Тя предоставя щед¬ри възможности на нарушителите да коригират поведението си. Ала тези възможности не са безгранични и когато най-после тя реши да накаже грешниците, наказанието ù ще бъде без¬милостно, безвъзвратно и съкрушително. В цялата човешка ис¬тория няма по-добър пример за подобно възмездие от Атлан¬тида. Ако хората проумеят ужасяващото значение на този вър¬ховен урок, може би ще осъзнаят, че не могат безнаказано да ограбват природата. Светът днес бързо се приближава към момент от развитието си, който удивително напомня за последните дни на Атлантида. В общи линии нашите цивили¬зации си приличат, тъй като хората и от едната, и от другата са затънали в безразборните оргии на вулгарния материализъм, об¬ществата им се раздират отвътре от страхове, престъпления и упадък. “Докъде ще ни доведе всичко това?” – питат се хората. Ако искат да намерят отговора, нека си спомнят за Атлантида”[258].

  С изясняването на петте нива на сигурността, можем да поясним обхвата (сферата) на Националната и Международната сигурност.
  ► Първите три нива на сигурността - съответно на човека, на групата от индивиди и на държавата определят Националната сигурност. Или по-точно, те обхващат с висока степен на пълнота и яснота обектите, които изучава Националната сигурност.
  ► Последните три нива на сигурността - на държавата, на общността от държави и на света определят Международната сигурност. Или по-точно, те обхващат обектите, които изучава Международната сигурност.
  Както се вижда, сигурността на държавата е сечението на Националната и Международната сигурност.
  Този подход за дефиниране на приложните полета на националната и международната сигурност има редица достойнства и предимства. Той например в отчита важността за националната сигурност на сигурността на различните групи от индивиди. Също така подходът е в съгласие със засилването на човешкото измерение на сигурността като елемент на националната сигурност. Подходът отразява възгледа, че държавите са основни, но вече не единствени актьори в пространството на сигурността както на националната (затова няма знак на равенство между държавна национална сигурност), така и на международната сцена. Отдава се дължимото на институционалната архитектура за сигурност, на сложната плетеница от организации и коалиции. Подходът отчита и глобалните процеси, превърнали света в обща лодка и придали наднационален и трансграничен характер на много нови и качествено различни заплахи за сигурността, така че опазването на общата сигурност става все по-основен и жизненоважен приоритет за всички.
  Твоа е допълнителен аргумент да смятаме, че предложената от нас Схема за петте нива на сигурността много добре онагледява и очертава различните равнища на сигурността, а така също и основния обхват на Националната и Международната сигурност.
  Нарастващата взаимозависимост в глобалните, континенталните, регионалните и националните процеси размива границите между различните нива на сигурността. Границата между националната и международната сигурност също става все по-пропусклива, процеждат се през нея, а не рядко и връхлитат рискове и предизвикателства в едната или другата посока. Държавата изпитва много трудности да води ефективна политика за сигурност в рамките на своята територия, защото е подложена на сериозни въздействия от вън. Но и международната среда за сигурност се поддава на въздействия, които произтичат от отделни държави и се оказват трудни за управление и контрол.
   „Нашата” наука за сигурността се базира на разбирането за критичната, жизненоважна роля на държавата в обезпечаването на националната сигурност и за най-ефективното, отговарящо на националните интереси участие на страната в международната сигурност. Или както пишат Бузан, Уевер и де Вилде: “Ние не казваме, че сигурността се свързва само с държавата (въпреки че е много вярно твърдението, че държавата е идеалният актьор за сигурност), нито че сигурността е на разположение еднакво за общодържавни и други обществени действия. Сигурността е зона на конкуриращи се актьори, но е изпълнена с предубеждения, където държавата като цяло е все още привилегирована като актьор, на който исторически са предоставени права [за изпълнение] за задачи, касаещи, сигурността и който има най-адекватна структура за целта. Това обяснение признава разликата между държавноцентричния подход и сферата, доминирана от държавата”[259].
  Естествено е, че тази роля на държавата ще еволюира. Но в близките десетилетия вярното планиране на политиката за сигурност ще бъде свързано с разбирането, че държавата ни си остава главният фактор за обезпечаване на сигурността на обществото и отделния човек, както и главният фактор за постигането не само на формално, но пълноценно и пълноправно членство в ЕС и НАТО и за поведение на нашата страна на международната сцена, което да има приносен характер в обръщането на света към най-сериозните предизвикателства пред човечеството.
  В този анализ ни водеше мисълта, че размиването на границите между структурите за вътрешна и външна сигурност обективно не би могло да следва динамиката, с която се развиват процесите в света и се променя парадигмата за глобалната сигурност. Държавата (със системата ù за национална сигурност) е устойчива структура и разрушаването ù, без да са изградени нови институции за защита и укрепване на сигурността, без да са намерени и проверени на практика механизмите за тяхната координация, управление и контрол, би могло да доведе твърде бързо до опасни, непоправими щети – и за държавата, и за сигурността ù.
  В заключение, на базата на горния анализ, на нашите схващания за целите и задачите в сигурността, както и на разсъжденията ни за националната и межднародната сигурност и тяхното взаимно проникване, можем да очертаем 10 водещи стратегически приоритета на българската външна политика, политика за сигурност и отбрана след реализирането на стратегическата цел - членството в ЕС (съзнавайки, че европеизацията не е еднократен акт, а продължителен и сложен процес, че тя е съзнателно усилие и на елита, но и на цялото общество.):
  ● Качеството на живота – това означава, че социалната политика, екологията и устойчивото развитие трябва да бъдат първите точки в дневния ред на управлението на национално, областно и общинско ниво.
  ● Качеството на човешкия потенциал - това се постига най-вече с дългосрочна стратегия на инвестиции в човешкия капитал и главно в здравеопазването, образованието, науката, високите технологии.
  ● Пълноценното интегриране на България в ЕС - това засяга всички сфери на социалния, икономическия и културен живот, в т.ч. бизнеса, транспорта, селското стопанство и гражданското общество.
  ● Младото поколение – това включва реализацията на младите в ЕС, проблема с насилието сред тях, ценностите, които се възпитават у тях - за морала, дълга и патриотизма, за отговорността към България.
  ● Съхрани Българското – това означава опазване на българския характер на нашата държава и на нейната идентичност, съхраняване на паметниците ни, на нашето историческо и културно наследство.
  ● Българите в чужбина – тук влизат тези и на Запад, и на Изток, и на Север, и на Юг. България трябва да ги приобщава и реинтегрира - ако не лично, то техния талант, опит и умения, контакти, капитали и позиции.
  ● Реформите в системата за национална сигурност – това означава тази система да бъде адекватна към новите предизвикателства и ние да даваме нашия национален принос за сигурността на ЕС и в региона.
  ● Енергийната сигурност – тя обхваща всички аспекти на нашия енергиен баланс (нефт, газ, АЕЦ, ток и енергия от възобновяеми източници), както и постигането поне на частичен енергиен суверенитет.
  ● Издигането на ролята на България в региона – това е нужно, защото тук, на Балканите и в Черноморския басейн е реалното значение на България като значим фактор в международните отношения.
  ● Достойното участие на България на световната сцена – това трябва да бъде поведение на европейска държава: съизмеримо с нашите възможности и отговарящо на националните ни интереси.
  Този списък от стратегически приоритети не претендира да е пълен. Той само показва, че ако до влизането ни в ЕС нашият стратегически хоризонт бе близък и се измерваше с 2007 г., сега вече, виждайки, че само формалното членство в ЕС не стига, а то трябва освен това да стане наистина пълно и пълноценно, ние сме длъжни и дори обречени да се повдигнем на пръсти, да виждаме отвъд тези близки линии на хоризонта, да гледаме поне с 10-15 години напред.

Литература:
  1. Августин, Свети Аврелий. Изповеди, С., Народна култура, 1993, с. 142.
  2. Низбет, Робърт. Стремежът към общност, С., Център за изследване на демокрацията, 1992, с. 37.
  3. Слатински, Николай. Сигурност и международни отношения//Международни отношения, 1999, № 2, с. 15–36.
  4. Слатински, Николай. Измерения на сигурността, С., Парадигма, 2000.
  5. Слатински, Николай. Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи, С., Българска книжница, 2004.
  6. Слатински, Николай. За петте нивà на сигурността//Сборник “Актуални проблеми на националната и международната сигурност”, Военна академия "Г. С. Раковски", Факултет "Национална сигурност и отбрана", С., Военно издателство, 2008, с. 97–111.
  7. Александров, Евгени. Речник по международни отношения, С., Тракия-М, 2001, с. 267.
  8. Велкова, Лидия. Основи на сигурността//Годишник на Военна академия „Г. С. Раковски”, Факултет „Оперативно-тактически”, 2003, № 4, с. 101-102.
  9. Цонев, Николай. Маркетингово управление на икономическите дейности на министерството на отбраната в условията на членство в НАТО. Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор”, Специализиран научен съвет по управление на икономиката при ВАК., С., 2006, с. 15–17.
  10. Петров, Алексей. Тероризъм и системи за сигурност, С., УНСС, 2005, стр. 126.
  11. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008.
  12. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008.
  13. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008, с. 16–17.
  14. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008, с. 17.
  15. Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis, London, Boulder Co.: Lynne Rienner Publishers, 1998, р. 5, 7. Специално искам да благодаря на д-р Ина Пеева за помощта, която ми оказа при превода от английски език на практически всички цитати. За верността на превода и за направените интерпретации отговорността е единствено моя.
  16. Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis, London, Boulder Co.: Lynne Rienner Publishers, 1998, рp. 5-6.
  17. Paris, Roland. Human Security. Paradigm Shift or Hot Air?// Michael E. Brown, Owen R. Coté Jr., Sean M. Lynn-Jones, Steven E. Miller (ed.), New Global Dangers. Changing Dimensions of International Security, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, London, England, 2004 (pp. 249-264), p. 249.
  18. Paris, Roland. Human Security. Paradigm Shift or Hot Air?// Michael E. Brown, Owen R. Coté Jr., Sean M. Lynn-Jones, Steven E. Miller (ed.), New Global Dangers. Changing Dimensions of International Security, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, London, England, 2004 (pp. 249-264), p. 250.
  19. Димитров, Димитър, Георги Карасимеонов, Живко Георгиев, Александър Стоянов. Човешката сигурност в България – 1997, С., ПРООН България, Фондация “Фридрих Еберт”, Център за изследване на демокрацията, 1998.
  20. Paris, Roland. Human Security. Paradigm Shift or Hot Air?// Michael E. Brown, Owen R. Coté Jr., Sean M. Lynn-Jones, Steven E. Miller (ed.), New Global Dangers. Changing Dimensions of International Security, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, London, England, 2004 (pp. 249-264), p. 251.
  21. Миалковски, Милан, Катарина Щърбац. Тероризмът срещу човешката сигурност//Военен журнал, 2008, №6, с. 59–78, тук с. 61.
  22. Paris, Roland. Human Security. Paradigm Shift or Hot Air?// Michael E. Brown, Owen R. Coté Jr., Sean M. Lynn-Jones, Steven E. Miller (ed.), New Global Dangers. Changing Dimensions of International Security, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, London, England, 2004 (pp. 249-264), p. 253.
  23. Paris, Roland. Human Security. Paradigm Shift or Hot Air?// Michael E. Brown, Owen R. Coté Jr., Sean M. Lynn-Jones, Steven E. Miller (ed.), New Global Dangers. Changing Dimensions of International Security, The MIT Press, Cambridge, Massachusetts, London, England, 2004 (pp. 249-264), p. 257.
  24. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008, с. 87-88.
  25. Йончев, Димитър. Равнища на сигурност, С., Издателство на НБУ, 2008, с. 87.
  26. Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis, London, Boulder Co.: Lynne Rienner Publishers, 1998, р. 30.
  27. Гълбрайт, Джон Кенет. Икономическата наука в перспектива, С., ИК Христо Ботев, 1996, с. 148.
  28. Шумпетер, Йозеф Алоиз. История на икономическия анализ, От Античността до 1790 година, т. І, С., Прозорец, 1999, с. 227.
  29. Фернандес-Арместо, Фелипе. Хилядолетието, С., Прозорец, 2000, с. 309.
  30. Цит. по Фукуяма, Франсис. Големият разлом, С., Рива, 2001, с.80.
  31. Търоу, Лестър. Съдбата обича смелите, С., Весела Люцканова, 2008, с. 135.
  32. Гор, Ал. Атака срещу разума, С., Фондация Европейски екологичен фестивал, 2009, с. 85.
  33. Гор, Ал. Атака срещу разума, С., Фондация Европейски екологичен фестивал, 2009, с. 285.
  34. Слатински, Николай. Националната сигурност – аспекти, анализи, алтернативи, С., Българска книжница, 2004, с. 22–25.
  35. Тофлър, Алвин, Хайди Тофлър. Революционното богатство, С., Обсидиан, 2007, с. 486–487.
  36. Купчан, Чарлс. Краят на американската ера, С., Рива, 2004, с. 174–175, 188.
  37. Кейгън, Робърт. За рая и силата, С., Обсидиан, 2003, с. 16, 7.
  38. Кейгън, Робърт. За рая и силата, С., Обсидиан, 2003, с. 8–9.
  39. Кейгън, Робърт. За рая и силата, С., Обсидиан, 2003, с. 9.
  40. Кейгън, Робърт. За рая и силата, С., Обсидиан, 2003, с. 37–40.
  41. Кейгън, Робърт. За рая и силата, С., Обсидиан, 2003, с. 7.
  42. Аш, Тимоти Гартън. Свободният свят, С., Обсидиан, 2005, с. 161.
  43. Ash, Timothy Garton. Anti-Europeanism in America//The New York Review of Books, February 13, 2003, www.nybooks.com.
  44. Ash, Timothy Garton. Anti-Europeanism in America//The New York Review of Books, February 13, 2003, www.nybooks.com.
  45. Аш, Тимоти Гартън. Свободният свят, С., Обсидиан, 2005, с. 85.
  46. Аш, Тимоти Гартън. Свободният свят, С., Обсидиан, 2005, с. 48.
  47. Аш, Тимоти Гартън. Свободният свят, С., Обсидиан, 2005, с. 258.
  48. Купчан, Чарлс. Краят на американската ера, С., Рива, 2004, с. 220.
  49. Цит. по Lieber, Robert J. The American Era. Power and Strategy for the 21st Century, Cambridge University Press, 2005, р. 78.
  50. Нарочицкая, Наталия. Чем сильнее и самостоятельнее Россия, тем важнее она для Запада//Международная жизнь,1998, № 3, с. 80–85, тук с. 81.
  51. Стийл, Роналд. Защо САЩ са мишена на тероризма (интервю)//Щерн, 01.08.1996 г., БТА-МИНФ, Анализи и прогнози, 1996, бр. 151, с. 10.
  52. Wood, Gordon S. The Radicalism Of The American Revolution, Vintage Books, A Division of Random House, Inc. New York, 1993, pp. 144-145.
  53. Fukuyama, Francis. The Calvinist Manifesto//The New York Times, March 13, 2005, http://www.nytimes.com/2005/03/13/books/review/013FUKUYA.html?pagewanted....
  54. Гор, Ал. Атака срещу разума, С., Фондация „Еврпейски екологичен фестивал", 2009, с. 96.
  55. Тофлър, Алвин, Хайди Тофлър. Революционното богатство, С., Обсидиан, 2007, с. 37.
  56. Цит. по Хънтингтън, Самюъл. Ерозията на американските интереси//Военен журнал, 1998, № 4, с. 104–105.
  57. Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние?, С., Обсидиан, 2005, с. 96.
  58. Цит. по Хънтингтън, Самюъл. Кои сме ние?, С., Обсидиан, 2005, с. 97.
  59. Фром, Ерих. Душевно здравото общество, С., Захари Стоянов, 2004, с. 207.
  60. Йъргин, Даниъл, Джоузеф Станислау. Командните висоти, С., Весела Люцканова, 2003, с. 50–51.
  61. Смит, Антъни. Националната идентичност, С., Кралица Маб, 2000, с. 234-235.
  62. Tindall, George Brown, David E. Shi. America. A Narrative History, Third Edition, W.W.Norton & Company, New York, London, 2003, p. 58.
  63. Крамник, Айзък. Увод на американския редактор// Мадисън, Джеймс, Александър Хамилтън, Джон Джей. Федералистът (Записките на Федералиста), С., УИ Св. Климент Охридски, 1997, 6–69, тук. с. 50.
  64. Мизес, Лудвиг фон. Антикапиталистическото мислене, С., Сиела, 2008, с. 25.
  65. Wood, Gordon S. The Radicalism Of The American Revolution, Vintage Books, A Division of Random House, Inc. New York, 1993, p. 369.
  66. Wood, Gordon S. The Radicalism Of The American Revolution, Vintage Books, A Division of Random House, Inc. New York, 1993, p. 369.
  67. Ранд, Айн. Добродетелта на егоизма, С., ИК МаК, 2008, с. 51.
  68. Ранд, Айн. Добродетелта на егоизма, С., ИК МаК, 2008, с. 41.
  69. Ранд, Айн. Добродетелта на егоизма, С., ИК МаК, 2008, с. 53.
  70. Ранд, Айн. Добродетелта на егоизма, С., ИК МаК, 2008, с. 175.
  71. Ранд, Айн. Добродетелта на егоизма, С., ИК МаК, 2008, с. 199.
  72. Търоу, Лестър. Бъдещето на капитализма, С., Весела Люцканова, 2000, с. 372.
  73. Гълбрайт, Джон Кенет. Икономическата наука в перспектива, С., ИК Христо Ботев, 1996, с. 153.
  74. Гълбрайт, Джон Кенет. Икономическата наука в перспектива, С., ИК Христо Ботев, 1996, с. 153.
  75. Атали, Жак. Хилядолетие, С., Колибри, 1992, с. 53.
  76. Бжежински, Збигнев. Немощният бастион на снизходителния Запад//В края на века. Големите умове на нашето време за света и за неговото бъдеще (сборник), С., Труд, 1998, с. 47–48.
  77. Кенън, Патрик. Залезът на демокрацията, С., Обсидиан, 1995, с. 71–72.
  78. Низбет, Робърт. Стремежът към общност, С., Център за изследване на демокрацията, 1992, с. 295–296.
  79. Мизес, Лудвиг фон. Антикапиталистическото мислене, С., Сиела, 2008, с. 26.
  80. Wall, James A., Jr., Michael Blum, Ronda R. Callister, Deng Jian Jin, Nam-Hyeon Kim, Dong-Won Sohn, Mediation in the USA, China, Japan, and Korea, PRIO, SAGE Publication, Vol. 29, No. 2, 1998, pp. 235-248, here pp. 237.
  81. Атали, Жак. Братства, С., КХ, 2003, вж. с. 148-162.
  82. Смит, Антъни. Националната идентичност, С., Кралица Маб, 2000, с. 104.
  83. Фукуяма, Франсис. Доверие, С., Рива, 1997, с. 41.
  84. Фукуяма, Франсис. Големият разлом, С., Рива, 2001, с. 36.
  85. Фукуяма, Франсис. Доверие, С., Рива, 1997, с. 41.
  86. О`Хара, Киерон. Доверието, С., Кръгозор, 2004, с. 66–69.
  87. Фукуяма, Франсис. Доверие, С., Рива, 1997, с. 41.
  88. Фукуяма, Франсис. Големият разлом, С., Рива, 2001, с. 36-37.
  89. Фукуяма, Франсис. Доверие, С., Рива, 1997, с. 41.
  90. Шпенглер, Освалд. Залезът на Запада. Том 2, С., ЛИК, 1995, с. 213.
  91. Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, С., Обсидиан, 1999, с. 22-23.
  92. Кастелс, Мануел. Информационната епоха: икономика, общество и култура. Том 2: Силата на идентичността, C., ИК ЛИК, 2006, с. 56.