И това някой трябва да прави в тази държава

Нямам време да следя разправиите в парламента. Разчитам на своята интуиция и на представите си какво би могло да се случва там...
От стара коза яре съм, човек с голямо егене все пак, с опит и мислене.
Първо, предполагам, че ГЕРБ ще саботират по всевъзможни начини работата на парламента и на държавата, надявайки се да спечелят време и да пропукат мнозинството от 160 човека в парламента срещу тях.
За мен това е обречена тактика, в нея няма и капка разумна стратегия.
Напротив, трябваше, според мен, да подават сигнали на конструктивност, да провеждат политика на контрол на щетите – damage control.
Тяхното поведение е не социално, а биологическо, базирано на страх, почти животински страх. Напразно - та нали колкото повече процедурата е в рамките на институциите и законите, толкова по-малко беди ще им се стоварят върху грешните глави. Алтернативата е извън парламента ненавиждащите ги и пострадалите от тях да ги подпукат яко. И тогава тяхно чудо, та ничие!
Те си мислят, че без ББ са загубени. Всъщност те с ББ са загубени. Но няма да го разберат, прекалено дълго бяха негови безгласни и безгръбначни слуги, пионки, марионетки и лакеи… Смяната на шефката на парламентарната група е знакова за паниката им - вместо една разумна жена,която вярно, не беше тежка интелектуална артилерия, те сложиха една повърхността дама, драстична река кавалерия!!
Второ, предполагам, че другите парламентарно представени структури ще се опитват да напипат своя идентичност, различноста си от останалите. Но както и очаквах, комплексираната и ненапипваща главната визия и водещите идеи БСП ще преиграва в това отношение. Колкото по-бързо БСП разбере, че е само една от партиите в нашата политика и вече в нея няма нищо изключително, толкова по-бързо тя, заради гарантирания си електорат, ще си върне важната роля на незаобиколим в промените и изваждането на България от противното статукво фактор.
Трето, най-много ми са проблематични онези с най-грозното име - за мутрите. Това название е добро за митинги, за площадите, но не ми е естетично за политическа сила в парламента. Още повече, че там има три каки, които ме смущават, защото са обременени с биографии, излъчващи готовност да предадат всеки, който им се е доверил. На принципа на най-малката сила, тази политическа сила най-много ще говори, ще отваря най-голяма уста, ще го дава най-радикално. Приемам ги, разбирам ги, влизам им в положението, смятам ги за важни и нужни. И виждам, че моите очаквания за тази парламентарна сила се сбъдват на 100%.
Четвърто, политиката в Европа и това е бедата на Европа, се деидеологизира. От нея отпадат философията, програмата, възгледите, принципите. Печелят популистите, печелят онези, които най-„вкусно“, най-гот, най-евала артикулират страховете и омерзенията на хората. За мен Има такъв народ е точно това – няма идеи, няма ясни приоритети, но е чудесно, че ги има, защото без тях изхвърлянето на Злото от политиката на България е невъзможно. Аз от тях очаквам точно това, което те правят. Само дето като човек, постоянно четящ книги и общуващ с прекрасни студенти плюс с великолепни млади учени край мен, които мощно дърпат напред, доста съм смутен от езика им. В парламента не се говори като в шоу, твърде простакесно е до дрънкаш за бибитко и проч. - така се печелят гласове, но не се чертаят перспективи и бъдеще за България.
Ала в момента от чисто прагматични съображения ИТН е най-полезната политическа сила. Тя е нахъсена, устата, потентна, щръкнала, скандална, обърната към младите, има мъзга в нея.
Но това е засега, нататък не знам. Можеш върху щиковете на шоуто, силните думи, патетиката и младата мъзга да стигнеш до властта, но не можеш дълго да седиш върху тези щикове.
ДПС не ги коментирам, аз все се надявам, но никога няма май да дочакам да се издигнат на нивото на националните интереси. Те мислят за себе си по друг начин, те са болни от доганизъм и при тях има доста противни хора, еманация на най-корумпираного от българския етнос и най-ретроградното от турския етнос. Жалко, защото електоратът им е много свестен и честен, както някой от електората им може да ти бъде приятел, никой май не може.
Останаха тези, за които съм гласувал. Те са закваската на надеждата ми. Дал съм им празен чек. Дано не ме разочароват. Особени илюзии нямам, но надежди – имам.
С други думи, без да следя първите два дни на парламента, по откъслечните коментари разбирам, че там се случва точно това, което очаквам.
Нека не сме максималисти, нужно е търпение, Москва не сразу строилась...
Щом ми е горе-долу ясно какво ще се случва през първите дни в парламента, защо тогава да го следя и да си губя времето? Та на бюрото ми са поне десетина ценни книги. По-добре е да си ги чета тях...
Някога, когато бяхме в добри отношения с ББ – той главен секретар на МВР, а аз – в неговите очи – дясна ръка на президента като секретар по националната сигурност и човек,можещ да му помогне за третата генералска звезда, ние двамата често разговаряхме, а после си записвах в дневника главното от тези разговори.
Та веднъж ББ ми се обажда – братле, какво правиш? Викам му – чета книга. А той – чети, чети, и това някой трябва да го прави в тази държава!
Е, аз следвам съвета му – чета книги, защото и това някой трябва да го прави в тази държава…
  
  16.04.2021 г.