Готов съм да подпиша дори клетвена декларация, че добронамерено и доброжелателно, честно и почтено се опитвах, опитвам се и ще се опитвам да намеря удовлетворителен или поне някакъв отговор на въпроса: Какво всъщност прави правителството на Бойко Борисов – т.е. в какво се състои и изразява неговото управление?
Отговор засега нямам. Не просто какъв да е – никакъв отговор нямам.
И в същото време за мен е съвсем естествено, че рейтингът на правителството расте, а рейтингът на Бойко Борисов чупи всякакви рекорди.
Не е ли това парадокс?
И може ли да не бъде парадокс, след всичкото, което се случва пред очите ни.
Откъдето и да погледнеш – правителството е като пиле в кълчища, което рискува един ден да се окаже лъжливото овчарче.
Правителството няма стратегия. Но хайде, то не е чак такъв грях.
Стратегията е искане или на шепа занимаващи се с наука кабинетни „читанки” (като мен), или на опозицията – доколкото такава днес изобщо има.
Освен това – защо ти е стратегия, когато имаш Бойко Борисов!? Той е Стратегията. И Тактиката – също.
Пък и за каква стратегия може да става дума в днешно време?! При тази световна криза, при тези глобални процеси, при тази невероятна динамика на събитията и „при това тежко наследство от Тройната коалиция”!
Подобно крайно негативно стечение на обстоятелствата превръща управлението в рафтинг по стремително носеща се, с бели вълни, бучаща вода на бистроструен планински поток. Или в яздене на освирепял бик – когато единствената задача е да се удържиш върху гърба му, колкото се може по-дълго, каквото и да ти струва това.
Далеч по-важното е обаче, че правителството изобщо си няма представа – към какво се стреми, какво смята да прави и какво не би направило на никаква цена.
То мисли едно, говори - друго, прави - трето, а обяснява на обществото като свършена работа – четвърто.
Правителството е механичен сбор от амбициозни импровизатори, гръмкогласи оратори и смели експериментатори.
Днес то заявява едни намерения и Бойко Борисов ги обяснява най-подробно, аргументирано и подкрепено със зашеметяващи данни за споменатото по-горе „тежко наследство от Тройната коалиция”.
А утре, още преди утре да е станало днес, то се отказва от тези си намерения (които междувременно са стреснали, трогнали и очаровали обществото) и Бойко Борисов обяснява най-категорично, аргументирано и подкрепено със зашеметяващи данни за „тежкото наследство от Тройната коалиция” - защо са ги отхвърлили.
Да вземем само хрумването за фискалния резерв от последните дни.
Тъкмо се бях разтревожил не на шега, че ще вземат наистина да „дръпнат” от БНБ част от фискалния резерв, за да го депозират в някои търговски банки „за по-високи лихви” и те (правителството, т.е. Бойко Борисов) дадоха заден ход.
Направо да се чуди човек дали властта се намира на „Дондуков” или в детска градина, където я дундуркат и тя сочи с пръстче и казва „искам това-а-а-а-а, искам онова-а-а-а-а!”.
А се бях разтревожил наистина, защото си представих съвсем зримо коя банка ще получи най-голямата част от фискалния резерв. И си спомних не по-малко зримо за една банкова криза, която завърши с лек погром над парламента, с тежко стопяване на депозитите на обикновените хора и с изпиране на дълговете на необикновените хора. А накрая и със скок-подскок от ляв на десен крак под мотото „Кой не скача е червен!”. Но тогава Бойко Борисов беше още ляв и червен. Последното само го предполагам, защото съм склонен да допусна, че в бизнеса му по онова време не е имало нищо лично и той е можел да предчувства бъдещите си десни убеждения, докато е охранявал бившия червен вожд.
Има нещо много симпатично, затрогващо до сълзи и невинно в безидейността, разнопосочността на говоренето и непрекъснатото производство на думи на това правителство.
Истинско умиление предизвиква тази тяхна по детски непредпазлива готовност - да се пипа горещата печка, за да се разбере, че там има „жък”!
Е, втори проблем е, че най-често горещата печка се пипа от тях не собственоръчно, а чрез ръчичката на обществото, но пък то така и му се полага на обществото – самò си е виновно, че и след 20-годишен Преход си остава толкова инфантилно и постоянно гледа да пипне дето има „жък”. Или да стъпва там, откъдето „ще пумне” и ще си обели коленцата и нослето.
Но както казах по-горе, в случващото се няма никакво противоречие. В него си има своя логика. Логика, произтичаща от времето, в което съществуваме и от промените в общественото и индивидуалните съзнания, които претърпяваме.
Как можем да искаме рационално отношение у нашия народ към ставащото, след като той живее вече дълги години в ирационална действителност. И всичко, което се ражда у него – в съзнанието и подсъзнанието му; което се случва с него - в социума и в личния му живот, е ирационално.
Ирационалността е истинското битие на народа ни и тя – съвсем по марксистки – определя неговото съзнание и подсъзнание.
В такова ирационално пространство има само една логика и тя е ирационална.
Всъщност Бойко Борисов е апотеоз на ирационалната логика.
Цялостното му поведение е предизвикателство към здравия разум, само че обществото ни няма здрав разум.
И като няма здрав разум, няма и разумно осъзнаване на феномена Бойко Борисов.
Да, един налучква едно, друг налучква друго, трети - трето.
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов е мъжкар и в харизмата му има нещо, което кара обществото ни да омеква откъм коленете нагоре и да си представя разни работи, които ни насочват към психоанализите на Фройд.
Макар че можем да минем и без тези психоанализи, защото много често в нас като народ е потрепвал с неустоима сила харемният синдром – да си в нечий харем, после, от време на време и като цивилизационен избор да преживяваш коленопреклонно смяната на собственика на харема, но да си казваш с утешение или „смирена главица сабя не я сече”, или „какво лошо му има на харема – седиш си тихо и мирно, хранят те и те поят редовно, и с месеци не те закачат за нищо”.
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов умее с думи прости да обяснява на глас и без четене между редовете – какво прави, какво не прави и кой му пречи да прави това, което не прави.
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов – поради дейността си след 1989 г. и преди да стане главен секретар на МВР – знае и 2, и 200. Т.е. „има дупе”, „връзва гащи”, не е страхопъзльо, а ако се наложи, може да скръцне със зъби, да покаже мускули (но не за да ги пипне някоя по простодушна репортерка), да ти даде да си представиш за миг как – ако много знаеш, можеш и да повисиш с главата надолу, докато крепката му десница държи небрежно краката ти във въздуха.
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов е „наше момче”, „човек от народа”, ако щете и Андрешко, но който, вместо да оставя бирниците, събиращи данъци за държавата в блатото, е решил сам да започне да управлява държавата, за да я изтегли от блатото, където тя бе натикана, естествено, от Тройната коалиция.
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов - при девалвацията в Европа откъм личности и лидери - стои лично и отлично като премиер. Щом тя, Европа, го докара до Барозу, Браун и Берлускони, да не би Бойко Борисов да е по-грозен от първия, по-малко разбиращ от управление от втория и по-рядко виждал живи мафиози от третия?!
♦ Няма съмнение, че Бойко Борисов е с перфектен ПиАр. Той доказва нещо абсолютно естествено (опасявам се да не разгневя многобройните ПиАр агенции, които натрупаха пари и сланина от ПиАрстване на гърба на политиците) – че най-добрият ПиАр агент си си самият ти!
Каквото ти си направиш като ПиАр, никоя агенция няма да ти го направи.
Защото новината (помня, преди да се захване с нещо или да отиде някъде, президентът Първанов питаше „А каква новина ще произведем?”) може всякак да се напудри, изографиса, гримира, опакова, но главното си остава нейното съдържание. Или поне колосалният талант да убедиш хората, че съдържание има, още повече пък – че то е това, което трябва да бъде.
Другите политици с техните ПиАр агенции, агенти и агентура наблягат на пудрата, краските, грима и опаковката, а Бойко Борисов с гениална интуитивност набляга на съдържанието – било то реално или имагинерно.
♦ Мога да добавя още десетина „Няма съмнение, че Бойко Борисов е”... Но ще спра дотук, защото няма съмнение, че Бойко Борисов е всичкото това. Но това не е всичко.
Бойко Борисов е нещо много повече. Само че ние сме като тези слепци, дето опипвали Слона. Всеки твърдял, че Слонът е това, което му казвали ръцете.
Но на никого разумът не му подсказал какво е Слонът.
И затова те не разбрали, че Слонът не е механичен сбор от напипаните и опипаните части. Слонът е всичкото това, което те са напипали и опипали. Но това не е всичко. Слонът е нещо много повече.
► За да разберем феномена Бойко Борисов трябва най-напред да разберем себе си. Да схванем какво се е случило с нас и вътре в нас - че съвсем естествената, човешка рационалност е занемарена, замърсена, забутана в ъглите на душите и съвестите ни, забравена е. И така е отстъпила място на ирационалното у нас.
► За да разберем феномена Бойко Борисов трябва да разберем също така обществото, в което живеем. Това общество е все повече и повече ирационално:
-- В него нормалното е обявено за ненормално.
-- В него 90% от богатите са станали такива в разрез със закона или на ръба на закона (но повече откъм незаконната страна на този ръб), а 90% от бедните са станали такива напук на нормалната логика, която предполага, че те, с техните знания, умения, порядъчност, почтеност – би трябвало да водят нормално съществуване.
-- В него престъпността е безнаказана.
-- В него се множат дегенератите, които профучават нарочно с колите през локвите – за да опръскат с кал минувачите; или пък псуват, бият, мърсят и повръщат на публични места...
► За да разберем феномена Бойко Борисов трябва, не на последно място, да разберем света, нашия свят - такъв какъвто е. А той не съвсем бавно, но доста неумолимо и необратимо става ирационален. В този свят няма визии, каузи, лидери и завладяващи примери. В този свят:
-- има безумни пътища, по които се надпреварваме към пропастта.
-- има ниски и низки образци на завладяващи доскоро сърцата изкуства.
-- има хищности, алчности, катастрофални разделения на бедни и богати.
-- има цинизъм, държавни и религиозни тероризми, оскотели от самодоволство или от мизерия общности от на практика еднакво безпътни хора.
Давам си сметка, че доста сгъстих боите, че натоварих скромната, искрена, подкупваща и предизвикваща чисто човешки симпатии персона на Бойко Борисов с прекалено много отражения, отричания, отношения и отговорности.
Исках обаче да подчертая, дори с риск да провокирам несъгласия или просто размишления – че за да разберем феномена Бойко Борисов, ние трябва да си дадем сметка в каква ирационалност живеем. И като си дадем сметка за това, да осъзнаем, че тази ирационалност има своя логика.
Едва когато проумеем логиката на ирационалността, в която сме потопени, можем да разберем феномена Бойко Борисов.
Работата е там, обаче, че за да проумеем логиката на ирационалността, ние трябва да проникнем в ирационалността на логиката. А това не е само игра на думи.
Това изобщо не е игра на думи.
Изходът какъв е?
Едно от двете:;
● Или да променим логиката си, като престанем да търсим в нея разумното, понятното, нормалното и естественото и я приспособим към неразумното, непонятното ненормалното и неестественото на заобикалящия ни и проникнал в самите нас - до последната ни фибра - свят.
Това означава да приспособим логиката си към ирационалността, в която съществуваме.
● Или да започнем да се измъкваме от ирационалността и нейната неразумна, непонятна, ненормална и неестествена логика и да направим всичко по силите ни, за да заживеем в рационалността с нейната разумна, понятна, нормална и естествена логика.
А това означава да се завърнем в света, където властва логиката, от която като човеци, имаме жизненоважна, спасяваща същността ни потребност.
Николай Слатински
22.10.2009 г.
Липсата на стратегия достатъчно основание ли е да се допуснат отново на власт онези (БСП, ДПС и НДСВ - последните слава богу са вън от парламента), които имат много добре позната стратегия в стил "Да грабим България докато сме на власт и докато никой не ни държи сметка!!"
Живея в Сан Франциско, но сериозно следя всичко, което става в България!
За да се разбере защо ГЕРБ и Бойко Борисов имат висок рейтинг ще дам пример със САЩ.
Мислите ли, че когато американският народ избираше нов президент на САЩ се ръководеше от стратегията на Барак Обама? Не разбира се! Барак Обама нямаше никаква идея как да извади САЩ от дълбоката криза, в която бе изпаднала страната благодарение на разрушителната политика на предния си президент, който цели 8 години мачкаше и грабеше американския народ, като наливаше пари във военни операции! Поради тази причина Америка категорично избра човек, който би обърнал малко повече внимание и грижа към собствения си народ, отколкото да действа единствено в защита на корпоративни интереси на "Corporate America", чиято алчност доведе САЩ до дъното, и логично предизвика световна финансова криза.
Така че в България, когато предното управление на БСП, ДПС и НДСВ е създало една "кална България", една "силно корумпирана България", управление, което получаваше силни и гласни критики от ЕК за явна корупция в държавата, тогава е нормално и съвсем логично всяко следващо правителство - избрано по волята на българския народ, искащ промяна и развитие - да се озове в ситуация класифицирана в статията като "пиле в калчища". Да, калчищата сътворени от тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ) бяха толкова големи, че се изисква старт от нулата - промяна на политиката, на идеите, на стратегиите! Какво прави новото правителство на ГЕРБ? Нищо, от което да се срамува поне до този момент. Освободи пари от ЕС, което е най-важното за икономиката на България!! Дали ще има прогрес - ще видим. Дали ще има осъдени за състоянието на България - само бъдещето ще покаже. Сега е важно да има финансиране на проекти и намаляване на корупцията, която би изяла парите, така както показа практиката от управлението на тройната коалиция!
Критики към сегашното управление е важно да има, тъй като те ще бъдат коректив, но ако са конструктивни критки, които дават решение и идеи, а не само негативност, която българският народ така или иначе е виждал и преди!
Дали Бойко Борисов е феномен? Не, но такъв го изкарват медиите. Работата му и това, което показва като реализации би го превърнала в такъв, и то само ако има успех. Ако ли не, то тогава Бойко Борисов ще бъде поредният политик дошъл и заминал без да направи нищо. За разлика от други политици обаче, Бойко Борисов има хъс да премахне порочните корупционни практики, има волята за промяна! Но дали ще има подкрепата, дали ще оправдае даденото му доверието? Ако знаехме отговора на тези въпроси нямаше да има нужда от избори тъй като народът щеше да знае, че това е ТОЙ, и единствен ТОЙ! Но тук не говорим за митове и Богове, а за реални и земни хора; едни имат потенциал, други не. Бойко Борисов има потенциал и затова е стигнал до това високо ниво на управление. Друг е въпросът дали има потенциал да задържи и да развие позитивната си политика, което го направи подходящ за много българи. Това само бъдещето ще покаже. Затова е и силата на волята на народа, да маха онези от власт, които са забравили кой ги е поставил там (подобно на Ахмед Доган обявил се за недосегаем и самоличен управляващ - като някой феодал; като Сергей Станишев, който нагло лъжеше народа, че няма никаква криза и дупка в бюджета, въпреки очебийните показатели за това.......и списъкът с такива личности, вредни за българския народ и държава може да продължи два дни!!!
Такива хора нямат място не само в управлението, но и в политиката на България. Българският народ обаче е този, който трябва да го разбере за да може да избира по-правилно своето бъдеще, давайки власт на едни или други политици и партии.
Благодаря Ви! Честно казано, искрено ме трогнахте с този коментар! Съвсем честно си го признавам - наистина!
В много отношения сте много прав. И аз не искам да ви огорчавам повече, като "ви отварям очите" и ви натрапвам моята истина. Такава, каквато е тя вече я споделих.
В края на краищата никак не е малко това, че сте толкова далеч от България и я чувствате толкова близка.
Аз искрено допускам, че може би нещо не разбирам. Може би ми е късно да променям логиката на разсъжденията си и затова навярно не мога да проумея ирационалността на българската действителност.
Приемам, че наследството е тежко - от Тройната коалиция, разбира се. Това беше бездарно, безидейно и безнадеждно управление. За него всяка лоша дума е твърде добра, защото би била комплимент.
Оттук нататък вече може да се спори. Но защо да се спори, след като истината няма да се роди от нашия спор, а от реалността и това, което ще се постигне.
Аз не говоря за стратегия като документ от 300 страници със срокове и отговорности по 500 наболели проблема на България.
Повече говоря за пълната неспособност (според мен) да се формулира някаква работеща идея - какво прави и какво ще правим. Лашкане в разни посоки, лутане, обграждане с невинни създания за съветнички, завършили най-много семестриално, наблягане на лични и корпоративни интереси, налагане на свои протежета. Но защо да ви огорчавам. Каква е ползата от убитата вяра на един честен и почтен човек в далечното Фриско?
За европейските пари също можем да спорим. Доколкото съпартийците на премиера в Европа всъщност му дадоха пари в аванс, донякъде празен чек. Ок, парите са за България. Но нито са много, нито се решаващи.
Вероятно волята е много по-важна сега от мисленето. Може би енергичността е много по-важна от анализа. Кой знае.
Единственото, което не мога да приема е оплакването, постоянното оплакване за тежкото наследство. Разумният анализатор, експертът отстрани, нормалният гражданин има право да ожалва своето правителство колко тежко наследство е получило. Но те, тези министри - ами те за това са там, дявол да го вземе! Кой се оплаква от, кой се сърди на, кой се обижда на, кой псува и ругае наводнението, земетресението, урагана? Тежкото наследство е като природно, обективно явление. Вместо да се оправдаваш с него (преди беше малко по-различно: "ние ги хващаме, те ги пускат") - ако не можеш, махни се, не хленчи, не се вайкай, не чупи пръсти в безсилие; а ако можеш - гледай ако трябва и от кожата си да излезеш, но да минимизираш негативните последствия от урагана и да оптимизираш ползите от него. Затова си правителство.
Аз защо не се хващам? Защото смятам, например, че не мога да се справя. А те са се хванали - ами да управляват тогава...
Това е един мой коментар по повод на една статия от преди две седмици и мисля,че е в унисон с всичко казано по горе.
"Докато светът се измъква от финансовата криза, в България тепърва ще затъваме.Причините за това не са външни, а чисто вътрешни. Бойко Борисов започна управлението си похвално по отношение на борбата с корупцията.Но защо ли имам чувството,че това правителството няма никаква стратегия. В икономически план нещата вървят от зле по зле. Вижте само какви изявления дава самият премиер: "Няма формула за справяне с кризата". Не мога някак си да приема, че човекът който е на кормилото на държавата,не знае какво да прави!В такъв случай по добре да остави държавата на самоход ...... сигурен съм,че бизнесът ,който в момента той притиска по всевъзможни начини , ще се справи сам с положението.Защо ние българите все сме опаки хора.Целият свят за да се справи с кризата налива пари в бизнеса. В доста страни държавата пое осигуровките на работниците заети в производствената сфера,за определен период ,само и само да подпомогне фирмите да не фалират,защото е по добре да се платят осигуровките на тези хора,от колкото да отидат на улицата и посредством бюрата по труда държавата да олекне с много повече пари,а и икономиката трудно вече може да се възстанови.Пазарите,който ще загубят фалиралите фирми трудно вече се печелят.Какво се прави в момента в България.Разни там финансови и икономически министри "недоносчета", изпращат свои рекетьори.....да думата е много точна/данъчни служители,инспекции по труда, хеи, пожарникари/,да рекитират и изнудват бизнеса,за да може да запълнят ,някаква дупка в бюджета.Толкова елементарни и глупави действия.Знаем ,че правилниците на тези инспекторати са толкова разтегливи,че щом са влезнали в дадено предприятие,дори всичко да е перфектно все ще намерят за какво да напишат два три акта.,а за малкия и средния бизнес ,който в момента е в отчайващо положение всеки излишен разход е от жизнено значение.Сигурен съм,че крайно лявата политика,която води ГЕРБ,задушавайки бизнеса опитвайки се да изсмуче и без това малкото останали средства от него,ще доведе страната в състояние на колапс,през следващите месеци.Трябва да се престане с тези хаотични и дори смея да кажа вредни действия и бързо да се изработи някаква програма,която да съдържа антикризисни мерки целящи да подпомогнат бизнеса,в противен случай е твърде възможно да преживеем още една виденова зима."
А що се отнася до това, че трябва да се завърнем в свят където властва логиката, не бих казал ,че Българина е станал неразумен.Причината за аномалиите който наблюдаваме са, че липсата на правосъдие и справедливост през последните 20 години обезвериха народа и появявайки се човек който най-после с твърда ръка започва да се бори срещу корупцията въодушеви хората,който заслепени от успехите, не забелязват че това правителство въобще не управлява държавата а изпълнява само полицейски функции.
В първата третина от коментара ви се зачетох с удивление - направо изпитах чувството, че чета свой текст - толкова близко ми се стори написаното до моето разбиране.
По-нататък можем да дискутираме. Засега не мога да определя дали политиката на правителството е лява, защото и с бюджета - доколкото съм осведомен, те не правят политика, а напасват разходи. Да, действията им са хаотични; да, те се огъват от натиска на онези частни и корпоративни интереси, които им подреждаха листите и спонсорираха кампаниите. Има нещо, за което покорните медии не писаха и не го анализираха - Бойко Борисов бе и преди това доста зависим от някои големи пари и банкови и бизнес-кръгове, но той позволи по време на предизборната кампания да бъде още по-силно обвързан - даже не обвързан, а вързан. Може би десните му ръце в партията се попрестараха дори в личен план - ясно е, че за политическите лидери при изборна кампания ден година храни - дават ти 100, ти отчиташ 80, обещаваш 60, а отпускаш 40...
Накрая - и това, което сте написали в последния абзац - и то е допринесло за изкривяване на действителността и на съзнанието на българите. Трудно е да го приемем, тъжничко е, но ирационалната действителност поражда ирационално съзнание, което произвежда ирационална логика.
Аз много се притеснявам - в това атомизирано на индивидуално равнище и фрагментизирано на равнище прослойки - общество, какво означава това "българинът" - в смисъл - българинът е такъв, българинът не е такъв...
Но вие наистина имате способността да правите точни анализи, това не е комплимент, а респект от казаното от вас.
Не че съм адвокат на Б. Б., ама мисля, че е още твърде рано да даваме каквито и да било оценки на дейността му. Пък и то в крайна сметка на този свят са важни единствено и само резултатите!
Прав сте, непрекъснато се притеснявам, че е раничко и може би е нужно още повече търпение, но все ми се иска да им се казват грешките и сочат прегрешенията. За да не стане после доста късно.
Г-н Слатински,
Поздравявам Ви за тази статия - тя, макар и доста пиперлива, е по мой вкус.
Тъжното тук е, че максимата "Всеки народ заслужава управниците си" важи в пълна сила. Бойко Борисов е празен лист, на който всеки можеше да нарисува образът на Месията, такъв, какъвто го вижда. И критична маса от хора видяха в него Рицарят на Бял Кон. Но според мен рицарят го няма, дойде само коня.
Един празен лист, подписан с популизъм, не може да има стратегия, тактика, визия. И, за мое съжаление, именно това е генераторът на чупещият рекорди рейтинг на медийното отроче Б.Б. Тъй като няма последователен план, тъй като липсва ясна визия, тъй като отсъства рационална тактика, обикновеният трудовик няма против какво да възроптае. Сякаш тази еротична мистериозност на Б.Б. кара електоратът да тръпне в сладостно очакване на Хубавото Нещо да настъпи. Никой не знае какво точно е Хубавото Нещо, но всеки е готов фанатично и самопожертвователно да повярва в него. Защо? Защото така каза Месията.
Вие говорите за ирационална логика. Но бих отишъл стъпка по-далеч, бих си позволил да кажа, че логика напълно отсъства. Българинът взема решения чисто емоционално, и оставя логиката си да се настрои спрямо вече взетото на емоционално ниво решение. Виждал съм това стотици пъти в разговорите си с мои приятели и колеги. Въпросът "В какво всъщност се състои управлението на ГЕРБ?" въобще не се задава, или предизвиква гневни изблици у запитаният, поради собственото му невежество и нежелание да постави под съмнение вярата си в Месията.
Нека бъда разбран правилно, не злословя против нашия обичан премиер. Не мисля, че Бойко Борисов е престъпно виновен за липсата на целенасочена политика към настоящия момент. Той, човека, толкова може. Виновни сме ние, гражданите на България. Ние създадохме Б.Б. по свой образ и подобие, ние сами поставихме финансовата стабилност на държавана ни в ръцете на човек, който си мисли, че управлява фирма.
Да, твърдя, че г-н Дянков управлява фирма, а не държава. Как би могло да бъде иначе, щом е издигнал в култ мотото си "Да напълним държавния бюджет, независимо на каква цена".
Неоправдано е, да се увеличава акциз, който ощетява икономиката (не бих искал да влизам в подробности защо това е така), с цел увеличаване на постъпленията в държавната хазна. Нелепо е, да се инициират икономии от витални за страната сфери, за увеличаване на бюджета. Непростимо е поголовното увеличаване на безработицата чрез хаотични съкращения, които не почиват на основите на някакъв логически обоснован анализ, отново със същата цел. Нерационално е очакването да се "съживи" икономиката чрез замразяване на заплати, стопиране на дейности, и рестриктивна политика, отново с цел да се "закърпят тези оргомни дупки в бюджета".
И абсолютно абсурдна е игра със фискалния резерв, с цел финансова изгода.
А непоследователността на едноличният вожд на ГЕРБ е пословична. Доказателствата за това са в изобилие. Слава Богу, че го има Станишев, та Месията да може да го заклейми, анатемоса, и постави на раменете му всички прегрешения, безхаберие, безпътие и невежество на новото правителство.
Но, г-н Слатински, считам, че Бойко Борисов е точно там, където се е планирало да бъде. И той ще остане там толкова, колкото се е планирало да остане. Ние сме на първият ред на колосална театрална постановка. Ние наблюдаваме куклен театър и ръкопляскаме или се гневим на куклите. А не бива.
Защото все пак, зад сцената има човек, който на лявата си ръка е сложил една кукла, нарекъл я е Сергей, на дясната си ръка е надянал друга кукла, нарекъл я е Бойко. И това, че куклите спорят, гневят се, борят се, надлъгват се и прочие, не променя факта, че и двете кукли са в ръцете на един и същи човек (или хора), стоящ невидим зад сцената.
Може би, по скоро трябва да променим логиката си и да престанем да търсим разумното, нормалното и т.н., и трябва да се оринтираме към ирационалното. Все пак това е "модата" днес...Но за да направи това, човек трябва да промени собственото си "АЗ", което за мен не е толкова елементарно, въпреки че някой би ме оборил...
Лично аз дълго търсих рационалното, за сметка на ирационалното, като все си казвах, че "не, не може да бъде", и че "това е последно, след което идва и трябва да надделее разума", но уви...надеждите ми все повече гаснеха...мотивацията ми все повече се превръщаше в демотивация...и на края се изнесох от родината си
Има горчива истина в тези думи. Защото няма по-тежко предизвикателство за един човек от това - да се изправи пред дилемата: или да съхрани себе си, принципите си, честността и порядъчността си, логиката си - въпреки че светът е все повече ирационален; или да зачеркне всичкото това, което е неговата същност, всичко нормално, разумно, истинско в него, цялата си досегашна рационална логика и да се хвърли със затворени очи в ирационалността на живота - там, където колкото по-малко принципи и ценности имаш, колкото си по-брутален, безчовечен и безогледен, толкова по-лесно се справяш.
Това е въпрос на личен избор. По-трудното е доколкото е възможно, да останеш верен на себе си. Рискът тогава е един - да няма Бог, който някой ден да ни възнагради за усилията да сме човеци. Но ако няма Бог, тогава няма смисъл и замисъл в живота, така че каквото и да направим, не би имало и елементарна гаранция, че ще ни е на полза. Защото, както бе казано у един велик творец - Когато няма Бог, всичко е позволено.
Аз обаче все си се надявам, основавайки се и на моя човешки, жизнен и личен опит, че рано или късно за всичко идва Съд, Оценка, Възмездие и Възнаграждение.