За един от възможните сценарии пред страната ни (С надеждата, че той няма да се реализира – най-малкото не и по този начин)

  Стратегическият анализ и сценарийното планиране са сред най-вълнуващите и най-интригуващи интелектуални усилия за всеки изследовател на проблемите на сигурността и в частност – на развитието на обществото в условията на повишена динамика и висока степен на неопределеност и риск.
  Впрочем, изказващите се у нас по тези проблеми обикновено споделят свои интуитивни съображения, „опаковани” в значително подобрено ниво на изказ и израз, на шлифовани фрази и словесна витиеватост.
  Като правило прогнозите, които се правят, са отражение не толкова на научно (или поне на експертно) отчитане на условията и условностите в страната ни, а са повлияни главно от личните нагласи и стереотипи на авторите, в не малка степен са резултат от пожелателно мислене или пък представляват предвиждания тип „Баба Ванга”, без да притежават нейната необяснима уникалност.
  Признавам си, че и аз нерядко прибягвам (с променлив успех) до подобни опити за „улавяне” на тенденциите и за тичане пред вятъра на събитията - с надеждата да позная какво ще се случи, да отгатна накъде вървят нещата у нас или най-малкото да се ориентирам в ставащото и в предстоящото да се случи.
  И все пак, много по-често се опитвам да прилагам законите и каноните на отишлата твърде напред наука (всъщност, цял клон от науки) именно за стратегическия анализ и сценарийното планиране – Strategic Analysis & Scenario Planning.
  Казано по-простичко, това означава не да си „нарисуваш” някакво вероятно бъдеще и да се надяваш, че ако то се случи, значи можеш да претендираш за прозорливост, а да очертаеш, на базата на определена систематизация на наличната информация, възможен сценарий на развитие на процесите и да проследиш до какво бъдеще на изучавания обект или процес може да те изведе този сценарий.
  ♦ Първият подход е по-скоро отгатване на бъдещето и затова за улеснение и яснота аз го нарекох прогнозиране тип „Баба Ванга”.
  Приблизително по този начин „прогнозираше” колосът Збигнев Бжежински, като казваше, например, преди 30 години, че СССР ще се разпадне, а Берлинската стена ще падне.
  ”Аргументираният” му отговор на въпроса: „Защо смята така?”, беше горе-долу: „Ами така!”.
  И всъщност се оказа дяволски прав...
  ♦ Вторият подход е научният, на Сценарийно планиране на базата на Стратегически анализ.
  Това беше научният метод на титана Хенри Кисинджър, който разработи и реализира чрез Ричард Никсън сценария „Разиграване на китайската карта”.

  Не мога да приведа дори приблизителна статистика в колко от ключовите случаи този подход е дал абсолютно точни резултати, но си признавам, че няма нищо по-вълнуващо за мен като преподавател и занимаващ се с наука човек, от докосването до красотата (вкл. математическата!) на Стратегическия анализ и до изяществото (вкл. математическото!) на Сценарийното планиране!!

  Понякога подобни занимания не са съвсем безполезни в практически смисъл и могат да спомогнат за достатъчно добра ориентация в това, което вече се случва, както и за достатъчно добра прогноза за това, което предстои да се случи.

  Ето част от моите усилия през годините, довели до приемливо прилични резултати (като въпреки че по-долу ще има числа и дати, някои дори доста точно познати, аз настоявам за вникване не в количествената, а в качествената оценка, до която съм стигнал):
  ● През 1994-1998 г. беше модерно да се изчислява „цената на разширяването на НАТО” – само в САЩ излязоха три престижни научни изследвания. Това ме подтикна да направя анализ – а каква би била „цената на членството в НАТО” за България. Да припомня, че България бе приета в НАТО през 2004 г.
  Изводите ми бяха, че „цената” на българското членство в НАТО ще възлезе на 4-6 млрд. долара за период от 10-15 години.
  Тогава тези мои оценки бяха възприемани като едва ли не „говорене срещу НАТО”, защото били силно завишени. Сега те не само не пораждат никакво съмнение (ние вече години наред, и то още преди влизането в НАТО, правим сериозни военни разходи), но има даже тревоги и опасения, че тези предвиждания ще се окажат занижени.
  ● Пак по същото време, в края на миналия век, аз се опитах да си отговоря на въпроса: Кога е възможно да се очакват следващите войни, които евентуално ще водят САЩ?
  Изследването направих чрез изучаване на цикъла на Пентагона (Министерството на отбраната на САЩ) „планиране-подготовка-реализация-анализ”, както и на философията на САЩ за преосмисляне на техните възможности за водене на войни от ново поколение в духа на Революцията във военното дело. Отчитах процесите на развитие, консолидиране, сливания и поглъщания на ВПК на САЩ, а така също и факта, че най-ефективното и най-ефикасното тестване на новите и утилизиране (унищожаване) на старите въоръжения и боеприпаси става именно чрез войни, т.нар. „полигонни войни”, каквито бяха Първата война в Залива (1990-1991 г.) и войната срещу (бомбадирането на) Сърбия (1999 г.).
  На базата на направения анализ, стигнах до извода, че работата над войни тип/поколение “Шест минус” ще продължи, като бъдещите военни акции, които САЩ ще предприемат, за да станат напълно способни да водят войни от Шесто поколение, ще бъдат с цикъл 2001-2003-2009-2011.
  Вижда се, че 2001 г. (войната в Афганистан) и 2003 г. (войната в Ирак, Втората война в Залива) абсолютно точно „лягат” в сценарийната прогноза. Аз обаче силно се надявам, че новият американски президент Барак Обама наистина няма да продължи курса на Джордж Буш към челен сблъсък с Иран и не само през тази година, но и през следващите няколко години до война с тази държава няма да се стигне. Но и така, като че ли е ясно, че 11 септемри 2001 г., безпътицата в Афганистан и полу-хаосът в Ирак, финансовата криза и още редица други събития (напр. промените в климата и свъзаните с тях природни бедствия) налагат коренно преосмисляне на предишните подходи и очертаването на качествено различни сценарии на възможно развитие.
  ● Както може да се види от предстоящата да излезе буквално тези дни моя книга „Ирак. Така съветвах президента”, на 10 март 2003 г. в материал до президента направих прогнозите, че:
  (1) „САЩ настройват цялата си политическа, военна и медийна машина за нанасяне на първите удари около 20 март, но не по-късно от 25 март” [Войната започна на 20 март]; и
  (2) „САЩ смятат за главен вариант бързата, до 2 седмици, победа, като Саддам бъде отстранен от власт до 10 дни от началото на кампанията” [На 9 април бе превзет Багдад и бе съборена огромната статуя на Саддам в центъра на града].
  Да припомня, че тогава се правеха какви ли не изчисления по въпроса за времето на началото на войната – вкл. за всевъзможни пясъчни бури, за позиции на Турция (ще „пусне” ли САЩ - да ударят Саддам през турска територия), за резолюции на СС на ООН. А не на последно място се спекулираше, че едва ли не САЩ ще затънат военно в Ирак, а за Багдад ще се води нещо подобно на Стаинградската битка...
  ● Искам да добавя още една вярна моя прогноза (за жалост, останала без последствия), базирана на цялата налична за всички наши висши власти информация и направена по метода на Сценарийното планиране:
  (1) На 23 ноември 2003 г. в свой материал до президента писах, че що се касае до терористични удари срещу България, особено за базата ни в Кербала, „въпросът не е Дали?, а Кога?”;
  (2) На 14 декември 2003 г. в друг свой материал до президента, показателно озаглавен: „Относно: Реакция на президента при евентуални терористични актове срещу страната ни или срещу нашия контингент в Ирак”, аз, освен останалото, предложих ... опорни точки за изказване на президента, в случай, че България бъде ударена в Кербала и даде човешки жертви. [Базата ни в Кербала бе атакувана с камион-бомба на 27 декември 2003 г.]

  И сега да премина към истинската цел на този мой материал.

  При задълбочен и внимателен анализ на процесите в България, може да се очертае един сценарий, който, ако се реализира, ще доведе до тревожни и крайно нежелани събития страната ни. А това означава, че разумът трябва да вземе връх и да се позволи на страната ни да тръгне не по този, а по друг, много по-малко рисков и съвсем не толкова драматичен сценарий.
  Разбира се, това е само един от възможните сценарии и не бих твърдял, че вероятността за неговото осъществяване е толкова висока, че той да изглежда неизбежен.
  Но анализът на сегашната ситуация, на нагласите и амбициите на т.нар. елит – бизнес- и политически, на започващите да набират скорост тенденции у нас не дават основание и право да се смята, че това е само един хипотетичен, камо ли пък невъзможен сценарий, т.е. сценарий с нулева вероятност да се реализира.

  Какво може да се каже за процесите в България в момента?
  България вече навлезе във фаза на укрепване на статуквото, което се наложи след края на Прехода и на консолидиране на системата за политическо и икономическо управление.

  Какво би могло да се случва в близко бъдеще?
  Възможен е сценарий (отново и отново - не казвам, че е задължителен и неизбежен – поне засега), при който постепенно тази система за политическо и икономическо управление да се превърне почти изцяло в механизъм за вземане и налагане на решения, когато огромна част от скритата, непублична власт се държи и упражнява от определени субекти (наричани в обществото, по аналогия с Русия, „олигарси”), които имат все по-нарастващо и все по-силно политическо влияние.
  Това влияние на т.нар. „олигарси” ще се базира:
  (1) Или на политическо лоби, притежавано от тях като „марионетки”, като лична собственост – да си представим напр. еволюцията в тази посока на премиера и на министъра на икономиката.
  (2) Или на един тип „акционерни дружества”, в което те са „съ-акционери” заедно с видни политици – да си представим напр. еволюцията в тази посока на президента и на лидера на ДПС.

  Ако така очертаният сценарий продължи да се развива бързо във времето, тази група задкулисни субекти сами, чрез своите политически „марионетки” и-или чрез своите политически „съ-акционери”, ще започне да се изкушава и да се стреми все повече - да слага ръка върху обществения, икономическия и културния ни живот, да опитомява големите политическите „играчи” (лидери и партии) и да изтласква от бизнеса големите икономически „играчи” (предприемачи и компании).

  В сферата на политиката това означава, че важните решения ще се вземат все по-непрозрачно и по-користно, а нашата демокрация ще става все по-формална и по-опитомена.

  В сферата на икономиката това означава, че пред всеки по значим (стратегически) бизнесмен ще има вероятно само крайно ограничен брой алтернативи:
  ► Да се впише в кръга от т.нар. „олигарси”, т.е. чрез компромиси и с плащане на не малка цена да влезе в това затворено, трудно за проникване, почти като тайно, общество, което има свои ритуали, норми, регалии и „членски внос”.
  ► Да работи за купуване на влияние в политиката и в медиите – т.е. да не е част от олигархическия кръг, обаче да действа като тях („псевдоолигарх”).
  ► Да стане част от външен (задграничен) икономически конгломерат с достатъчно силно влияние и политическа подкрепа на чуждата държава.
  ► Да се „откупи”, като позволи да бъде изтласкан от повечето области на дейност и да балансира на ръба на оцеляването - с надеждата за смяна на политическата конюнктура у нас или за намеса на ЕС в „неговия” отрасъл.

  Да допуснем, че този сценарий се реализира. Тогава не само България ще бъде силно дискредитирана в очите на Европа и САЩ, но и би се нарушила напълно нормалната логика на политическо и икономическо развитие, биха се „запушили” почти изцяло каналите за предприемчивост и реализация.
  Една от естествените реакции на подобно развитие би била подновената и засилена емиграция на млади, можещи и кративни хора.

  Ясно е обаче, че „запушването” ще породи радикални желания, сред губещите от това статукво енергични и търсещи реализация на своите бизнес-интереси хора – желания за „взривяване” на статуквото” и за „оттапване” на процесите, чрез:
  (1) Подмяна на споменатите по-горе политически „марионетки” на т.нар. „олигарси”.
  (2) Чрез отстраняване на споменатите по-горе политически „съ-акционери” на т.нар. „олигарси”.

  Ето тук ми е тревогата.
  Тя е свързана най-напред с възможната по този сценарий дискредитация на президента, който след две-две и половина години в такъв случай ще слезе от политическата сцена с нулев или дори отрицателен рейтинг и имидж – нещо, което категорично не ми се иска и много би ме заболяло, ако това се случи, защото това е моят държавен глава, а и аз съм бил негов секретар по националната сигурност цели 5 години!
  Но веднага след това идва другата част от моята и то много силна тревога. Тя е свързана с лидера на ДПС.

  Ако при такъв крайно неприятен и изключително нежелателен, негативен и рисков за България сценарий, президентът ще напусне политическия живот автоматически след края на втория си мандат, то с лидера на ДПС нещата изобщо не стоят по този начин, защото той е „абониран” за властта и политиката - поради простото притежаване на верен лично нему електорат от български граждани, които гласуват за него все повече въпреки нормалната логика и в разрез с нормалния разум, та дори и напук на собствените си интереси! Така че нещата с неговото отстраняване от ключовата му позиция са много по-сложни...
  Ето защо смятам, че не само България ще загуби драматично при такъв сценарий, но и лидерът на ДПС може да загуби много, твърде много, та дори и всичко, ако страната ни тръгне по този път...

  Осъществи ли се този сценарий, до две-две и половина години не очаквам абсолютно нищо хубаво и здравословно за лидера на ДПС - не само в политически и в бизнес-, но и в личен план.

  Това не е прогноза базирана просто на някакъв страх, на някакво притеснение за бъдещи събития, които има да се случат в България.
  Това е опит да се направи стратегически анализ и сценарийно планиране така – както учи науката (за интересуващите се, ето, да речем, едно полезно помагало: Mats Lindgren, Hans Bandhold, "Scenario Planning”, New York, “Palgrave Macmillan”, 2003).

  Лидерът на ДПС и днес има достатъчно поводи за тревога – защото прекалено много бизнесмени у нас живеят с разбирането, заслужено или не, че нищо в България – нито бизнес, нито далавера, нито каквото и да било друго, свързано с големи пари - не става без неговото знание, съгласие и благословия!
  Вероятно немалко хора, облечени с политическа и-или икономическа власт спекулират с името на лидера на ДПС, „вземат” и „пробиват” (уж) от негово име.
  Но фактът си е факт. Налице е безпрецедентна ситуация, ясно, започващо да става омерзително и опасно усещане за свръхконцентрация на политическа и икономическа сила у един-единствен човек, у лидера на ДПС, която свръхконцентрация, ако събитията се тласнат в посока на сценария, от който се опасявам (но не мога да нарека невъзможен), би породила желания за разсичане на възела – по начин, който не е трудно да си представим. И затова изпитвам смътна и то все по-малко смътна и все повече – реална тревога.

  Съдбата даде неотдавна знак на лидера на ДПС – в собствения му Сарай...
  Аз искам и се стремя да разсъждавам рационално, но животът ме е научил, че има знаци на Съдбата и те трябва да се вземат под внимание, дори самата тази теза да изглежда като че ли абсурдна.
  Историята ни е дала безброй много примери как един човек си мисли, че контролира процесите и държи здраво положението в своите ръце, а после се е оказало, че не само процесите са излезли извън неговия контрол, но са започнали те него да го контролират и да го държат в ръцете си...

  Николай Слатински
  06.05.2009 год.

Господин Слатински, за съжаление прогнозите ви не изглеждат невъзможни. Справка- случващото се в Русия и някои от бившите републики на СССР.

А бихте ли предложил поне някаква идея как този сценария би могъл да бъде избегнат?

Не, нямам идея. Ние вървим като заслепени към сбъдване на този сценарий. На мен не ми стигат нито силите, нито въображението, нито политическото разбиране, за да предложа вариант, път, дори пътечка, по които да заобиколим тази перспектива. Всеки ден се натъквам на нови факти, които ме убеждават, че този бизнес и политически елит не само са загубили ориентация в процесите, но сякаш нарочно правят всичко възможно, за да попречат на България да стане нормална държава. Не искам да изпадам в паника, но съм сигурен - така не може да продължава вечно, колкото и скотско търпение, колкото и страхливост, покорност, плахост на рая и готовност да страда, да има в нашето българско ДНК!
Нищо не може да ни ядоса, нищо не може да ни накара да прогледнем, нищо не може да събуди у нас поне елементарна гордост. Изглежда толкова много пъти са ни обладавали през нашата история, че сме свикнали и го смятаме за норма.
Но животът си има свои закони, нещо ще се случи. След него ще ни боли глава. Някой ще бъде наказан. И ние всички ще си кажем - Заслужаваше си го! А той ще бъде пожертван, защото си въобразява, че мести фигурите, без да се досеща и за миг, че самият той е вече пожертвана пешка.
Аз все по-рядко имам поводи да имам надежда за България. Това означава само едно - вече съм изчистил всякакви политически амбиции в себе си и съм станал редови гражданин, който се отличава от седем осми от другите българи само по това, че мъката по България все още не му дава покой и не му позволява да махне ръка и да приключи вълненията си с една цветиста псувня.

Падне ли Доган и Гоце че лети - а след тех и бесепето

Не съм сигурен. Първанов е ограничен от края на мандата си и аз съм убеден, че дори и най-големият му противник не си дава сметка колко бързо довчерашният президент ще се стопи в политическото небитие. Моите контакти ми дават известно право да си мисля, че в момента няма нито един политик, освен Доган и неговата шепа нагли корупционери от върхушката на ДПС, който да има залог и интерес от запазването на каквото и да био влияние на Първанов след края на мандата му. За мен дори е обидно, че човек, който е бил 10 години на държавния връх, толкова бързо и с такова облекчение ще бъде забравен и изоставен дори от големия бизнес, на който той толкова разчита и за когото той толкова откровено - по личното ми убеждение - в разрез с морала и принципите - лобира.
Доган е друг случай. За жалост, аз съм категорично убеден и анализът ми го доказва, че него не го чака нищо хубаво в близките две години. Бих казал дори, че го чака нещо страшно и опасно. Дано да бъда неудачен анализатор и лош пророк...
А БСП ще остане на политическата сцена. Това е наказанието на страната ни - да помним как сме извършили Прехода и да имаме жив политически укор и упрек пред очите си. За да няма шикалкавене и да си пием винаги по една голяма глътка от чашата с горчивото политическо питие. БСП ще остане, защото си я заслужаваме - и за да се мъчи в гръчове нашата съвест - съвестта на един сляп и безнадеждно куц в политическия си избор, мазохистично запрограмиран народ.