Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Един от тях е Ал Гор.

  След повече или по-малко големи имена от все още близкото минало (Фридрих Хайек, Карл Попър и Айн Ранд), реших да приведа цитати от бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор, защото той също хвърля светлина върху редица процеси, които протичат с нарастваща сила и в България.
  Ал Гор заслужава огромно признание за това, което прави систематично (вкл. с книгите си) за обръщането на човечеството и, най-вече, на неговия елит – към катастрофическите заплахи, породени от глобалните промени в климата.
  Признание за него е Нобеловата награда, която му бе присъдена за тези негови усилия и за въздействието и влиянието на всичко, което този забележителен човек прави. Казвам го при цялото си съзнание за това – колко са се изхабили Нобеловите награди за мир (а донякъде и за литуратура) - от компромиси, двойни стандарти, политически съображения и спорни решения.
  Ал Гор, както и Джоузеф Стиглиц, е достоен за уважение, че бидейки дълго време част от една система, намира сили да преосмисли и системата, и своето участие в нея, за да се превърне в един от нейните най-силни критици.
  Разбира се, имам и по-конкретен повод да отделя място в тази своя рубрика на Ал Гор - на български език неотдавна излезе неговата книга "Атака срещу разума" (“The Assault on Reason”).
  Спокойно мога да кажа, не за да й направя реклама, макар че познавам част от нейните издатели от Фондация „Европейски екологичен фестивал”: великолепна книга! За мое удовлетворение, в повечето си направления, в частност по отношение на войната в Ирак, възгледите на Ал Гор са почти идентични с моите.
  Книгата е удивителна и с това, че тя дава потресаващо критичен и изобличителен поглед към стила и съдържанието на управлението на Джордж Буш-син и неговата администрация. На моменти показаният образ на 43-я президент на САЩ е дори уродлив. Но не заради иронизиране на неговите интелектуални специфики... Не, Ал Гор е над тези неща и много трудно може да бъде заподозрян, че в него говори обидата от навярно отнетата му победа на изборите през 2000 година.
  Унищожителната критика на Ал Гор срещу Джордж Буш е насочена към същността на водената от него политика, към погазването на базисни принципи на американската демокрация, заложени в нейния фундамент от бащите-основатели на САЩ.

  Моето желание тук не е да правя анализ на книгата на Ал Гор и по-общо – на това, което той е публикувал и което той прави за Америка, Запада и Света.
  Иска ми се само да хвърля мост към българската действителност, която сякаш се оглежда в значима част от „Атака срещу разума”. Още повече, че тази книга, както и предходните произведения на Ал Гор са добро помагало, нещо като Буквар с Първа читанка за младите, които протестират тези дни около парламента.

  Не е трудно да се види, че протестите на младите хора не постигат целите си, като че ли зациклят, попадат под мощната анти-пропаганда на казионни медии и обслужващи политолози.
  Вижте само какво казва един до болка противен ми тип от глашатаите на Приключилия Преход: „Та да попитам: възможно ли е аз, да речем, с още трима авери, които сме недоволни от качеството на пироните в железарията (да знаете само как си ударих пръста с чук!) плюс още една дузина действително недоволни (и то с право!) от държавата граждани плюс стотина индивида, на които „просто така им е дошло”, да поискаме и ДА ПОЛУЧИМ разрешение от тази Столична община да блокираме центъра на София за едни само нищо и никакви 20 дни и да направим луди около 2 милиона души, които са във финансова, газова, политическа, естетическа и културна криза?”...
  Няма да навлизам в дебрите на психоанализата и в бездните на подсъзнанието. Само ще кажа, че едни използват метафори с чук, а други използват истински чукове, за да смажат критичното слово, критичната мисъл и критичното действие.

  Младите хора около парламента са будни и симпатични. Нищо, че президентът хем не ги забеляза, хем се разграничи от тях.
  Искам да вдъхна кураж на тези млади хора и на останалите, които не са били около парламента и да им кажа, че не бива да се отчайват, но трябва да се замислят.

  ● Не бива да се отчайват, въпреки арогантните действия на част от полицията, която ги гони и ги би чак до алея „Яворов”.
  ● Не бива да се отчайват и че точно по този начин разсъждава за тях президентът. То аз, макар че съм с една година по-възрастен от него, чувствам своите възприятия и сетива с 20 години по-млади и по-съвременни от неговите, та те ли, дето са на възрастта на синовете му?!
  ● Не бива да се отчайват, че срещу тях са казионите медии. При днешната криза на демокрацията (вижте и Ал Гор по-долу), медиите са винаги или казионни, или принадлежат на тези, които имат многото пари. И които ходят на лов с президента, когато има нещо по-така за отстрелване – но на пусия.
  ● Не бива да се отчайват и когато нагли и продажни голфър-социолози ги плюят из всички по-многотиражни вестници на техни (на голфърите) голфър-партньори.
  ● Не бива да се отчайват, когато им казват, че са шепа народ. Едно, защото все пак са Народ; и второ, защото винаги тези, които са правили Промените и нещата да се случват по различен начин, в началото са били шепа – шепа нехранимайковци, дето бунят империята... Или дето се опитват да обяснят на елита, който иска България да спре и застине в това блатно статукво (защото печелят от него) – че въпреки всичко Земята се върти!

  В същото време младите около парламента трябва да се замислят.
  Аз, за жалост, отдавна вече не съм млад – нито на години, нито политически. И ми е трудно да погледна на България през техните очи. Затова едва ли бих могъл да им дам някакви работещи съвети. Но имам някои свои си впечатления. Даже не толкова впечатления (защото нямам много време и сили да ги следя, зает с битки, които водя все със същия тип типове, или може би по-скоро – със същия манталитет, който се ражда в кратуни, обърнати назад във Времето, затънали в тоталитарни комплекси и командно-административни рефлекси), колкото усещания.

  ● Много силно се набива в очите и мислите ми, че и младите около парламента действат сякаш млади българи има единствено в България.
  Аз разбирам властта да не забелязва (и да ги мисли едва ли не за изменници и предатели, изоставили страната ни в толкова труден период) този един милон наши съграждани, които отидоха на Запад през последните 20 години... Но протестиращите да имат подобно изключващо, exclusive мислене, за мен е наистина напълно неразбираемо!
  Държавата вече не е само физическо пространство, ограничено от границите й (извинете ме за тавтологията) - тя е все повече духовно пространство, а то е практически безгранично – където има българи, там има и България, там има и болка и грижа за нея.
  Младите протестиращи трябва да разширят мислите си, да разширят пространството на протеста, трябва – а това съвремените комуникации го позволяват елементарно! – да включат, защото имат общи стратегически цели – българите зад граница.

  ● Младите хора са по години, хъс, креативност, дух мобилни, изобретателни, динамични, непредсказуеми. А какво виждаме сега – замръзнала схема: една и съща форма (протест), едно и също място (около парламента). Статиката изсушава емоциите, отслабва дори вниманието на обществото, уморява и обезверява даже протестиращите.
  Освен тази важна (и нужна), но и древна, с елементи на изтърканост форма на изява – Протеста, трябва да се търсят постоянно нови форми на натиск срещу властта.
  Демокрацията отстоява себе си не само с протест около парламента. Моята 52-годишна фантазия сигурно е бедна. Но защо да не се оказват и други форми на натиск срещу политиците - срещу депутатите, да кажем? Защо не се намират и други места за протест?
  -- Тези т.нар. народни представители имат пощенски и e-mail адреси. Ами пишете им – хиляди писма, десетки хиляди мейлове – кажете им какво мислите за тях, за политиката, която водят, за състоянието на България и перспективите пред нея.
  -- Има вече дотатъчно сайтове и форуми, които са на протестиращи или ги подкрепят. Ами направете една мрежа от мрежи, впрегнете този ресурс, а не всеки да си пише нещо за себе си или каквото му е хрумнало! Размърдайте си мозъците, ще измислите как интернет-пространството да се превърне във виртуална земя, която да пари под краката на политиците. Те, политиците могат да станат като нестинарки, като котки на горещ ламаринен покрив – ако младите излязат от шаблона и инерцията.
  -- Същото се отнася и за мястото на протеста. Мислете, търсете алтернативи, варианти, изобретателност. Бъдете различни всеки ден. Защо да не се направи верига от протести – днес пред Министерството на вътрешните работи, утре – пред Министерството на екологията, на следващия ден - пред Агенцията за закрила на детето, после – пред Комисията „Кушлев”, след това - пред Главна прокуратура и т.н.
  Да, импровизирам, но втренчвайки се – и с право! – в парламента, младите сякаш не забелязват, че цялата ни – именно цялата ни! - държавна система е подута от бездействие и корупция, разплута от безсилие и липса на политическа воля да работи за европейска, демократична, модерна България.
  Да не говоря, че ние имаме 26 държави-партньори по ЕС – аз бих застанал, ако бях млад, пред посолствата на някои от по-ключовите държави от ЕС – за да им кажа, че искам да живея в европейска България и нашите цели с тях са общи – затова трябва да бъдем единни в натиска срещу анти-европейските практики, институции, политици у нас.

  ● За мен е просто убийствено да гледам и слушам някои млади хора из разни студентски съвети, които говорят като баби и дядовци – казионно, шаблонно, съглашенски, направо предателски. Затова ако можех, бих надал вой до небесата към младите около парламента: Гонете ги тези, не ги пускайте да изкривяват вашия образ, плам и дух! Пратете ги да си правят колаборацията с властта, да се наместват утре в нейните листи, кресла и проекти.
  И въобще, всички вие, младите хора, нашите, моите деца, разберете – ако всеки от вас преследва своя лична или на малката си група кауза, каузичка, едно такова малко, та даже и естетично и прогресивно, но лично, частично свое каузче – спукана ви е работата! Веднага започвате да играете на полето на политката, на користта, на егоизма, на демагогията – и тук политиците, с казионните медии и обслужващите социолози, ще ви изработят, ще ви загасят искрите в душите и в очите - бързо и за дълго. Казвам ви, спукана ви е работата, ако тръгнете да се борите за някакви си свои, лични, частни, групови фикс-идеи, комплекси, мании, фобии или обсесии!

  И още нещо Dear, Дорогие и Драги млади хора!
  ● Най-важното е да изведете с големи букви – Bold, Italic and Underline, Font “Times New Roman”, Font Size “72” – главната идея:
  ► Че България с тази си държавна конструкция; с това замъглено и размито, направо липващо разделение на властите; с тези претъпкани от чиновници и началници с чиновническо мислене, престъпно размножили се институции, съвети, комисии, агенции, дирекции и т.н; с тези формални, единствено и само процедурни имитации и симулации на демократично устройство и демократична власт, е сбъркана държава, която произвежда основно хаос и безредие.
  Затова трябва да се държи в главите и в позициите тази водеща цел – преконструиране, преаранжиране, преформатиране, преформулиране на държавата. При това – радикално, решително, енергично, основателно.
  Трябва да се обяснява на обществото, че с палиативи няма да стане. Обществото трябва да бъде просветено и посветено в тази идея. Да разбере, че е сбъркана конструкцията:
  -- Ние живеем в държава с ръбести стени, а трябва да живеем в държава с овални стени.
  -- Ние живеем в държава, която е научена да скача дълъг скок, а трябва да живеем в държава, която може да скача висок скок.
  -- Ние живеем в държава, която знае да плува в сладководни води (отново ме извинете за тавтологията), а трябва да живеем в държава, която може да плува в солени води.
  -- Ние живеем в държава, със закърнели очи за модерното, прекарваща основното си време в не-Свобода и под земята - под земята на Европейското пространство, на Европейските практики и ценности, на Европейските стандарти. Държава-къртица, разчитаща на осезанията си, заседнала вечно в тунала, който сама 20 години копае и изхвърля на повърхността своите къртичини от пръст, сякаш за да покаже на Европа, че я има... А трябва да живеем отгоре, на повърхността, на Свобода, при останалите европейци, за което обаче е нужна друга анатомия, друга физиология, друга сигнална система. Нужни са ни и очи – за да бъдем зрящи, зорки, прозорливи и зрими.

  Държавата на Прехода не работи повече, тя стои на място, раздира се от слабости и дефекти – които са системни, базисни, структурни, фундаментални. Нейният к.п.д. е унизително нисък и затова ние хабим прекалено много енергия, усилия и надежди, а постоянно сме последни в Европа и има опасност дори ЕС от 37 държави да стане, ние пак да сме на последното, вече 37-о място, както сега – при 27 държави - сме на на последното 27-о място.

  Аз наричам Необходимостта от Промяна ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА. Ако младите хора искат, нека и те да я нарекат така и да се поровят в моя сайт, за да видят как съм разсъждавал и разсъждавам на тази тема. Ако искат, могат да нарекат тази Необходимост от Промяна СМЯНА НА СИСТЕМАТА. Или НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР. Или ЗА ДРУГА БЪЛГАРИЯ...
  Затова са млади, умни, разумни и креативни.
  Главното е да се напипа, да се изведе Главната идея.
  И да се работи, за да я осъзнае обществото. Тогава то ще подкрепи младите хора.
  Ако обществото ни е все още общество, а не спасяващи се по единично индивиди (както им се ще на онези политици, бизнесмени, корупционери, ловци и риболовци от елита – тъй като сбор или сган от спасяващи се по единично индивиди се манипулира и управлява най-лесно), то, нашето общество ще осъзнае, че никакви козметични и палиативни напасвания и замазвания не могат да накарат Държавата ни да стане европейска, модерна и демократична.
  Сегашната ни Държава е от друга версия, на друга логика - с частичен ъпгрейд и ъпдейт няма да стане, само ще се загуби време, а то за България, та да се тутка и назландисва - е вече почти изчерпано.
  „Запорожецът” или „Трабантът” както и да ги ъпгрейдваш и ъпдейтваш, си остават „Запорожец” или „Трабант”.
  Елитът точно това ни предлага:
  -- Левите и политическите русофили ни предлагат да си ъпгрейдваме и ъпдейтваме до Второ пришествие „Запорожеца”.
  -- Десните и политическите русофоби ни предлагат да си ъпгрейдваме и ъпдейтваме до Второ пришествие „Трабанта”.
  И нищо друго. Дори Трето пришествие да има, по този начин нищо съществено дотогава така и няма да се случи.
  Повтарям, убеден съм, че ако младите хора успеят да обяснят тази неизбежна истина на обществото ни, то ще ги подкрепи.

  Това веднага определя също така отношението към политическите партии и в частност – към опозиционните сили.
  Младите около парламента се разграничиха от тях. Разбирам основанията им, но все пак е доста наивно да имаш политически цели и да не допускаш да те подкрепят политически партии или сили, в чието лице сигурно би намерил и поддръжници.
  Отношението към подобни партии и сили ще стане ясно в зависимост от техните позиции – дали и доколко тези партии или сили се ангажират да подкрепят Голямата Идея за Промяна - която аз наричам ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА, а младите хора, както искат - нека и те я нарекат така, или СМЯНА НА СИСТЕМАТА, или НОВ ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР, или ЗА ДРУГА БЪЛГАРИЯ...
  Ако една политическа организация или отделни политици са "за" тази Голяма Идея за Промяна, те са естествени съюзници на младите хора около парламента, на протестиращите.
  С тази Голяма Идея за Промяна и протестите от протести „СРЕЩУ”, ще станат протести „ЗА”.
  А на протести „ЗА” по-трудно ще идват някакви лумпени или провокатори (макар че лумпените като природа са провокатори).

  Носители на Голямата Идея за Промяна могат да бъдат главно Младите Хора в България.
  Ето защо разчитам толкова много единствено на тях. И за сетен път отправям към тях надеждата (и молбата) си:
  -- Да се събудят.
  -- Да ударят по масата.
  --Да наритат (образно казано) задниците на тези, които опаковат, затварят, натикват България в задушната затворена (само с някои дупки - за да се диша поне някак) сфера на Не-Свободата.
  -- Да си отвоюват България от този политически и бизнес елит и да си я направят такава, в каквато те искат да живеят, вместо да бягат от нея – т.е. да я направят Модерна, Европейска, Демократична и най-важното, ах, най-важното – Свободна!

  Кой друг може да го направи? Всички останали са в една и друга, но немалка степен, или немощни, или не-свободни.   Мисълта за хляба, за децата, за родителите, за кариерата и за какво ли още не – това са все облъчватели с Не-свобода.
  А Младият човек ако като млад не е свободен, кога друг път ще бъде!? Стига да не е Млад само на години, но и по дух.

  Николай Слатински
  24.01.2009 год.

  За да улесня тези, които биха потърсили книгата "Атака срещу разума" на Ал Гор, мога - тъй като тя се намира много трудно - да дам координатите на един от издателите - Цветан Цветанов, 0877103374, tzvtzvetanov@gmail.com.

  ► А сега, да преминем към цитатите от произведения на Ал Гор:

  ● Ако достатъчно много граждани престанат да участват в демокрацията като процес, тя умира.
  ● Стигнали сме до положение, в което ние като държава не можем да се познаем, когато се погледнем в огледалото...
  ● Именно общественото неучастие в демократичния процес прави злоупотребите възможни. Именно наложеното обществено безмълвие не позволява на хората да се събират и да полагат общи ycилия разумът отново да влезе в ролята на посредник между богатството и властта.
  ● Активната лъжа от страна на хората на власт прави истинските обсъждания и дебати сред народа на практика невъзможни.
  ● Днес нашата политическа система не ангажира най-добрите умове на нацията да ни помагат да получаваме отговорите и да използваме ресурсите, необходими, за да преминем към бъдещето. Привличането на тези хора - с техните мрежи на влияние, тяхното познание и техните ресурси - е ключ към създаването на потенциал за споделени познания, от които се нуждаем, за да решим проблемите, пред които сме изправени, преди да е станало прекалено късно.
  ● Алчността и богатството държат властта в нашето общество и я използват, за да увеличат и концентрират още повече богатството и властта в ръцете на малцина.
  ● Вътрешната структура на свободата е като двойна спирала: едната нишка, политическата независимост, се извива нагоре в тандем с другата - икономическата независимост. Но те, макар и преплетени, трябва да останат разделени, за да се запази непокътната структурата на свободата. Ако политическата и икономическата независимост са сестри в историята на свободата, то кръвосмесителното съешаване на богатството и властта представлява най-смъртоносната заплаха за демокрацията. Ако богатството може да бъде лесно заменено за власт, тогава концентрацията на едното може да удвои корумпиращия потенциал и на двете. В такъв случай спиралата на свободата се вие надолу, към вредните комбинации от концентрирана политическа и икономическа власт.
  ● Терминът "корупция" идва от латинската дума corruptus, което означава "чупя, разрушавам". Корупцията чупи и разрушава доверието, а то е от съществено значение за запазването на крехкото равновесие, заложено в сърцето на представителната демокрация. В съвременната си форма корупцията почти винаги включва кръвосмесителното съешаване на богатството и властта и представлява размяна на пари за "правото" на злоупотреба с държавната власт. Няма значение дали тази размяна е инициирана от човека с парите, или от човека с властта: същността на корупцията е в самата размяна. Няма значение дали личната облага се измерва в пари, или в техните еквиваленти: влияние, престиж, статут или власт; проблемът е, че богатствoтo най-безочливо заменя разума в ролята му да преценява как да бъде упражнявана властта. Няма значение колко хора одобряват политиката на човека, които си е закупил власт; отровата се крие в непочтеността на самата трансакция.
  ● Стана ми ясно, че поне в известна степен "съгласието на управляваните" се бе превърнало в стока, която се купува от човека, предложил най-висока цена. И доколкото парите и умелата употреба на електронните масмедии можеха да служат за манипулиране на гласоподавателите, разумът бе започнал да играе второстепенна роля.
  ● Когато само богатите могат да си позволят да влязат в основния форум, от който повечето хора черпят информация, тогава платежоспособните автоматично стават по-влиятелни. Техните мнения стават по-важни от останалите и приоритетите на държавата се променят.
  ● Богатите поначало имат мотивация да финансират кандидати, чието следизборно поведение обещава да бъде изгодно за дарителите, от които зависи цялата система. Това поведение изобщо не би се сторило угодно на всички избиратели, ако те знаеха какво става. Но както кандидатите, така и дарителите са в състояние да игнорират истинските интереси на гласоподавателите, защото върху мнението на електората вече може да се влияе чрез масирани рекламни кампании които се купуват с пари.
  ● Докато отделните граждани не получат възможност да използват логиката и разума като инструменти, с които да анализират и подробно да изследват идеи, мнения, курсове на политика и закони, силите на корупцията ще са тези, които оформят законите, вместо хората.
  ● Нашите Основатели дори не са подозирали, че пазарът на идеи може така коренно да се промени, че "съгласието на управляваните" - източникът на легитимна политическа власт в една демокрация - да се превърне в стока за продан.
  ● Още една причина да се притесняваме, че това, на което ставаме свидетели, е нов стадий, а не етап от повтарящ се цикъл, е фактът, че новите технологии в областта на наблюдението - отдавна предсказани от Джордж Оруел и други пророци на "полицейската държава" са по-широко разпространени отвсякога. Тези технологии вече дават на правителството възможност да събира и анализира огромни количества информация, в която да търси данни от значение за разузнавателните служби. Това представлява сериозна заплаха за личните права и свободи на огромен брои невинни хора. Технологиите имат и потенциала да нарушат равновесието на властта между държавния апарат и свободата на индивида по едва доловими, но и много значими начини.
  ● Ерата на печатните листовки и политическите есета отдавна е изместена от телевизията - отвличаща вниманието и пристрастяваща медия, която като че ли повече продава и предлага забавления, отколкото информира и образова. Ако информацията и мненията, достъпни на пазара на идеи, идват само от онези, които имат достатъчно пари, за да платят високата цена за достъп, тогава има опасност всички хора, чиито мнения не могат да бъдат изразени, да осъзнаят, че са безпомощни като граждани и нямат никакво влияние върху посоката на развитие на нашата демокрация и че тяхната единствена адекватна позиция са отчуждението, безсилието и гневът.
  ● Традиционното прогресивно решение на проблеми, съществена част от които е липсата на участие на гражданите в демократичните процеси, е да обърнем повече внимание на образованието. А образованието всъщност е една изключително ценна стратегия за преодоляване намножество обществени болести. В епохата, когато информацията има по-висока икономическа стойност откогато и да било преди, очевидно образованието трябва да стане национален приоритет. Освен това е ясно, че демократичните държави имат повече шансове за успех, когато е осигурен широк достъп до висококачествено образование.
  ● Само по себе си обаче образованието е необходимо, но не и достатъчно. Добре образованото гражданство има повече шансове да бъде и добре информирано, но двете концепции са коренно различни една от друга. Възможно е да бъдеш изключително добре образован и в същото време зле или неправилно информиран.
  ● Ако добре образованите граждани не разполагат с ефикасен начин да представят своите идеи пред останалите с реалистичната перспектива да катализират създаването на критична маса от мнения в подкрепа на техните идеи, тогава образованието им се обезсмисля, що се отнася до жизнеността на нашата демокрация.
  ● Лекарството за болежките на нашата демокрация не е просто по-доброто образование (колкото и важно да е то) или създаването на гражданско съзнание (колкото важно да е и то), а възстановяването нa истински демократичния диалог, в който отделните хора могат да участват по един разумен начин и в който техните заслужаващи внимание идеи и мнения на практика предизвикват разумна реакция.
  ● Революционното схващане, въз основа на което бе изградена самата идея за Америка, бе смелото убеждение, че - както писа Томас Джеферсън - "информираните граждани са единственото истинско хранилище на обществената воля".
  ● Както казва Джеймс Мадисън: "Струпването на всички власти - законодателната, изпълнителната и съдебната – в едни и същи ръце, било то в ръцете на един човек, в ръцете на няколко души или в ръцете на много хора, и независимо дали това става чрез унаследяване, самопровъзгласяване или по пътя на изборите, можем основателно да кажем, че това е истинското определение за тиранията."
  ● Това означава, че е крайно време да осъзнаем нашата роля като граждани, когато допускаме и не предотвратяваме опасния дисбаланс, възникнал вследствие на усилията на изпълнителната власт да доминира нашата конституционна система, и да обърнем провеждания курс на шокиращ разпад и деградация на нашата демокрация.