Стратегическо мислене в сложната политическа шахматна партия

Ситуацията в страната и по-специално в умиращия в невръстна възраст парламент, ме подсети за един виц с някогашния пернишки зевзек Жуцата.
Атрактивна дама го помолила да ѝ помага със знаци при паркирането на заден ход.
Жуцата стоял и махал с ръка:
- Давай, давай, давай, давай!!
Дамата давала, давала назад и се ударила в стената.
Тогава Жуцата ѝ рекъл:
- А сéга éла да видиш каква беля станà!!!!
Та и този парламент – давай, давай, а сега ела да видиш какво стана и каква стана!
И веднага ще кажа: да, станалото – станало. Понеже не вярвам БСП да не върне мандата, значи отиваме час по-скоро на избори. И трябва да мислим какво ще се прави отсега нататък. Как резултатът от новите избори да не е по-лош от сегашния.
А ако пиша тук за огорчението си, че ИТН профука втория мандат, то е защото това, което стана след давай, давай, трябва да се запомни.
Няма как да го забравим. Не бива да го забравяме.
Най-малкото защото ако не дай си Боже следващите избори донесат по-лош резултат, всички, абсолютно всички, които сега ми четат конско за моето огорчение, ще кажат, както постоянно се случва досега – ами ние нали ви казахме, ние знаехме, че така ще стане!
Да, ама не - сега в поредицата от конски и слонски, които ми се четат, се твърди нещо коренно различно.
Всъщност аз не пиша своите мнения тук за да кажа после Аз нали ви казах!
Нямам и амбиции в политиката, не се боря за званието аналитик на годината. Не ми е важно колко лайка ще има под мненията ми.
Така разбирам нещата – на моята стена да пиша какво мисля. По медии от години не ходя, ако виждате някъде мои неща, те са взети от стената или сайта ми – със или без мое знание.
Тогава защо е важно да се помни, че ИТН профука втория мандат?
Защото в България има олигарси, които владеят икономическата, финансовата, медийната и свързаната със сигурността инфраструктура и среда.
Защото досега България се управляваше от реакционна, корупционна, имитационна и симулационна върхушка, излъчваща некомпетентност и предизвикваща отвращение у множество нормални хора.
Защото ДПС и БСП редовно действат в ущърб на демокрацията и не трябва да имат много пространство за маневриране, трябва да бъдат поставяни в ситуации да нямат право на антидемократични ходове ако не искат да се опозорят или (за БСП) да станат треторазредна сила.
Защото още дълго време нещата ще са на кантар, затова всяка ситуация трябва да се използва максимално ефективно. Като в шахматна партия, когато трябва да се направи жертва на качество (топ за кон или топ за офицер, дама за топ и кон или дама за топ и офицер) – за да се спечели или поне да се направи опит да се спечели. Няма да има желано съотношение в парламента още много дълго. И изборите ще гравитират около един, казано в теорията на хаоса, атрактор на минимакс или максимин – най-доброто от лошите съотношения или най-лошото от добрите съотношения.
И защото има едно-единствено огромно Зло – досегашната власт и Човекът Първо лице, Единствено число в държавата. И бе необходимо да се направи енергичен, атрактивен, оригинален и труден за противодействие опит (http://nslatinski.org/?q=bg/node/2516) да се натика това Зло в миша дупка, а не да се напъне планината и да роди мишка...
ИТН профука тази възможност. Може би и защото ДБ и ИСМВ не отидоха на разговори с тях, не им инжектираха политически професионализъм, не се оказаха на нивото на предизвикателството.
Аз съм гласувал за ДБ и пак ще гласувам за тях, но те не играха като гросмайстори в тази партия, не надскочиха кандитат-майсторското ниво. Даже не настояха пред президента да им се даде мандатът на тях. На тях щеше по-трудно да им се откаже от алтернативните на Злото партии… И можеше да се спечели година за щурмуване на цитаделата на Злото и за освестяване на България. Техният мандат щеше да бъде подкрепен и от Европа. Но тук и президентът не се оказа лидер на нацията, той не трябваше да мисли за своя втори мандат, а за оползотворяване на третия мандат в парламента.
Всичкото това трябва да се помни.
Птичето на освестяването на България понякога каца само веднъж на рамото на Отечеството ни любезно.
И с тези си терзания аз съм дотук. Точка.
Сега ще мисля какво да се прави оттук нататък. Не, че това е важно за някой друг освен мен, но ще мисля. И ще пиша.
Когато бях пионерче и бях най-силнито шахматистче в Перник, не се страхувах да играя дори срещу по-силни от мен, когато на пръв поглед изглеждах обречен. Веднъж мен, пионерчето, ме взе Васил Гюдеров (братът на гениалния Боби Гюдеров, кой знае защо отговарящ за шаха) да съм първа дъска на комсомолците и ме хвърли срещу елитни единадесетокласници на ЦСКА, Ботев Благоевград и т.н.
Казвах си - в тежки партии не всичко е загубено, наистина не съм обречен. Главното е да не се предам още преди първия ход.
Така и сега. Алтернативата на статуквото не е обречена. Забравяме пропилените възможности в преждевременно издъхналия парламент, но не забравяме поуките от грешните ходове. Главното е – да не повтаряме сбъркания си подход – да мислим за тактиката, без да имаме стратегия.
Преди време споделих тук защо едно талантливо поколение пионерчета в Перник, което разплакваше всички софийски, благоевградски, кюстендилски, станкедимитровски отбори не роди нито един силен шахматист – защото треньорът ни учеше на тактически ходове, уловки, номера, тарикатлъци, на временни успехи и бързи вземания на чужди фигури, а не ни учеше на стратегия, на разбиране на играта; ние бяхме тактически много силни, но стратегически слепи. И като ни хванаха цаката, започнаха да ни надиграват лесно, а понякога и елементарно.
Малко е да имаш тактически идеи, главното е стратегическата визия – така да водиш играта, че да се възползваш максимално от своите силни страни и от слабостите на противниците.
Повече не бива да се влиза в сложната политическа шахматна партия главно с ентусиазъм и два-три модерни, назубрени като догми, дебюта. Защото от тази партия зависи съдбата на България. А от другата страна седи противник, който по душа е мошеник, по нрав е шмекер, по манталитет е селски хитрец и по стил на игра е клептоман, гледащ как скрито и нечестно да открадне някоя твоя фигура като я подкупи или купи, омаскари или дискредитира.
  
  01.05.2021 г.