Нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска!

Баща ми, светла да е паметта му, обичаше да казва точно това:
- Нищо не е толкова зле, колкото ни се струва, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска!
В този ден от политическия живот на България често си спомням тази мисъл на татко.
Тя сякаш доста точно описва какво – може би! – се е случило днес.
Вероятно след време ще имаме основание да си спомняме днешния ден като преломен в най-новата история на България.
Защото той ни показа, по-скоро ни даде надежда, че Промяната в България е възможна.
Но за да осмислим днешния ден като значим, ще ни трябва ясно осъзнаване, че България бе тръгнала в много погрешна посока. 10 загубени години! Не, че през тези години всичко е било лошо. Това се случва много рядко. Винаги в живота има и хубаво, и лошо.
Но ние допуснахме един зле образован и лошо възпитан, безпринципен и безскрупулен човек да разполага с нашето настояще и да ни лишава от бъдеще. Ние не намирахме морални сили да се засрамим. Не от него, макар че той е национален срам. А от нас самите!
Защо и как така дадохме път на толкова много прости хора и корумпирани типове, на тотално некомпетентни властници, на арогантни в неспособността да проумеят своята посредственост люде!?!?
Някой ще каже – изборите на 4 април създадоха условия да го има днешния ден.
Да, формално това е така. Но дори тези резултати от 4 април можеха да потънат в уйдурми и договорки, в алъш-вериши и търговия на гласове на принципи ти за мене, аз за тебе!
Вярно е, всичкото това може и да ни предстои. Един Господ знае какви разочарования биха могли да ни очакват!! Но стана безпощадно ясно – може да се кажа Баста! Може да се рече Стига! Не е трудно, не е сложно. Формулата е всички СРЕЩУ Герб! Всяка първа крачка е СРЕЩУ! Нататък е вече ЗА…
Видя се - в парламента има количество хора, които да изхвърлят безкомпромисно Герб и най-вече ББ от кормилото на държавата. Сега това количество трябва да премине в качество.
И на мен много неща в новия парламент, по-скоро много хора в него не са ми симпатични. Но аз си давам сметка, че България може да се опита да се изправи, само ако Злото бъде натикано в ъгъла и натиснато долу. Не е невъзможно.
Трябва да се използва ситуацията, ден година храни. Докато има противник, Зло, заплаха, преграда за осъществяване на Промяната, времето трябва да се използва – защото това създава условия за обединяване. Нататък ще започне разпад на тези 160 гласа. Важното е те да се удържат заедно, докато Герб и ББ бъдат маргинализирани, докато се извадят бакиите им и лъсне вредата от тях. Няма много време за това, но все пак време има. Така ще бъде свършено трудното и ще дойде ред на по-трудното. На истински трудното...
Някога ние не можахме да обединим всички демократични и антикомунистически сили, нищо че се наричахме съюз на демократичните сили. Най-вече защото антикомунистически настроени хора останаха и в бившата комунистическа партия. Ако бяхме обединили всички антикомунистически сили, щяхме да изхвърлим проБКП силите в миманса и тогава, вече след това можехме и щяхме да спорим кой път за България е най-добър за България.
Сега има условия и предпоставки да мобилизираме всички анти-статуквото сили и да пратим проГЕРБ силите в миманса, да освободим България от Злото, наречено ББ и проББ хората в Герб и да сложим край на тези позорни 10 години.
А нататък, когато отстраняването на ББ и проББ хората от арогантно разпореждане със съдбините на България стане факт, защото тези хора са вредни, защото са реакционни, защото са елементарни, защото са опасни, защото са задънена улица, можем вече да спорим за алтернативи на пътя нататък, пък дано той се окаже път напред и нагоре.
Има надежда това да се случи! Нищо, че е не чак толкова вероятно.
Днес е време, когато връзката между възможно и вероятно е разкъсана. Вече не е както доскоро, когато много вероятното бе много възможно, а малко вероятното бе малко възможно.
Днес малко вероятното може да бъде много възможно, както, уви, и много вероятното би могло да се окаже малко възможно.
Затова накрая отново ще цитирам мисълта на баща ми, че нищо (днес) не е толкова зле, колкото ни се струва, макар и да не е толкова добре, колкото ни се иска.
  
  15.04.2021 г.