От 18 години наблюдавам, изучавам и анализирам дейността на Министерството на вътрешните работи.
  Натрупал съм натрупал огромна информация, впечатления и разсъждения, които, мисля, че ми позволяват да се изказвам не само ангажирано, но и като експерт. Смятам, че имам моралното право да твърдя, че съм се опитвал да бъда полезен на МВР, да му помагам – в рамките на моите компетентности и в пределите на моята компетентост.
  Затова следя процесите в МВР с тревога и често изпитвам не само психологическа, но и почти физическа болка – винаги, когато знам, че нещата биха могли да бъдат много по-добри, далеч по-добри.
  Всъщност, от 2007 год. имам и непосредствени, преки впечатления от състоянието и тенденциите в МВР, защото заработвам част от своя хляб като преподавател в Академията на МВР (АМВР).
  Но и без тази непосредствена, ежедневна информация, знам, че от няколко години системата на МВР се тресе, без да се успокоява, подпухва още повече, демотивира се и е на път да бъде парализирана. Десетки хиляди работещи в нея са постоянно притеснени, обезверени и омърлушени. Те желаят, а сигурно и жадуват поне малко стабилност и сигурност, предвидимост, предсказумост и прозрачност.
  Това го споделят с мен, чувам го - и от редови полицаи, и от ръководители на регионални структури на МВР, и от представители на различните национални служби, и от колеги в АМВР, и от хора от централната администрация на ул. „6 септември”.
  Определено може да се каже, че с изключение на армията, никъде в държавната администрация няма такава поредица от (опити за) реформи, сътресения, затягане на гайките до скъсване (на нервите), нищожен до незабележим ръст на заплатите и неяснота за бъдещето.
  Периодично по време на Прехода биваше приеман поредният нов, „най-европейски, най-съвременен, най-модерен, най-демократичен, най-професионален” Закон за МВР, а междувременно действащият към момента закон се подлагаше на непрекъснати изменения и допълнения.
  Структурните реформи в МВР бяха и са толкова много и толкова често, толкова различни и толква взаимно противоречиви, че на редица служители им се иска да извикат като поета: „Спрете света, искам да сляза!”...
  И ако някога един бурен, хаотичен и щурмовашки настроен военен министър роди понятието „рИформи” и съответно „рИформирам”, сега в МВР казват, че текат не реформи, а „рАЗформи” и съответно - „рАЗформирам”.

  Разбира се, част от случващото се се дължи на решения и действия извън и над МВР, например:
  ● Споменатото вече перманентно нормотворчество – закон след закон, допълнение и изменение след допълнение и изменение.
  Дори последният „най-европейски, най-съвременен, най-модерен, най-демократичен, най-професионален” Закон за МВР, в сила от 1 май от 2006 год. вече е променян близо 15 пъти – средно на два месеца по веднъж...
  ● Започналата напоследък практика да се назначават за министри на вътрешните работи партийни лидери от най-висш порядък – нещо, което политизира институцията и по никакъв начин не й действа интегриращо, консолидиращо и мотивиращо.
  Защото служителите в МВР са сред най-напредналите не само в деполитизацията, но и в департизацията – навярно, защото са в реалния живот, защото виждат и чуват всичко и нямат особени илюзии за партиите и словесните им баталии, под чиято повърхност на личностно ниво нерядко се крият добре замаскирани, но откровени общи интереси.
  Да не говорим, че при силно партийно ангажирани министри не само междупартийните, но и вътрешнопартийните битки автоматично се отразяват върху стабилността и активността на работещите в МВР.
  Може би си струва да се припомни (дори с риск тази теза да прозвучи спорно), че двамата най-успешни министри на вътрешните работи след 1989 год. – Христо Данов и Богомил Бонев - не бяха от нечий висш партиен или парламентарен Олимп.
  ● Пълната парализа и фактическият отказ от правораздаване, иманентно и перманентно присъщи на нашата съдебна система.
  Това влияе убийствено на мотивацията на полицаите. Те не си и помислят (много често) вече да се напрягат, да рискуват спокойствието и сигурността си – своята и на своето семейство – при този безнадеждно дълъг и много рядко извървяван докрай път от извършването на престъплението, през неговото разкриване, до съдебната зала и накрая – до прочитането на заслужените присъди...
  ● Отрязването от МВР на НСС.
  Това е удар, след който МВР не може да се изправи, а ако се изправи – не може да се върне в кондиция и да вдигне ръкавиците в готовност за бой – та ако ще и да му броят не до 9 или 10, а до 90 или 100.
  Още повече, че освен изрязването, образно казано, на едно от мозъчните полукълба на МВР - чрез изваждането на НСС от МВР, в министерството текат такива структурни промени, че малко служби знаят има ли ги или ще ги има ли, а ако ги има – в какъв вид ще бъдат, навярно, може би, в удобен за логаритмуване – да речем НСБОП, Жандамерия.
  ● Колосалната, в пъти ножица в заплатите, чиито потърпевши са именно хората в МВР – съд, прократура, следствие, а сега вече и ДАНС получават такива заплати, че в МВР хората са бесни, агресирали се, издивяли.
  Те говорят така: „Ако нашите заплати са нормални, то тогава заплатите на съдии, прокурори, следователи и данс-аджии са престъпно високи. Ако ли пък заплатите на съдии, прокурори, следователи и данс-аджии са нормални, то нашите заплати са престъпно ниски”.
  Наистина - не може в обединен екип от хора, работещи на един фронт, представляващи брънките от обща верига с общи задачи, четирима, т.е. съдията, прокурорът, следователят и агентът от ДАНС да получават огромни заплати и привилегии, а петият, т.е. полицаят да получава в сравнение с тях жълти стотинки или поне жълти левчета...

  Но от години наблюдения и анализиране на дейността на МВР съм се убедил – не малка част от проблемите на МВР са си чисто вътрешни, мениджърски, управленски, лидерски, стратегически и т.н.
  МВР се нуждае от европейски мениджмънт, от качествено управление, от модерно лидерство и от стратегическо мислене.
  И не на последно място – от смелост, от готовност да се предприемат трудни стъпки, от всеотдайност – по-малко чиновническо скатаване и по-малко бюрократично преместване на папките от едно бюро на друго, повече ежедневна оперативност и способност да се носи отговорност, да се вземат решения, да се направлява и ускорява темпът на дейност и на действия.
  Не може да се върши ефективна работа, ако тези, от които това зависи, предпочитат да протакат с решенията, да отбутват на заден план поднесените им за подпис документи, да прехвърлят отговорността на подчинените си, да се стремят да вършат колкото се може по-малко работа, защото така не поемат риск да сгрешат.
  В Академията на МВР има отлични преподаватели – академик, професори, доценти, които не само подготвят много добри специалисти, но могат да дадат и научна, и експертна подкрепа на ръководството на МВР – така щото МВР да придобие един съвременен, европейски вид на институция, която е влязла в 21 век, в която хората са преди всичко съмишленици, високо мотивирани към ново качество на труда и нови по качество резултати, а не са болтчета и бурмички, които всеки началник над тях може да подритва и да командори на принципа – Като разговаряш с мен ще мълчиш...
  Така че ръководството на МВР няма защо да се чуди и мае откъде да си внесе know-how – как да изгради една много по-малко йерахична и много повече мрежова структура, управлявана по нормите, ценностите и добрите европейски практики от 21 век.
  Достатъчно е да се опре на своята Академия на МВР.
  И тогава преподавателите й няма с тревога да се взират във всяка една индикация за тръгване на нещата в погрешна посока; няма да се притесняват, че виждат симптоми на хаос и разпад; няма да шушукат по кафенетата, няма да си мислят къде и как да се спасяват, а ще дадат даже повече от това, което могат - за да помогнат на МВР да излезе от проточилата се вече дълги години стихийна структурна и нормативна бъркотия и ще покажат на страната и на останалите държавни и частни ВУЗ-ове, че има области и сфери от националната сигурност, в които АМВР е далеч пред тях и именно тя задава стандартите, приоритетите и дълбочината на съдържанието на учебния процес.
  Както и да го погледнем, тази 2008 година наистина не бе най-спорната и най-ползотворната за АМВР.
  -- Защото първо нямаше, за пръв път от години, прием на бакалаври за факултет „Сигурност”.
  -- А след това нямаше, пак за пръв път от години, нито един от сега завършилите факултет „Сигурност”, който да е приет на работа в ДАНС!
  Това за преподавателите и студентите в АМВР са два шока, които не бива де се повтарят, защото случат ли се за втора година поред, това значи поставяне като болник на системи, ако не и съсипване на факултет „Сигурност” – ако не най-добрият, то поне един от най-най-добрите у нас факултети в националната сигурност. И то даващ знания не само на стратегическо, но и на чисто професионално, толкова нужно за нашите специални служби, ниво.
  Оправданието, че ДАНС не направила заявка за бакалаври и че ДАНС не пожелала да приеме нито един от завършилите факултет „Сигурност” в АМВР, за мен, като човек врял и кипял през тези 20 години в националната сигурност – звучи необяснимо. Не само защото не допускам такова фрапиращо късогледство в ДАНС. А и защото разсъждавам като човек, който е заемал все пак различни, при това високи постове в системата за национална сигурност!
  На базата на моя опит, на моите познания и контакти, на всичко, което съм видял и чул в националната ни сигурност, и като знам взаимоотношенията и зависимостите по върховете на системата за сигурност, аз нещо много важно не мога да разбера, да го осъзная и да го проумея. Умът ми засега не го побира...
  А именно:
  -- След като ректорът на Академията на МВР е дясната ръка на самия президент - в националната сигурност и най-вече и най-паче в сферите на сигурността (специалните служби) и на обществения ред (полицията).
  -- И след като министърът на вътрешните работи е дясната ръка на самия премиер - в националната сигурност и най-вече и най-паче в сферите на сигурността (специалните служби) и на обществения ред (полицията).
  То аз не разбирам как така двамата (ректорът на АМВР и министърът на вътрешните работи), чрез своите двама най-преки началници и най-високопоставени държавници, не можаха да „накарат” председателя на ДАНС - да „провиди” и да „съзре” не своя, не дори на ДАНС, а преди всичко на системата за национална сигурност краткосрочен и дългосрочен, тактически и стратегически едновремено интерес - така че, от една страна, да имаше тази година заявка от ДАНС за обучение на бакалаври в АМВР, а от друга страна - да започнат работа в ДАНС тези чудесни момичета и момчета, тези завършили току-що факултет „Сигурност” и толкова добре подготвени и млади хора (избрали АМВР пред СУ и УНСС, въпреки високите си резултати като кандидат-студенти), в които държавата е инвестирала пари, преподавателите са инвестирали знания, а родителите са инвестирали надежди.
  Да работят в ДАНС – обърнете внимание - както им бе обещано и заради което те четири години поред се блъскаха и учеха денонощно. А в АМВР не е като на някои други места – тук се учи, и то яко, посещението на лекциите е задължително, учебният материал е огромен, изпитите са трудни, физическата и интелектулната подготовка са тежки.
  Не, нещо не е направено докрай, някой не си е свършил работата. И най-вероятно са сработили със страшната си сила външни лобистки интереси. Защото борбата на университетското поприще в средата е жестока и епична...
  Друго разумно и логично обяснение ми е трудно да дам.
  Казвам това с безпокойство, не само защото преподавам и в АМВР. Не, не ме води главно и единствено личният материален и доцентски интерес. Наистина - честна дума - ме боли винаги когато и навсякъде където виждам симптоми на негативно развитие и долавям миризмата на започнал, та дори и в най-ранната си фаза, процес на разпад.
  Ние, българите сме специалисти по разрушаване, а е време, крайно време е да започнем да градим.
  Да, може би нещата биха могли да се създадат на гола поляна по много по-модерен начин, но сме длъжни да се опрем на това, което имаме, на това, което вече е създадено. Да видим как да го осъвременим, как да го използваме. Само че за целта е нужно да има хора съзидатели и съградители, а не разрушители и разсипватели. Впрочем, такива хора има, трябва само да им се даде шанс.

  Разсъждавайки над процесите и проблемите в МВР, аз стигнах до извода, че вместо да продължавам със своите разсъждения и тревоги за МВР, най-добре е да публикувам главното от трите мои анализа на Закона за МВР (сегашният, променяният вече близо 15 пъти). Те са писани в края на 2005-а и в началото на 2006-а год., когато той беше в пленарна зала и бе гласуван на първо и второ четене.
  Убеден съм, че много от ставащото сега в МВР е казано в тези мои анализи, подготвени след редица срещи и разговори с експерти, научни работници, действащи служители в МВР, политици.
  Публикуването на материали, писани преди 3 години ще ми спести и някои нелицеприятни обяснения с един тип лица - „слухтящи” и „бдящи” за правилното поведение в различните учреждения – които подхвърлят анонимни нещица, целящи да забранят на мислещите да мислят, на словесните – да говорят, на писмовните – да пишат, на разтревожените – да се тревожат, на знаещите – да знаят, на можещите – да могат.
  Може би тези анализи и да не са „върха”, но те, надявам се, ще ми помогнат да покажа – че винаги и всякога е имало експерти, имало е хора със съвест и разбиране, които са предупреждавали да не се правят глупости, да се действа с мисълта, че ако не можеш да създадеш и да подобриш, да оптимизираш и да направиш нещо умно, работещо и полезно, то поне се старай да се водиш от максимата - Да не навредиш...
  Ако нашите политици се водеха поне от тази максима (дори да не искаха и да не се стремяха да постигнат нещо повече), България щеше да бъде вече европейска, демократична и модерна държава. А не аутсайдерът и лошото момче, или може би – лошото момиче на Европа.

  Николай Слатински
  02.12.2008 год.

  Следват трите мои анализа, подготвени за президента:

  ► 29.09.2005 год.
  Становище: Проект за Закон за МВР – 1
  Сам по себе си Проектът за нов Закон за МВР (ПЗМВР) без съмнение е събитие, което трябва да бъде коментирано (а и следено) с внимание.
  Първият прочит на Проекта за нов Закон за МВР (ПЗМВР) поражда значително разочарование. Очакванията, а и пропагандата в медиите предполагаха един много по-модерно, смело, интелигентно обмислен и написан закон.
  Но обезкървяването на държавната администрация от опитни юристи и въобще – от експерти - очевидно си е казало и тук своята тежка дума.

  Най-напред, няколко разсъждения за предишните два Закона за МВР.
  Първият Закон за МВР от 1991 год. бе приет в края на Великото народно събрание. С него се търсеше коренна промяна не само на структурата, но и на възприятието за МВР в обществото – да се избяга от спомена за Държавна сигурност (тя беше вече разпарчетосана), от министерството-динозавър - грамадно и всяващо страх. Заложи се на децентрализация колкото повече, толкова по-добре. По-задна грижа бе координацията - главното беше МВР да се съсредоточи върху борбата с престъпността и да се разсее представата за министерството на политическата полиция.
  Този Закон бе стъкмен по личността на тогавашния министър Христо Данов. При липсата в Закона на добри (или поне някакви) механизми за координация между службите, Христо Данов като бащица (или “Дедо”), служеше за арбитър между тях - те го слушаха (свиквайки с мисълта, че е дошло ново време), при всеки спор думата му тежеше, не чрез сила и принуда, а чрез авторитет. За разлика от Пенчо Пенев, който откровено политизираше МВР и бе ментално отломка от миналото, Христо Данов се справи (до голяма степен интуитивно) с главната задача – да изтегли МВР от политиката, да смекчи имиджа му и да съхрани много от кадрите му, като заедно с това го модернизира, хигиенизира и дори цивилизова.
  Но след смяната на Христо Данов и отчасти поради новия характер на управлението, дефектите в Закона започнаха да стават очевидни. Този Закон бе лишен, както се каза, от механизми за вътрешна координация и контрол, разчиташе се главно на безспорния авторитет на министъра, който именно чрез авторитета си да балансира между службите и да ги кара да влизат в диалог, да сдържа центробежните сили, които тласкаха службите към максимум самостоятелност: след подарената им свобода.
  Въпрос на време беше пълната разкоординация, свобода и свободия на службите и честите им словесни и институционални престрелки да прераснат в буквални престрелки. При Йордан Соколов това не стана по чудо, защото там авторитетът се заместваше с агресия и груб натиск.
  Но при много по-слабия (като власт и политическа подкрепа, а не като компетентност) Виктор Михайлов анархията и липсата на обща воля и взаимно зачитане между службите стигна своя апогей – с неизбежната и истинска тяхна престрелка - става дума за т.нар. “ювелирна” операция.
  Изводи не бяха направени и нещата продължиха по абсолютно същия начин при Любомир Начев. Независимо колко слаба бе личността на министъра, причината бе вградена в структурните дефекти на Закона за МВР.
  На фона на развиващите се в обществото процеси, агонията на МВР се задълбочаваше, но бе прикрита временно под повърхността, заради особената роля и характер на Николай Добрев, който отчасти възкреси някои добри практики на Христо Данов, без да има неговия безпартиен имидж - затова службите го слушаха, но с малко повече страх и респект.
  Въпреки всичко този Закон се беше изчерпал и бе крайно належащо той да бъде заменен с нов. Това се случи със Закона за МВР от 1997 год.
  Новият Закон обаче отново бе направен по личността на министъра - Богомил Бонев. С него не само бе сложен край на децентрализацията, но и вече не можеше да има стриктно разделение на политическата и професионалната сфера на дейност, управление и контрол – всичко се съсредоточи в ръцете на министъра, поради уникалния факт, че той бе и политик, и полицай едновременно, преведено на днешен език, той бе и министър, и главен секретар на МВР.
  По този начин стана възможна свърхцентрализация и свръхконцентрация на власт и информация.
  Въпросът обаче бе, че с този си Закон МВР можеше да функционира ефикасно само с много силна политическа воля и политическа подкрепа за министъра. Тогава службите стават продължение на управляващите и изпълняват указанията на единен център - с единна стратегия и воля.
  С отслабването на позициите на Богомил Бонев, единният център се измести постепенно към министър-председателя Иван Костов, което не направи дейността на МВР много по-ефективна, обаче върна МВР с 20-на години назад.Тогава и по-късно при слабичкия Емануил Йорданов, ясно се видя, че и този Закон има много сериозни структурни дефекти.
  Законът изискваше прекалена ангажираност и професионални знания от министъра и практически ежедневния му мениджмънт на операциите, а службите при всяка практическа, професионална дейност трябваше да се “качват” на политическо ниво. Това не само им връзваше ръцете и ги правеше не-оперативни, но и ги караше да се превръщат в политически играчи, да изпълняват политически поръчки или да решават нещата по политическа целесъобразност – а за борба с корупцията да не говорим.
  И вече при Георги Петканов стана ясно, че така повече не може да продължава. С това сливане на министъра и главния секретар в Закона за МВР, беше само въпрос на време да се появи харизматична и силна личност като главен секретар, за да започне Законът да пуши и да дава фира. Георги Петканов не е от системата, не е отвътре, не е полицай като Богомил Бонев, той в професионалните въпроси се интересуваше само от ровене из папки и досиета, четене на искания за подслушване и на записите от подслушванията, от пикантерии и по-любопитните данни.
  Отново: въпреки спецификите на личностите и характерите на Георги Петканов и Бойко Борисов, конфликтът между тях е заложен в Закона за МВР, който е правен за припокриващ се министър и главен секретар.
  Споделям тези разсъждения, защото макар сегашният Проект за Закон за МВР (ПЗМВР) да бе правен по времето на Георги Петканов с идеята “да свием перките” на Бойко Борисов (без да бъде достатъчно отчетено, че Бойко Борисов на практика в огромна степен си отвоюва, не поради, а въпреки Закона за МВР власт, правомощия, авторитет и респект спрямо службите), се него (с ПЗМВР) могат да се повторят някои грешки от създаването на другите два Закона за МВР, главна сред които е Законът да се прави най-удобен за конкретния министър и изцяло съобразен с личността и характера му.
  А че нещо такова може да стане се вижда от еволюцията на ПЗМВР в последно време. Усещането е, че целта на ПЗМВР е не толкова МВР да бъде управлявано ефективно, с оптимална координация, с вътрешно стиковане и сътрудничество, с работещи механизми за контрол, а МВР да бъде командвано от министъра: лично и-или чрез лично верния му главен секретар. Стар дефект (по навик или по инерция) в мисленето и стила на много властови кадри (от БСП) е да мислят, че управлението е командване и още повече командорене - с категорични заповеди. И че властта автоматично ти дава компетентност. И че колкото си по-нагоре, толкова си по-умен от хората под теб – и те могат само да слушат и изпълняват. И че не ти е нужен диалог, камо ли някаква самокритичност.
  В този смисъл не можем да разглеждаме ПЗМВР сам по себе си, а в контекста на всичко, което прави Румен Петков. И ако не всичко, почти всичко, което той прави е съмнително, или противоречиво, или грешно.
  Засега Румен Петков е по-лошо копие на свръхактивността на Бойко Борисов, обаче не просто като главен секретар, а вече като министър.
  Ето защо президентът само ще спечели, ако много ясно разкритикува създаването на Обществения съвет към министъра - и като процедура (непрозрачно), и отчасти като силно партийно оцветен, като изместване на центъра от полицаи към хора от спецслужбите (“ченгета”), и като конкретен избор на личности. Една силна критика към Обществения съвет е необходима и поради отстояване на принципи, и защото реакцията на Запад е остра.

  Конкретно за ПЗМВР. Най-важните неща в него са 2 - структурните промени и девоенизацията... Въпросът е не Дали тези радикални промени да бъдат направени, а Как те ще бъдат направени. ПЗМВР не дава изчерпателни отговори на въпроса Как? Ето защо ПЗМВР страда от някои дефекти и може само да се съжалява, че на внезапно създадения фон: убийството на Георги Илиев, Румен Петков взе ПЗМВР и го тупна на масата, без да организира дискусии, без да чуе мнението на гражданското общество и експертите, а и без дори да го обвърже с предизборните идеи на БСП.
  Формално според ПЗМВР националните служби от 6 стават 3. Това, впрочем, означава и, че с указ на президента ще се назначават с 3 души по-малко, т.е. президентът ще назначава по предложение на МС само главния секретар и директорите на трите национални служби.
  НС “Полиция” запазва името си. В нея се вливат НС “Жандармерия”, НС “Борба с организираната престъпност” и НС “Гранична полиция”.
  Така 3 от 6-те национални служби в МВР се понижават с една степен. Малко като парадокс е, че двете не-полицейски служби в МВР, за които е спорно (или поне се спори) дали трябва да останат в МВР - НСБОП и НСС, de facto запазват така статута си и донякъде печелят от ПЗМВР.
  От ПЗМВР не се подразбира и само от коментари към него може да предположим, че в Генералната дирекция на полицията (централната структура на НС “Полиция”) водещо звено може да е звеното за борба с организираната престъпност, чиито задачи са: борба с организираната престъпност на национално равнище и с трансграничната престъпност, както и съвместни операции с партньорски служби от ЕС и от региона.
  С тези промените в структурата на МВР, можем да говорим за силна централизация...
  Разбира се, централизацията на координацията и управлението не трябва да бъде за сметка на децентрализацията на изпълнението и на свободата на самостоятелно действие. Оптималното управление налага изработване на качествено нов тип култура на съвместно, интегративно, усилващо ефективността взаимодействие между отделните структури.
  Ала централизацията съчетана тясно с личността на Румен Петков, който бърка силна със силова личност, може да създаде атмосфера на безкритичност и непогрешимост, за каквато вече има първи индикации.
  Министърът според този ПЗМВР концентрира не само много власт, но и огромен информационен ресурс, защото под негово ръководство (и то изцяло пряко) са редица специализирани дирекции и всички бази данни – т.е. цялата информационна дейност е абсолютно под негов контрол.
  Възниква резонен въпрос у мнозина в МВР: какво става с директорите на РДВР? Няма ли да се окажат началници само на помощния персонал (“на чистачките”)? Макар че в очите на местната общественост те носят цялата отговорност за състоянието с борбата с престъпността в района. Няма ли да има двувластие с местния шеф на полицейските структури?
  ПЗМВР не дава яснота каква ще е съдбата както на трите полицейски (национални) служби, които ще се влеят в НС “Полиция”, а така също и на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ). Този отряд е недолюбван от полицаи и политици. Опасявам се, че СОБТ с ПЗМВР може да бъде силно свит и изправен пред опасност от разпадане или поне от изпразване от съдържание. Още един парадокс - защото във времената на тероризма години наред се прави всичко възможно да се разтури единствената ни структура, в чието име фигурира “тероризъм”. Някой ден, не дай Боже, ние можем да платим скъпо и прескъпо за това.
  Що се касае до девоенизацията, то ПЗМВР оставя смесени чувства. Защото се поражда усещането, че тя се прави доста формално. Просто все едно навсякъде са зачеркнати текстовете, където пише за офицери и сержанти, а се говори вече само за държавни служители и за лицата, работещи по трудово правоотношение. Само че девоенизацията не е един формален акт, тя е процес, тя е радикална и кардинална промяна.
  И единствено експерти по човешки ресурси и труд и работна заплата и синдикатите могат – след внимателна преценка, когато ПЗМВР стане публично достояние, да кажат доколко ПЗМВР запазва привилегиите на досегашните офицери и сержанти като заплати и отпуски. Защото на първо място девоенизацията ражда страхове, че много привилегии ще бъдат загубени и това ще обезкърви МВР и може да демотивира хората.
  Девоенизацията можеше много да е отдавна извършена, ала Георги Петканов нямаше воля да я проведе, защото съпротивата срещу нея бе много голяма, вкл. и за да не си загубят генералите и най-вече Бойко Борисов генералските пагони. Твърдо - девоенизацията е позитивна стъпка, защото тя отговаря на общоприетата европейска практика.
  Но девоенизацията поражда още ред въпроси, които след първия прочит на ПЗМВР не позволяват да дам компетентен отговор (и многото срещи с експерти и хора в МВР не можаха да ми прояснят достатъчно нещата): как ще се решават проблемите, възникнали по-рано с девоенизацията на дирекция "Оперативно-техническа информация", дирекция "Свръзки", дирекция "Защита на средствата за връзка" и дирекция "Оперативно издирване".
  Това дава повод да напомня, че всъщност девоенизацията в МВР отдавна е започнала. Впрочем, девоенизацията в МВР е факт, защото службите му не са част от въоръжените сили и може да говорим за военизиране само по привилегии и външни белези (те си смениха и униформите - напр. първите снимки на Бойко Борисов като генерал са във военна униформа). Сред редицата въпроси е този с дисциплината, регламентирането на работното време (полицаят става вече държавен служител и когато приключи работния му ден току виж си взел шапката).
  Съгласно ПЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР през деня е 8 часа, работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на работното време - 40 часа.
  Девоенизацията е само част от пропагандираната като съвременна и качествено нова система за управление на човешките ресурси, правена с българо-испански проект, финансиран по програма ФАР. Тази система предвижда строги правила за кадровото развитие в МВР – с амбиция да заложи ясни и точни критерии за професионално израстване и оценка, за защита от партийни чистки и политическа намеса в кадруването, да изкорени чрез въвеждане на конкурсното начало: личната и партийна протекция, шуробаджаначеството, заемането на постове чрез плащане.
  Казано е изрично наистина, че държавни служители ще се приемат на работа в МВР само с конкурс. Струва ми се обаче, че има една вратичка за фактическо нарушаване на този принцип – т.нар. “конкурс за пряко назначаване”. Това, което ми прави впечатление е, че недопускането до конкурса за назначаване или за израстване в категория, недоволството от резултатите от конкурса и всички възражение по тази процедура се обжалват само пред министъра, като не подлежат на съдебен контрол.
  Държавните служители нямат правото да участват в организирана политическа дейност, нито да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият неутралитет.
  ПЗМВР дава опции в посока на духа на Европейската конвенция за човешките права и Европейската конституция - полицейските служители имат права да се сдружават в синдикални организации – обаче, това не бива да се пише за особена заслуга: - то е елемент от девоенизацията.
  С напускането на Бойко Борисов като че въпросът за правомощията на главният секретар на МВР слезе от дневен ред (макар че най-малко заради орязани от ПЗМВР правомощия той напусна МВР – това стана по съвсем други причини бе изместен. Иначе, в интерес на истината и според ПЗМВР главният секретар координира и контролира оперативно-издирвателната, агентурната и охранителна дейност. На тази длъжност може да се назначи само лице от категории А и Б. А ако се приеме, че щом е от тези категории главният секретар също е държавен служител, той няма право на политическа дейност. Ала едва ли друг главен секретар може да има нахалството (наглостта) да остане в МВР (макар и в отпуск) и да се кандидатира за народен представител.
  Много се пишеше за това, че с ПЗМВР ще се създаде “Криминална полиция” - замислена като единна структура на разследваща полиция, която да включва всички служители в МВР, ангажирани с наказателния процес (да се извърши обединяване на разследващата с оперативната дейност и те да се подпомагат от експерт-криминалистите). Стана ясно от обяснения на ръководители на МВР в медиите, че това означава да се съберат оперативните служители, експертите по криминалистика и щатните дознатели (последните ще са около 2000 и ще се занимават със сериозните престъпления и процесуално-следствени действия: т.е. нещо като разследващи полицаи) и те ще работят под ръководството на прокурора, който ще е вече “господар на досъдебното производство”.
  Честно казано, това не става ясно от ПЗМВР, защото в него само се пише: “НС “Полиция” ще се занимава и с разследване на престъпления, като полицейските органи разследват престъпленията при условията и по реда, предвидени в НПК - като се ръководят от закона и вътрешното си убеждение, формирано въз основа на доказателствата по делото.”
  Остава ни да се надяваме, че Главна дирекция “Криминална полиция” наистина ще може да обедини усилията на оперативните работници, заети с оперативно-издирвателна дейност и разследващите полицаи - по разкриването и по предотвратяването на сериозните престъпления.
  В много свои интервюта, идеологът на ПЗМВР Бойко Коцев говори за това, че 10-те хиляди униформени полицаи ще продължат да работят по 6 вида леки престъпления, за които не трябва да се ползва ресурсът на квалифицираните щатни дознатели. Това са дела срещу неизвестен извършител, по които не се вършат процесуално-следствени действия (за леки и битови кражби – кокошка, телевизор). При тях униформеният полицай събира доказателствата и ги предава на съдията, който бързо и по съвест прилага закона – т.е. това са нарушения с ниска степен на обществена опасност, за които Бойко Коцев (а и не само той) изразява мнение, че може би трябва те да бъдат декриминализирани и да не се наказват с лишаване от свобода, а другояче: с общественополезен труд или санкции. Като главното е: по много бърза процедура за наказване.
  Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност” става вече Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”. Но промяната в названието не засяга същността й - и ПЗМВР вменява на МВР дейности по “осигуряване на пожарна безопасност и защита на гражданите и имуществото при пожари, бедствия, аварии и катастрофи.
  ПЗМВР фактически легализира частната противопожарна дейност.
  Много орязано е разбирането за превенция в тази сфера на дейност: информационно-разяснителна дейност сред населението за формиране на необходимото поведение и действия при пожари, бедствия, аварии и катастрофи; координация и взаимодействие с държавните органи, с органите на местната власт, с ведомствата и организации във връзка с подготовка на населението за действия при пожари, бедствия, аварии и катастрофи; както и издателска дейност по отношение на пожарната безопасност и защитата на населението. Превенцията по отношение на кризисни ситуации е далеч по-комплексно, много по-разширено понятие.
  Изобщо, в коментарите си за ПЗМВР, водещи личности в МВР много говореха за силния акцент върху превенцията на престъпността. Но що се касае до ПЗМВР, това остава засега само декларирано намерение.
  За НС “Сигурност” трудно може да се намери нещо ново. Много добре би било, ако след приемането на ПЗМВР, там наистина се захванат по-настойчиво с изпълнение на вписаната норма, че НСС ще работи и по посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност. В ПЗМВР пише, че НСС създава собствени информационни фондове. Остава да видим в каква посока ще се развие в МВР битката за пълна власт върху всички информационни архиви, вкл. тези на НСС.
  В ПЗМВР се съзират наченки на проблем. Казано е изрично - НСС ще предоставя информация на държавните органи (т.е. на президента), но само чрез ръководството на МВР. От това следва, че президентът не може през главата на министъра да изисква информация от НСС.
  Вижда се още една доста спорна (а и противоречива) норма, с която юридическите лица се задължават незабавно да предоставят на НСС всяка постъпила или придобита от тях информация, която е свързана с изпълнението на законовите задачи на службата. Кой ще определя дали една информация е свързана със законовите задачи на НСС и по какъв начин, с какви санкции ще бъдат наказвани частните юридически лица?
  С ПЗМВР се уреждат много кратко (дали съвсем ясно?) агентите под прикритие – казва се, че полицейските органи получават съдействие и организират прикриването на служители и тяхната дейност в държавни органи и юридически лица по ред определен от МС. И още - могат да бъдат създавани и използвани сдружения с идеална цел или търговски дружества – за прикритие на дейността при разследване със служител под прикритие или при провеждането на операции под прикритие при реализация на т.нар. контролирани доставки и доверителна сделка.
  Едно друго често декларирано намерение на ръководството в МВР е проектът/програмата “Полицията близо до обществото”. Сигурно това е така, но то не личи (поне да бе загатното) от ПЗМВР. Може да се каже като възражение, че не е работа на Закона да урежда постановки, които са част от конкретни стратегии. И все пак подходът за приближаване на полицията до обществото, акцентът върху излизането на полицията на улицата (“слизането от колите”) – това трябва да се подкрепи надлежно с нова философия и на самия закон. Иначе ПЗМВР в тази област е само “copy-paste” на предния закон и трудно може да позволи нововъведения.
  А по принцип от ръководството на МВР са прави като говорят за това колко важно е засиленото полицейско присъствие на улицата (“не като разхождане, а за наблюдаване и следене”) и че то не трябва да бъде за сметка на разследването (главният елемент в борбата с престъпността).
  Да уточним, че като бъде приет, новият Закон за МВР ще влезе в сила 6 месеца след обнародването му в “Държавен вестник”. Правилникът за неговото прилагане трябва да се изготви от МС след още 1 месец. Т. е. и с най-голямо бързане новият Закон за МВР ще действа след 9 месеца.

  Какво може да се каже в заключение. Оправданието, че с ПЗМВР се бърза е във връзка с членството в ЕС. Но именно по най-категоричното изискване от страна на ЕС (ЕК) - за досъдебното производство - ПЗМВР само открехва вратата. Нищо повече. Как ще се създава разследващата полиция, как ще се изгражда дознателският апарат, какво ще стане най-накрая с хилядите подготвени следователи в Националната следствена служба, ред други неща в тази деликатна сфера - поне на мен не е ясно.
  С изключение на девоенизацията и централизацията (съпроводена с важни структурни промени), ПЗМВР е една редактирана версия на досегашния закон. При това с влошаване на структурата на закона и за сметка на неговата четивност. Това се вижда доста добре по отношение на функциите и задачите на националните служби. В досегашния закон те бяха акуратно разписани – служба по служба. Сега с обединението на полицейските служби, имаме компилация на тези функции и задачи и мешавицата е станала пълна, смесването разфокусира четящия закона.
  Най-сериозната опасност според мен обаче е приемането на ПЗМВР да бъде претупано: “в името на членството в ЕС” – както става с редица законопроекти. Само че тук едно такова претупване (което не позволява по ПЗМВР да си кажат думата експертите и гражданското общество) е в състояние да разтресе до основи МВР, да породи институционален хаос и да затормози не самодейността на полицията, но и въобще усилията в борбата с престъпността и тероризма.
  МВР трябва – дори с отчитане на цайтнота, в който сме изпаднали: да заложи на повече диалогичност, да подхожда разумно, като се откаже от самочувствието си, че нещата са ясно и само защото ПЗМВР е отлежавал дълго, в него всичко е близо до съвършенство.
  Да, някои промени са радикални и кардинални и затова те пораждат силни смущения, опасения и страхове в системата на МВР. Обаче това не е най-обикновена паника и съпротива на промените, а вътрешно убеждение на множество хора в МВР, че ПЗМВР е правен в лабораторни условия, с копиране на чужди модели и практики, затова е трудно да се приеме всичко на доверие. Така че да се бърза, но с разум.
  Иначе за трети път ще създадем Закон за МВР със силни структурни дефекти. Ако първият можа да изтрае само 6 години, а вторият - “цели” 8, то няма гаранция, че този - и да проработи, ще издържи дори толкова.
  Разбира се, с някои резерви, свързани може би и с тези мои забележки, президентът трябва да подкрепи Проекта за Закон за МВР.
  28.09.2005 год. Николай Слатински, секретар по националната сигурност

  ► 07.10.2005 год.
  Становище: Проект за Закон за МВР – 2
  Проектът за Закон за МВР (ПЗМВР) бе гласуван в стахановско темпо от Народното събрание на 6 октомври в течение само на няколко часа, практически без сериозна дискусия със слаба защита от управляващите и не по-малко неефективна критика от страна на опозиционните партии.
  Оправданието беше стандартно: изискванията за членството ни в ЕС.
  Всъщност, както бе изтъквано от някои експерти, материята, която се урежда от този закон не се регулира в европейското законодателство, а е предмет на регулиране от националното право на държавите-членки.
  Но от гледна точка на критиките по Глава на 24 и на необходимостта от подобряване на функционирането на МВР, сочена от много чужди експерти, трябваше да се пристъпи към приемане на нов Закон за МВР и е положителен факт, че Проектът беше приет точно в тези важни дни.
  С малки изключения и политици, и експерти, а и обществеността като цяло оцениха Проекта за закон положително, навярно и защото не бяха се запознали с него. Всъщност, има 3 пункта, които събраха заслужено овациите, ако гледаме на тях като спешни за реализиране идеи. Това са именно:
  1. Девоенизация в системата на МВР.
  2. Създаване на единна полицейска служба.
  3. Изграждане на единна (чрез конкурсно начало) система за кариерно израстване и управление на човешки ресурси.
  И трите базисни момента съдържат сериозни и болезнени проблеми и затова трябва да се пипа много внимателно при тяхното реализиране.
  Девоенизацията ще предизвика трусове, цялата система несъмнено ще я преболедува много тежко, ще се разстрои нейното функциониране и заедно с останалите промени (в досъдебното производство) би могло да доведе до сериозно разбалансиране и парализиране на системата.
  Създаването на единна полицейска служба се прави по механизъм и със силов подход, без ясна визия (тя общо-взето не е обект на закона) какви са стъпките в нейното осъществяване. И това няма как да не доведе до колосални напрежения. Принизяването на НСБОП (която винаги е трън в очите на управляващите и големия бизнес), НС “Гранична полиция” (към която има огромни апетити) и НС “Жандармерия” ще доведе до дестабилизация и несигурност сред тях.
  Министърът разбира подобряването на управляемостта и качеството на полицейската дейност като рязка централизация; ролята на главния секретар според него е да бъде трансмисия между волята на министъра и началниците на национални служби и да му бъде верен оръженосец.
  Въпрос на време е ръководствата на механично присъединените към НС “Полиция” служби да се разбунтуват – само до вчера директорът на НС “Полиция” им е бил равен по ранг, а сега като главен секретар почва да им се бърка ежедневно в дейността и да ги заплашва с министъра.
  Системата за кариерно израстване и управление на човешките ресурси е само едно голямо обещание в Проекта за закон, остава да се види как тя ще бъде реализирана на практика и как ще се промени това шуробаджаначество и връзкарство по партийна и икономическа линия, което е разяло системата на МВР. Засега притесненията МВР са много, там се страхуват от създаването на възможности за реполитизиране на МВР и някои първи преценки за новия министър са точно в тази посока.
  Гласуваният на първо четене Закон за МВР има и доста, подчертани в предния мой материал слабости, изведени като акценти в дискусиите в парламента и медиите. Сред тях са увисналото състояние, в което се намират НСС и НС “Пожарна и аварийна безопасност” (преименувана в Национална служба “Пожарна безопасност и защита на населението”). В много от анализите се отбелязва и пълната неяснота в новия Закон по гарантиране на вярното и ефективно функциониране на дознателския апарат, след като и с промените в НПК цялото досъдебно разследване чрез дознанието отива в МВР, а на този проблем се отделя само 1 член.
  Тази тема е обект основно на анализ на новия НПК, приет с направо свръхстахановски темпове, но още тук можем да кажем, че престъпници и адвокати вече потриват ръце, защото чрез устрема за членство в ЕС ние създаваме условия за пълен хаос и тотална анархия в наказателния процес. Ако това не се разбира и ако не се работи ежедневно за тяхното преодоляване и още повече – недопускане, престъпността ни ще получи най-хубавият европодарък и до гроб ще е благодарна на политиците ни.
  Както и да се оценява гласуваният на първо четене закон за МВР, не е възможно да се избяга от оценката, че това е поредният важен закон в системата за национална сигурност, който се прави сам за себе си и на парче, без каквато да обща стратегия за реформиране на тази система.
  Крайно време е тезите, съдържащи се 4 години в моите материали до президента да преминат и в негови позиции, още повече, че вече всички експерти от различни партийни бои са стигнали до тях. Абсолютно съм убеден, че премиерът рано или късно - а по-скоро рано - ще застане зад тези виждания: че трябва да бъде направен Стратегически преглед на националната сигурност, на тази база да се приемат Стратегията за национална сигурност и Закон за националната сигурност, след това да приемем нов закон (закони) за отбраната и въоръжените сили, за специалните служби, за управление при кризи, Военна стратегия...
  Но без да си направим инвентаризация на законите и проблемите в системата за национална сигурност, ние ще работим все така на парче.
  След фал-старта на новия министър, има неща, в работата на МВР, които заслужава да бъдат подкрепени – разследване на знакови фигури от престъпния свят (но списъкът не е пълен), назоваването най-сетне на някои групировки (“ТИМ”), които като че досега не съществуваха. Прави се обаче стандартната грешка – все се проверяват лица, а трябва да се проверяват дейности (трафици, митници, данъци). Да не говорим, че някои лица имат и имидж на светло, и дейности на тъмно.
  07.10.2005 год., Николай Слатински, секретар по националната сигурност

  ► 15.02.2006 год.
  Становище: Закон за МВР
   При гласуването на второ четене на Проекта за нов закон на МВР не се случи абсолютно нищо съществено. Гилотината на мнозинството отсичаше безкомпромисно всяко предложение, което не бе минало през комисиите (където също работеше много безотказно машинката за гласуване!). Жалко, защото повечето от решенията, които се предлагаха от опозицията бяха полезни и можеха да подобрят закона.
  Ако опозицията бе послушана, щяха да се дадат повече възможности за граждански контрол - говоря за контрола на гражданското общество, а не само за административния, парламентарния и съдебния контрол.
  Опозицията настояваше да се защити по-добре конкурсното начало за постъпване на работа в МВР и за кариерно израстване, така че да се намали намесата чрез непотизъм и партийни, котерийни и др. протекции.
  Управляващите не се вслушаха в опита на опозицията да спомогне за решаване на проблема с екипността на работата по разследването, за да не се отделя оперативната от разследващата дейност и така едни да вършат една работа, другите - друга и да могат никак да се координират.
  Говоря за идеята на опозицията да се даде възможност оперативните работници да извършват следствени действия тогава, когато и ако това е единствената възможност – т.е. в изключителни случаи - ако е нужно извършване на бързи действия по запазване на доказателствата. Сега полицаят (защото не е дознател), няма да може да запази следите и да разпита свидетелите (те скоро може да не са на местопрестъплението).
  Знае се, че с новия НПК МВР чрез дознанието ще поеме повече от 90% от разследванията. Имам големи опасения (базиращи се на множество разговори), че МВР изостава с изграждането на дознателския апарат и не е ясно как ще се излезе от почти явната перспектива наказателното ни правораздаване да се затлачи от хиляди дела и от това, че скоро ще има бум от оправдателни присъди поради лошо свършено разследване.
  В този си вид новият закон не дава ясна представа каква ще е съдбата на Специализирания отряд за борба с тероризма и дирекция “Миграция”. Отрядът има всички основания да се тревожи за участта си, а дирекция “Миграция” е сравнително отскоро и беше изграждана с много усилия.
  След като се водеха разговори къде да отиде НС “Пожарна и аварийна безопасност”, да остане ли в МВР, ето, че сега е вече преименувана в НС “Пожарна безопасност и защита на населението” и фактически най-много спечели от промените. Защото НС ”Сигурност” и така бе наскоро централизирана, НС “Полиция” се окрупнява и сътресенията предстоят, а Пожарната запаси статута си на национална служба – преди бе една от 6-те, а сега – една от 3-те и може да се каже, че статутът й се повиши.
  Законът практически не урежда какво ще представлява структурата на НС “Полиция”. В НС “Полиция” се вливат “НС “БОП”, НС “Жандармерия” и НС “Гранична полиция”. Значими са тревогите на НСБОП, защото са общи усещанията из нейните структури, че тази толкова важна служба се закрива и обезличава. Притеснения има и в НС “Жандармерия” и НС “Гранична полиция”, защото те нямат звена във всички РДВР-та, а са на териториален принцип – като обхващат по няколко окръга. И всички се питат – как ще се подчинят сега и на кого. Напр. регионалният сектор на НСГП в Бургас обхваща и други окръзи (напр. Варна и Добрич). Сега не е ясно местният ръководител във Варна на кого ще се подчини – на “своя” шеф на полицията във Варна или пък на своя шеф на граничната полиция в Бургас, който е подчинен “своя” шеф на полицията в Бургас??
  Ще възникнат трусове, ще се разкъсат хоризонтални връзки; това само разстройва системата, защото законът бе направо претупан заради ЕС.
  Да подскажа, че досега имаше директор на РДВР, сега тази длъжност ще се заеме от началника на местната полиция, което означава, че във всеки окръг ще има търкания, даже битки между директора на РДВР и началника на РЗ “Полиция” – кой да стане шеф. Логично е директорът да бъде преназначен, но пък не всички директори по места са полицаи. Вълна от напрежения и сражения ще премине по РДВР-тата в страната. Това едва ли ще спомогне за по-ефективна борба срещу престъпността.
  Могат да се сбъднат опасенията и предупрежденията на опозицията, че с приемането на новия закон правомощията на Генералния директор на полицията и на Главния секретар на МВР неизбежно ще се дублират. Вероятно е длъжността на Главния секретар да стане декоративна – той трябва да координира полицията, пожарната и контраразузнаването. Но сборът от тези три служби е механичен. Истинската координация ще се прави от Генералния директор на полицията, където са всички полицаи. Това ще доведе до търкания между двамата и не е чудно ако лека-полека главният секретар бъде фигура, каквато има всяко министерство: с главни правомощия да координира и контролира дейността на стаф-а.
  Законът влиза в сила от 1 май 2006 год. Работата по неговото прилагане и по под-нормативните документи е просто огромна и тепърва предстои.
  При приемането на закона имаше няколко скандала, гръмко раздухани в медиите. Те заслужават внимание, защото подписването на закона за публикуване може да даде повод на опозицията да атакува президента.
  ● Критика предизвика чл. 73, ал. 5: “Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства”.
  Ето чл. 79, ал. 5 от стария закон: “Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.“
  Сегашният текст просто повтаря дума по дума със запетайките стария!
  Мое лично мнение е, че второто изречение можеше да се изпусне, а не да се обясняват случаи на камикадзе и т.н. В края на краищата текстът е много злостен и злощастен и наистина силно дразни нормалния разум.
  ● Имаше силни възражения и по възможността полицейските органи да извършват проверки в помещения без съгласието на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие. Елементарната проверка показва, че текстът на чл. 68 от новия закон преповтаря буквално чл. 76 от стария.
  ● Уреждането в закона на използването на служители на прикритие и под прикритие също не може да представлява особен проблем, защото във всяка държава те се използват и това уреждане е направено прецизно.
  ● В МВР има над 55 000 служители и средните данни за заплатите биха могли да се приемат като относително ниски. Разбира се, че кадрите в най-рискованото министерство заслужават по-високи заплати.
  Няма съмнение, че президентът трябва да подпише Закона за МВР за публикуване.
  Но трябва да се знае, че Законът повтаря не само буквално текстовете на стария закон, но повтаря и множеството от неговите слаби моменти. Освен това с централизацията на полицейската дейност и в не по-малка степен с девоенизацията, в системата на МВР се отварят големи рани, които ще са свързани с какви ли не трусове, объркани хора и може би – с разбити човешки съдби. МВР е настръхнало от неизвестност, където и да се пипне, възникват и се задават въпроси, с много малки изключения всички се тресат за мястото си, за съдбата си, за какви ли не още неща.
  Ето защо още по-уверено смятам, че ако президентът посети Сбора на министъра на вътрешните работи на 27 февруари и каже няколко думи, хората в МВР ще си рекат - държавата съзнава, че новият закон за МВР не е само проблем на МВР, а проблем на цялото държавно управление.
  15.02.2006 год., Николай Слатински, секретар по националната сигурност