо.
  ”В страната на Бойко и Цецо апаши върлуват навред.”
  Колкото за толкова мога да стихоплетствам и ако наистина ми писне, ще допиша вече готовите куплети, които ще предложа за текст към един very cool партиен химн на „ГЕРБ”.

  Ако не бях бесен, сигурно щях да бъда по-малко емоционален в тези си писания.
  Но животът на семействата в двата ни блока се превърна в ад. Група редовни български данъкоплатци са подложени не перманентен терор, а отсреща няма никой.
  Няма „ГЕБР”, няма МВР, няма правителство, няма държава.

  Не, аз ще се въздържа и ще се дистанцирам от по-груби възклицания на мои колеги и приятели, които като гледат какви талази от за първи път нахлули във властта хора ни сполетяха през последните месеци, употребяват определения като „пасмина”, „орда”, „орляци скакалци”.
  Това, което ме изважда от кожата е атмосферата на пълна беззащитност, взривно нарасналата тревожност на моите съседи, които се страхуват за децата си, за имуществото си, за сигурността си.

  Иначе, натрупвайки първи впечатления от новите властимащи, аз се опитвам да им дам шанс - да се научат да управляват. Макар че с невъоръжено око се вижда, че никога през годините на Прехода (освен може би през 1990 г.) толкова много случайни, неопитни, лишени от елементарна представа какво е това мениджмънт на държавата хора не са нахълтвали чрез ракетата-носител ББ във всички нива и клонове на властта.
  Аз знам, че в България е било и ще бъде политическият партизанлък да прогонва предишната администрация и да я замества със свои партийни протежета, племенници, земляци и любовници.
  Е, сега, как да го кажа – настъпи часът на дребната буржоазия – на онези, които къде с бизнес, къде с далавера, направиха известни, та макар и не чак толкова много пари през Прехода и се устремиха жадно към властта.
  На дребната буржоазия, ако поразсъждаваме или историко-материалистически, или просто логично, главният й проблем е, че тя е неспособна да мисли дългосрочно, стратегически. Тя е закотвена в днешния ден и вижда най-много до утре. Тя предпочита не изграждането, не инвестициите в трайното и перспективното, а сегашното, настоящето. Тя се стреми към насищането на всякакви валенции и комплекси, към бързите удари и внезапните сделки. Тя си пада малко парвеню, малко грандомански, малко да поимитира, да наслага отгоре някакъв лукс, шармантност, блясък - какво, че отвътре е доста кухо и отвън кънти на кухо.

  Дори това бих го преживял. В края на краищата – вижте го Барозу, вижте ги Ромпой и Аштън – ах, какви мижитурки, те ли миличките сивички политичета ще водят Европа към тревогите на близките 10-20 години на света, те ли ще дават европейски отговор на драматичните и трудно предсказуеми бъдещи рискове и предизвикателства?! Абсурд, абсурд, абсурд.
  И подобни политически лилипутчета са лидери на моята Европа – на модерна Европа, на Европа на първия съвременен европеец Свети Августин и на последния съвременен европеец папа Бенедикт XVI!

  Така че бих прегътнал всичко – дори България да бъде страната на Бойко и Цецо. Само че...
  Само че – както се убедиха в своите седем по седем безсънни нощи съседите ми от двата люлински блока – става дума за сигурност. За най-нормалната индивидуална сигурност.
  Н.Ф.В. и Н.Н.В. (т.е. Негово Формално Величество и Негово Неформално Величество) трябва да си дадат сметка, че истината не е в медийния комфорт и в тълпите маргинализирани душици, които вярват винаги и само в поредния харизматичен спасител на отечеството.
  Истината е в статистиката, в реалния живот. Истината е в това, че в пилотната кабина на държавния самолет дори и да има не един, а даже два пилота Н.Л. и Ф.Л. (Неформален Лидер и Формален Лидер), самолетът е неуправляем - защото пилотите му гледат назад, в миналото или в огледалото на собственото си неотразимо его.

  А в същото време първа се опомни престъпността. Не престъпността от високите етажи – тя знае как да омотае властта – всяка поредна власт. Защото ходи на лов с нея или участва с нея в благотворителни мачове или в тържествени мероприятия и концерти. А обикновената, уличната и битовата престъпност.
  Това е престъпността, която през последните месеци прави живота на простите българи (гальовно наречени през стиснати зъби от един виден функционер „прошляци”) в ад.

  Преди няколко дни, когато майки с малки деца плачеха в проливния дъжд от безумно организирания транспорт на „Хладилника” (за да стигнат с автобус 9 до НДК им бяха нужни 2 часа), аз се канех да напиша материал „Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, Градски транспорт – днес. Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, „ГЕРБ” – утре”). Но се отказах. Хайде, казах си – не може от няколко дни засилени безумия в (гр)адския транпорт да се лепят веднага политически етикети.
  Но ако днес все повече изпаднали в пълна несигурност от необезпокоявано разпасалата се улична и битова престъпност български граждани вече си казват „Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, квартална полиция”, то утре те ще си кажат, сто процента ще си кажат: „Тъпо, по-тъпо, най-тъпо, „ГЕРБ”. И не е нужно да си Баба Ванга, Алена или Ели Логинова, за да направиш подобни прогнози, обречени на сбъдване.

  Терорът, на който нашите два блока са подложени и паниката, с която ме посрещнаха днес разгневени съседи, промениха намерението ми за какво да напиша поредния материал за моя сайт.
  До обяд имах лекции в Софийския университет – в прашна аудитория, със стари реквизити, скърцащ под и гнил дъх от избил тук-там мухъл. Нямаше как да не направя за сетен път паралел с оргията от непрекъснати ремонти и подобрения, която се вихри в институциите на властта, както и с парите, хвърляни за лукс цели пет години, докато бях в президентството.
  Още повече, че от сряда до петък имах лекции във Военна академия – друго старо, достойно и достолепно учебно заведение.
  Така че бях решил да напиша материал в духа на: „След БАН и ВАК да се готви за гилотината и държавното висше образование!”.

  Не, не преувеличавам. Помнете ми думата. БАН и ВАК са първите жертви в борбата за съсипване на ролята на държавата в науката. Следваща поред за унищожаване е ролята на държавата във висшето образование.
  Аз не казвам, че БАН не трябва да се модернизира или че ВАК е безупречна институция. Това, което казвам е, че става дума за ясно осъзната и добре премислена стратегия.
  Не говоря за конспирация, план „Клин” или завера на някакво тайно братство от злодеи.
  Става дума за съвпадение, за резонансно съвпадение на интереси.
  ♦ От една страна – това са частни, групови и корпоративни интереси – подобни на тези, които 20 години поред постоянно, упорито и безпощадно изхвърлят българската държава от всички нейни жизнено важни сфери, като най-напред разбиват всякакви единни стандарти, практики, традиции и процедури на държавно ниво, а после вече е въпрос на техника – да разрушиш и разпердушиниш останалото.
  ♦ От друга страна това са вътрешни и външни, антинационални и глобализационни интереси българският народ да се превърне в народ от обслужващ персонал, от камериерки, сервитьори, лакеи и слуги, от продажни тела и продажни души, от дребни хорица, които нямат общи цели и ценности и се спасяват само поединично.
  Такъв народ не трябва да се стреми към образование.
  Образование трябва да получава само този, който може да си плати за него скъпо и прескъпо. Останалите – марш да задоволяват телесни, душевни, финансови, производствени и меркантилни интереси.

  И ето - сега си имаме най-сетне властово мислене, което презира инвестициите в качеството на живота, в качеството на човешкия потенциал, в качеството на жизнената среда, в качеството на целите и приоритетите.
  Сега си имаме власт, която гледа на тези инвестиции не като на инвестиции в по-доброто бъдеще на България, а като на досадни разходи, които трябва, на всяка цена да бъдат орязани. Защото всякакви ненужни разходи трябва - независимо от цената - да бъдат орязвани.

  Ето за какво щях да пиша днес. Но седмият пореден грабеж в нашите два блока и превъзбудените от ставащото и от беззащитността си мои съседи, промениха намерението ми.

  Всъщност, можеше ли да постъпя другояче – все пак ние живеем в страната на всеобщото безхаберие, безсилие, безразличие и безверие?!
  В подобна държава настроението на обикновените граждани не може да бъде друго, освен лошо. А в мислите им не може да не покълнва омерзение.
  Независимо, че то покълнва от само себе си и без изричното разрешение на управляващите от „ГЕРБ”.
  За което ние, като съвестни и порядъчни данъкоплатци трябва да им се извиним.
  Ей така – превантивно и за всеки случай.
  За да не ни потърсят някой ден сметка - за проявеното волномислие и волнодумие.

  Николай Слатински
  13.12.2009 г.

  P.S. Искам само да поясня, че ние, подложените на постоянни грабежи и обири съседи от двата люлински блока, не стоим със скръстени ръце и не съзерцаваме пасивно нелепата си съдба, участ и орис. Вече направихме сериозни инвестиции в личната и в общата си сигурност.
  Но има неща, които не могат да бъдат осъществени без помощта на държавата и нейното МВР. Все пак иначе не ни остава нищо друго, освен да се барикадираме, да вдигнем вишки като че сме ГУЛАГ и да сложим там дежурни с обикновено и автоматично стрелково оръжие!

  Впрочем, вече се роди друга идея – да наемем да ни пази някоя частна охранителна фирма.
  Лесно е да се досети човек, че изборът ни несъмнено ще падне върху „ИПОН” – най-малкото при нея „нема лабаво”, а освен това формалният и неформалният й лидер съвпадат. Така че знаеш и кой се грижи за теб, и на кого да си плащаш като поп.
  Ако не искаш да се жалваш на арменския поп. Който може да ти помогне толкова, колкото и днешната формална власт. Далеч по-ненадеждна от неформалната такава...