Усмивка от старите ленти

Като човек видял много през живота си и участвал в някои от важните процеси, имам много богат архив от дневници, документи, фотографии и какво ли още не. В навечерието на своето пенсиониране, започнах да преглеждам този архив, за да реша дали да напиша и разкажа нещо за изминалите 31-32 години – така, както те минаха пред очите и през сърцето ми.
Остават ми броени последни отивания във Военна академия. Ровейки в своя архив, попаднах на снимка, свързана с едно от първите ми отивания някога във Военна академия – годината е 1992-а! На нея могат да се различат президент, министър-председател, министър на отбраната, началник на Генералния щаб, моя милост и множество други личности.
...
Когато разказах за тази снимка във Фейсбук, първоначално бях пропуснал да отбележа на нея и министъра на отбраната!
За компенсация ще разкажа следната история.
След като Филип Димитров се изпокара с Димитър Луджев и категорично настоя той да не бъде повече министър на отбраната, трябваше да се намери нов човек на този пост.
На срещата на лидерите на СДС и ДПС Филип Димитров и Стефан Савов предлага на Ахмед Доган това да бъде Александър Сталийски.
Както разказват после другите участници от ДПС в срещата (например Юнал Лютфи), Доган и другите от ДПС решават, че става дума всъщност за Слатински и понеже тяхното мнение е, че това е (сиреч аз съм) младо и умно момче, председател на парламентарната комисия по национална сигурност, дават своето съгласие.
Аз тогава за това не съм знаел нищо.
В пленарната зала, при гласуването за министъра, Доган и хората му разбират, че става дума за Сталийски и правят изненадани физиономии, но Стефан Савов казва на Доган – ние изрично ви информирахме за него (Сталийски беше съпартиец на Савов).
На следващия ден Сталийски ми се обади по телефона в комисияа и рече – моля те, ела час по-скоро!
Отидох, той предложи по малко уиски (до обяд!) и ми каза – имам, Николайчо, една голяма молба към теб! Да ми помагаш, да даваш съвети с какво да започна, че ме натресоха на това място малко неочаквано! Аз му отговорих (без да се докосна до чашката, а той, с треперещи ръце и изкривени от някогашни комунистически издевателства над него, пръсти си наля още една чашка) – бате Сашо, защо се съгласи да станеш министър, това е толкова отговорен пост, ти на третия ден ще разбереш, че не ставаш за него! А той ме стисна за ръката и тъжно каза – аз, мойто момче, вече разбрах, че не ставам! Но дай да помислим какво да правя, за да не правя глупости! Предложи ми някое умно и хубаво на вид седесарче, което да е наблизо, да мога да разчитам на него, а и то да ме спира, ако нещо съвсем неправилно почна да върша…

Разговорът ни продължи, но какво последва от този разговор, какво седесарче му предложих и как то ми заби след време нож в гърба, вероятно ще разкажа ако реша да напиша все пак свои спомени за онова време.
  
  16.05.2021 г.