Абсурдите на родната реалност!

Отивам да чета лекции от служебен компютър в зала под земното равнище. Студентите са си по домовете, слабо застрашени от ковид, а ние възрастните техни преподаватели, далеч по-изложени на опасност, не сме!
Макар че семестърът така и така мина онлайн. Но не, ще направим опит да проверим с цената на здравето и живота дори, дали е вярно онова за власите и края на Дунава...
Станах много рано, за да избегна, колкото се може, навалицата в (гр)адския транспорт. Всуе.
В 6.35 метрото от Западен парк до СУ е буквално претъпкано. Хората са на далеч по-малко от комсомолското разстояние, докосват си телата, кихат си в душите... Някои са без маски, други имитират носенето на маски. Повечето все пак са с маски. Жената,в чийто скут аха да седна кашля напрягащо ме. Млади създания разговарят оживено, а когато разговарят така, маските пречат и са досадна подробност.
А аз се чудя как е възможно да се взема подобно решение, на чиято сбърканост съм свидетел и потърпевш!?
Това решение е абсолютно погрешно, то е именно абсурдно, не(об)мислено и прорисково.
А отгоре на всичко, лекциите, които започвам днес са по дисциплината "Сигурност в рисковото общество" и там, освен другото, ще чета и за вредните решения от рода на въпросното решение, като ще разказвам, показвам и доказвам, че Обществото на риска нараства експоненциално потребността от качествено нови стратегически лидери, от визионери, а техните решения трябва да са Лидерски, минимизиращи рисковете, минимизиращи уязвимости, засилващи устойчивостта и базирани на задълбочен и перспективен анализ, на стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране!
Да бе, да...
Единственото, което ме утешава е, че ми остават десетина дни до пенсионирането и няма повече да съм нито съучастник, нито потърпевш от подобни абсурди, срещу които заемат непримиримата си позиция през всичките 41 години трудов стаж - и преди, и сега...
  
  01.05.2021 г.