Изборите за европейски парламент са толкова коментирани от лъжепророци и псевдоексперти, че вероятно е признак на елементарно възпитание и на добра култура човек да помълчи няколко дни и да се дистанцира от тази словесна какофония.
Определено смятам, че част от вечните политолози-социолози (а най-нахалните от тях действат и в двете роли) са опасни за психическото здраве на нацията ни, противопоказни за здравия разум на обществото и вредни за достойнството на нашия народ.
Но има няколко сити, алчни, нагли голфър-социолози, които надминават всички и са си истински – извинете ме за грубия израз – копелдаци.
Те непрекъснато лъжат и мажат, забърсват пари, паразитирайки върху нашата демокрация и носят не по-малка вина от политиците, за убиването на политическото, за опростачването на общественото мнение и за разрушаването на морала и нравствеността в политиката.
Тези откровени копелдаци вече 20 години тровят родната демократична действителност с миазмите на гниещата си съвест, с това, което отделят в словесен вид чрез жлезите си за безсъвестна секреция.
Те са вездесъщи, те са незасрамими, въпреки че всичко, което са казвали се е проваляло и всеки, до когото са се докоснали с лепкавите си и мазни пипала се е дискредитирал.
И сега – както винаги, както всякога, преди евроизборите те говореха едно, а след тях – друго.
Макар че казаното от тях остава – за техен укор и позор и за нашето презрение и омерзение към всичко, което правят и вършат.
Ето, тези голфър-социолози всеки Божи ден, седмици наред сновяха из най-тиражните вестници и телевизии и манипулираха така, както само те умеят – с присъщия им лош дъх.
А да дъхтиш на лошо не се искат много усилия... Достатъчно е от устатата ти да се лее бълвоч, с която си преял – бълвоч, замесена от номенклатурна тоталитарност и всеядна пазарност, при това в противопоказни за всички нас пропорции и дози.
Ето, те всеки ден изкривяват действителността, за да не я допуснат такава, каквато тя е необходима на нас, българите.
Ето, само 2 реда от техните „прогнози“ броени дни и часове преди изборите. Давам ги като пример, но това са те – с истинското им лице, ако при подобни лишени от порядъчност нравствени задници може да се говори за лице:
►„БСП може и да изпревари ГЕРБ. В депутатски места прогнозата ми е: 5-6 за Герб, 5-6 за БСП”...
►„Възможна изненада може да се случи в битката между БСП и ГЕРБ за лидерското място.... Има реални шансове БСП да изпревари ГЕРБ-ерите”...
Мога да приведа от моя архив поне още 111 такива и дори още по-крещящи лъжливи и лъжовни вещания на тези корумпирани „касандри”.
Ала тук само ще напомня, че на тези избори ГЕРБ взеха 24.36% и 5 мандата, а БСП – 18.50 % и 4 мандата.
Да можех, бих си казал: Стига толкова за тези типове.
Макар че всеки нормален човек знае, че с мощните си ресурси и връзки, с обвързването си с олигарсите, те имат възможност непрекъснато да влияят върху общественото мнение, да „предричат” картини и да „предвиждат” ситуации, чрез които определено влияят на настроенията, мотивациите и намеренията у не малко хора.
За жалост, аз вече приемам за сравнително нормално или поне за логично, че в условията на агресивна пазарна среда, на разбит морал и хищнически нрави в след-Преходна България, точно такива умни и ловки, инжектирани срещу каквато и да било болка в душата и срещу каквото и да било угризение на съвестта, голфър-социолози могат да правят каквото си искат и да са безразлични към паденията и провалите в своите анализи и прогнози.
Но не мога да приема, че обществото ни няма памет и не помни какво му е било казвано от въпросни „глашатаи” 3 дни преди изборите и какво му казват те 3 часа след изборите.
И затова вместо да им зашлеви по една виртуална и морална плесница; продължава да си губи времето с тях, продължава да надава ухо на откровените им глупости и манипулации; продължава да им позволява да смятат, че българските граждани са скотове, че са племе, че са пластилин и с тях можеш да правиш каквото си искаш – да ги мамиш, да ги ръчкаш с остена и да им придаваш точно такава форма, която най-добре отговаря на интересите ти и на банковата си сметка.
А като постигнеш това, за което ти е платено скъпо и прескъпо, да отидеш на собственото си уникално голф-игрище (и то напечелено със „социология” и поръчани и-или купени от другите рейтинги), да си подчукваш небрежно топките, да си сръбваш уискита-та, да си гледаш моренцето и да си казваш с презрение към собствения си народ: „`Бах ти и тъпите глупаци, пак си направихме с тях каквото си искаме! Да са живи и здрави още дълги години и да са все така и все толкова тъпи, че на нас да ни е добре!”...
Връщайки се към отминалите избори, не мога да не призная, че и мен отчасти те ме удовлетвориха, а отчасти ме смутиха.
Много повече бе обаче това, което ме смути. Но и да го анализирам тук, едва ли нещо ново мога да добавя.
И така всички говорят за това, което се разбра отлично – и за обръчите от партии; и за преливането на гласове от ДПС към НДСВ (и вероятно към Лидер); и за изцяло използвания от Тройната коалиция властови и финансов ресурс; и за раздробеността на политическото ни пространство; и за някои псевдодесни партийки; и за това, че президентът е най-щастливият човек в България след тези избори и т.н., и т.н.
А сега, нещо много лично:
Аз приемам за една от най-големите обиди, че въпреки непрекъснатото предаване на националните ни интереси и в преговорния процес, и като брюкселски чиновник, който говори на шаблонен, кух и изпразнен от българщина език, Меглена Кунева постигна колосален успех на тези избори. И заедно с президента е Големият Победител в тях.
А уж при демокрацията хората с вота си възнаграждават политиците за това добро и ги наказват за онова зло, което те правят за страната и обществото си...
При Меглена Кунева за мен логиката на гласуването бе тотално сбъркана. Вероятно е, приемам - може би моята логика е сбъркана, но това не ми помага да потуша в себе си болката и несъгласието си, че хората гласуваха по този начин за човек, толкова виновен за страданията, които те, обикновените хорица, редовите българи изпитват сега, когато влизат в сила договореностите ни с ЕС.
България в предприсъединителния период бе не yesman, а yeswoman – защото преговорите се водеха от жена. От Меглена Кунева...
Какво да добавя за изборите? Навярно следното, а то е най-важното и най-явното:
И тези избори доказаха, че нашето обществено съзнание е изключително объркано, лишено от ясна представа накъде върви и към какво се стреми. Крещяща е липсата на лидери, изключително остър е дефицитът от стратегическо мислене. Ние сме в състояние на хаос, който генерира хаос.
Сега остава всеки от нас да си направи своя анализ и да се опита да си представи какво ни очаква след парламентарните избори. Може би така ще ни бъде по-лесно да си отговорим какво да правим на самите парламентарни избори.
В заключение, като предупреждение и провокация, да споделя за един спомен от бъдещето, явил се като призрак при отварянето на избирателните урни и преброяването на бюлетините в неделя:
Представяте ли си какво може да ни се случи след малко повече от две години, през 2011 г., на президентските избори?
Например на втория тур да трябва да избираме между левия кандидат генерал Никола Колев и десния кандидат Меглена Кунева (т.е. Пръмова)?
Николай Слатински
08.06.2009 год.
Аз бих искал да получа повече информация за договорености с ЕС, които ще ни тежат...
Аз виждам много положителни неща свързани с ЕС и ако някои от тях не се сбъдват, то по правило ние си режем клона...
Та освен АЕЦ какво друго намирате като лоша договореност. Иначе звучи малко общо. АКо имате статия бихте ли дали линк. Би ми било интерсно да прочета и да се запозная, въпреки че съм еврооптимист......
Аз също съм еврооптимист, даже повече - цялата си позиция, всичките си разбирания и опорни точки на своите анализи в науката съм заложил на тезата за Европейския съюз като последният шанс на страната ни да се модернизира, демократизира и европеизира. Нещо повече, в своите геополитически виждания (в частност - що се отнася до отношенията САЩ-Европа и за европейския вектор на нашата външна политика) залагам също така на европейската карта, без да съм напълно сигурен, дали такава карта изобщо има в геоколодата. Понякога се опасявам, че правя погрешна първа стъпка и оттук може да се окаже несъстоятелен целият мой анализ и всичките ми прогнози. Но така или иначе, за мен Европа и ЕС са наистина последният шанс за България.
Тук и по отношение на Меглена Кунева имам предвид всичкото това, което наблюдавах отблизо цели 5 години: тя категорично отказваше да води преговори, а беше съгласна във всичко, на всяка цена и само и само да се затварят глава след глава. За нея понятие като национален интерес не съществуваше. С лекотата, с която бе скъсвала с други безценни и идентичностни същности - религия, идеология, принципи, норми на средата, към която се е пришивала и приобщавала, с лекотата, с която винаги е била готова да обръща гръб на важното, същностното, съкровеното или дори просто нормалното и естественото, точно по същия начин тя водеше процеса на евро-присъденяване - в този процес тя беше най-важното, а не страната, нейната кариера бе най-важното, а не как да се отстояват позициите на България. Така че бе не само тъпата и неоправдана жертва на АЕЦ - тук и други носят вина, огромна вина. Аз говоря практически за всяка от тези 31 глави - откъдето сега изскачат мина след мина - вземете селското стопанство, вземете индустрията, вземете екологията, вземете вътрешната сигурност, правосъдието и обществения ред, вземете науката, вземете регионалната политика. Няма държава, която по толкова лош начин да е договорила ключови условия и сега ние всички плащаме тази цена.
Говоря също за приноса на Кунева за изграждането на слаба, некомпетентна, без нужния капацитет администрация, неспособна да се справи с базисните си задачи по създаването на предпоставки за усвояване на фондовете.
Говоря за въведената от Кунева система да се крие информацията за многобройните възможности, които българите и главно младите българи имат за работа в европейските структури - елитът крие тази информация, тя се намира адски трудно - а се крие, за да ходят в тези структури децата, сестрите, братята и любимите на елита, на избраните.
Ами поведението на Кунева като еврокомисар? Къде беше България в нейната дейност? България за Кунева винаги е била средство за голямата цел, наречена Кунева (а по-скоро - по манталитет Пръмова).
Кунева-Пръмова не е най-голямото зло за страната ни, но за мен тя не е добро за България. България и така щеше да влезе през 2007 г. в ЕС, както влязоха десетината други държави. Това е геополитическа тенденция, поток, вихър, посока, вектор и да се гордеем, че се е случило нещо, което се случва масово и на почти всички (без Турция и Косово - засега), не е проява на чак пък толкова висока култура и на самочувствие. Въпросът е как това членство да бъде пълноценно, истинско, как страната ни да печели от него, а да не е нетен донор, как моите деца да остават тук, а да не мизеруват и гънат гръб на Запад.
Да има някои позитиви от членството - то е все едно вътре в стаята да има спарен, нечист въздух, и като отворим прозорец да кажем - лъхна ни свежа струя, започна да се диша по-леко. Но все пак, но все пак ние сме все още в стаята със спарения, застоял въздух. Ние все още не сме спечелили от членството в ЕС в главното - да станем по-модерни, по-свободни, по-демократични, по-европейски. И една от главните причини за това е Меглена Кунева.
Но явно това си е мое лично мнение. Очевидно голяма част от обществото ни не мисли така. И затова понякога си мисля за нашето общество, че в края на краищата - така му се пада. Да върви на Запад - към Западните Балкани. Докато Румъния върви на Запад - към Западна Европа.
Blagodarya wi mnogo za izcherpatelniq otgowor. Az naistina imah nuvda da chuq po-podrobno razgyrnati razsyvdeniq po temata.
Za syvalenie administraciqta syzdadena u nas naisina PRECHI. Moga da vi dam dori primeri. Moqt nauchen rykowoditel se grivi za edno dete ot dom i ima programa (evropeiska) za podpomagane na takiwa da deca: da hoqt na kursowe, za da kandidatstwat uspeshno za Universiteti i uroci, neshto koeto sami ne biha mogli da si pozwolqt. Ta w posledniq den za uswoqwaneto na tezi pari, kandidaturata za pomosht na towa dete e bila PYRWATA!!! Moqt rykowoditel e nauchil za tazi program w cyrkwata, koqto poseshtawa....
Inache sym napylno syglasen, che chelnstwoto zasega ne e pylnocenno.....
Blagodarya oshte wednyv za truda, koito wlovihte da mi spodelite poziciqta si! Dano i drugi hora da go prochetat!
Inache w lichen plan i az sym ot tezi koito sa na zapad..... Prez godinite prekarani w UK, a sega i wyw Franciq i sym razgowarql s drugi PhD studenti i postdoci, winagi sym ustanowqwal, che uslowiqta za rabota na universitetskite prepodawateli u nas sa po-zle ne samo ot Evropa, no i ot wsewyzmovni drugi dyrvawi. W tozi potok ot misli, iskam samo da wi spomena, che Mexico PLASHTA na pone 200-300, a move bi i poweche PhD da uchat w UK s misylta pone chast ot tqh shte se wyrnat i shte wnesat znaniq....... I te go prawqt, zashtoto imat wyzmovnostta da se zanimawat s nauka, kogato se wyrnat, a u nas powecheto hora sa prinudeni da se borqt za ocelqwaneto si i kak da se sysredotochat wyrhu izsledowatelskata si rabota !?
Господин Слатински, тук сте прав: "И тези избори доказаха, че нашето обществено съзнание е изключително объркано, лишено от ясна представа накъде върви и към какво се стреми." Това обаче се дължи главно на цялостното информационно затъмнение и манипулации на информации, прилагани от управляващите. Не можеш да направиш верния избор, ако не разполагаш с фактите. Колко хора имат възможността да се информират във все още частично свободния и независим интернет? И колко разчитат на отвратително манипулираните ни телевизии, начело с БНТ, и на авто- и не толкова авто цензурираните ни вестници??
Аз мисля, че има няколко причини за това ни положение:
1. Няма ясно изразени "Национални интереси".
2. Борбата за политическият кокал е преди всичко останало, при нашите управници.
3. Няма ясно изразена връзка между законовата, политическата, административната и обществената система.
4. Обществото ни се е примирило и притръпнало със сегашното положение, а и няма думата.
Чета Николай тези редове и наистина разбирам, че си гневен. Аз не съм, защото ти казах че няма да играя в тази подла игра на псевдодемокрация и псевдоизбори. Докато в България този самозван политически елит, без капка домашно възпитание, не си отиде, вършеното от тях винаги ще предизвиква гняв, защото е подло. И не може да бъде друго, защото ти сам каза каква некомпетентност лъха от него, наблюдавайки го в заседанията на консултативния съвет за сигурност. Ще кажеш ами ние гражданите трябва да изметем тези боклуци от политическата сцена. Не е възможно. Те владеят всичко, купуват съвести, купуват, всичко което им е необходимо. Оставам единствено с надеждата, че Господ бави но не забрави.
Здравейте!
Зачетох се в тази дискусия, благодарение на господин Александър Колев, който публикува интернет връзка във фейсбук.
Разбирам, че всички участници изпитват интензивни чувства. Разбирам, че за да се справят с гнева си, избират думите за отдушник...До тук добре...чрез думите стигате до нас - читателите, правите ни съпричастни, провокирате ни да мислим и да реагираме.
За всички, които ме познават реакцията ми ще е обичайна - аз съм прагматична и след този ураган от думи питам просто - какво следва...пак ли ще отиде цялата пара за свирката на локомотива???
Моята реакция е - стига приказки - време е да канализираме енергията си в целенасочени координирани действия! Нека не давим читателите в порой от думи след поредните избори! Нека инвестираме времето и усилията си, за да решим проблемите, а не за да търсим причините довели да поредното ни разочарование!!!
Моят принос в подобни ситуации е много прост, но ефикасен - Action research!
Анжела