Пред Третата власт

Между книгите, които чета и лекциите, които подготвям, хвърлям бръснещ поглед към Фейсбук.
Виждам превъзбуда, защото Той пак говорел „по телевизията“. Не си губете времето да го слушате. И без това Той ни загуби досега толкова много време.
Нека си говори, все едно нищо друго не може да прави. Ако можеше, щеше да го е направил, а не да ни профука цяло десетилетие.
От сегашно продължително време Той премина в минало свършено време.
Вече не е важно какво ще каже "по телевизията", защото и Той не знае какво да каже. Изчерпването е пълно и освен нелепици и параноични тези, нищо друго не би могъл да роди.
Говоренето „по телевизията“ днес за него е напразно усилие и аз се надявам, че все някой от свитата му послушници, везири, лакеи и шутове ще намери смелост да го помоли да престане да се излага.
Сега единственото говорене, което Той дължи на обществото е това в Парламента. И е добре да се яви там.
След като падна от едната Власт - изпълнителната, добре е да сътрудничи на втората Власт – парламентарната. Иначе поема риска да трябва да говори пред третата Власт.
  
  
  
  
Наистина, колко е предвидим, колко е предсказуем Той!
Как не може да осъзнае, как няма кой да му нашепне, че моделът на поведението му отдавна е известен, мнозина вече са минали по този път и с държането си Той ни убеждава, че няма нищо ново под слънцето, а и да има нещо ново, то е добре забравено старо.
Ще напомня част от мой текст, който описва фазите, така точно подсказани, предсказани, разказани и доказани от Историята, през които за кратко време преминава авторитарният властелин след срутването си от пиедестала, след падането си от трона, след сриването си от Олимп, след повалянето си на земята:
Първо, Той не разбира какво всъщност се е случило;
Второ, Той се прави, че това, което се е случило него не го засяга;
Трето, Той се удивлява, че никой не си скубе косите и не зове На кого ни оставяш!?;
Четвърто, Той изтрезнява болезнено и губи всякаква ориентация;
Пето, Той изпада в ступор, стрес, потрес, страх;
Шесто, Той започва да прави и невъзможното за да предизвика жалост и съжаление в обществото, да обяснява надлъж, нашир и навис как се е трепал за благото на всички, как се е лишавал от сън и покой, как си е разбивал здравето за хората, как не е мигвал от грижа за народа;
Седмо, Той все повече изглежда жалък до непоносимост, агонията му преминава в хленч, във вопли и стонове на показно отчаяние, на молби за справедливост и клетви за съчувствие.
http://nslatinski.org/?q=bg%2Fnode%2F2499&fbclid=IwAR0ej9AVABB5rG9dld6WI...
  
  17.04.2021 г.