Най-същественото от един анализ на РАНД Корпорейшън и фондацията „Бертелсман” (48 страници на стратегическа мъглявина)

  Напоследък информационното пространство буквално прелива от must read стратегически анализи и прогнози по геополитически и геоикономически въпроси.
  Това несъмнено изкушава (но и уморява!) всеки по-упорит читател, посветил голяма част от живота си на проблемите на националната и международната сигурност.
  В потока от сериозни четива, тук ще се спра на един много поучителен и показателен материал.

  ● „Възраждане на трансатлантическото партньорство в областта на сигурността. Програма за действие”.

  Това е Доклад, с автори Стивън Лараби и Джулиан Линдли-Френч. Той е краен резултат от съвместен проект на знаменитата американска RAND Corporation и на германската фондация Bertelsmann Stiftung (нататък за краткост ще използваме обозначението R&B).
  --- F. Stephen Larrabee, Julian Lindley-French, “Revitalizing the Transatlantic Security Partnership. An Agenda for Action”, A Venusberg Group and Rand Corporation Project, RAND Corporation and the Bertelsmann Foundation's Venusberg Group, Report, RAND RP-1382, http://www.rand.org/pubs/reprints/RP1382/.
Впрочем, за RAND Corporation има и друг мой материал на този сайт.

  От 48-те страници на анализа на R&B вее сякаш някаква унилост, умножена по безверие и песимизъм. Лесно може да се долови дефицитът от концептуална яснота. Осезаемо преобладава стратегическата мъглявина – картината е „зацапана”, изкривена от неравности в мисленето, лъчите на свежите мисли се пречупват под странен ъгъл и се отразяват изкривени.
  Вече немалко години чета текстове на RAND Corporation, но толкова безпомощност и такова стискане на зъби, за да не се изплюе камъчето, че кралят е гол, не съм срещал!
  Няма нищо странно – все пак ситуацията в света е изключително динамична, това затруднява не само прогнозирането, но и анализирането на процесите.
  Да добавим хаоса, генериран от развитието на финансовата криза. Тази безпрецедентна криза доказва обречеността и опасността на свръх-либералния икономически модел, чиято основна и смазваща останалите черти характеристика (беш)е минаващото в презрение неуважение към Държавата. По-точно, към Държавата като организиращ, интегриращ и консолидиращ икономическите, финансовите, социалните и свързаните със сигурността процеси върху съответната територия.
  Допълнително усложняващо работата на експертите влияние оказва затъването на САЩ в блатото "Ирак" и пълната липса на кауза, перспектива и дори сносна аргументация за смисъла от попадането на НАТО в капана, по-скоро – във вълчата яма „Афганистан”.
  Удивително е как водещите фактори по отношение на политическото планиране и организацията на военното ангажиране във Вашингтон и в Брюксел (доколкото Брюксел, като седалище на НАТО изобщо има свобода, капацитет и експертиза да се занимава с подобни дейности) категорично и късогледо отказват да се учат както от собствените грешки (на САЩ във Виетнам), така и от грешките на другите (на СССР в Афганистан)!

  И така, да се спрем накратко на най-съществените моменти от анализа на R&B.

  ♦ Ирак:
  Удивително, а бих казал по-емоционално – потресаващо е практически пълното игнориране на проблема „Ирак” в този анализ!
  Единственото разумно обяснение (освен отсъствието на креативни идеи или въздържането да се каже истината, защото тя би била убийствена или поне обезсърчаваща за САЩ) е, че работната група и в частност авторите на Доклада, не виждат поле за действия в Ирак, които да доведат до „възраждане на трансатлантическото партньорство в областта на сигурността”.

  ♦ Афганистан:
  Всъщност, именно от пасажите за Афганистан най-силно лъха безсилие, постепенно преминаващо в безнадеждност, която бързо и лесно се предава на читателите на Доклада.
  Отбелязва се, че съпротивата в страната нараства, а заедно с нея нарастват и жертвите, давани от правителствените сили и северноатлантическата коалиция, което кара някои от държавите, участващи в нея да обмислят изтеглянето си от Афганистан.
  Всичко това показва, че дори да се увеличи броят на бойците от НАТО, военната победа е твърде малко вероятна. Това, което ни очаква е дълга, проточваща се неопределено във времето война – война без победител.
  Изграждането на истински функционираща, демократична държава в Афганистан не е осъществимо (поне към този момент изглежда така).
  Вече е повече от ясно, че:
  --- Коалицията на западните държави ще бъде принудена да погледне действителността в Афганистан право в очите;
  --- Досегашната стратегия на САЩ (и НАТО) трябва да бъде ревизирана, с акцент много повече върху политическото помирение.
  С други думи – на риск са изложени доверието в НАТО и репутацията на НАТО. Ако се провали в Афганистан, за Алианса ще бъде много по-трудно да остане най-важният елемент на европейската и американската сигурност.

  Да вземем също така тезата в Доклада за необходимостта да се прави разлика между талибаните (като местна заплаха) и „Ал Кайда” (като международна терористична организация) и да се поощрява диалогът между талибаните и президента Карзай!!!
  Достатъчно е да се върнем няколко 7-8 години назад, за да си спомним какво се говореше за органичната връзка на талибаните, „Ал Кайда” и Осама бен Ладен и защо въобще се започна войната в Афганистан...
  Сега се оказва, че ще търсим „талибани с човешко лице” – за да съхраним лицето си при пълната безперспективност на положението в Афганистан и на мисията и амбициите на САЩ и НАТО там.
  А именно тази пълна безперспективност на положението в Афганистан и на мисията и амбициите на САЩ и НАТО там, бяха квинтесенцията на всичките ми материали до президента през периода 2002-2006 г. (както може да се види и от публикациите на моя сайт).

  В анализа на R&B се прави предложение за създаване на нова Контактна група, включваща Афганистан, Китай, Индия, НАТО, Пакистан, САЩ, ООН - за да се промени (подмени) окраската на външното военното присъствие в Афганистан, която засега е твърде „Западна” (т.е., да се положат усилия „ to de-Westernize the identity of the stabilization effort”).
  Тази имитация на идея е предназначена да скрие със смокинов лист ескалиращата безидейност по отношение на Афганистан. Тя ми напомня много за публикувания през 2006 г. и доста нашумял Доклад на Iraq Study Group – група, съставена от петима републиканци и петима демократи.
  Докладът тогава изобщо не говореше за победа в Ирак. Не се и намекваше мисълта Ирак да бъде демократична държава - надеждата бе да има поне някаква държава. А политиката на САЩ спрямо Ирак бе наречена “не работеща”.
  Но най-забележителната иновация, създадена в колбите на 10-те алхимици-автори на онзи Доклад беше свикването на регионална дипломатическа конференция с участието преди всичко на ... Сирия и Иран - за да ги въвлече в стабилизирането на Ирак!
  Естествено възникна възклицанието: „Ще искат ли тия държави - “бандитки” да помагат на САЩ за изход от батака в Ирак, след като печелят от този батак? И каква ще е цената на тяхната евентуална помощ? Може би Сирия да се върне в Ливан, а Иран да си развива ядрената програма?”...

  Ако зависеше от мен, не бих допуснал и с минута да се удължава престоят на нашите военни в Афганистан (камо ли да се пращат допълнително българи там – що за безумие?!).
  Колкото по-скоро приключи участието ни в тази безнадеждна и безпросветна мисия, толкова по-голяма е вероятността да се спасим от плащането на нов кръвен данък, подобен на жертвите, дадени в Ирак.
  Само че тези, които решават участието на наши момчета в подобни безкрайно неефективни и лишени от ум и разум мисии, не пращат като пушечно месо своите синове, а синовете на обикновените българи.
  Но кръвта на обикновения човек явно (както са били винаги и всякога убедени огромното мнозинство от политиците) в никакъв случай не е толкова ценна, колкото кръвта на министрите, депутатите и президентите и на техните роднини до всякакво коляно и от всякаква съребрена линия...

  Анализът на R&B признава също така съвсем откровено за огромните мащаби на корупцията в правителството на Афганистан.
  Да не говорим за безпощадната оценка за ескалиращото производство и за достигащия непознати мащаби трафик на наркотици. Записано е черно на бяло, че „Афганистан се превърна в нарко-държава под носовете на Коалицията [на САЩ и редица страни-членки на НАТО]”.

  ♦ Иран:
  Препоръчва се новата администрация на президента Барак Обама да подава сигнали за започването на диалог, на директни разговори с Иран – съвместно с европейските си партньори и по всички въпроси, свързани със сигурността. На Иран може да бъде позволено да обогатява уран само ако приеме ограниченията и изискванията на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ, IAEA). Ако Иран не отговори на тези сигнали позитивно, трябва да му се наложат много по-строги санкции.

  ♦ Тероризъм:
  Тероризмът остава стратегическа заплаха, но трябва да се изостави концепцията „GWOT” (“global war on terror”) – за „глобална война срещу тероризма”!
  “GWOT” погрешно предполага, че тероризмът е преди всичко военен проблем и трябва да се води борба с него главно с военни средства...
  Трябва да се разработи нова стратегия за противодействие на тероризма, която да отразява разбирането за мотивацията на терористите и да е свързана с променяне на условията, които създават почва за процъфтяването на тероризма (т.е. най-сетне се говори отчетливо и без заобикалки за необходимостта от атакуване на „коренните причини” за тероризма).

  Понеже нашите водещи политици и прелитащите от една медия към друга политолози (с ултра-ляв произход и с ултра-десни убеждения) са заети с избори, те очевидно нямат време да следят дискусиите, които се водят сега от световните институти и центрове за анализи и прогнози.
  А пък и не е дошла засега изрична директива отвъд океана, чрез която да им бъде казано как да мислят и какво да говорят (предполагам обаче, че при Барак Обама много по-рядко ще има такива директиви).
  Ето защо те още не са взели завоя и на принципа "едно си баба знае", по инерция говорят едно и също - сякаш не са разбрали, че Джордж Буш и неоконсерваторите не са вече на власт.
  Това личи както по тона, с който продължават да са изпълнени техните анализи за Русия (и по този начин те са много и много по-крайни от управляващите в САЩ, да не говорим, че не са чули меките нотки на Барак Обама към Дмитрий Медведев, вкл. обещанието да научи руски език); така и по отношение на войната с тероризма, на Ирак и на Афганистан.
  Може би пък този мой материал да им помогне да се ориентират в променената ситуация, да „улучат смазката”, да започнат да сърфират по вълните на новите течения в глобалния геополитически океан. Все пак още от червените си пелени те са усвоили златното правило – да говорят не това, което мислят, а това, което трябва, като постепенно започнат да мислят не това, което мислят, а това, което трябва.

  ♦ Гражданската сигурност:
  Докладът на R&B звучи съвсем по европейски и по отношение на засиления фокус на усилията в областта на сигурността към гражданската сигурност, към сигурността на гражданите, към социеталните аспекти на сигурността.
  А беше време, когато основният фокус на усилията в сигурността бе да водим битка с терористите – при това само и единствено с армии и то далеч, много далеч от границите на нашите държави, за да не дойдат терористите у нас и да не се налага де се бием с тях на наша територия. Абсурдна теза, опровергаваща се сама в момента на нейното произнасяне на глас.

  ♦ Трансатлантическата връзка:
  Написаното за отношенията между САЩ и Европа си е чиста проба революция в мисленето – поне от гледна точка на признаването на реалностите (и известна морална компенсация за ударите, които понасяха хората, в т.ч. и аз, които пишеха още преди време по същия начин).
  В анализа на R&D четем например следните констатации:
  --- САЩ са много по-голяма сила от Европа, предпочитат да действат самостоятелно и да строят своята стратегия преди всичко върху военната си мощ.
  --- САЩ и Европа са коренно различни помежду си като стратегически култури.
  --- САЩ са склонни да придават свръх-милитаристичен характер на подхода си към обезпечаване на сигурността – т.е. акцентът им в сигурността е главно върху военната сила; докато в Европа (или от повечето европейци) има склонност да се придава свръх-граждански характер на подхода към обезпечаване на сигурността – т.е. акцентът в сигурността е главно в нейните граждански аспекти и измерения (за което стана дума и по-горе).

  В заключение, Доклади като този на R&B заслужават да бъдат четени и в никакъв случай не бива да бъдат подминавани с махване на ръка – „Кой ли не пише и какво ли не се пише днес!”
  Подобни Доклади трябва да се четат и между редовете.
  Те са парченца от един нов геополитически и геоикономически пъзел, който иска да ни каже, че нещо дълбоко, мащабно и необратимо се променя и ние трябва да го доловим, да го дочуем и да го доосмислим.
  Светът е на прага на сериозна и неутешителна равносметка.
  Силите, които искат да спрат неизбежната промяна се съпротивляват, защото тя не е в техен интерес.
  Не е ли показателно, че въпреки огромната си енергичност, въпреки личното си обаяние, въпреки сериозните си амбиции, новият президент на САЩ Барак Обама, не постигна досега нищо съществено в реализирането на своята внушаваща доверие и нуждаещата се от подкрепа външнополитическа стратегия.
  И може би затова първите 100 дни на Барак Обама като президент се превърнаха в разочарование.
  Нека не използваме обаче прекалено силни думи.
  Първите 100 дни на Барак Обама навярно не са разочарование, но те няма как да не бъдат определени като сериозно разминаване с очакванията.
  Остават ни обаче цели (или само) 3 години и 266 дни на надежда.

  Николай Слатински
  14.05.2009 год.

Поздравления г-н Слатински!
От много време и аз обяснява, че стратегическата нужда да отидем в Афганистан -ако приемането ни в НАТО е била контрапрестацията- вече е отминала. Няма смисъл да се правим на по - католици от папата и да унищожаваме собствената си армия и авторитет в Близкия изток, угаждайки на капризите на американците. Това го правеха и предишните 3 правителства- СДС,НДСВ,БСП, но най- ярко това се прави от ГЕРБ. Препоръчвам да прочетете бележката под линия от последния доклад от Уикилиикс- агентът се оплаква, че българите го питат за абсолютно всичко- дори за неща, за които не е задължително! Поне да ги карахме да си плащат! През 2004-2006 когато беше дебатът за американските бази в България успях да използвам скромното си влияние и да ги накараме да обещаят 30 млн $ за удължаване пистата в Безмер. когато дойде ГЕРБ , американците се отметнаха да дадат тези пари . А защо да ги дават, след като ние и без друго последната година сме се навели дотолкова, че го пише подигравателно и в секретните им доклади.

С почти всичко от написаното съм съгласен. Аз съм склонен винаги да търся вината преди всичко в нас самите. Елитът е функция на собствения си народ. Той, елитът управлява така и се държи по този начин, защото народът му го позволява. Ако избирането му във властта елитът зависи от оценката на обществото как той, елитът отстоява националните интереси, то той ще се стреми поне по някакъв начин да отстоява тези интереси. Но не, народът ни е абсолютно безхаберен - той може да гласува заради исторически спомени, заради омраза към Другия, заради харизма или просто напук, но няма да гласува с оценка как някой си е спазил обещанията и как е защитил целите и приоритетите на България.