В памет на Доналд Ръмсфелд

Починал е Доналд Ръмсфелд!
Той бе чест „гост“ на моите лекции.
Доналд Ръмсфелд е един от мощните двигатели на революцията във военното дело (Revolution in Military Affairs, RMA).
Доналд Ръмсфелд е и един от главните виновници за геостратегическата грешка и геополитическата авантюра в Ирак, тласнала света в глобална анархия.
Доналд Ръмсфелд е известен с някои свои изказвания и метафори, които оставят дълбока следа в мисленето.
За него Робърт Кейган се шегува, че Дон е толкова задръстен, че като каже нещо гениално, посмъртно не може да го проумее.
Доналд Ръмсфелд популяризира новите предизвикателства и рискове, пред които се изправяме като неизвестните неизвестни.
Днес управлението и гарантирането на сигурността е като стрелба със завързани очи по движеща се мишена (неизвестните неизвестни). И ние можем само или да стопираме мишената, пък нека очите ни са завързани, или да махнем превръзката, пък нека мишената се движи. Но да си въобразяваме, че все така ще стреляме с отвързани очи по стопирана мишена (известните известни) – forget about it!
Доналд Ръмсфелд формулира по най-добрия начин присъщото на рисковото и мрежовото общество преследване на целево ориентираните, за сметка на досегашните ресурсно ориентирани стратегии, като каза на колебаещите се в НАТО дали да участват във войната в Ирак:
- Момчета, вече не коалицията, определя мисията, а мисията определя коалицията! И който ще идва с нас (САЩ) в Ирак, да се качва на борда и на борта и да потегляме! Няма повече имаме НАТО, да ѝ намерим работа. Сега вече имаме работа, трябва да намерим с кого да я свършим!
България го послуша и барабар Петко с мъжете се юрна в Ирак и остави златни свои чеда там завинаги…
Доналд Ръмсфелд бе най-младият министър на отбраната на САЩ, а после бе най-старият министър на отбраната на САЩ.
Като най-млад министър, продаваше на Саддам оръжия за масово унищожение, а като най-стар министър биеше Саддам по главата, че има оръжия за масово унищожение.
Доналд Ръмсфелд в началото на последното си министерстване събира в една огромна зала целия персонал от администрацията на Пентагона (Военното минишстерство; бил съм в тази уникална сграда, опирал съм си лактите на масата с Колин Пауъл; и то в онова крило, което на 11 септември 2001 г. бе разрушено).
Та Доналд Ръмсфелд говори на препълнената зала:
- Ние имаме един много силен, много опасен, много амбициозен, много трудно преодолим враг, който може да нанесе непоправими щети на американската система за отбрана и на националната ни сигурност. Знаете ли кой е този враг!?
Залата мълчи… Трескаво дири верния отговор.
Доналд Ръмсфелд изчаква минута-две и казва:
- Този враг сте вие! Администрацията на Пентагона. Защото искате да правите онези неща, които сте свикнали да правите и искате да ги правите така, както сте свикнали да ги правите. А трябва да правите нещата, които трябва да правите и трябва да ги правите така, както трябва да ги правите! Трябва да захвърлите вашата консервативност, вашата инерционност, вашата рутина, вашия страх от грешки! Трябва да се промените. Без да се промените вие, нищо в съвременната отбрана и националната сигурност не може да се промени!
Доналд Ръмсфелд можах да го наблюдавам отблизо 4 години поред на знаменитата мюнхенска конференция по сигурността всеки февруари месец!
Първата година той обясняваше от трибуната в претъпканата зала с президенти, премиери, министри на отбраната и на външните работи в течение на един час как трябва на всяка цена и час по-скоро да се нападне Ирак.
След превъзбуденото му и свръхатрактивно слово (той е бог на общуването с аудиторията, комуникатор е от Бога), германският външен министър Йошка Фишер (когото един наш пишман дипломат и карикатурен посланик нарече гальовно Йошката), взе думата и рече тихо и скромно:
- Дон, приятелю, твоето слово бе невероятно аргументирано и убеждаващо ни! Аз обаче не разбрах само две дребни и несъществени неща, можеш ли да ми ги поясниш още веднъж!?
- Go ahead, my Friend, with pleasure!
- Дон, ето какви две дребни и есъществени нещица не разбрах само от твоето удивително и вдъхновяващо слово – Първо, защо Ирак? Второ, защо сега?
На следващата година в Мюнхен, в същата зала, от същата трибуна Доналд Ръмсфелд страстно и пламенно агитираше западните и източноевропейските държави да се ангажират много по-активно с Ирак, защото там нещата не вървят никак добре. САЩ са спечелили войната, но не могат да спечелят мира. Сега е време за истинско партньорство, приятел в нужда се познава!
След това забележително слово, думата поиска един от присъстващите в залата и попита:
- Уважаеми мистър Ръмсфелд! Миналата година от тази трибуна вие ни обяснявахте колко важно е час по-скоро да навлезем в Ирак и да спасим иракчани от диктаторския режим на Саддам, въоръжен до зъби с оръжия за масово унищожение. А сега от същата трибуна говорите коренно противоположни неща. Как да се обясни това?
Доналд Ръмсфелд се усмихна и отговори така:
- Помните ли как миналата година от тази трибуна ви говорих, че има Стара Европа и Нова Европа!?
- Даааа!! – откликна единогласо залата.
- Е, ако миналата година имаше Стара Европа и Нова Европа, то тази година има Стар Ръмсфелд и Нов Ръмсфелд!
Залата се засмя и изпрати плувналия в пот и лъчезарно гледащ я Доналд Ръмсфелд с аплодисменти.
Е, този голям американски политик си е отишъл от нашия свят. Казал ни е сбогом, понесъл към другия, по-добър свят, своите множество грехове, от които всички ние страдаме. Впрочем, можете да гледате игралния филм „Вице“. В него Доналд Ръмсфелд е показан много реалистично – и като външна прилика, и като отстоявани позиции.
Както и да е… Нека Господ, след като си го е прибрал, да съди вече за делата му.
RIP, Mr. Rumsfeld!
  
  02.07.2021 г.