Посредственият шахматист

Ако не засягаше вредно България, сегашната ситуация щеше да предизвика моето любопитство като кристално чист, направо лабораторен психологически експеримент!
Имаме посредствен шахматист с огромни заблуди, погрешни илюзии, пълна дезориентация и неудържима склонност към шмекеруване и елементарни тарикатлъци.
Той не осъзнава, че губи партията, не разбира какво се случва, но въпреки хаоса в главата си прави залъгващи телесни движения, гледа да измами противника и да създаде суматоха, в която да открадне като Остап Бендер в Ню Васюки я кон, я топ на противника, а ако номерът не мине, възнамерява да бутне дъската и да нададе вой, че срещу него играят нечестно и постъпват несправедливо!!
Работата е там, че той е свикнал да играе само ако противникът е принуден да започва партията без царица, с липсващи централни пешки, със забрана да прави рокада и в цайтнот и цугцванг.
Но сега не е така и лъсва цялата неспособност на посредствения шахматист да играе по правилата и да признае неизбежното си поражение...
  
  
  
  
"Той се страхува да не махнат Гешев."
По-точното е: Той се страхува.
Това говори поведението му, това казват очите му, това изричат жестовете му, това издава езикът на тялото му.
Както казваше баба ми (стара-майка): Кой каквото си надробил, това ще сърба.
  
  
  
  
„Партиите на статуквото са нещо динамично.“
Оксиморон.
  
  22.04.2021 г.