Ан Апълбаум. „Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна“

„Днес обикновено се приемат следните цифри: 3,9 милиона починали повече от очакваното, или преки загуби, и 0.6 милиона неродени, или непреки загуби. Така общият брой на загубите възлиза на 4,5 милиона украинци. Тези цифри включват всички жертви, независимо къде са починали - край пътя, в затвора, и детските приюти – и се базира на броя на хората, живели в Украйна преди и след глада.
Общото население на републиката по онова време е около 31 милиона души Преките загуби възлизат на около 13 процента от тази цифра. Огромният брой от жертвите са в селските райони: от 3,9-те милиона починали 3,5 милиона с селяни, 400 000 – градски жители. Над 90 процента от смъртните случаи са от 1933 г., като повечето от хората умират през първата половина на годината – най-вече през май, юни и юли.
Но тези цифри не отразяват дълбочината на проблема. Статистиката показва рязък и значителен спад в средната продължителност на живота в периода, 1932-1934 г. в широк кръг от групи от населението. Преди 1932 г. средната продължителност на живота на мъжете в градовете е от 40 до 46 години, за жените – от 47 до 52 години. Продължителността на живота за селяните е от 42 до 44 години, за селянките – от 45 до 48 години.
За мъжете, родени през 1932 г. – било в града, било на село, - средната прс дължителност на живота обаче е около 30 години. Жените, родени същата година, обикновено имат продължителност на живота около 40 години. За родените през 1933 г. тези цифри са дори още по-стряскащи. Жените, родени през тази година, доживяват средно до осемгодишна възраст. Мъжете, родени пре 1933 г., живеят средно до 5 години. Тази невероятна статистика отразява и: ключително високата детска смъртност през тази година.“

Днес, в навечерието на поредната агресия на Путин спрямо Украйна, отново наскачаха из медиите крупни специалисти по Украйна.
Аз мога много да пиша по тази тема.
Първо, защото я следя професионално.
Второ, защото случващото се в Украйна има пряка връзка с нашата национална сигурност.
Трето, защото ми се иска България да има вярната, точната, правилната и европейската позиция по проблема.
Четвърто, защото Украйна може да се окаже спомен от бъдещето за страната ни.
Но се въздържам от анализи, защото съм силно пристрастен.
В Украйна преминаха – като студент (1975-1979) и аспирант (1982-1986) – едни от най-хубавите и до ден днешен години от моя живот. Там като всеки млад човек преживях силни чувства, сдобих се с верни приятели, които са ми близки като събратя.
Във войната на Путин срещу Украйна съм изцяло и свръхемоционално на страната на Украйна. Това ме прави силно субективен. Понякога и предубеден, а не само убеден.
И анализите ми може да са много адекватни, но подозрението, че са пристрастни ще ги олекоти.
Никой, обаче, не може да се прави на специалист по Украйна, ако не е запознат надълбоко и нашироко с Гладомора, който Сталин и свирепата му, не по-малко кръволошка от него върхушка, стовариха на украинците.
Това е жестоко травмираща страница от живота и съзнанието на Украйна.
Гладоморът е зверство, причинено от една безсърдечна и безскрупулна сталинистка политика срещу няколко народа, сред които жестоко пострадал е украинският.
Даже във времената на соца, когато истината се криеше като държавна политика, а за опитите да се достигне до нея се наказваше и то свирепо, като гостувах на мои състуденти и съаспиранти, понеже обичах да разговарям за миналото с техните родители, баби и дядовци, темата за червения глад често ставаше централна.
Жалко, че тогава не съм имал по-структурирани въпроси, а съм се интересувал, воден от любопитство. Можеше да запазя много от техните страшни спомени.
Било е ужасно време – време на смазващ глад, на убийствена мизерия, на нечовешки страдания и на … канибализъм…
Аз имах състудент в Харков, чиято майка е яла супа с месо от своето братче по време на ужасяващите гладни години. И това за цял живот я бе натоварило с тежка, неиздържима и непоносима човешка вина, без тя да има грам вина за случилото се.

Най-добрата книга за гладомора вече е публикувана на български език.
Мъчителна, страшно депресирана е за четене, но е базирана на документи, тя е изследване на гладомора от един перфектен учен, от удивително обективната и задълбочена, внимателно работеща с фактите и правеща точни заключения Ан Апълбаум.
След книгата ѝ за ГУЛаг, това е второ задължително за четене изследване. То трябва да се прочете, ако някой иска да знае истината. А ако не иска да я знае, може да размахва знамето на своето русофилство или пък на своето русофобство, като и едното, и другото, когато са повърхностни, първосигнални, когато не са базирани на знание и познаване на историята и процесите, са еднакво вредни за Истината.
  
  04.05.2021 г.