- Атикус, ще спечелим ли делото?
  - Не, пиленце.
  - Тогава, защо?
  - Това, че са ни победили сто години, преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим – каза Атикус.
   (Харпър Ли, „Да убиеш присмехулник”)

  В предходния материал с това название, аз написах, че съм обект на административен произвол и че се нарушават гарантираните ми от закона човешки права – както граждански, така и професионални.
  Посочих, че това се прави от двама души, облечени с власт, при това с власт лично над мен – министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР (и в същото време секретар по националната сигурност на президента) Румен Марков.

  Междувременно тормозът над мен продължава.
  Продължавам и аз да давам гласност на моя случай, защото това е единственият начин да извадя на светло тези, които ме мачкат и си мислят, че са всесилни.
  Още повече, че това е и единствената ми защита срещу постепенното и методично притискане в ъгъла и до стената. Как да не си помисли човек, че притискащият ме е също притискан – да приключи със случая „Слатински” в Академията на МВР.
  Ситуацията от моя гледна точка е все по-близка до прекрасната песен на Висоцки „Охота на волков”. Казвам го, може би повлиян от модерната напоследък ловна тематика...

  Аз обичам и уважавам своята държава и много искам тя да става по-демократична. Ето защо в отговор на административното насилие над мен се обръщам най-напред към институциите, ангажирани със защитата на демократичните устои на страната ни.
  Една от тези институции е българският съд.
  Тук привеждам също така своя жалба, изпратена с аналогично съдържание до:
  ► Г-н Минчо Спасов, Председател на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  ► Г-н Огнян Герджиков, Председател на парламентарната Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  ► Г-н Пламен Моллов, Председател на Парламентарната група на НДСВ
  ► Г-н Йордан Бакалов, Председател на Парламентарната група на ОДС
  ► Г-н Иван Костов, Председател на Парламентарната група на ДСБ
  ► Г-н Волен Сидеров, Председател на Парламентарната група на Коалиция Атака
  ► Г-н Кемал Еюп, Председател на Комисията за защита от дискриминация
  ► Г-н Гиньо Ганев, Омбудсман на Република България

  
  До г-н Минчо Спасов
  Председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред
  гр. София, 1169, пл. "Княз Александър I" №1
  Народно събрание

  ЖАЛБА

  от доц. д-р Николай Слатински,
  преподавател във факултет “Сигурност”, Академия на МВР,
  секретар по националната сигурност на президента в периода 2002-2006 г.

  ОТНОСНО:

  1. Нарушаване на моите граждански и трудови права и дискриминирането ми от г-н Михаил Миков, министър на вътрешните работи, изразяващо се в отказ да бъда назначен в Академията на МВР на длъжност „доцент”, заемана от държавен служител въз основа на проведен конкурс.
  2. Административен произвол и дискриминирането ми от г-н Румен Марков, ректор на Академията на МВР и секретар по националната сигурност на президента.

  УВАЖАЕМИ Г-Н СПАСОВ,

  Обръщам се към Вас по повод на системно нарушаване на моите човешки права – както граждански, така и трудови.
  Аз съм обект на продължаващи вече почти една година практики на административен произвол и дискриминация, свързани с мои политически убеждения и позиции, и отнасящи се до моя професионален статут като преподвател в Академията на МВР.
  Изразяваните от мен мнения и позиции като професионалист - преподавател и експерт по национална сигурност, рефлектират негативно не само върху възможностите ми за кариера като преподавател, но и като право на труд въобще. Смятам, че това е в разрез с демократичните норми и европейската принадлежност на страната ни и говори за манталитет и рефлекси, присъщи на време, от което чрез продължилия вече почти 20 години Преход ние, като държава, общество и граждани, се стремим да се отдалечим в максимална степен.

  В момента министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът на Академията на МВР Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, нарушават, чрез административната власт, която притежават, моите права.

  Тук ще изложа накратко фактите и обстоятелствата на случващото се с мен, но най-напред искам да кажа, че съм категорично убеден, че резкият поврат в моето кариерно развитие и въобще - цялото развитие на събитията, непрекъснатият явен и скрит натиск, анонимните подмятания и заплахи, отказът на министър Михаил Миков и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, да комуникират с мен, да обяснят мотивите на това отношение към моя въпрос и към законните ми права, са свързани с излизането на книгата ми „На вниманието на г-н Президента”.
  В тази книга аз съм публикувал свои материали, писани по проблеми на националната сигурност и българската външна и вътрешна политика. Те са писани от мен до президента по моя лична инициатива. Разбира се, от тези материали става ясно и това, че аз съм имал немалко несъгласия с него, както и различни възгледи по някои ключови проблеми на нашата държава.
  Очевидно е, че отношението на министър Михаил Миков и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, към мен, е резултат от тяхната лична (при първия) и служебна (при втория) близост до президента. През изминалите месеци аз имах рeдица горчиви поводи да направя извода, че с репресиите си срещу мен те обслужват по един или друг начин президента и че аз - вън от всякакво съмнение - съм санкциониран за своята книга и за заявените от мен в медиите и на моя личен сайт (www.nslatinski.org) позиции.

  Ще приведа накратко хронологията на моя случай и мисля, че тя в не малка степен ще Ви убеди, че имам основание за подобна теза.
  С края на първия мандат (2002-2006 год.) на президента приключи и моята дейност като негов секретар по националната сигурност.
  ● От 1 февруари 2007 година съм на работа като преподавател в Академията на МВР, в съгласие с очертаната тогава пред мен от страна на ръководството на Академията на МВР перспектива за назначаване - след конкурс - като доцент на държавна служба на длъжност от категория “В”.
  ● На 19 април 2007 година Академичният съвет към Академията на МВР взе решение да бъде открита процедура за избор на доцент-държавен служител към факултет „Сигурност” на АМВР.
  ● На 15 септември 2007 година министърът на вътрешните работи г-н Румен Петков подписа заповед Рег. No. К-5247 за обявяване на конкурса.
  ● На 16 ноември 2007 година обявата за конкурса е публикувана в брой 94 на „Държавен вестник”.
  ● На 3 април 2008 година Академичният съвет към Академията на МВР ме избра за доцент-държавен служител в съответствие с обявения и спечелен от мен конкурс.
  ● На 1 юли 2008 година, поради голямото протакане при подписването на заповедта ми за назначаване, изпратих молба до министър Михаил Миков да разгледа случая, и да завърши една изчистена и законосъбразна процедура. Отговор на молбата не получих. Не ми се отговори и на няколкото устни молби за среща с министъра.
  Опитах всички възможности да се възползвам от правото си да бъда информиран докъде са стигнали моите документи, но се натъкнах на стена от мълчание, бягство от отговори, криене от страна на хора, свиване на рамене с очи, сочещи нагоре – т.е. ами министърът нещо не подписва заповедта...
  Само за сведение ще уточня, че отказът на министъра да ме назначи на спечелената с въз основа на конкурс длъжност, е свързан и с големи материални загуби за мен, получаващи се от разликата (минимум 500 лева на месец) между възнаграждението за сегашния ми статут (ЛРТП) и този, който ми се полага след спечеления конкурс (на държавен служител - хабилитиран доцент).
  ● На 27 октомври 2008 година изпратих молба до министър-председателя г-н Сергей Станишев, в която настоявах за съдействие - в рамките на правомощия му - моят случай да бъде най-сетне разрешен в разумни и приемливи за нормалното човешко отношение срок.
  ● На 16 ноември 2008 година получих писмо-отговор от началник отдел „Приемна” към Министерски съвет, г-жа Соня Божикова.
  От този отговор стана ясно, че след като в съответствие със Закона и с процедурите на конкурса, ректорът на АМВР е изготвил предложение до министъра за присъждане на категория „В” и назначаването ми на длъжност във факултет „Сигурност”, на 25 април 2008 година от дирекция „Човешки ресурси” е изготвен проект на заповед, предложен за доклад.
  Внезапно обаче, след (не)известно време ректорът на АМВР е изтеглил моите документи. Без да съм уведомен на коя дата става това, аз смятам, че то се случва след излизането от печат на моята книга. Ректорът на АМВР и секретар по националната сигурност на президента очевидно е започнал да реализира замислената санкция срещу мен заради тази книга.
  От писмото на г-жа Соня Божикова става ясно, че на 26 септември 2008 година ректорът на АМВР отново е върнал моите документи до министъра за назначаването ми. Моето обяснение е, че това е станало само защото започнах да търся правата си и дадох да се разбере, че съм мотивиран да се боря срещу фрапиращото нарушаване на законите на нашата държава.
  И последното, което научих от писмото на г-жа Соня Божикова, е че на 07 октомври 2008 година в дирекция „Човешки ресурси” е изготвен повторно проект на заповед за присъждането ми на категория „В” и назначаването ми на длъжност доцент във факултет „Сигурност” при АМВР и този проект е депозиран отново за доклад на министъра на вътрешните работи.
  С други думи, от 07 октомври 2008 година министър Михаил Миков отказва да подпише заповед за назначаването ми. Ясно е, че цялото това разиграване е само напълно координирано от него и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента. Известно е, че те са приятели и колеги (а също така и близки на президента). С други думи, има прехвърляне на топката, без елементарно желание да разрешат проблема.
  ● Ето защо на 17 ноември 2008 година изпратих втора молба до министър-председателя г-н Сергей Станишев, на която и до ден днешен нямам отговор. В тази молба аз изтъквам следните три свои възражения по повод на съдържащата се в писмото на г-жа Соня Божикова информация:
  -- Първо, не става по никакъв начин ясно кога (на коя дата) и защо (с какви мотиви) ректорът на Академията на МВР и секретар по националната сигурност на президента е изискал обратно в АМВР моите документи.
  Това би изяснило много неща и убедително би доказало моята правота.
  -- Второ, не става по никакъв начин ясно защо чак на 26 септември 2008 година отново документите ми са върнати в дирекция „Човешки ресурси” на МВР и дали това са същите документи или в тях са извършени промени (макар че няма de jure и de facto никакви променени и нови обстоятелства).
  -- Трето, не става по никакъв начин ясно защо г-жа Соня Божикова ми праща отговор на 14 ноември 2008 година без да е направена справка - каква е всъщност съдбата на изготвения повече от месец преди това – на 07 октомври 2008 година - от дирекция „Човешки ресурси” на МВР нов доклад за подпис от министъра на вътрешните работи.
  В повторната си молба до министър-председателя Сергей Станишев аз определям направеното от Михаил Миков и Румен Марков като действия, които:
  ● нарушават моите граждански права;
  ● нарушават българските закони;
  ● водят до материални щети за мен с конкретно финансово измерение;
  ● водят до морални щети за мен и моето достойнство и авторитет.
   В тази си молба настоявам министър-председателят да се намеси лично и да сложите край на извършваните спрямо мен нарушения.
  Ако това не бъде направено, аз заявявам, че ще използвам някои или всичките от останалите възможности да защитя правата си като се обърна към българския парламент, към българските медии, към българския съд и към европейските политически и правозащитни институции.

  УВАЖАЕМИ Г-Н СПАСОВ,

  От написаното дотук разбирате, че аз съм жертва на административен произвол и дискриминационни практики, породени от злоупотреба с власт, които ме мотивират да започна още по-енергично и с повече гласност да отстоявам упорито своите граждански и трудови права.

  Междувременно, произволът в АМВР над мен се засилва. Очевидно това е резултат и от бързането на министър Михаил Миков и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента да приключат случая „Слатински” - този път вече и като бъда изобщо отстранен от АМВР.
  Това тяхно бързане навежда на мисълта, че те са пришпорвани от чужда воля. За това говорят действията, които ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, предприема през последните дни.
  След като две години аз съм в трудово правоотношение с МВР (т.нар. ЛРТП), при което ползвам всички права и съпътстващите ги реквизити на служител на МВР – напр. личен номер, лична карта, пълен щат, договор за неопределено време, допълнителни възнаграждения, съответен отпуск и т. н., т.е. за МВР аз съм с еднозначен статут, сега по волята на ректора на АМВР и секретар по националната сигурност на президента, служителите от „Човешки ресурси” в АМВР започват внезапно да излизат с твърденията, че не съм бил лице, работещо на трудово правоотношение, а съвместител!
  Това се прави само с една цел – да се ускори уволнението ми от АМВР и това уволнение да стане – така да се каже – автоматично, защото иначе ще бъде нужно ректорът на АМВР и секретар по националната сигурност на президента да го направи така, че „да излезе на светло” и да стане ясно на всички, че го прави той лично. Което ще породи въпрос - по чия воля той се разправя по този начин с мен? Няма съмнение, че подобно отношение към мен е очевидна форма на политическа репресия в едно деполитизирано министерство, то е административен произвол и явна дискриминация за убеждения, за професионално и експертно мотивирани възгледи в сферата на националната сигурност, отбраната, външната и вътрешната политика.

  УВАЖАЕМИ Г-Н СПАСОВ,

  На основание на гореизложеното, аз заявявам, че са накърнени сериозно човешките ми права и конституционното ми право свободно и без натиск да изразявам мнение, професионална и личностна позиция, по въпроси по които имам доказана професионална компетентност и утвърден обществен авторитет.
  Както се вижда от изнесените факти, аз съм обект на тормоз, който има ясен произход и персонализация, в лицето на министър Михаил Миков и ректор Румен Марков, секретар по националната сигурност на президента, но доскоро ми бе трудно да очертая с аргументи истината за това, което ми се причинява. Ала сега, когато е поставено под заплаха и работното ми място, аз съм принуден да се обърна към онези институции, които са ангажирани със защита на демократичните устои на българската държава.
  В демократичното общество държавата дава право на всеки да се бори за своето щастие, успех, просперитет, свобода. Но тя, държавата защитава правата на всички. Ако дори само на един гражданин правата са нарушени, това вече не е демократична държава.
  В тоталитарните държави обаче властимащите се правят, че се грижат за щастието, успеха, просперитета, свободата на всички, но не са безразлични към правата на всеки отделен човек. Аз не искам моята държава да се връща към времето, когато беше тоталитарна и затова съм мотивиран да се боря срещу това.
  Настоятелно Ви моля да бъде извършена проверка по случая, която – не се съмнявам в това – ще установи дискриминационни практики спрямо мен, осъществени по политически причини и като санкция за моите публично заявени убеждения, виждания и позиции. Тази проверка, ще установи също нарушаване на човешките ми, граждански и трудови права и освен това ще позволи да се проведе ефективен граждански контрол върху дейността на МВР и Академията на МВР. Тя ще спомогне за отстояване на европейското гражданско общество, на демократичните ценности и практики в България.

  С уважение:
  Николай Слатински
  Доцент в Академията на Министерството на вътрешните работи
  Народен представител (1990-1994), Председател на парламентарната комисия по национална сигурност (1992-1994), Секретар по националната сигурност на президента на Република България (2002-2006)
  Адрес за кореспонденция: България, град Перник 2300, П.К. 154,
  ni_sl@hotmail.com, www.nslatinski.org
  София, 14.01.2009 год.

  P.S. 1. При интерес от Ваша страна и поискване съм готов да ви изпратя всички свързани с този случай документи, които притежавам.
  P.S. 2. Писма с аналогично съдържание са изпратени също така до председателите на парламентарните групи на НДСВ, ОДС, ДСБ и Коалиция Атака, до председателя на парламентарната комисия по човешките права и вероизповеданията, а така също и до председателя на Комисията по защита от дискриминация и до Омбудсмана на Република България.

  ***

  Това беше моята жалба до интитуциите.

  И накрая, иска ми се така, както започнах с цитат от една знаменита книга, така и да завърша с цитати от друга, още по-знаменита книга:

  ● Старшата сестра мис Рачид:
  - Понякога манипулаторът просто се стреми към размирици в болничното отделение заради самите размирици. Той е в състояние да повлияе върху останалите пациенти и да ги поквари до такава степен, че после трябва да минат месеци, докато всичко си тръгне отново по реда. При настоящия либерален дух в психиатричните болници той много лесно може да постигне това. Преди време беше съвсем друго.

  ● Вожда Бромдън:
  - Старшата направо побеснява, ако нещо наруши изрядния, равномерен и прецизен ход на нейния механизъм. И най-дребната бъркотия, и най-незначителната неизправност я стягат на възел от ярост. Разхожда се със същата онази кукленска усмивка, надиплена между брадичката и носа, очите й са си все такива втренчено-спокойни, но вътре в себе си се е втвърдила като стомана. Веднага го разбирам, просто го усещам. И не мирясва, докато не оправи безредицата - или, както сама казва, докато не я "нагоди към условията".
  Под нейното ръководство отделението вътре е почти изцяло нагодено към условията. Лошото е обаче, че тя не може да седи в отделението непрекъснато. Известно време трябва да прекарва и Навън. Затова мечтата й е да нагоди към условията и Външния свят. Работейки редом с подобни на нея хора, които наричам "Системата" - огромна организация, която се стреми да нагоди Външния свят към условията, така както тя успя да направи с Вътрешния, - мис Рачид стана специалист по нагаждане на нещата. Когато преди много години дойдох тук от Външния свят, тя вече беше Старшата и бог знае от колко време се занимаваше с това нагаждане.
  Заобиколена от жичките си, тя си мечтае за един свят на съвършената ефективност, точен като джобен часовник с огледален циферблат, за едно такова място, където да царува ненарушим ред и всичките пациенти, които тя държи в подчинение само с усмивката си, да нямат нищо общо с Външния свят, да са Хроници, приковани към инвалидните столове, а от крачолите им да се подават катетърни тръби, насочени право към канала под пода. Година след година Старшата набираше идеалния според нея персонал: доктори от най-различни възрасти и видове идваха и и излагаха собствените си идеи как трябва да се управлява едно болнично отделение - някои от тях упорито защищаваха идеите си, - а тя ден след ден фиксираше тези доктори с леденостудени очи, докато накрая те се оттегляха обезсърчени...

  ● Хардинг се разтреперва отново и присвива раменете си напред.
  - Приятелю, този свят ... принадлежи на силните! Основно правило в ритуала на нашето съществование е силният да стане по-силен, като унищожи слабия. Трябва да се примирим с това. Така стоят нещата. Трябва да се научим да приемаме този факт като прирoдeн закон. Зайците си знаят своята роля в ритуала и признават вълка за силния. За да се защити, заекът става хитър, плашлив и трудно уловим, копае си дупки и се крие в тях, щом наблизо се появи вълк. И устоява, кара го. Знае си мястото. Никога не предизвиква вълка на бой. Е, и мъдро ли е това? Мъдро ли е?

  ● Макмърфи: Само се погледнете! Какво сте взели да се стряскате от някаква си петдесетгодишна лелка! И какво в същност може да ви направи тя? ... Не може да ви нашиба с камшици. Не може да ви гори с нажежено желязо. Не може да ви завърже на колелото за изтезания. Днес срещу тия неща има закони; не сме в средните векове... Човече, питам те, как го търпите всичкото това? Какво става със скапаната ви демокрация... ?

  ***
  Книгата е, разбира се, "Полет над кукувиче гнездо" на Кен Киси...

  Николай Слатински
  14.01.2009 година