Ето сега (12 юни, лето Господне 2009-то, в 12.34 ч.) прочетох в един от информационните сайтове, че синята коалиция, под натиска на Иван Костов, подписва предизборно споразумение с една трупа от политически трупове. Които освен това са и изпечени корупционери, влезли в политиката богати и ловко и сръчно чрез нея станали богаташи!
  Е, наистина - така й се пада на синята идея – да се самозадоволяват над нея всякакви кастрати, евнуси и импотенти – почти всичките точно такива и откъм държавническо мислене, и откъм национално-отговорно съзнание, и откъм морално поведение...
  Нямам думи, аз наистина нямам думи.
  Впрочем, именно категоричното ми несъгласие да давам рамо на някои съмнителни, ловки, нахални или провалени личности, не ми позволи да гласувам преди няколко дни за Синята коалиция. Тя може да се казва „синя”, може да се нарича „дясна”, може Мартин Димитров (все още) да ми е симпатичен, но щом бяха опрели до Стефан Тафров, пази Боже!
  Въпреки съветите на едната ми, безкористно обществено ангажирана, дъщеря и въпреки засилващото се мое пристрастие към Зелените (а за тях, оказва се, гласувал и самият Димитри Иванов, така че да не съжалявам, че им дадох гласа си в неделя), аз бях започнал да се самонавивам, да се самопречупвам, да се самоуговарям, че трябва да отида и дори с известна доза отвращение, но да пусна бюлетината на Синята коалиция на парламентарните избори. Това ми струваше много усилия - за да не вляза в разрез с принципите се за спазване на личната хигиена. Но след като научих кого са си избрали за партньори, няма сила, която да ме накара да направя това! Не, не и не... Това даже на мен ми идва в повече!! Мога да гласувам с леко отвращение, но не мога да гласувам със силно омерзение!!!

  А иначе си мислех да напиша тези няколко реда по малко по различен повод.
  За опасността „Лидер” да е втората патерица на сарайно-червената коалиция. И за общата съдба, която ръжда не хваща, а рано или късно излиза наяве.

  В предния материал вече написах, че президентът е главният победител от изборите за евро-парламент.
  За него (но и за Доган) – колкото по-раздробено е политическото пространство, колкото повече партии са на сцената, толкова повече са неговите (но и на Доган) възможности да действа от задкулисието, да дърпа конците и да постига целите си. Ако това е политика (а у нас именно това е политиката), то президентът (но и Доган) е супергросмайстор, с космически коефициент „Ело” от 3500 – невъзможна величина дори за Веско Топалов (който безспорно е най-силният шахматист на планетата, макар че за мача в Елиста екипът му тотално обърка стратегията и хариза титлата на един скучен играч от средна руска ръка).

  Впрочем, президентът този път (и не за първи път) каза нещо, в което абсолютно не вярва – че нямало корпоративен вот (а този вот бе крещящ) и че нямало преливане на гласове (а това преливане беше шокиращо).

  Само че за парламентарните избори номерът с преливането не работи – там и да прелива Доган отново на НДСВ и „Лидер”, общият брой депутати от тяхната съвместна завера или задруга трудно може да се промени.
  Лошото в работата е там, че по какъвто и начин и да се сумират за новия парламент депутатските кресла на БСП, ДПС, НСДВ и „Лидер”, все се получава като в детската песничка: „Пусто платно не излиза – ни за сукман, ни за риза”.

  Затова трябва да се помага. Двамата архитекти на сегашното безвремие ще измислят нещо. Президентът и Доган отново ще ни изненадат и ще разбият на пух и прах моите прогнози.
  Признавам си, че някои от техните ходове за мен са неразгадаеми. Не ми достига фантазията да се досетя какво смятат да направят. Аз все пак се опирам на нормалната логика на обикновения гражданин, а тази логика се базира на принципи на порядъчност и е с някакъв праг, който не може да бъде надминат.

  Президентът има свой другар по обща съдба, т.е. по предлагане себе си в услуга - и то по най-патриотични мотиви - на ДС, при това в самия край на тоталитарния период (както се казва – то съборът се разтурял, а те сергии отворили).
  И този президентски другар по обща съдба и афинитет към историята е именно Красимир Каракачанов!
  Предизборните пируети на Красимир Каракачанов са най-силното доказателство, че стара съдба ръжда не хваща. А рано или къно излиза наяве.
  То не беше коалиция с Иван Костов...
  То не беше коалиция със Стефан Софиянски...
  То не беше коалиция с Бойко Борисов...
  То не беше коалиция с Христо Ковачки... Която после Краси напусна с гръм и трясък. И с думи по адрес на благодетеля Ковачки, присъщи за подпийнал и разлютен македонски комита в скопска меана.
  За човек, докоснал се до ДС през 1989 г. (тогава, когато хиляди вече бяха прогледнали и всеки със своята си лична смелост и съвест надигаше гребен срещу властта и думи за промяна), всяка жертва в името на каузата е много над личната чест и достойнство!
  Краси Каракачанов трябва да помага – за да не се случи изненада на изборите тази година. Прелитайки като пеперудка от цвят на цвят – от „Лидер”, през „Напред”, та до РЗС! От една коалиция, през друга, та до трета – и всичките от типа – едната да хванеш, другата да удариш, третата да отхвърлиш...
  И всичките тези пируети – за броени седмици.
  Как няма картината да се размъти. Как няма следващият парламент да е поредната политическа порнография... За която – за да е пълна - Доган ще додопринесе, като се понапъне чрез изпитания метод на автобусния изборен туризъм.
  Давай Краси, давай Каракачанов. Имаш поне един, който те аплодира от сърце.Президентът. Вие си знаете защо. То е с корени в 1989 г. И тези корени са напълно безкористни и изцяло с патриотични мотиви.
  Това е мисия. А макар и без македонски корени, Красимир Каракачанов знае, че ВМРО няма нужда от мисия, то самото е мисия.

  Бедни ми, бедни Татарчев (не Иван, а Христо)!
  Бедни ми бедни Христо (не Ковачки, а Татарчев)!

  За жалост, ако миналия път, преди четири години, не се получи четворната коалиция (тогава най-видният и най-безкористен патриот Красимир Каракачанов не се доразбра с най-почтения и най-некорумпиран кмет Стефан Софиянски), то този път четворната коалиция трябва да се получи – на всяка цена и с цената на всичко.

  И има ли тогава значение, че на мен лично никак не ми се иска още четири години да ме управлява коалицията на БСП и ДПС, заедно - този път - с две патерици (явно самата тази коалиция остарява и се сбабичосва, та й е нужна още една подпора) – НДСВ и „Лидер”.
  Няма никакво значение, естествено.

  Е, би имало – все пак и въпреки всичко – някакво значение, ако много повече хора изпитват същото нежелание като мен. И помогнат с гласа си това да не се случи.
  Макар че като гледам, дори Иван Костов, надявам се напълно несъзнателно, налива вода в мелницата на тази четворна коалиция. Която всъщност си е петорна.
  Защото не бива в никакъв случай да се забравя президентът. Казвам го и го знам от личен опит, както се казва – от първа ръка.

  Николай Слатински
  12.06.2009 год.