Най-сетне добра вест - младите протестират (Само те могат да ни спасят от превръщане в територия, пълна с дегенерати)

  Аз съм радостен от самия факт, че в София протестират млади хора. Нищо, че все още те са обидно малко.
  Както много пъти вече съм писал – младите хора и само те могат да спасят страната ни.
  Ако обаче се събудят, ако се разгневят, ако си размърдат задниците и мозъчните гънки.
  Ако си отвоюват България от антиевропейския и провинциален, атрофирал откъм идеи и склерозирал политически елит. Ако си направят и подредят България – такава, в каквато те искат да живеят.
  И в каквато те трябва да останат и да се реализират като разумни същества и личности, а не да емигрират, обръщайки се с гняв назад, омерзени и ругаейки: „Няма да живеем в тази скапана държава!”.
  Иска ми се да ги призова отново и отново:
  -- Да не се скапват, пропиват и напушват повече, а да се вземат в ръце и да вземат в ръце съдбините на България.
  -- Да не допускат повече да биват пребивани и убивани, нито да бъдат превръщани в пребиващи и убиващи.
  -- Да не позволяват повече на алчни или безидейни, на нискочели или безхаберни, на продажни или безсрамни, на космополитни или безпардонни политици да си играят със здравето, живота, нервите и парите на народа ни.
  Нека приповдигнатият и оцветен с остри фрази тон на това, което пиша в момента, не подвежда. Това не е някаква литературна украса, не е самоцелно търсене на силна, атрактивна или по-особена, по-впечатляваща дума.
  Аз наистина смятам, че ножът е опрял до кокала. Че нашата демокрация е в безизходица и безпътица, в стрес и ступор.
  -- Едни предлагат да обявим бойкот на политиците и да отречем глухата, задънена, водеща към апатията, аномията и анемията политическа улица като не гласуваме - нито един от нас.
  -- Други предлагат да накажем политиците и да "отпушим" глухата, задънена, водеща към апатията, аномията и анемията политическа улица като гласуваме - всички ние до един.
  Но ситуацията на дълбока и всеобхватна криза не може да се промени нито по единия, нито по другия начин. Тъй като на пазара на алтернативите, идеите, партиите и личностите в момента не се предлага нищо ново. И затова каквото и да се направи, само ще задълбочи кризата или най-малкото ще я възпроизведе.
  Трябва много добре да се разбере, че гласуването не е първата стъпка в процеса на промяна, то е последната стъпка в този процес. То трябва само да подведе чертата и да узакони настъпилата промяна.
  А за да настъпи тази промяна, младите трябва да се надигнат.
  Вече не са малко моите материали на този сайт, в които обяснявам – в името на какво те трябва да станат, да ударят по масата и да дадат шанс на България. Те са призвани и призовани да направят това в името на ТРЕТАТА РЕПУБЛИКА.
  Нещо повече, те така могат да дадат един запомнящ се пример на западните демокрации, в които демокрацията се превръща постепенно в заплаха за самата себе си и за самите общества:
  -- Защото се изражда във формална процедура.
  -- Защото отказва да „прочете” вярно глобалните процеси.
  -- Защото не намира сили да се бори за достойни и хуманни каузи.
  -- Защото е, цинична и всеядна, прекалено материалистична и сребролюбива, хедонистична и самодоволна, без значими идеи и с изчерпваща се човешка солидарност.

  Младите хора у нас имат достатъчно сериозни и неотложни причини за да се надигнат и достатъчно законни и демократични средства, с които да открият нова перспектива и ново бъдеще пред страната ни като европейска, модерна и демократична държава.
  Всеки изминат ден ми дава различни и понякога разтърсващи ме поводи да апелирам към младите хора в България.
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде най-мръсната и най-ориенталската, най-неуредената и най-неподредената държава в Европа?
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде най-корумпираната и с най-ненаказана престъпност държава в Европа?
  -- Нима те ще се примирят с това – България да е и да бъде с най-изостаналата и най-нефункционалната инфраструктура държава в Европа?
  -- Нима ще се примирят с това – България да е и да бъде с най-високите смъртност и заболеваемост и с най-ниските раждаемост и продължителност на живота държава в Европа?

  А днешният ден ми даде ново основание да мисля с все по-голяма тревога, че всяко протакане на началото на промените в България, всяко удължаване на хаоса, безредието и анархията, на имитацията и на симулацията на управляемост, могат да бъдат фатални, непоправими и необратими.
  След краткия, но силен дъжд, днес, привечер, улица „Добринова скала” в моя квартал („Люлин”-6) бе цялата в потоци от вода и кал. Много хора, прибирайки се от работа, както винаги вървяха по нейните краища - поради елементарната липса на тротоари. Край тях (и край мен) минаваха десетки, стотици коли. И средно всяка четвърта-пета от тази коли – въпреки видимостта, въпреки нормалната логика - профучаваше и безжалостно, нагло, просташки обливаше хората, сред които и малки деца, с мръсни потоци дъждовна помия!
  Господи, казвах си, проклинайки на ум и на глас, нима е възможно да се превръщаме в такова гадно, идиотско и олигофренско племе!? Нима е възможно да ставаме такава шайка, банда, сган, глутница, пасмина от простаци и дебили?!
  Какво ли има в черепните кутии на тези безкрайни орди нравствени лумпени, морални башибозуци и просто “homo primates” - за да форсират колите си хладнокръвно, грубо, брутално, без съвест и разум през огромните локви и да обливат от косата до глезените толкова много най-обикновени свои съграждани, да стоварват върху нормалните им, съвсем прилични (а може би и единствени) палта, якета, костюми, рокли, блузи, шапки - кал, мърсотия, бяло-кафява мазна пяна и какво ли още не?!

  Колко е прав Александър Белов, когато пише в своята нашумяла книга „Кризата на нашия свят”, че постепенно част от хората започват да дегенерират и да слизат в своята инволюция надолу по стълбата на животинските организми, заемайки по-нисши ниши и губейки много от предишните си способности да мислят, да чувстват и да постъпват съобразно човешките ценности и норми.
  Превърнат и аз, заедно с още не малко братя по съдба, в измокрено до пети, изкаляно до уши и изнервено до предел двуного същество, изведнъж намерих, мислейки си за книгата на Александър Белов, точната дума за тази паплач, тази сволоч, която прелиташе с мръсна газ край нас, умишлено минавайки през локвите така, че да ни причини най-много вреда и обида: Това са дегенерати!

  Хищният социалдарвнизъм на Прехода, пълната безнравственост и беззаконност, несправедливост и ненаказуемост на тези 20 години (плюс всички онези негативни, а някои от тях – крайно негативни последици и насолявания от времето на социализма) доведоха до това, че в България протича - с набиращи скорост и ескалиращи темпове – процес на дегенерация на една не малка част от нашия народ.
  Обидно ми е да го кажа, но знам, че това е така. И знам, че не са малко тези нормални, загрижени и разтревожени за България българи, които мислят по същия начин.
  Ако не се опомним, ако не променим тази опасна тенденция, броят на дегенератите ще започне да нараства не по аритметична, а по геометрична прогресия и дори – експоненциално.
  -- Защото, от една страна, все повече хора падат към социалното дъно и се маргинализират, с което създават условия, а една част от тях и предоставят „материал” за дегенериране.
  -- И защото, от друга страна, пълната липса на ценности, та дори и презрението към ценностите, както и култът към парите и кариерата на всяка цена, отказът от правосъдие, прогнилостта на елита, липсата на качествени лидери и качествено лидерство, убогите и изглеждащи даже антропологично непълноценни ментори, спонсори и богаташи, натрапени ни като високо нравствени примери за успех и подражание – всичко това е абсолютно плодотворна почва и изключително способстващ климат за усилено и непрекъснато производство на дегенерати.
  Страната ни е изправена пред колосалната опасност от дегенериране на немалка част от нейните граждани и от превръщането й в територия, пълна с дегенерати.

  Ето това ме кара още по-убедено да вярвам, че младите хора на България трябва да станат и да тръгнат, да се съвземат и възправят. Днес, наистина днес и то точно днес. Защото утре може да бъде късно.
  Защото ако днес дегенератите ни развалят настроението, вдигат ни кръвното и ни късат нервите, то утре, когато те станат твърде много, недопустимо много – те няма да ни позволят да живеем, да бъдем нормални хора и дори да се чувстваме просто човеци.

  Николай Слатински
  19.12.2008 год.

Случайно попаднах на сайта Ви и споделям голяма част от Вашите мисли. В днешно време, когато всичко се продава и купува и на младите непрекъснато се внушава, че успехът се мери само с пари, аз съм приятно изненадана, че има и хора като Вас, които се вълнуват от морал, ценности и справедливост.

Благодаря Ви за казаното и прочетеното. Надявам се, че сме повече тези, които се вълнуват от морал, ценности и справедливост!

Господин Слатински,

използвам статията да ви благодаря за статиите. Аз не винаги съм съгласен с всеки извод, но като цяло нивото на коментарите ви аз намирам за много високо и съм един от тихите читатли.

Савов

Благодаря ви за тези думи. Надявам се, че това, което пиша не само ще ви задържи сред тихите читатели, но и онези мои изводи, с които не сте съгласен, ще бъдат подложени от вас на анализ и критика - за да мога да "се погледна отстрани".

Вие смятате,че сега е времето младите хора да се надигнат и да променят нещо?Да,но не смятате ли,че на повечето не им пука,че не искат да има промяна?Не мислите ли,че именно те са тези дегенерати,тези морално ампутирани хора,за които вие говорите?На 20 години съм,живея в Студентски град и личното ми наблюдение е,че доста от студентите желаят запазване на статуквото-искат да продължат да пият,да ядат,да се бият...И участието им във вчерашните протести не е нищо повече от яхване на вълната,инспирирано не от недоволство,а просто защото "всички отиват да протестират,дайте и ние да отидем,може да е забавно!"
Протестното шествие,бих казал аз,беше протест на студентите срещу самите тях...Без обаче те да го осъзнават...
В заключение-мисля,че българското общество има само един път и той е надолу.И може и да ви разочаровам-но нормалните,загрижени и разтревожени за България хора,които мислят като вас и ако ми разрешите да включа и себе си,са малко,ужасно малко.

В много отношения имате право, само като млад човек нямате право на песимизъм! Ако младите хора се поддадат на песимзъм, то какво да правят такива като мен?
Не е нужно в началото да има твърде много мислещи, неримирими и протестиращи. Началото никога не е полагано от мнозинството. В началото са малцина, те са като закваската. Не всичко е загубено. Освен това - ако предположим, че пътят на българското общество е надолу и не направим нищо, то той ще си върви надолу. Ако се опитаме да направим нещо, има някакъв шанс да променим посоката, тенденцията.
Разбира се, младите хора не трябва да правят това днес поотделно - елитът и неговите репресивни инструменти (главно икономически) и институции ще го смачкат. Нужно е младите да се сплотяват, да се консолидират и интегрират. Да си повярват, че могат да променят нещо.

Днес Вашето мнение за младите и техните протести съвпада с това на Премиера. Той каза в :"Панорама", че за първи път вижда мотив в техните действия. Може би се дължи на факта, че е вероятно най-младият Премиер в застаряваща Европа. Разбира се ние не знаем вижданията му за Третата република. Така или иначе бъдещето е на младите.

Не зная, какво е казал премиерът Станишев, но според мен поне по отношение на младите и младостта, той със своите виждания е преждевременно състарен, говори и действа на нивото на човек, който е на 65 години най-малко. Впрочем, целият ни политически елит е доста поострял, станал е архаичен и далеч от динамиката на времето. А - без да обиждам никого - много често позициите на т.нар. млади в БСП, ако за тяхното интелектуално и жизнено ниво говори сайтът RED, ми изглеждат убийствено инфантилни!
Съжалявам, че го казвам, но в аудиториите по време на лекциите ми, аз виждам далеч по-зрели, умни, одухотворени, мислещи и търсещи млади лица. Може би вината на младите социалисти a-la RED е, че са "подстригани" според мисловния гребен на Кирил Добрев.
Но понеже са млади, аз нямам нищо против да се надявам, че и те ще се осъзнаят, ще си дадат сметка, че техните позитановски кумири са част от проблема на България и част от причините за демодернизацията, дедемократизацията и деевропеизацията на страната ни. И трябва да влеят младежката си енергия в спасяването на България, че наистина можем да си я изпуснем.

За съжаление, г-н Слатински, имате правилни наблюдения, но неправилни изводи.
Ще ви дам пример с улицата и локвите. Не сте отбелязали, че у нас трайно и тенденциозно общината не ремонтира улиците, не поставя тротоари, не оправя дупките. Отговорността за това не е Ваша, нито на децата, които биват обливани с кална вода, а на Вашия колега Бойко Борисов.
За движението на колите с бясна скорост отговорността не е Ваша, а на Вашия колега Михаил Миков.
За това, че според Вас, се превръщаме в дивашко племе - не се превръщаме, а вече сме се превърнали. И няма спасение, защото няма хора, които да осъзнаят нуждата от промяна на образованието. Създаването и възпитаването на деца не е само пускането на малко семе между краката на жената и след това - ракийка, салатка, ракийка, салатка...

Честна дума, не разбрах защо смятате изводите ми за неправилни, след като те съвпадат с вашите, а в същото време сте останали с впечатлението, че съм искал да кажа нещо, което е точно обратното на това, което съм казал. Иначе ви благодаря, че сте си направили труда да четете моя сайт.