Най-същественото от една нова монография на РАНД Корпорейшън за Русия (Вместо коментар за Софийския енергиен форум)

  Идеята за провеждането на форум, подобен на Софийската енергийна среща е стара - поне от преди петилетка време.
  Но след мандат и половина на пропуснати възможности да направи нещо значимо; след като позволи на дребните ежби на политическото ни ежедневие да изцеждат творческите му усилия; и след очевидните прояви на слабост да устоù на засмукващите изкушения, съпътстващи властта, сега, с това „газово” мероприятие Георги Първанов дава воля на разбираемите си човешки и лидерски амбиции да постигне нещо по-сериозно, с което да остави някаква диря, та чрез нея да се осмислят неговите десет години на президентския пост.

  Аз обаче няма да се включа в многогласия и силно противоречив хор на коментаторите на Енергийния форум „Природен газ за Европа. Сигурност и партньорство”.
  Въпреки че имам какво да кажа:

  --- За силно падналото ниво на този форум, който позиционира президента на родната ни страна в позицията на надскачащ сянката си, недостатъчно мъдър и далновиден държавник.
  Лесно, между впрочем, могат да се систематизират поне 3 причини, които накараха Владимир Путин да се откаже от участие в предпоследния момент.

  --- За удивителния разнобой в подходите, похватите и посланията между президент, премиер и - особено - икономически министър (Господи, защо наказваш България с персони като него?!).
  Винаги ме е боляло, когато съм виждал как само ние в региона и то с фрапираща разлика от Турция, Гърция, Румъния, продължаваме да не можем да говорим в един глас винаги, когато става дума за национални интереси, национална сигурност и национално достойнство.

  --- За очевидните, направо очевадните нашенски усилия, дошли от най-високи в държавата и във властта места - да се намести „своят човек” там, където те (най-високите места) смятат, че се правят много пари и то без никакви особени усилия – просто, си седиш, а парàта сама те удря по джоба.
  Друг път наистина мога да поразсъждавам как олигархическият кръг, спечелил сражението за България и притежаващ я вече почти напълно, сега ще започне да отнема – с помощта на властта - от всеки по-сериозен предприемач неговия бизнес, за да го концентрира окончателно и безвъзвратно в олигархическите си ръце, банки, компании и медии.

  --- За засилващата се геостратегическа, геополитическа и геоикономическа дезориентация на Европейския съюз по проблеми, пряко свързани с утрешната роля на Европа в глобалната политика.
  А били ли могло да се очаква друго, щом като лидер на Обединена Европа е Жозе Мануел Барозу – политик от средна провинциална ръка, поне в сравнение с титани като Чърчил, Де Гол, Аденауер или поне в сравнение с колоси като Тачър, Митеран, Кол...

  И все пак, Енергийният форум е събитие от наистина значима величина за България. А това означава, че аз не мога да си позволя да го подмина, дори и да не съм експерт по проблемите на стратегическите суровини, в частност по производството, транспортирането и потреблението на природен газ.
  Ето защо реших да разкажа накратко за едно изключително интересно, супер-експертно изследване, имащо, според мен, пряка връзка със Софийската енергийна среща.

  Става дума за излязлата току-що монография на РАНД Корпорейшън „Руската външна политика – източници и изводи” (http://www.rand.org/pubs/monographs/MG768).

  Тази монография си заслужава вниманието:

  --- Първо, защото РАНД Корпорейшън (RAND Corporation) е един от най-сериозните мозъчни тръстове (think-thanks) в САЩ и нейните анализи и прогнози се следят с неизменно висок интерес.

  --- Второ, тъй като това изследване за Русия несъмнено ще бъде сред настолните книги за екипа на президента Барак Обама.

  --- Трето, заради изводите и препоръките, които са направени – някои от тях имат почти революционен характер.

  Ето в синтезиран вид най-важните моменти от тази монография.
  ► Руският народ оценява много високо двата президентски мандата на Владимир Путин и най-вече завръщането на Русия като независима сила и повишаването на жизнения стандарт.
  ► Несъмнен успех на Владимир Путин е укрепването на „вертикала на властта”. Много от неговите решения обаче водят към централизация и „дефедерализация” на Русия и контрол над водещите медии.
  ► Най-голям принос за бързия икономическия ръст на Русия имат не стратегическите суровини (нефтът и газът), а телекомуникациите, услугите, търговията и туризмът.
  ► Забавянето на ръста на Брутния вътрешен продукт (БВП) на Русия започна още преди световната икономическа криза. И все пак, до 2025 г. Русия ще се нареди сред четирите най-развити европейски икономики.
  ► Главната вътрешна опасност за сигурността на Русия е растящото насилие в главно мюсюлманския Северен Кавказ.
  ► Променят се приоритетите на финансирането на руските силови институции - разходите за вътрешна сигурност (специални разузнавателни и контраразузнавателни служби, полиция, войски на МВР) надвишават разходите за отбрана.
  ► Не е съвсем правилно да се говори, че в Русия има "ренационализация” по отношение на собствеността на ключовите корпорации, защото най-важните сред тях вече не са 100% държавна собственост. И все пак съществуват много силни връзки между управляващите екипи на тези компании и изпълнителната власт (президентство и правителство). Става дума за реализирано под контрола на Владимир Путин преразпределяне на стратегическите активи - най-често на корпорации, които са смятани за нелоялни към държавата.
  ► В близко бъдеще т.нар. „ди-архия” Владимир Путин-Дмитрий Медведев ще бъде стабилна (прави се интересен аналог с Михаил, първият цар от Романови, който е разделял властта си със своя баща - патриархът Филарет). Отбелязва се обаче, че в дългосрочен план между двамата руски лидери и държавници могат да се очакват конфликти - поради стремежа на Дмитрий Медведев да получи повече власт от тази, която Владимир Путин иска да сподели с него. Това означава, съответно, разногласия и противопоставяния във властта, които могат да отслабят руския управленски връх.
  ► Политиката през първия мандат на Дмитрий Медведев е наречена 4 „И”: т.е. Институции, Инфраструктура, Иновации, Инвестиции.
  ► В отношенията Русия-ЕС много важна роля играе природният газ. При това не Русия е монополен доставчик, а ЕС е „монопсонистичен” купувач (което означава „много доставчици, но един купувач”). Изводът, който се прави: „газовата” зависимост между ЕС и Русия е двупосочна.
  ► Отношенията Русия-САЩ минаха през труден етап. Русия смята, че САЩ уязвяват нейния престиж и поощряват процеси с антируска насоченост в държавите от „близката чужбина” („цветните” революции в Украйна и Грузия, позицията на САЩ на страната на Грузия при конфликта й с Русия през 2008 г.).
  ► САЩ имат малко лостове да влияят върху Русия. Но те, САЩ могат да понесат много загуби, ако Русия изгради близки отношения с държави, които са враждебни към САЩ. Лошите отношения на САЩ с Русия ще затруднят реализацията на американските интереси.
  ► САЩ не трябва да очакват еволюция на Русия към повече демокрация по западните стандарти. Русия ще води политика, с която често ще се противопоставя на САЩ, ще ги критикува на международни форуми, ще работи с Китай, с Иран, с някои европейски страни за намаляване на американското влияние; вероятно ще използва енергийното си оръжие, вкл. „завъртане на кранчето”; ще оказва натиск върху държави от региона. Но руската политика не е преднамерено враждебна спрямо САЩ; тя се стреми към отстояване на руските интереси. Русия не е и не бива да се разглежда като заплаха за сигурността на САЩ.
  ► САЩ трябва да координират с ЕС отношенията си с Русия и да сътрудничат с Русия преди всичко в европейски контекст.
  ► Препоръчва се водеща цел на политиката на САЩ да бъде подобряването на отношенията с Русия. Това означава да се признае, че интересите на Русия в нейния регион са по-силни от тези на САЩ и, че регионът е с по-голям приоритет за Русия, отколкото за САЩ. САЩ трябва да поощряват държавите от този регион към по-добри връзки с Русия, а не да подхранват враждебност към нея. САЩ не бива да се „съревновават” с Русия за предаността на страните, граничещи с или близо до нея. Когато такива страни се опитват да водят политика „и-и”, а не „или-или” към Русия и САЩ, те трябва да бъдат подкрепяни – Армения, Азербайджан, Казахстан, Таджикистан и Киргизия.
  ► Един от най-важните инструменти за по-добри отношения с Русия е САЩ да спрат да настояват за тръбопроводи, които са в ущърб на Русия, като фокусът се насочи към трасета, които са икономически жизнени и преминават „през Русия или близо до нея”. След като износът на газ и нефт е толкова важен за Русия, многогодишната политика на САЩ за тръбопроводи от Централна Азия, заобикалящи и игнориращи Русия е спорна и дори заядлива. Русия оценява като враждебни и усилията на САЩ да насърчават европейските страни да диверсифицират доставките на природен газ чрез алтернативни тръбопроводи.
  ► Тази агресивна политика се нуждае от корекции. САЩ само ще спечелят, ако не оказват натиск (или поне да не изглежда, че оказват натиск) на международни компании, на европейски и централно-азиатски страни да разработват проекти, които те без този натиск не биха разработвали. Умереността на САЩ по тръбопроводите би могла да накара руското правителство да анализира своята тактика и евентуално да я промени в по-умерена посока. По-добре е енергийните компании и съседите на Русия да избират трасетата най-вече поради трудностите в договарянето с Русия, а не защото САЩ им оказват натиск или пък Русия смята, че им се оказва натиск. Енергийният лост за принуда, използван от Русия не й донесе досега много полза и няма смисъл САЩ да преувеличават важността на този лост.

   * * *
  Дотук с тази превъзходна и пораждаща много поуки монография на РАНД Корпорейшън за Русия.
  Мога само да добавя искреното си съжаление, че в България не само липсват подобни изследвания, но и че политическият и управленски климат не предразполага към тяхното разработване.
  Нивото на дебатите и дискусиите у нас по проблеми от стратегическа важност като правило е толкова ниско, толкова наситено със стремежи на т.нар. експерти да се харесат и „подложат” на властта, че създава основно шум в системата и се превръща във фабрика за словесни отпадъци, които оглушават и дори опростачват с „правилните” си, нагаждачески тези не само политическия елит, но и онази, все още опитваща се да мисли и разсъждава, постоянно намаляваща част от българското общество.

  Николай Слатински
  25.04.2009 год.

Лично аз подкрепям Слатински, че пише за президента и неговите користни действия във връзка с енергийната стратегия на България. Не може един президент така подличко да играе с Русия и да продава интересите на страната ни. Опитът му да представи поведението си като загриженост и за Европейските интереси, които би трябвало и да са наши, направо подобава на Андрешковското селско поведение. Всъщност президента е негово подобие във всички свои действия - ниска интелегентност, лукавство, а може би и ниска образованост.

Благодаря ви за точните думи. Само искам да кажа едно - не, не е ниска интелигентност, не е ниска образованост!
Водещите български политици - тези, които са найй-отпред - те не са с ниска интелигентност и не са с ниска образованост. Дефицитите им са други - че все по-малко им пука за България; че свикнаха да имат работа с пасивен и лесен за манипулации народ; че им е хубаво, когато се ползват с абсолютен медиен комфорт и могат да спират (или омекотяват) неприятни за тях публикации; че не могат да устоят на страстите си - кой по хубави жени, кой по тлъсти банкови сметки, кой по мезонети в суперлуксозни кмартали, кой по членство (неявно) в бордове на големи компании. Те гледат на себе си като на най-умни, най-хитри, най-оправни. Загубили са допир и досег с реалността, със земното и трудно битие на редовите хора. Отвътре у тях, във втвърдяващите им се души има толкова мухъл, толкова безразличие, толкова цинизъм, че това им пречи дори в ситуации, когато искат да се покажат човечни, да изтискат от себе си човешка дума, човешка мимика, човешки жест.
Тези дни си говорихме с мой приятел - ние сме също виновни - ах, колко сме горди, не можем да се занимаваме с политика, защото е мръсна работа; не можем да се гънем и дупим на лидерите; не можем да търпим някой да ни командва; не можем да понасяме партийни сборища, които като правило са вакханалии на общата глупост. Е, като не можем, като не искаме да рискуваме да си оцапаме гордите душици, ъпреки че сме можещи и знаещи, опитни и порядъчни, то тогава ще ни управляват именно тези, които ни управляват сега...

РАНД не са най-добрите в САЩ, има организации които са значително по-добри. РАНД са най-известните.
Но защо е нужно във всяка публикация да се захващате с президента? Малко като във вица за заека и каската е. Оставете го човека на мира да си гледа президентството, а вие се съсредоточете върху тези теми, които са ви "по сърцето" и където сте значително по-добър: сигурността.

Дали РАНД "не са най-добрите в САЩ" мога да споря. Да докажа обратното също ще ми е трудно, защото няма обективни критерии.
По въпроса "Защо е нужно във всяка публикация да се захващате с президента?" и за оставянето на мира да си гледа президентството, ще кажа, че това, което държавният глава на моята страна прави не ми е безразлично. Много от неговите действия оценявам именно като отразяващи се негативно върху сигурността.
Само един пример: Вие бихте ли приели за редно президент на една държава да лобира открито за един крупен енергиен бос и да се опитва, зад маската на загриженост за националните интереси, да го намества в схеми, които му се струват много сладки и печеливши?
Признавам, че може би съм силно субективен, но то е защото съм убеден, че президентът, колкото и от своите щансове и възможности да е проиграл по потресаващ начин, все още може да бъде полезен на страната ни. А когато съм убеден, че не е полезен, вие ме съветвате да си мълча.
Впрочем, прав сте. Аз също вече чувствам, че няма смисъл да пиша за президента. Сега вече всички, или почти всички са наясно с него. И понеже много вече се пише и се казва, има огромна опасност това, което аз пиша и казвам да не се струва оригинално. И се е забравя, че имаше време, когато не всичко беше толкова очевидно. И че тогава се искаше смелост да назоваваш нещата с истинските им имена.