Диагнозата за състоянието на българската демокрация не е никак добра. Преходът продължава да генерира хаос, лоша управляемост, разпадащи се ценности, засилващо се социално разслоение и нарастваща обществена и индивидуална апатия сред хората.
  Всъщност, много, наистина твърде много от това, което се случва у нас е отдавна вече анализирано, синтезирано и прогнозирано от видни, мъдри умове, от класически и съвременни, must read автори. Една от тях е Айн Ранд.

  Реших този път (след Фридрих Хайек и Карл Попър) да приведа цитати именно от Айн Ранд, защото напоследък още по-остро и тревожно си задавам въпроси от рода:
  ● Свободна и правова държава ли е България?...
  ● Какви хора се издигат в управлението ни и не е ли болна демокрация, което позволява на хора с повреден манталитет и тоталитарни рефлекси да стигат до такива позиции?
  ● Имат ли у нас защита – гражданска, обществена, законова и нравствена – линостите, чиито най-силни аргументи са техните качества, техният професионализъм, техните принципи?
  ● Егоизъм ли е да даваш гласност на своята лична борба за своята лична кауза, в която отстояваш личните си човешки права – както граждански, така и професионални?
  Когато, разбира се, го правиш, защото си убеден, че всъщност твоят личен случай не е само твой личен; че той подпомага да се анализират същностните, коренните причини на негативните и деструктивни процеси в България и би допринесъл да се постави точна диагноза за слуващото се в страната ни – с цел намирането на вярното лекарство...

  Не, нека не се мисли, че съм прогледнал едва, когато аз самият съм се сблъскал с действитеността! Мога да го докажа с публикуваните анализи до президента през всичките 5 години, през които бях негов секретар.
  За тези, които не знаят и не са били длъжни да знаят в какво се състои моят проблем, бих казал, стига да искат – да видят вече публикувания на моя сайт материал „Как един министър нарушава моите законни професионални и граждански права (И как един секретар на президента му помага в това)”...
  За жалост, този материал няма да бъде последен, защото събитията имат своето стремително развитие и аз, образно казано, се надбягвам с времето. И на скритите, подмолни действия срещу мен отговарям с единственото оръжие на нормалния човек в нормалното общество – гласност. Гласността не е щит, не е убежище, не е имунитет. Тя е просто шанс, възможност, опит да кажеш, че не се страхуваш, че няма да им клекнеш, само защото те имат власт над теб.

  Но сега ми се иска да се върна към размислите, които се породиха у мен след запознаването ми с няколкото книги на Айн Ранд, излезли вече на български език.
  Разбира се, огромното удоволствие, което получих при прочитането на тези книги и множеството идеи, които „заех” от тях не означават, че аз споделям изцяло възгледите на Айн Ранд.
  Не, Айн Ранд за мен е само прекрасна възможност да погледна на нещата и под друг ъгъл, и с друга оптика.
  Иначе Айн Ранд - за моята същност и възгледи – е твърде крайна, от позициите й блика някаква недиалогична проповедност, някакъв идеен фундаментализъм, ценностен пуританизъм – главно в прославата на егоизма (макар и рационален), в отричането на общността, на общите интереси, на общата идентичност, на заедността, сплотяването, солидарността. И също така – на саможертвата в името на високи, общочовешки цели.
  Но нека не опростявам, за да не излезе, че профанизирам и вадя от контекста философията на Айн Ранд. Тук изобщо не се и опитвам да правя анализ на нейните произведения и позиции.
  Айн Ранд трябва да бъде препрочитана и преосмисляна. В случая аз тръгнах от нея, защото от нейните книги се роди за мен още по-силна мотивация да разсъждавам над Не-свободата в България.
  Дълбоката същност на днешното ни, post-Преходно общество, на обществото на приключилия Преход, на Статуквото, установено след края на Прехода е, че България, е заключена в две скоби, като в решетка, като в клетка - като в кафез, в който обществото на нормалните, желаещи да живеят в нормални условия, с нормални правила хора се блъска, докато си разрани лицата, гърдите, душите и сърцата.
  Двете скоби, заключили днешната истина за страната ни са съответно:
  ● „България е Достатъчно Не-Свободна”, и
  ● „България е Не-Достатъчно Свободна”...

  Знам, знам, че някой веднага ще ми каже, че Свободата е като Бременността – в смисъл, че не можеш да бъдеш полу-свободен, както не можеш да бъдеш полу-бременна...
  С чувствата си приемам, че това е така.
  Но с разума си съзнавам, че не е точно така.
  Защото ние живеем в донякъде шизофренична ситуация – едновременно в някаква отчасти свободна и отчасти несвободна държава. Не искам и не мога да кажа в „полу-свободна” и „полу-несвободна” държава, защото не знам дали е „полу- на полу-”, или е например „1/3 на 2/3”, или пък „2/3 на 1/3”.

  Всичко, към което се стремихме ние, създателите на СДС по места (като мен) и в центъра, за което събирахме през 1989-1990-1991 год. хората на многохилядни митинги, днес е половинчато, отчасти, непълно реализирано – в някакъв орязан, обрязан, осакатен, оскотен вид.
  Е, да – хубаво е, че все нещо има. Зависи дали чашата ти се вижда полу-пълна или полу-празна...
  Впрочем, щях да забравя, че по-горе вече се отказах от това съвсем неточно или несъвсем точно „полу-полу”...

  Бих приел, че има много правота в тезата на Айн Ранд, че егоизмът, ако е рационален, може да осмисли живота на един целеустремен, почтен и демократично мислещ човек и да му даде сили и воля да постигне своето предназначение, своята мисия, като при това допринесе максимално и за доброто на обществото. Без това да е негова цел, а само съпътстващ резултат от рационалното и с разума преследване от него на личните му и личностни интереси.
  Но да си рационален егоист е необходимо да живееш в свободна държава, в свободно общество и сред свободни хора. Където има устойчиви и установени ценности. Където всеки е готов съзнателно и отговорно да спазва предписанията на личен морален кодекс. Където държавата защитава хората и служи на тях, а не ги прави беззащитни и свои слуги.
     И точно по силата на тази логика аз опрях отново до проблема, който ме гнети – за блъскането на страната ни, на обществото ни, на обикновените ни граждани между стените на Демокрацията-отчасти, на половинчатата Демокрация, на недослучилата се, на недостаналата Демокрация.
  Т.е. на блъскането ни между:
  ● Дефицита от Свобода, и
  ● Недостига от Свобода...

  В Не-свободата на Бъгария има геополитика, но има и силно влияние на историята и традициите, на нравите и душевността, на съзнанието и нагласите на Българина. Аз не го оправдавам, дори понякога почти не намирам сили да му простя, че вечно хленчи, че вечно вини Съдбата, че вечно чака Голям Брат, Цар, Генерал, Спасител и Осеменител...

  Но за Не-Свободата на България виня преди всичко нейния политически и бизнес елит.
  Политическият и бизнес елит ежедневно произвежда Не-Свобода, Не-Демократичност, Не-Европейскост, Не-Модерност, защото е съставен в огромното си множество от самото отрицание на Рационалния егоист на Айн Ранд – т.е., съставен е от ирационални егоисти, от хора (пак по Айн Ранд) с манталитета и нрава на Атила и на Шамана.
  [Айн Ранд:
  -- Атила управлява в сферата на физическото съществуване на човека, а Шаманът - в сферата на неговото съзнание.
  -- Атила събира хората във войски, а Шаманът поставя цели пред тези войски.
  -- Атила завладява империи, Шананът пише законите им.
  -- Атила граби и плячкосва, Шаманът увещава своите жертви да надскочат себичната си загриженост за материалните блага.
  -- Атила коли, Шаманът проповядва на оцелелите, че нещастията са наказание за греховете им.
  -- Атила управлява с помощта на страха, като държи хората под постоянна заплаха от унищожение, Шаманът управлява с помощта на вината, като насажда у хората убеждението, че по рождение са греховни, безсилни и незначителни.
  -- Атила превръща живота на хората на земята в ад, а Шаманът им казва, че не може да бъде иначе.]

  Този наш политически и бизнес елит произвежда Не-Свобода. И го прави:
  -- Защото така му изнася.
  -- Защото така му е добре.
  -- Защото така няма Дебат върху случилото се и за Стратегията на България.
  -- Защото така няма друга Демокрация, освен поръчаната от него.
  -- Защото така няма Мобилност на хората, при която можещите, професионалистите от низините се издигат нагоре и успяват, а бездарните и некадърните от върховете падат надолу и се разоряват.
  -- Защото така няма Правосъдие, няма воля за Подреждане на държавата, за Издигането й на качествено различна Орбита – от тази на Оцеляването, към тази на Развитието и Просперитета.

  Ето защо, а по-точно – ето и защо разчитам толкова много единствено на младите хора в България:
  -- Да се събудят.
  -- Да ударят по масата.
  --Да наритат (образно казано) задниците на тези, които опаковат, затварят, натикват България в задушната, затворена (само с някои дупки - за да се диша поне някак) сфера на Не-Свободата.
  -- Да си отвоюват България от този политически и бизнес елит и да си я направят такава, в каквато те искат да живеят, вместо да бягат от нея – т.е. да я направят Модерна, Европейска, Демократична и най-важното, ах, най-важното – Свободна!

  Кой друг може да го направи? Всички останали са в една и друга, но немалка степен, или немощни, или не-свободни.   Мисълта за хляба, за децата, за родителите, за кариерата и за какво ли още не – това са все облъчватели с Не-свобода.
  А Младият човек ако като млад не е свободен, кога друг път ще бъде!?

  Айн Ранд не признава саможертвата в името на другите, защото животът си е твой, единствен, най-голямото ти щастие и богатство. И, според нея, разпореждайки се по най-рационален начин с него, ти всъщност си най-полезен и за останалите.
  Но тук не става дума за саможертва. А за събуждане и мобилизация на младите – със средствата на Демокрацията, със средствата на новите Информационни и Комуникационни технологии, със ...
  Впрочем, аз ли да ги уча, аз ли знам по-добре какво могат те, стига да поискат, стига да са не само младежи на години, но и да са млади по дух!?

  Николай Слатински
  10.01.2009 год.

  ► А сега, да преминем към цитатите от произведения на Айн Ранд:

  ● Ако искат физическата сила да бъде държана настрана от обществените взаимоотношения, хората се нуждаят от институция, натоварена със задачата да защитава техните права съгласно обективен набор от правила. Това е задачата на държавата - на държавата каквато трябва да бъде - нейната основна задача, единственото морално оправдание за съществуването й и причината, поради която на хората им трябва държава. Държавата е средството за поставяне на ответното използване на физическа сила под обективен контрол - т.е. под властта на обективно формулирани закони.
  ● Фундаменталната разлика между частните действия и действията на държавата - разлика напълно игнорирана и съзнателно отбягвана днес - се крие в обстоятелството, че държавата притежава монопол върху легалното използване на физическа сила. Тя трябва да притежава такъв монопол, защото е упълномощена да се бори срещу използването на сила и да възпира това използване; и поради същата тази причина нейните действия трябва да бъдат строго определени, ограничени и поставени в ясно очертана рамка; в нейната работа не е допустима никаква проява на приумица или своеволие; тя трябва да е безпристрастен робот, чиято основна движеща сила са законите. ако едно общество иска да е свободно, негoватa държава трябва да бъде контролирана.
  ● Присъщите функции на държавата попадат в три основни категории, всяка от които включва въпросите за физическата сила и защитата на правата на човека: полицията - да защитава хората от престъпници; въоръжените сили - да защитават хората от чужди нашественици; съдилищата - да уреждат споровете между хората по силата на обективни закони.
  ● Конституцията е ограничител на правителството, а не на отделните индивиди - тя не дава предписания за поведението на отделните индивиди, а само за това на правителството; тя не е харта за държавната власт, а харта за защитата на гражданите от държавата.
  ● Единственото присъщо, морално предназначение на държавната власт, е да защитава правата на човека, което означава: да го защитава от физическо насилие - да защитава неговото право на живот, на свобода, на собственост и правото му да преследва собственото си щастие. Без правото на собственост не са възможни никакви други права.

  ● Парите са барометър за достойнствата на обществото. Когато видите, че покупко-продажбите се извършват не със съгласие, а по принуда; когато видите, че за да произвеждате, ви е нужно разрешението на някой, който не произвежда нищо; когато видите, че парите отиват при онези, които търгуват не със стоки, а с влияние; когато видите, че някои хора стават по-богати чрез подкупи и облагодетелстване, отколкото чрез работа, и вашите закони не закрилят вас от тях, но закрилят тях от вас; когато видите корупцията да се възнаграждава, а честността да се превръща в саможертва - тогава трябва да знаете, че обществото ви е обречено.
  ● Едно същество с волево съзнание не избира поведението си механично. То има нужда от система от ценности, която да ръководи действията му. "Ценност" е това, към чието придобиване и запазване човек се стреми чрез своите действия, "добродетел" е действието, чрез което се стреми да я придобие и запази. "ценността" предполага отговор на въпроса: ценно за кого и за какво? "Ценността" предполага критерий, цел и необходимост от действие пред лицето на алтернативата. Там, където няма алтернатива, не е възможно да има ценности.
  ● Честността е признаване на факта, че нереалното е нереално и не може да бъде ценност; че нито любовта, нито славата, нито парите имат стойност, ако са придобити чрез мошеничество; че опитът да се спечелят ценности, като бъдат мамени умовете на другите, е деяние, с което издигате своите жертви над реалността и с това се превръщате в пионка на тяхната слепота, роби на собственото им безразсъдство и на бягството им от действителността, а тяхната интелигентност, тяхната рационалност и възприемчивост стават ваши врагове, от които се боите и бягате; че не желаете да живеете в зависимост, а най-малкото да сте зависими от глупостта на другите, нито пък искате да живеете като глупак, чийто източник на ценности стават по-големите от него глупаци, които е успял да надхитри; че честността не е обществен дълг, не е жертване заради другите, а е най-дълбоко егоистичната от човешките добродетели: отказ да се принесе реалността на собственото съществуване в жертва на чуждите заблуди.

  ● Вашият кодекс провъзгласява, че разумният човек трябва да се принесе в жертва в името на неразумните, независимият - в името на паразитите, почтеният - на безчестните, справедливият - на несправедливите, труженика - на крадливите мародери, целенасоченият - на нагаждачите, човекът с чувство на самоуважение - на хленчещите неврастеници. Учудва ли ви духовната нищета на околните? Човек, който е постигнал тези добродетели, няма да приеме вашия морален кодекс; а човекът, който приема вашия морал, няма да достигне тези добродетели.
  ● Така както живеят телесно за сметка на ограбено богатство, по подобен начин живеят интелектуално за сметка на присвоени идеи, обявявайки, че честността се заключава в това да отказваш да знаеш, че някой краде. Така както използват следствията, въпреки че отричат причините, така използват и нашите идеи, въпреки че отричат източника им и самия факт на съществуването на идеите, от които се ползват.
  ● Това е заговор на всички онези, които се стремят не да живеят, а да се им се размине живеенето, на онези, които се стремят само лекичко да надхитрят действителността и се родеят с всички други, заети да правят същото; това е конспирация, обединила чрез отбягването на реалността всички, които виждат ценност в нулата: професорът, неспособен да мисли, но намиращ удоволствие в това да осакатява ума на студентите си; бизнесменът, който брани своето бездействие, като намира удоволствие в това да спъва конкурентите; неврастеникът, който защитава отвращението си към самия себе си, като намира удоволствие да разстройва живота на хората със самоуважение; некомпетентният, който намира удоволствие в това да пречи на напредъка; посредственият, който намира удоволствие в това да събаря пиедестала на величието; евнухът, който намира наслада в това да кастрира всяко удоволствие; и целият им щаб, който ги обезпечава интелектуално - всички онези, които проповядват, че жертвоприношението на добродетелите ще превърне пороците в достойнства.

  ● Кои ще бъдат Новите интелектуалци? Всеки мъж или жена, които искат да мислят. Всички онези, които знаят, че човешкият живот трябва да се води от разума; които ценят своя живот и не са готови да го принесат в жертва пред култа към отчаянието в днешната джунгла на цинично безсилие, така, както не са готови да предадат света на Тъмните векове и управлението на тираните.
  ● Потребността от интелектуални водачи никога не е била по-голяма. Никой, който поне малко държи на достойнството си, не иска да пожертва живота си, без да издигне ръката - или ума си – в негова защита.
  ● Ако погледнат състоянието на нашата култура, ще видят, че цялото жалко представление се поддържа единствено от рутина и преструвка, които прикриват объркване и страх: никой не смее да направи първата нова крачка, всички чакат съседът да поеме инициативата. Най-голямата потребност на днешния ден са хора, които не се чувстват чужди в реалността, защото не се страхуват от Мисълта. Новите интелектуалци ще са онези, които ще поемат инициативата и отговорността: ще проверяват философските си аксиоми, ще си дават сметка за убежденията си, ще осмислят своите идеи в единство и последователност и след това ще предложат настраната възглед за битието, който мъдрите и честните да могат приемат.
  ● Новият интелектуалец ще бъде човекът, който с делата си оправдава своето название: човек, воден от интелекта си - а не зомби, ръководено от чувства, инстинкти, пориви, желания, прищевки или откровения. Той ще отхвърли ирационалните конфликти и противоречия като: умът срещу сърцето, мисълта срещу действието, реалността срещу желанието, практичното срещу моралното. Той ще бъде завършен човек, тоест мислител, който е и човек на действието. Той ще знае, че идеите, разделени от последващото действие, са лъжливи и че действието, отделено от идеите, е самоубийствено.

  ● Какво ще остане от радостта ми, ако всички ръце, дори и нечистите, са в състояние да я докоснат? Какво ще остане от мъдростта ми, ако дори глупаците са в състояние да ми заповядват? Какво ще остане от свободата ми, ако всички негодни и немощни се превърнат в мои господари? Какво ще остане от живота ми, ако трябва само да се кланям, да се покорявам и подчинявам?
  ● Днес, в нашата епоха колективизмът, принципът на посредствения човек, на човека втора категория, на древния звяр, се развихри и вилнее с пълна сила. Той принизява хората до небивало интелектуално падение. Тласка ги към невиждани жестокости. Трови умовете на всички. Той погълна по-голямата част от Европа. Сега се опитва да погълне и нашата страна.
  ● Ирационалното общество е общество от морални страхливци - общество на хора, парализирани от загубата на морални норми, принципи и цели. Но тъй като хората трябва да предприемат действия дотогава, докато са живи, такова общество е готово да бъде превзето от всеки желаещ да задава неговата посока. Инициативата може да дойде само от два типа хора: или от човека, който желае да поеме отговорността да отстоява рационалните ценности, или от бандита, който не се вълнува от въпросите за отговорността.

  ● Ще назова само един принцип, противоположен на идеята, която днес е толкова широко разпространена и която е отговорна за разпространението на злото в света. Този принцип е: Човек никога не трябва да се отказва от даването на морални оценки.
  ● Нищо не развращава и не причинява разпад на културата или характера на един човек до такава степен, докаквато го прави правилото на моралния агностицизъм - идеята, че човек не трябва да дава морални оценки за другите, че трябва да проявява морална търпимост към всичко, че доброто се състои в това, никога да не се разграничават доброто и злото.
  ● Не може да се избяга от факта, че хората трябва да правят избор; дотогава, докато на хората им се налага да правят избор, те няма да могат да избягат от морални ценности; дотогава, докато има заложени моралните ценности, няма да е възможно да има морален неутралитет. Да се въздържаш да осъдиш мъчител, означава да станеш съучастник в мъчението и убиването на неговите жертви.
  ● Моралният принцип, който трябва да се възприеме по този въпрос, е: "Съдете и бъдете готови да бъдете съдени".
  ● Последното означава, че не е необходимо човек да се впуска в непредизвикани морални разобличения или дебати, а че трябва да се произнася при обстоятелства, когато мълчанието обективно може да се възприеме като съгласие със злото или одобряване на злото. Когато човек общува с ирационални хора, когато словесният спор е безплоден, достатъчно е само да каже "Не съм съгласен с вас", за да отхвърли всякакъв намек за съучастие в евентуално морално одобрение. Когато човек си има работа с по-читави хора, от морална гледна точка е необходимо той да заяви своите виждания в пълнота. Но при никакви случаи и в никакви ситуации, при нападки срещу собствените му ценности или при тяхното отричане човек не трябва да мълчи.
  ● Моралните ценности са движещата сила на човешките действия. Като произнася морална оценка, човек защитава яснотата на собственото си възприемане и рационалността на поведението, което е избрал да следва. Не е все едно дали човек смята, че е изправен пред човешки грешки на познанието или пред човешкото зло.

  ● В името на най-доброто у вас, не принасяйте този свят в жертва на най-лошите в него. В името на ценностите, благодарение на които сте живи, не позволявайте представата ви за човека да бъде изкривена от грозното, долното и глупавото у онези, които никога не са заслужавали да се наричат хора. Никога не забравяйте истинския образ на човека - гордо вдигнато чело, непримирим разум и уверена крачка, която го води към необятни възможности. Не позволявайте вашият огън да изтлее искрица по искрица в безнадеждното тресавище на приблизителното, на разните му там "несъвсем", "не още" и "въобще не". Не позволявайте героят във вашата душа да загине в безнадежден копнеж по живота, който сте заслужавали, но никога не сте успели да постигнете. Проверете кой е пътят, по който вървите и каква е битката, която водите. Желаният от вас свят може да бъде спечелен, той съществува, той е реален, той е възможен, той е ваш.
  ● Но за да го завоювате, трябва да му се посветите изцяло и да скъсате завинаги със своя предишен свят, с доктрината, че човекът е жертвено животно, което съществува заради удоволствията на другите. Борете се за ценността на собствената ви личност. Борете се за ценността на своята гордост. Борете се за това, което представлява същността на човека: неговия суверенен рационален ум. Борете се с пламенната убеденост и с безусловната вяра в своята правота, знаейки, че вашият морал е Моралът на Живота, а вашата битка е в името на всеки напредък, на всяка ценност, навсяка възвишеност, на всяко добро, на всяка радост, които съществуват тук, на земята.
  ● Ако някои хора избират да не разсъждават, а да оцеляват като имитират или повтарят, подобно на обучени животни, някаква програма от звуци и движения, които са заучили от другите, като никога не полагат усилия да разберат това, което самите те вършат, то истината е, че тяхното оцеляване е станало възможно само благодарение на онези, които са избрали да разсъждават и да открият движенията, които сега тези хора повтарят. Оцеляването на такива умствени паразити зависи от сляпата случайност; техните неразсъждаващи умове са неспособни да разбират кого да имитират, чии движения е безопасно да бъдат следвани. Те са хората, които вървят към пропаст, мъкнейки се след всеки разрушител, който им обещава да поеме отговорността, от която те бягат - отговорността да притежават съзнание.
  ● Да обичаш значи да цениш. Единствено рационално егоистичният човек, човекът със собствено достойнство, е способен да обича - защото той е единственият човек, способен да притежава твърди, последователни, безкомпромисни, ненакърними ценности. Човекът, който не цени себе си, не може да цени нищо друго и никой друг.

  ● Избирайки своите цели (конкретните ценности, които той се стреми да постигне и/или да съхрани), рационалният човек се ръководи от своето мислене (от процеса на разсъждение), а не от своите усещания или желания. Той не разглежда желанията като някаква първична единица, като даденост, която е предопределен да преследва неудържимо. Той не разглежда "защото искам това" или "защото ми се ще така" като достатъчно основание и оправдание на своите действия. Той избира и/или определя своите желания чрез процес на разсъждение и предприема действия за осъществяването на дадено желание само тогава, когато успее да намери рационална обосновка за него в цялостния контекст на своите познания и на останалите си ценности и цели. Той не пристъпва към действие, докато не е в състояние да каже: "Аз искам това, защото то е правилното".
  ● Рационалният принцип на поведение е напълно противоположен: винаги действайте в съответствие с йерархията на вашите ценности и никога не жертвайте по-високата ценност за по-нисшата.
  ● Добродетелта, съдържаща се в това да помагаме на хората, които обичаме, не се нарича "безкористност" или "жертвоготовност", а порядъчност. Порядъчността е вярност към собствените убеждения и ценности; тя е политика на съответствие на действията ни на собстве¬ните ни ценности, на тяхното изразяване, на придържането ни към тях и на превръщането им в практическа действителност.
  ● Бедността, невежеството, болестта и други проблеми от такъв вид, не са метафизически неизбежни обстоятелства. Поради метафизическата природа на човека и на неговото битие, човек трябва да поддържа своя живот със свои собствени усилия; ценностите, от които той се нуждае - като богатство или познание - не му се дават от само себе си, като дар от природата, а трябва да се откриват и да се добиват посредством неговата собствена мисъл и труд. В тази връзка единственото задължение на човек към другите е да поддържа такава обществена система, която оставя хората свободни да постигат, да придобиват и да запазват своите ценности.

  ● Не намерите ли отговорите на тези въпроси и не се ли научите благоговейно да отдавате чест на достиженията на човешкия ум, няма да останете дълго на тази земя - земята, която обичаме и няма да ви позволим да обречете на гибел. Няма и да ни се прокрадвате тайничко през остатъка от живота си.
  ● Още от детството си гузно криете, че нямате желание да бъдете морални, че нямате желание за саможертва, че се боите от своя морален кодекс и го ненавиждате, но не се осмелявате да признаете дори пред себе си, че сте лишени от онези морални "инстинкти", за които всички други се кълнат, че чувстват. И колкото по-малко ги изпитвате, толкова по-гръмко заявявате безкористната си любов и готовност да служите на другите, опасявайки се да не би да разкрият истинската ви същност, към която извършвате предателство, същността, която - подобно на скелет в гардероба - държите в скривалището на своето тяло.
  ● Разберете – изборът да бъдете човешко същество все още е открит пред вас, но цената е да започнете от нищо, да се изправите откровено и неприкрито пред лицето на реалността и, поправяйки една скъпо струваща историческа грешка, да заявите: „Съществувам, следователно – ще мисля”.
  ● Огледайте се: това, което сте сторили на обществото, първом сте го сторили вътре душата си, едното е отражение на другото. Тези унили руини, в които се е превърнал вашият свят, са материалното въплъщение на извършеното от вас предателство към вашите ценности, към вашите приятели, към вашата страна, към вас самите.

  ● Разбрах, че при поражението на всеки достоен човек се стига до една точка, когато само собственото му съгласие може да позволи да злото да го победи; че другите по никакъв начин няма да успеят да му навредят, ако той им откаже съгласието си. Разбрах, че мога да сложа край на безчинствата ви като само произнеса наум една-единствена дума. И аз я произнесох. Думата беше "Не".