Вдигнах ръце

Няма смисъл.
Ще гледам отстрани.
И да пиша, и да не пиша отново е все едно.
Пак съм в малцинство и то най-малкото - от 1 човек.
Аз смятах и след 4 април, и сега смятам след 11 юли, все същото. И то ми се струваше и ми се струва толкова близко до акъла.
Както и очаквах, не е логично да се правят два пъти едни и същи неща по един и същи начин и да се очаква различен резултат. На това някои му казват лудост.
Ние може да не сме дълго все още луди като общество, но от много време не сме нормални.
Какво смятах:
1. ББ е голямото зло, той е Злото! Всичко друго е по-добро и по-добре от него. Освен това той е психологически болен човек и поради това си състояние няма етични задръжки; и е безсъвестен персонаж, на когото липсва морална ценностна система. Така че може да лъже безпределно и безнравствено, да допуска срамни излагация без да му пука. Това го прави нагъл и безотговорен, антидемократ и изпечен политически мошеник.
2. Парламентът ще е все такъв, ако щем да се съдерем от избори, колкото и пари да с хвърлят, докато всички освен ГЕРБ и ДПС изчерпят ресурсите си.
(Впрочем, с невъоръжено око се виждаше как на тези избори ИСМВ и в по-малка степен ДБ размазаха останалите партии по нагледна агитация в градските пространства и пътищата на страната, а това са огромни пари без радикално по-ефективни резултат).
3. В България има почти квалифицирано мнозинство от хора, за които изборите са фарс или нищо не определящо нещо, напразно усилие и загуба на време без смисъл и мисъл, ето защо фатално липсва всеобществена воля и общонароден ресурс за Промяна. Затова няма как с триците на апатията и безразличието да се улавят със замах, от раз маймуните на качествено новото и радикално различното.
4. ДБ и сходните проевропейски, продемократични, пролиберални и просъвременни нагласи хора са под критичния минимум за превръщане на тези нагласи в национален консенсус. Пресметнете произведението на процента, подкрепили ДБ сред гласувалите и процента на гласувалите от всички с право на глас и ще получите резултат близък до статистическата грешка или поне твърде и твърде едноцифрен. Този твърде и твърде едноцифрен резултат показва процента за ДБ сред всички пълнолетни български граждани.
А ние се държим като че имаме твърде и твърде двуцифрен резултат; смятаме, че притежаваме патент върху истината от последна инстанция; убедени сме, че това, за което сме е толкоз просто и логично, че е направо очевидно и изобщо добре дошло за целокупния народ; искаме, както казват руснаците, всьо и сразу.
Ето защо излиза, че обясняваме колко по-добре е да си щастлив, здрав, богат и силен, отколкото да си нещастен, болен, беден и слаб...
Да, ама не!
Няма да стане. Защото го няма онова общество, което мислехме, че го има през 1990 г., а то и тогава го нямаше
Може отново да е голям изборният ни резултат, ама за да стане това ще трябва преди него да управлява някой Жан, да дойде хиперинфлацията и народът пак ошашавено да се хване за нас като удавник за сламка.
Далеч по-вероятното е да трябва да се води битка стъпка по стъпка, усилие след усилие, напън след напън, милиметър след милиметър.
Това може и да може да стане, но само като и когато Злото ББ бъде държано в ъгъла и маргинализирано по демократично-съдебен път за прегрешенията и престъпленията на управлението му.
И всеки не-ББ вариант е шанс втори път да няма подобно Зло.
Конституцията дава по три шанса. Единият от тях, този на ББ даже не трябва да се брои. Това Зло се отрича от всички заради всичко, което ни причини.
Остават два шанса. Видяхме как предния път
безобразното профукване от ИТН на единия шанс и нелепото мислене на президента за своето преизбиране с връчването на третия мандат на БСП (К), която себе си дори не може да управлява,
доведе до летален край за нула време предния парламент.
Сега пак има само два шанса. И нито един повече.
Алтернативата са трети избори през годината или конституционна криза.
А зад ъгъла дебне и се надява примрялото от страх Зло - вярва си, че ще се върне на черен джип отново на власт.
За това Зло мислете!
Всичко друго в момента е по-добро и по-добре от него.
Но и да го твърдя отново и отново вече няма смисъл.
Аз също мога да наконспирирам какви ли не сценарии, ако това е задачата.
Мога и по-силен и по-образован кабинет от този на СТ да съставя. Но съм в малцинство от един човек. Най-малкото възможно малцинство. Ала поне го осъзнавам.
Докато далеч уж по-печени политици от мен, говорят така, сякаш не си дават сметка, че и тяхното малцинство не е от особено големите...
  
  15.07.2021 г.