Вчера имах много интересен разговор с трима младежи. Двама от тях са студенти, третият не смята, че си струва да си губи времето със следване у нас, защото там не научава нищо, което да му дава повече знания и умения в професията, а за учене навън няма нужните средства.
Дълго тази нощ разсъждавах над казаното от тях.
Имах усещането, че тези млади хора говорят главното, което вълнува тяхното поколение.
Те не деляха своите връстници на останали тук и заминали там.
Говореха загрижено за България. Аз също си мисля, че като общувам с много студенти, знам какво вълнува младите. По-вероятното е да се самозаблуждавам. Има неща, свързани с възрастта, които променят оптиката.
Тримата не говореха за партиите (ще кажа после къде стана дума за тях), не деляха политиците на добри и лоши. Не персонифицираха и не искаха да обсъждат личности.
Хареса ми, че те си блъскат главите над това, което обединява българите, а не над това, което ги разединява.
Аз винаги съм смятал, че много силно си обичам родината, България. Но си дадох сметка, че тази младежи като че я обичат повече от мен. Или поне различно...
Стана ми тъжно. Защото сетивата им са много по-свежи, по-истински. Аз обичам България, такава, каквато съм искал да бъде – някакво съчетание от неосъществени мечти, загубени илюзии, несполучили усилия, т.е. България, каквато добре би било да я има, но никога няма да я има.
А те обичат България такава, каквато искат да я постигнат – погледът им е обърнат напред. Ако аз си мисля за България, в каквато няма да мога да живея, те вярват в България, в каквато ще могат да живеят.
Може да звучи малко приповдигнато и патетично, но тези младежи дори и да ме разстроиха и натъжиха, но ме накараха да съм малко по-спокоен за страната си.
Аз затова в този сайт съм писал често пъти, че моята вяра и надежда са младите хора, защото вътрешно съм бил убеден, че те и само те са спасението на България. Но съм писал така и за да не си позволя да изпадна в отчаяние, когато съм смятал, че младите са прекалено апатични, отчуждени, незаинтересовани, безразлични към това, което се случва у нас.
Вчера видях, че има точно такива млади, за каквито съм писал, че се надявам, че ги има. И в същото време ясно осъзнавах, че „моите млади” са мой си някакъв конструкт, отражение на желанието ми да бях и аз сега млад, и ако бях млад наистина, ах, какво бих правил днес! Но го бих направил аз – някак хем млад, хем с моите днешни принципи и разбирания.
А тези млади хора бяха по-различни – не отражение на моя тъга за младост, а те самите – автентични, реални, нахъсени.
Ние тези млади хора не ги познаваме; ние мислим за тях през призмата на своето его, на своят опит, на своите нагласи и стереотипи. А те са всичкото това, за което ги мислим, но и още нещо. А то е именно това, което са те.
Защо толкова се развълнувах след този почти случаен разговор (те ме намериха, бяха ми чели сайта, вкл. за ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА)? Защото тримата бяха най-нормални младежи, такива, каквито у нас има много, много, наистина много.
Не само необходимо много, а достатъчно много.
Ние, поколението на техните родители искаме България да се промени, но постоянно се спъваме в търсенето на причини защо това няма да стане, защо няма да се случи. Ние сме обезверени, обезсилени, скептични, уморени. Защото явно не се чувстваме способни да променим нищо.
А тези млади мислят преди всичко как промените да станат, как нещата да се случат. Т.е. там, където ние виждаме невъзможности, те виждат възможности. Там, където ние виждаме нерешаемости, те виждат решения.
Ето как разбивайки на пух и прах много мои тези, схеми, идеи и предложения, те всъщност ме убедиха, че съм прав за себе си и за страната си – че наистина България няма друга надежда и друг шанс, освен младите хора. Само че не тези млади, каквито аз си ги представям, че трябва да бъдат, а тези млади, които са днес, каквито са днес – тук и сега.
Конкретно, какво ми казаха тези три светли млади душици?
Дали като ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА, дали като Нов обществен договор или както и другояче да се нарече проектът за ново демократично устройство (европейската България) – това е вярна, правилна, но стратегическа, по-дългосрочна цел.
Да се настоява в момента за това, в оставащото време до изборите е само разконцентриране и разпиляване на усилия, които трябва да бъдат насочени за свършването на по-конкретни неща.
Тримата няколко пъти ми казаха, че те виждат промените само в рамките на демократичните процедури. И си дават сметка, че действащите партии и политици определят какви са тези процедури. Т.е. трябва да се работи при правилата такива, каквито са те. Няма време и енергия да се водят битки за нови правила.
1. Младите хора според тях трябва да подемат инициатива, да започнат да говорят и пишат по медии и форуми, че трябва да се гласува активно, че те трябва да гласуват активно. Това е задача според тях от изключителна важност – младите хора да гласуват. Не може да се пропагандират каквито и да са идеи за промяна на страната ни и на нейната система, ако младите хора пасуват при най-съществената част от демократичната процедура – гласуването.
● Това е първата задача, първата стъпка от техния план от пет точки.
2. Младите трябва да се опитат да влязат и то колкото се може повече - в партийните листи, а оттам и в Народното събрание. За да променят страната, те трябва да са в парламента, не само край него.
Затова трябва да се предложи обществен договор на младите хора с партиите – като срещу включване на повече млади в листите (може да се помисли и за квоти), младите хора ще отговорят с подкрепа за тези партии чрез гласуване. Тъй като у нас партиите обещават преди избори, а после правят съвсем друго, може да се даде приоритет, без особен риск, не на това, какво говори една партия в кампанията, а дали е дала шанс на младите в своите листи. И е логично, че младите хора ще подкрепят по-масово партии, които покажат и чрез партийните си листи, че разчитат на тях.
● Това е втората задача, втората стъпка от техния план.
3. Младите хора трябва да се самоорганизират на местно, а не толкова на национално равнище, за да повлияят на избирателите. Т.е. те трябва да изграждат групи за натиск, неформални структури и други форми на самоорганизация, чрез които да се опитват да активират своите връстници и да въздействат върху вота на по-възрастните поколения. На местно равнище може да има ефект от енергичността, от обръщането към хората – лице в лице, от „заразяването” на обществеността и общността с мисълта, че и от тях зависи нещо, че промяната е възможна. Посланието трябва да бъде в духа – Да направим България такава, че и ние (т.е. младите) да искаме да останем тук.
● Това е третата задача, третата стъпка от техния план.
4. Младите трябва да използват Интернет пространството за консолидация помежду си, за избистряне на идеи, за обмяна на информация как върви кампанията, насочена към избирането на много по-млад и енергичен като възраст парламент. Това е тяхното пространство, оттук те трябва да оказват натиск, да лансират предложения, да отстояват виждания. Интернет пространството трябва да започне – през 21 век, във века на Информационното общество, в епохата на новите комуникационни технологии - да работи за по-доброто бъдеще на България. Именно чрез Интернет пространството се премахват делениета на „Българи тук” и „Българи там”. Както каза един от тримата младежи: Блогария трябва да започне да работи за България.
● Това е четвъртата задача, четвъртата стъпка от техния план.
5. Младите хора трябва да кажат като конкретни искания - какво те искат да бъде направено от новия парламент, за да стане възможна промяната. Те трябва да изработят максимум 10 искания (например и само като пример, нищо повече - мажоритарен вот; 120 народни представители; Велико народно събрание – за промяна на конституцията; държавен глава, избиран от парламента и т.н.).
И с тези 10 искания, да се отиде при партиите и да им се предложи това да стане „Платформа за промяна”. Тази „Платформа за промяна” трябва да ангажира партиите и те да се ангажират с нея – да бъде тя нашият национален консенсус „Дневен ред за европейска България”. И разделението между партиите и отношението към партиите да минава през подкрепата и отхвърлянето на тези 10 точки.
● Това е петата задача, петата стъпка от техния план.
Пак да повторя – тези пет стъпки са изцяло в рамките и традициите на демокрацията и на демократичните процедури. Никакви ексцесии, никаква личностна и партийна конфронтация, които да пропилеят обществена енергия и да допрогонят младите и креативните хора от страната ни.
Аз не съм сигурен, че можах правилно да предам всичко, което тези младежи споделиха с мен. Много ми се прииска и децата ми, които са горе-долу на същата възраст, да мислят така, да виждат нещата по този начин.
Не искам да чувам в момента скепсиса на моите 52 години. Отказвам се за пореден път да се присъединя към онези, които лесно и аргументирано ще започнат да обясняват, че това е прекалено идеалистична картина, че има поне 100 причини нещата отново да не станат.
Защо пък не се замислим – а може би тези трима младежи са наистина прави в идеите си за Промяната в България?
Николай Слатински
27.02.2009 год.
г-н Слатински, планът на тези млади хора е началото на тяхната Приказка за стълбата, особено с това влизане в партийните листи...само като го видях като т.2 и се досещам и в коя точно листа са те...Сещам се и какво са им обещали.
Здравейте Господин Слатински,
Попаднах случайно на сайта Ви (то тава е единствения начин, когато ползваме Интернет) и се заинтересувах от изложената теза. Тъй като темата занимава и мен, ще се опитам да изложа мислите си по нея.
Първо: Мнението, че "... трябва да се работи при правилата такива, каквито са те. Няма време и енергия да се водят битки за нови правила." е правилно само наполовина, т.е. "трябва да се работи по правилата" - точка. Винаги, обаче, има време и енергия да се водят битки за нови правила, ако няма "стари" такива.
1. Младите хора според тях трябва .. да говорят и пишат по медии и форуми ...
- Това е безнадеждно условие. Интернет е "отчаяна" среда за смислени комуникации. Защо? - Най-просто, това е област, точно (или в някаква степен) оразяваща обществото. Т.е. ако почнеш да пропагандираш, че някой трябва да гласува във форум на, напр. "любители на чалга музика", най-много да си загубиш времето и да изпаднеш в тежки комплекси за малоценност ...
2. Младите трябва да се опитат да влязат и то колкото се може повече - в партийните листи, а оттам и в Народното събрание. За да променят страната, те трябва да са в парламента, не само край него.
- Да промениш страната си можеш отвсякъде. Парламента е едно място, където е съсредоточен определен ресурс, но цена да се "добереш" до този ресурс е такава, че трябва да приличаш (ако не и да си идентичен) на тези, които "нареждат" партийните листи (мажоритарни или не), но всъщност, някак си, да мимикрираш и да имаш едно непроменено "честно" ядро. Норкот Паркинсън има повече по въпроса, но това е най-голямата илюзия на "младите". Всъщност не мисля, че средната възраст на състава на Парламента е много висока, май.
3. Младите хора трябва да се самоорганизират на местно, а не толкова на национално равнище, за да повлияят на избирателите ...
- Това за самоорганизацията, май е най-реалистично (поне според мен). Аз бих я поставил като точка 1. Поблъскай се. Организирай, събирай средства, предлагай на хората нещо, изпълнявай го, комуникирай, пък тогавай агитирай за гласуване и парламентарни листи.
4. Младите трябва да използват Интернет пространството за консолидация помежду си, за избистряне на идеи, за обмяна на информация как върви кампанията, насочена към избирането на много по-млад и енергичен като възраст парламент. Това е тяхното пространство.
- Това е пространство на всички, и не знам защо е тази митологема, че било на "младите". Има изследвания показващи че, "младите" потребители на услуги от Интернет, обикновено не четат текстовете, не ги осмислят, а прескачат от линк на линк с много по-висока скорост отколкото "старите" потребители. Това е разликата.
Иначе, Интернет, като медия има бъдеще и аз бих бил много очарован, ако тази точка се премести на 2-ра позиция, но с подобрена визия, как да стане това и кой ще финансира това начинание.
Пета точка е излишна. Ако ти си се самоорганизирал и имаш някаква среда за комуникация (Интернет, свободна преса, глинени плочки с клинописни знаци пренасяни от самосвали и т.н.), ти можеш да дадеш и една и сто милиона смислени обществени идеи подредени в строен план за изпълнение в средата на една парламентарна демокрация, каквато без съмнение е България.
Стана малко дълго (какво да правиш славянска натура), но основния текст беше добра основа за градивна критика и допринесе за избистряне на личното ми мнение. Никога не съм смятал, че такива въпроси са лесни или имат еднократно решение.
С Уважение,
PoliticHero
Благодаря за градивната критика! Най-добре се чувствам, когато от обратната връзка виждам, че сайтът ми се чете от много умни и мислещи хора. Значи не всичко е напразно и лишено от смисъл.
Сигурно и аз бих направил подобен коментар на този материал! Вие изглежда сте пропуснали в достатъчна степен да забележите, че това е материал, роден от разговор с трима млади и светли като души хора.
Но наистина искрено съм ви благодарен за този освежаващ настроението ми материал, писан като че от човек със сходна нагласа и светоусещане!
Оптимистично е да има такива млади хора. Техните идеи са и наши. Но още първия постинг ни вкарва в реалната действителност.
Как става смяна на системата? Чрез смяна на собствеността и производствените отношения. Колко пъти в България се е сменяла системата през 20 век? - Ами само веднъж - на 9.9.1944 г. - със сила. На 10.11.1989 г. системата не се смени и НЯМА да се смени, защото неприлагането на сила (което може да стане и безкръвно) доведе до запазване собствеността у партийно-бюрократичния апарат.
Чувал за прекрасната идея на проф.Веселин Никифоров за промяна на собствеността след 10.11.1989 г. от социалистическо-държавна в акционерна, с участие на всеки гражданин (вместо крадливите приватизации). Предложението е предвиждало окрупнени десетина АД-та (които да са правоприемници на аграрните комплекси и другите държавни обединения), които да се листват и на световните борси, дасе управляват от смесени българо-европески мениджърски екипи, да не се допуснат кражби и злоупотреби и т.н. Всеки гражданин-акционер тогава би имал избора - да бъде работник по трудов договор в една такава компания, като едновременно е и собственик на акции. Ако иска сам да прави бизнес - моля, продай си акциите, вземи кредит - почни на чисто. Но този план е крещящо неудобен за властимущите и съответно се прилагат моделите Ран-Ът, масова приватизация, мениджърско-костова приватизация и ето - средствата за производство са концентрирани в олигархията. Можем ли политически да се преборим за справедливост с олигархията? Според мен НЕ.
Получи се така че в света капитализмът еволюира към социалност, капитала се деконцентрира във все повече акционери. А у нас КОНЦЕНТРИРАНИЯ държавен капитал се раздаде на отделни феодали под формата на ЕТ и ЕООД - любимата правна конструкция на българския собственик, нетърпящ коопериране на усилия. Той иска сам да си чорбаджия. Така че ни предстои да извървим дългата еволюция, която Европа е изминала от Френската революция на дребните буржоа през 1789 г. та до периода след 70-те години на 20 век - т.е два века. Така че дерзайте приятели и търпение!
Това е засега един от най-трудните за коментиране Коментар на моя сайт... Защото отива по-наттък от въпроса за процедурата, за технологията при които трябва да се създаде възможност за промяна у нас. Това е вече разговор по същество, но аз не мисля, че точно с него трябва да се започне и останалото няма смисъл.
В България има държавно устройство, което формално се е облякло в някаква имитация на демократични правила, но институциите и самите правила са настроени в режим, който съхранява статуквото, в режим, който пречи на развитието. Много от недъзите на икономическата система могат да се регулират като се създадат ясни правила и работещи институции. Аз продължавам да си мисля, че промяната трябва да стане в рамките на демократичните процедури или поне по правилата, които важат сега. Не вярвам в революциите, във вечния "передел собствености, грабь награбленное"... Ние не бихме могли да рестартираме всичко отначало, да експроприираме, да национализираме, да прразпределим. Но можем да реконструираме държавата така, че да я настроим на режим развитие, да дадем шанс на демокрацията и пазарната икономика, на можещите и кадърните, без крайностите на това свирепо съществуване, което е сега. А че и при нормалната държава не всички са еднакво щастливи, и че там има бедни, болни, нещастни - ще ги има. Въпросът е нещо да се прави и за тяхната участ. Въпросът е да не живеем в такава безперспективност и в такава озверяла джунгла, в която принципите и порядъчността са не шанс, а проклятие и в която обществото се разпада на спасяващи се поединично и ненавиждащи и неуважаващи се един друг индивиди.
Здравей приятелю (надявам се че нямаш нищо против така да те наричам)
С интерес следя всички твои публикации в сайта ти. Всички са в типично твой стил, стилни и дипломатични, но за тази не можах да остана безучастен.
ОК, идеите са добри, но на практика как ще бъдат реализирани (прим.:поради запознатството ни, знаеш много добре как постъпиха с мен когато реших да кандидатствам за работа в една партия). Може би трябваше и към друга да се насоча, но след случилото си дадох сметка че всички са такива (може би е било грешно да мисля така, но тогава, преди 2 години огорчението ми бе голямо и нямах сили евентуално за още едно). Личното ми мнение е, че никой не иска промяна на настоящето статукво, защото по този начин ще бъде нарушен конфорта им. Не искат около тях да има нови, млади енергични хора, понеже те ги считат за заплаха. Аз лично досега винаги съм гласувал и пак ще гласувам, но ние младите, искаме демократично да променим настоящето, но като ти орязват крилете още преди полет...как да стане?! Аз също обичам България, милее за нея, въпреки че съм на хиляди километра от нея и искам някой ден (дано колкото се може по скоро) да се завърна и ако е възможно по някакъв начин да бъда полезна за нея (както и съм бил, колкото и малко да е било).
Предполагам че като мен има и доста други млади, които в момента, в разцвета на силите си и образованието, което са получили, са стараят и се доказват в други страни, а не там където трябва да бъдат и да се доказват - България, страната в която са родени, страната в която са се изучали, страната където искат да се реализират и бъдат полезни по някакъв начин!
Успех и поздрави!
Знам, знам, приятелю, не ти е леко - нито на теб лично, нито на твоето поколение. Промените може и да донесоха добр неща, да дадоха шанс на човека да се реализира, но станаха по начин, който е много далеч от нормалните човешки ценности, а освен това отрищиха всичко лошо у хорските нрави и нагласи. България може и да "дърпа напред", както обича да казва президентът, но не върви на добре, особено безмилостна е към младите хора, които не искат да си продават душите и да си трансплантират вместо гръбнак ветропоказател. Аз си мисля, че в наше време човек може да обича България и да работи за нея дори и н хиляди километри от нея, трябва да престанем да се делим на хора тук и хора там. Но не виждам никой друг, освен младите, които могат да направят промяната у нас да се случи. Постоянно ме убеждават, че това не е реалистично. Но кой може да направи промяната, ако промяна въобще е възможна? Редеещото поколение на моите родители? Или моето поколение, което става все по-страхливо, користолюбиво, безидейно, навиращо главата си под чатала и питащо се с тревога - дали все пак не стърчи? Само младите и никой друг. Ето така съм се хванал за тях като удавник за сламка. А аз с каквото мога, ако те преценят, че мога - ще им помагам.
Уважаеми г-н Слатински, ако тези пет пункта се осъществят по начина, описан в експозето ви, България ще е друга...Но жестоката реалност е друга. В България функционира една втора държава в държавата, организирана от ДС по мафиотски принцип, която издига и сваля политиците като палячовци от цирк. Умишлено се създаде пародийна демокрация и народа, ошашавен, не знае в кого да вярва и за кого да гласува. И за да си запази достойнството, предпочита да ходи "за гъби", вместо да гласува. А точно от това се нуждае ДС-мафията - от политическата апатия на гражданите. И на избори отиват старците, както и правоверната Доганова рая. Така една малка, но добре заблудена част от народа определя съдбата на целия народ. може би по-точната дума е дори заслепена, а не заблудена...А младите гледат на света през оптиката на задграничния паспорт, който им осигурява, дори с цената на временни лишения, достоен живот в Западна Европа. Думата ми е за кадърните - тези, които са най-нужни на България. В България остава младото потомство на номенклатурата, както и на мутро-олигархията. По правило те са неспособни да се борят за нормално човешко развитие в Западна Европа с достойни средства - в такава среда са израснали: тате краде и носи, а мама лъже и меси...това са усвоили. Ето защо идеята младите да променят България е колкото красива, толкова и утопична. А историческия опит на Балканите показва, че демокрация по нашите земи се установява след дясна диктатура: след режима на полковниците в Гърция, както и след военния режим в Турция. Образно казано, ако си послужим с движението на махалото, след уродливото крайно ляво(комунизъм) е нужно махалото за известно време да застане в крайно дясно(дясна диктатура), за да може след това да застане стабилно и трайно в центъра(демокрация). Зловещо, но реално...Сигурно ще възразите, че сме в Европейския съюз и това не би се допуснало...Има и по-меки форми на дясна диктатура, които Европа дори би адмирирала...
Има много верни неща н написаното, макар че аз не бих приписвал всичко и само на ДС. През живота си във и около политиката срещнах вече ужасно много гадни хора, подлеци, мръсници и предатели, които не са имали нищо общо с ДС. Но съм съгласен, че създадената у нас система плоди дегенерати и маргинали. Само че в България има все още много млади хора и то достойни млади хора, не са само тези, които описвате. Навярно има утопия в идеите, които описах тук, но всичко останало е почти невъзможно. А доста промени и то радикални промени са ставали след като някой е лансирал най-напед идеи, които са си били чиста утопия.
Относно диктатурата... А не е ли това, което се случва у нас една мека форма на диктатура, един живот като "озъбено, свирепо куче"? Я някой да се опита да посегне на интересите на спечелилите от Прехода? Ще го смачкат икономически, политически или с чукове! У нас играта на непрекъснато подобряваща се и развиваща се демокрация започва да свършва и ще бъде такава демокрация, каквао Те ни разрешат.
Чудесна идея.Подкпепям Ви, необходимо е да се замислим ," как промените да станат, как нещата да се случат". Това е пътеката, която трябва да се търси.
И аз си мисля, че тези младежи са стигнали до много добри идеи, въпросът е младите да си повярват, да се амбицират, а по-възрастните да не им обясняват постоянно как нещата не могат да се случат точно сега и точно по този начин.
Активната позиция на младите хора е естествено състояние на техният дух и интелект.Ролята на хора като Вас е да моделирате тяхното поведение и енергия в името на една по-добра България.Успех!
Първото изречение е моето символ-верую! Но с второто не, че не съм съгласен по принцип, но се опасявам от погрешно тълкуване и приписване на такива като мен на някакви користни или свръхамбиции!! Аз имам идеи, ако те се нравят на младите, ок, те са техни, да ги изполват, стига да намират в тях нещо конструктивно. Но не се изживявам като някакакъв стратег в сянка, като на някакъв гуру. И нямам политически амбицииц Вярно е, че животът и мачкането, на което ме подлагат протежета на президента като че ме тласкат обратно в обществения живот, но каквото и да направя - винаги ще ме обвинят в корист, в лични цели, а и ще се подмени каузата на тези, на които помагам с обвинения, че преследвам лична кауза. Затова младите са на ход, да действат, а ние ще им носим към върха раниците, с надеждата, че в тези раници ще има попритурени и от нас духовна храна и работещи идеи.
Здравейте,
Причислявам себе си, към "младите" за които става дума в статията, защото съм на 23г.
Споделям някои от възгледите на автора и чета статиите му с интерес, не само защото са верни в една голяма част, но и защото изпъкват на фона на помията в интернет с грамотността( не само граматическа (; ) на написаното и с алтернативната гледна точка, която дават.
Но не съм съгласен с нещата, които се изброява, че трябвало младите да направим и по точно с частта с гласуването.
Бих се радвал, ако получа честен отговор от доц. Слатински с "Да' или "Не":
Има ли за кого да гласувам? Има ли партия, която да управлява България не по чужда "рецепта" и "диктовка", а която да защитава националните интереси на нас българите, на нашите любими и нашите деца?
Аз знам отговора, знаят отговора и всички мои познати, които напуснаха родината си и близките си, знаят отговора и всички от нас, които не са гласували никога и няма да гласуват, обезверени сме, понеже родителите ни превърнаха България в турска тоалетна и дадоха вота си(позволението си) да ни управляват нечии чужди подлоги, а всяка алтернативна форма на мислене и само-организиране от наша страна се унищожава в зародиш от Анти-българските механизми на Първанов, Луканов и сие.
Ние знаем отговора и затова не-гласуваме, защото така отказваме да легитимираме тези, които стоят начело на грабежа, само тази възможност за изразяване на позицията ни е останала. Така поне запазваме морала си.
Всичко хубаво Ви желая и се извинявам за грозния език.
Не намирам езика за грозен - нормален език си е...
Най-лесно ми е да кажа (защото е така) - не, няма за кого да се гласува. И аз от доста време не гласувам или гласувам "срещу всички".
И аз смятах, че гласуването легитимира партийните олигархии. Дори и като форма демократичен, като съдържание това е капан, в който нашето общество е попаднало - и да гласува, и да не гласува, то легитимира тези партийни олигархии.
И си мисли, че като не гласува, поне не става съучастник в това легитимиране.
За мен всичко, дори и този капан, е следствие от грешно констуираната държава на Прехода, която се е изчерпила и генерира само хаос и безредие. Повредата е системна и се нуждае от радикално, системно лечение.
Но приемам вече тезата, че дори и лоши правилата, промените биха могли да станат чрез използване на тези правила.
Младите хора, с които разговарях предлагат точно това. Не без-участие, а съ-участие; не с анти-демократични средства, а с про-демократични средства. Въпросните 5 точки не са панацея, но какво друго се предлага? А така партийните върхушки могат да бъдат притиснати, младите могат да влязат в политиката, да вдигнат нивото на представителност на народното представителство и да спечелят в негово лице голяма подкрепа за промени на системата. Иначе системата се е самонастроила да се възпроизвежда и да плоди статукво. Не казвам, че предлаганото е на 100% осъществимо, но какво ни коства и ни струва да се опита? Ако човек, докато е млад не се опита да промени нещата, то кога?
Г-н Слатински, имам ли право да препубликувам с известни съкращения този Ваш материал в блога си, за да могат да го прочетат и моите читатели?
Да, разбира се! Бих се радвал. Поздрави!
е е дин от активните Герои на нашето време, помогнал да стане това, което стана със страната за последните 20год.. И вече зад борда на активната политика днес(тахната социалдемократ. партиясе самоунищожи отдавна) под формата на изсанувани резговори-заклинания поучава младите поколения, как да додемократизират и обновят Бг.
Всичките 5 точки са добри като приказка и ялови от практическа гледна точка.
Говори човек, който като че ли не е участвувал в бълг.политт.живот и не познава методите и начините за работа в партиите у нас.
Ще напишат искания 10-на и ще отидат при някоя партия, коя и да е, която би се съгласила да ги включи в програмата си и тн).СМЕШКИ...Няма избор,идеи, да се прикачат и , ако имат късмет да акустирт в парламента. Нещо като побългарен вариант на внесените от Кобурга юпита от чужбина...И започват
промени. В каква посока. Лява. По-дясна от днешната . Коренна промяна. Не става лесна. Шансовете са 0. Президент избиран отпарламент. Крачка назад от демокрачията и тн; Думи и думи без покритие и практическа жилка, пълен нон-сенс.
Чак Герой на нашето време не съм, от 1994 г. съм извън парламента (т.е. вече 15 години), какво съм правил като секретар на президента давам пълен отчет с публикации, а през останалото време преподавам и си вадя хляба честно и почтено. Не съм откраднал и стотинка, не съм си продал съвестта. Но имам вина, не крия, само се утешавам, че тя е пренебрежимо малка от вината на политическия елит, който 20 години управлява явно и задкулисно България.
И още нещо - бях сред първите в Радикалдемократическата партия, най-умната в СДС, записах се в нея заради Елка (Константинова), Мишо (Неделчев) и Сашо (Йорданов), както и за стотиците й умни хора. Но Сашо я закла (РДП) и даде на кинжалите да й изпият кръвчицата в един от техните спиритуалистични ритуали.
Вие можете да мислите всичко за този материал, само не сте обърнали внимание, че това са идеи на млади хора и аз ги подкрепям, като им давам място на блога си. Факт е, че именно този материал от всички останали мои, беше разпространен по най-много сайтове и се чете от младите хора.
Не ми се спори за останалото. Виждам, че то не е написано, за да се дискутира, а за да бъда наруган. Няма страшно, бъдете жив и здрав.
Здравейте,всички вие млади и умни Българи.
Уважаемия доц.Слатински ми преподава вече от един месец и съм впечатлен.
Нека не навлизам в тази тема, но предполагам,че всички сте разбрали, колко ценна информация може да ни даде такъв умен човек (като отчитам неговия опит също така).
Сега по темата.Прочетох статията и всички мнения внимателно.Искрено казано ми допадна езика и стилът с който се говори.Относно идеите, считам, че лоши идеи няма. Винаги има с какво да се подобрят, затова ще се отдам на тази цел в момента. Уча политология вече трета година. Първо в ВТУ,н о се прехвърлих в СУ. Винаги съм искал да уча това. Семейно съм обременен с любопитство и търговски нюх. Откровенно сферата, в която хвърлям много усилия, е бизнеса. Това обаче не ми пречи да си уча специалността, да се интересувам и да мисля по основните въпроси. Мога да кажа, че разчитам на книгите, също толкова,колкото и на беседите с други хора.
Сега ще пристъпя към мойте скромни идеи:
1. Реализъм
какво и до колко е възможно
това не бива да изключва идеите които имаме за бъдещето на България.
2. Конкретни действия и задачи
тук имам само една мисъл, която се сформира през годините -
пряк контрол над управляващите
тук не разбирайте, да се събираме пред НС и да им скъсваме договорите :)
по-скоро за образуване на организации и институции от млади хора които да могат да оказват натиск, чрез подписки, огласявания и прочее
3. Информация
тук подкрепям предходните мнения за подтик към всеобщо гласуване, но нека прибавим и обяснителни семинари с граждани-например: какво е точно е ЕС, какво е мажоритарен вот, от кой какво зависи и начините по който гражданите могат индивидуално да търсят отговорност
4.Местно ниво
информацията трябва да е на местно ниво, но може много да се постигне и с работа с кметовете. Аз съм от Варна, където кметът е свързан по-особен начин с някои силови структури (разбирай ТИМ), но е доста открит за идеи
5. Самочувствие и интереси
тук може да се каже много, но не искам да ме разбирате погрешно.
Не съм за България на три морета, нито за турците вън и циганите роби.
Според мен, не са виновни тези хора, с нищо.
Въпросът е, до колко ние защитаваме интереса си.
Аз съм от арменски произход, но съм българин и се гордея с това.
Радвам се на хора, които вярват в себе си, имат идеи и действат.
Дълги години търсих какъв в момента е интересът на България и на нейните граждани. Не намерих никакви наченки на държавни интереси, но съм оптимист, че с нас младите хора, ще се изгради идея за бъдещето.
За всеки, който иска промяна, да се готви за удари от всички страни и с всички средства. Промяната винаги е тежка, но Вярвам искрено, че ще успеем.
Ето за такива млади хора непрекъснато говоря! Макар че все още не познавам този мой студент, аз винаги съм бил убеден, че той и такива като него не са малко, те са ми надеждата! Непрекъснато съм вярвал, че всички ние - българските българи, българските арменци, българските турци, българските евреи, българските роми - можем да обичаме родината си България и да сме истински български граждани, т.е. българи!
Приповдигнато ми е настроението от този коментар, но така е винаги, когато се срещам или разговарям с млади хора. Бих казал малко грубо - оялите си, безпардонни и безсъвестни сред политиците са толкова далеч от голямата истина за България, носител на която са младите хора! И тези трима, с които разговярах и разказах за споделенот от тях, и това младо момче - те са част от моята надежда, че все още не всичко за България е загубено.