Продължение на предния статус.
Както знаех, все пак информацията ми беше от много надеждни източници, заповед на министъра има и награда има. Само че съвсем умишлено от най-високо ниво във ВА са се опитали да премълчат този факт. Иначе на сайта на академията има какво ли не и то включително неща от доста по-скромно значение.
Затова нека ръководството на ВА, говоря за най-висшето ръководство на Военна академия, не се опитва да прехвърля отговорността за правенето, че няма нищо такова като заповед на министъра на отбраната, на когото и да било от останалите служители на Военна академия.
Прекалено дълъг беше тормозът, на който това ръководство ме подлагаше, за да се прави сега на чиста вода ненапита. И да нарочва някого по-долу в йерархията за без вина виновен.
Аз, включително и във Фейсбук многократно съм пояснявал, че за мен Военна академия е Храм на науката в сигурността и отбраната, външната политика и вътрешния ред.
Тя може да бъде Академия за национална сигурност.
От нея съм получил изключително много и винаги съм се опитвал да ѝ дам всичко, на което съм способен като учен и преподавател.
За Военна академия никога няма да кажа и една лоша дума. Тя е нещо прекалено голямо, а ние сме само преходни нейни частички. Тя ни е дала възможността да се занимаваме с любимата професия и да се развиваме като хора на умствения труд и творческите търсения.
Съвсем друг въпрос е как Военна академия бе ръководена през последните години. Тези няколко години бяха най-тежките за мен. Казвам за мен, защото не говоря от името на никого и никого не ангажирам със своите лични, осмислени, изстрадани и силно емоционални преценки.
Военна академия заслужава много по-просветено, много по-съвременно, много по-възпитано, много по-човечно, много по-зрящо, по-зорко и по-прозорливо, много по-проникнато от уважение към хората, много по-загрижено за нейното бъдеще управление.
Това е, пак да кажа, личното ми мнение. То не е продиктувано от корист, то не е следствие от обида, то не е от желание за мъст, то не е родено от първичен, необуздан импулс, не е продукт на внезапно пламнали мои горчиви страсти.
Напротив, колегите от Военна академия знаят, че аз от няколко години говоря едно и също и съм бил преследван за това. Писал съм преди време до президента, до министъра на отбраната, до началника на отбраната, до председателя на парламентарната комисия по отбраната - с тревога за случващото се във Военната академия, за мачканите като че са трудоваци асистенти, доценти и професори - навиквани, обиждани, наказвани, изхвърляни.
Аз каквото имам да казвам го заявявам директно, едно към едно, включително и тук, във Фейсбук.
И така, действително има заповед на министъра на отбраната и аз действително съм награден от него.
Сега възнамерявам да напиша накратко в писмо до министъра моите лични мотиви, с които отказвам да получа тази висока ведомствена награда.
Остава да поясня, че този министър на отбраната няма нищо общо с тези мои лични мотиви, но така или иначе, той е министърът, на който аз трябва да откажа получената награда. И ще се опитам да му обясня накратко защо.
Воден от разбирането си за откритост, за нищо под масата и зад кулисите, ще информирам моите Фейсбук-приятели и хората, които ме четат във Фейсбук за това свое писмо до министъра на отбраната.
Макар че от този и предния мой статус, мисля, че вече стана ясно какво не ми позволява да приема почетния знак.
Моята съвест на гражданин и чест на учен, моето чисто човешко себеуважение, моето огромно възмущение за отношението към прекрасни колеги, изхвърлени по най-бруталния и безпардонен начин от Военна академия, моята болка за Военна академия не ми оставят друг ход, освен да постъпя така, както съм решил.
  
  31.07.2021 г.