Започналите радикални промени в МВР дават най-сетне шанс и последна надежда за спасяването на Академията на МВР, за преодоляването на агонията й и за отстраняването на доказалия се като недобросъвестен, несъстоятелен, некомпетентен и постоянно намиращ се в конфликт на интереси неин съсипвател и ликвидатор, по съвместителство деспот и ректор Румен Марков.
  Може би някой ще помисли (защото е най-лесно), че думите ми са силни и нахъсени, тъй като давам глас на понесени лични обиди.
  Може би друг ще подозира (защото е най-често), че съм воден и мотивиран от користни интереси.
  Може би трети ще каже (защото е най-естествено), че на фона на тежките проблеми в държавата, това е маловажен въпрос, още повече, че става дума за висше учебно заведение, наследник на Школата в Симеоново.

  Но аз съм убеден – каузата си струва. Поне по пет причини.
  ◄ Първо, България се нуждае от европейски мислещи, отлично подготвени, заредени с родолюбие, млади специалисти в сферата на вътрешната сигурност, обществения ред и защитата на националните интереси.
  А в Академията на МВР и преди всичко във факултет „Сигурност” бяха събрани през последните години висококачествени преподаватели, преподаваха се по модерен начин съвременни дисциплини по толкова чувствителна тематика, инкорпорирали в съдържанието и методиката си съвременни западни практики.
  ◄ Второ, независимо от много силните желания (и апетити) на частните вузове да прехванат образованието в сферата на националната сигурност, държавата не бива тотално да се изтегля от това образование и да си измива ръцете с повелите на пазарната икономика.
  Конкуренцията на държавата в подготовката на кадри за националната сигурност не позволява на частните вузове да имитират образователен процес, да симулират обучение и просто да халтурят. Защото на пазара на специалисти незабавно става ясно кой как е подготвен и кой колко струва. Твърде сталинистко е да се действа по принципа „Няма Академия на МВР (Военна академия) – няма проблем” (но има привличани, прилапвани и преглъщани държавни ресурси, под новата магическа формула „Парите следват студента”).
  ◄ Трето, запазването на Академията на МВР и на Военна академия, преди тяхното задушаване и удушване от политически интереси (придобиващи понякога мародерски привкус), лобистки натиск и чиста проба користолюбие, ще позволи да се премине в даден момент към създаването на Академия за национална сигурност, където да се подготвят специалисти за различните подсистеми на националната сигурност, вкл. риск-мениджмънт, управление при кризи, специална дейност, отбрана, стратегическо планиране, публична администрация в сигурността и т.н.
  Винаги съм бил радетел на каузата за такава Академия за национална сигурност, която да консолидира позитивните методи, процедури, подходи и практики в образованието и науката в националната сигурност и да подхранва държавата, бизнеса и NGO с компетентни специалисти. Казвам това, съзнавайки, че звуча донякъде романтично и в не малка степен нереалистично.
  ◄ Четвърто, спасяването на Академията на МВР (и на Военна академия) няма да позволи на излизащите вече на повърхността откровени и хищни интереси - земите, на които тези академии са разположени, да бъдат „приХватизирани”.
  Съответните, неизменно близки до всяка поредна власт т.нар. бизнесмени вече обикалят с настръхнала козина, издути жлези и разширени ноздри край тези апетитни терени, а лакоми политици, вечно гладни правителствени чиновници и охранени общинари, оцеляващи благополучно след всеки парламентарни и местни избори, са заели съответни корупционни пози и са изпънали лапи с дланите нагоре и леко подгънати пръсти, в очакване на своите комисионни.
  ◄ Пето, трябва да се докаже на академичната общност и на обществото ни като цяло, че дори при демокрацията пакостният, безотговорен и конюнктурен мениджър ще си понесе възмездието за това, което е направил или най-малкото ще получи напълно заслужената крайно негативна оценка за въпиющата си некадърност и диктаторското си самозабравяне.
  Защото иначе ще излезе отново и отново, че всеки у нас и в нашето демократично настояще, може да си прави каквото пожелае в повереното му държавно учреждение (предприятие, структура, дружество и т.н.), че може своеволно и обзет от комплекси, мании и фобии да притиска, да преследва и да прогонва отличните специалисти, да източва повереното си ведомство, да му нанася вреди, щети и ущърби, да уврежда държавните интереси и да профуква парите на данъкоплатците и всичкото това да му се разминава абсолютно безнаказано.

  Академията на МВР се нуждае от спешни и неотложни, радикални и революционни промени – най-напред кадрови, а после и организационни, и образователни.
  Многократно на своя сайт съм описвал ставащото в Академията на МВР и винаги съм подчертавал, че с всяко свое действие ректорът Румен Марков ускорява съсипването на ръководеното от него висше учебно заведение:
  ● Вече за втора година няма прием на студенти за обучение по проблематиката на сигурността.
  ● По инициатива Румен Марков беше закрит факултет „Сигурност”.
  Обърнете внимание – по инициатива на ректора се унищожава факултетът, който всъщност прави Академията Академия, а не ПУЦ за обучение на полицаи и пожарникари.
  Световната висшеобразователна история едва ли помни много случаи, при които ректорът на едно учебно заведение хвърля цялата си енергия да унищожи най-силния си и структурнообразуващ, фундаментален и атрактивен факултет. Факултет, към който се стремяха прекрасни млади хора, предпочели АМВР пред такива специалности, като „Право” в СУ, макар че са били приети и там.
  ● Въпреки поетите от държавата ангажименти за гарантиране на работа в системата на сигурността след успешно завършване на образованието, ръководството на Академията не си мръдна вече две години ни пръста, ни задника, ни мозъчните гънки - да се погрижи за абсолвентите от два поредни випуска на факултет „Сигурност”, сред които има толкова много светли деца, мислещи, търсещи и неспокойни млади хора. А че те са такива го знам от своето преподаване там.
  ● Прогонени по един или друг начин бяха три-четвърти от най-кадърните и можещи преподаватели.
  ● Броят на желаещите да се обучават в Академията на МВР драстично и непрекъснато намалява с всяка изминала година – докато някой ден в близко бъдеще не се стигне до абсурда излъгалите се да кандидатстват в АМВР да бъдат молени да не се отказват от записване в нея, въпреки че са приети някъде другаде – та дори и в Куртово Койнаре или в Мало Бучино.
  ● В Академията на МВР се настаняват уродливи практики на назначаване, толериране и протежиране на хора, близки на ректора Румен Марков по землячески, роднински, приятелски и все от подобен род произходи и принадлежности.
  ● С насажданите брутални, командорски, психически неустойчиви методи на управление, Академията на МВР започва да напомня (както се вижда и от други мои материали на този сайт) на психоклиниката от „Полет над кукувиче гнездо”.
  ● Цели специалности и дисциплини в сигурността се изнасят с пълната си документация в конкурентни висши учебни заведения, с което Румен Марков позволява де факто източване на собствената си Академия и превръщането й в куха и дрънчаща на кухо структура.
  ● Парадоксално е, но ректорът Румен Марков преподава в няколко конкуренти на ръководената от него Академия висши учебни заведения!
  Това е все едно Любослав Пенев от петък до неделя да е треньор на ЦСКА, в понеделник да тренира софийския „Локомотив”, във вторник – пловдивския „Локомотив”, в сряда – даже „Левски”, а в четвъртък да отскача до Варна да води тренировка на „Черно море”...

  Всъщност, аз чукам на отворена врата, защото и Бойко Борисов, и Цветан Цветанов, и началникът на неговия кабинет Бойко Славчев, и заместник министърът на МВР Веселин Вучков са напълно наясно че не нещо, а много неща са гнили в начина, по който Румен Марков води Академията на МВР към образователен банкрут и имиджов фалит.
  Така че те няма нужда да бъдат убеждавани, че подобен „ръководител” трябва да бъде сега и веднага освободен.
  Нещо повече, той щеше да бъде вече, незабавно, на момента, час по-скоро освободен, ако не беше едно голямо Но, ако не беше едно огромно Ако.
  И това голямо Но, това огромно Ако са почти непреодолимата преграда, породена от факта, че Румен Марков е ... секретар по националната сигурност на президента Първанов.

  Аз самият чувствам специфичността на ситуацията, защото когато говоря за бездарността на ректора Румен Марков като ректор, когато говоря за наполеоновски комплекси, за разминаващи се с психическата уравновесеност методи на управление, мога крайно несправедливо да бъда заподозрян в персонална ревност и огорчение, че в моя кабинет в президентството се е разположила тази шаржова персона.
  А няма нищо такова. Защото може би Румен Марков да е специалист по наказателно право, но специалист по националната сигурност той не е и няма да бъде. Това е сфера, в която той се измъчва и ако трябва да напише нещо за президента, бърза да принуди (така беше, докато не ме бе уволнил от Академията на МВР) своите подчинени преподаватели от АМВР да му готвят съответните текстове.
  В края на краищата – президентът си го е избрал, да си се мъчи с него. Пък и самият президент чак толкова не се е напрегнал да генерира идеи и да отстоява принципи и каузи в националната сигурност, та да изпитва усещането за непълноценен и неориентиран секретар в тази област през втория си мандат.

  Разбирам цялата деликатност на ситуацията, в която са Борисов, Цветанов и Co. по отношение на Академията на МВР!
  Те трябва да чистят бързо и енергично това затлачено от безпросветно управление и пълна дезинтересираност на ректора висше учебно заведение. Налага се безкомпромисност, хирургическа намеса, проветряване на сградата на Академията от миризмите на закъснели тоталитарни замашки (да го кажа по руски, че да стане ясно). Но ако се направи единствено вярното и точното – да бъде освободен Румен Марков още утре, дори още днес, даже още вчера - веднага ще започне спекулацията, която ще бъде дъвка и шоу за медиите – Бойко Борисов уволни президентския човек! Бойко Борисов започна война с президента!

  Всъщност, подлото в тази ситуация, която толкова перфидно се ползва от Румен Марков е, че той не си и помисля, че има понятия като чест, морал, достойнство, че не си подава оставката – независимо от това, че е протеже, че е кадрови избор, че е еднолично и недемократично наложено решение на предишен, компрометиран, провален ръководен екип на МВР, т.е. на екип, нанесъл толкова поразии в МВР, та може и половин мандат да не достигне на „ГЕРБ” да започне да ги осмисля, лекува и преодолява.

  Така Румен Марков вреди едновременно и на Академията на МВР (а значи и на МВР), и на президента, защото се превръща собствената си персона в една от възможните гнили ябълчици на раздора между президента и премиера. Така той става залог за техните добри отношения, без да си струва, без да е годен да има такава висока цена.
  Но аз искам да напомня на Румен Марков, нали уж е някакъв генерал и той, т.е. офицер, та дори и пишман такъв – г-н Офицер, не се ли събужда у вас офицерската чест?! От подаването на оставката не боли. Напротив, човек се чувства след това малко по-човек. Дори и в закъснялата оставка има проява на характер, на мъжко поведение, на съхранено лице и защитено име.

  Ала понеже вече и аз доста през този живот съм видял, все по-малко вярвам в наличието на мъжество, разум и достойнство у хора, отъркали се о властта. Още повече надяващи се като Румен Марков на място „нагоре” (Конституционен съд, ВАС, ВКС) или „встрани” (посланик)...
  Затова остава надеждата в мъжкарския стил на премиера и аз апелирам към него: Бойко, кажи и отрежи, речи и отсечи!
  Освободете с Цецо ректора на Академията на МВР Румен Марков!!
  Нека президентът си го прибере и да си го къта, пази и лебèди. Това си е негов, президентски избор, негова, президентска воля, негово, президентска близко обкръжение. Макар че заплатите му плаща не президентът, а Българският данъкоплатец.
  Незабавното освобождаване на Румен Марков е единственият начин Академията на МВР да получи шанс за живот.
  А след това с колосални усилия ще трябва да се направят необходимите стъпки и опити, с които да се оправят поразиите и минимизират последиците от престъплението, извършено от бившия министър Михаил Миков и същия този Румен Марков.
  Не се изхвърлям като говоря за престъпление. Защото нищо друго, а именно престъпление е закриването на факултет „Сигурност” на Академията на МВР. Престъпление, извършено хладнокръвно и така превърнало съдбата на Академията в една добре обмислена, лобистки мотивирана и надлежно предизвестена смърт.

  Николай Слатински
  18.08.2009 г.