За Ахмед Доган, ДПС и трагичната смърт на Ахмед Емин – отговори на въпроси на журналист от Агенция Фокус, 23.10.2008 год.

  Тук привеждам в максимално точния им вид отговорите, които дадох на Юлиан Христов, журналист от Агенция „Фокус”, във връзка с трагичната смърт на Ахмед Емин, както и за Ахмед Доган и ДПС.
  Правя това, защото тази отговори не са резултат от импровизация или експромт, а са отражение на разсъжденията и тревогите ми през последните няколко дни. Но те са и естествено продължение на редица позиции и идеи, които съм споделял с президента през целия негов първи мандат 2002-2006 год. (за повече по тези въпроси – виж по-подробно съответните материали на сайта).
  ● Дните след смъртта на Ахмед Емин показаха според мен следните три неща:
  ●● Объркването на нашите правоохранителни и правораздавателни органи говори за паника. Паниката е свидетелство, че тези органи и като цялата третата власт (съдебната система) са тясно свързани с другите две власти и ги обслужват; те не смеят да предприемат нищо, без да се консултират с управляващите, без да координират действията си с тях, без да получат от тях нужните указания – как да процедират, какво да кажат на обществото. И това се повтаря през целия преход, независимо кои са управляващите. А би трябвало третата власт да е независима, а би трябвало полиция и следствие да се стремят - независимо от всичко и от всеки – да установят истината и само истината, а не да угодят на властта с изводите си и не да се боят да не разсърдят с тези изводи властимащите.
  ●● За сетен път се доказа, че в България има един човек, който е над всички закони, за когото законите не важат. И той се казва Ахмед Доган. Дори Иван Костов - бивш премиер, дори Стефан Софиянски - бивш премиер, дори Румен Петков – бивш вътрешен министър и кой ли още не, най-малкото бяха привиквани в прокуратурата. Действащият вицепремиер Румен Овчаров беше разпитван, и кой ли още не. Само за Ахмед Доган това не важи. Нищо от това, което се изнасяше за неговите имоти не бе проверено, не се задействаха, не се самосезираха ДАНС, данъчни органи (НАП), Следствието, Прокуратурата, Сметната палата, Комисията „Кушлев” - никой дори не го покани да пие кафе с него. Той има имунитет срещу преследване, но няма имунитет срещу това да бъде призован за свидетел. Но не беше разпитан като свидетел дори за този смъртен случай, който се случи буквално на неговия праг.
  ●● Отново се доказа, че демокрацията у нас е непълноценна. Нашият елит не е разбрал основното правило: Демокрацията е прозрачност. Демокрацията се лекува само с повече демокрация, с повече прозрачност. А ние за сетен път наблюдаваме един додемократичен рефлекс на властите – да замазват, да крият, да прибягват към непрозрачност. Дори липсата на информация, отказът да дадеш информация е свидетелство за незрялост на демокрацията. Подобно поведение вреди, то самото поражда слухове и спекулации, всякакви съмнения и подозрения в обществото.

  ● Аз не приемам и никога не съм приемал тезата (и много пъти съм писал за това материали до президента), че ние трябва да благодарим на Ахмед Доган за българския етнически модел - модел, който е толерантен и демократичен.
  Изключително груба грешка на целия български политически елит е да се смята, че българският етнически модел се дължи на ДПС, камо ли на Ахмед Доган.
  Етническият модел във всяка държава е дело и резултат преди всичко на основния етнос – от този етнос зависи дали моделът ще бъде толерантен или шовинистичен.
  Българският етнически модел е дело и заслуга най-напред на българския етнос, и като цяло на българския народ - на българите, турците, евреите, арменците, ромите.
  Да се твърди, че този модел е главна заслуга на Ахмед Доган означава да се обижда целият ни народ, да се обиждат и българските турци.
  Ето защо категорично отхвърлям тезата, че Ахмед Доган е ключът към българския етнически модел и че България трябва, образно казано, да му целува ръка в името на този модел. Българският народ създаде нашия етнически модел, а Ахмед Доган е следствие, функция и резултат от този модел. Ахмед Доган съществува само защото в България има такъв модел. И все повече с безпардонното си поведение като мултимилионер, с влиянието си върху управлението, със своята непрозрачност, авторитарност и дори тоталитарност, той паразитира върху този модел и го поставя под заплаха, започва да се държи по начин, който в някакъв смисъл е предизвикателство към толерантността и търпимостта на целия български народ.
  Отново и отново ще кажа - никога не съм се съгласявал, че ние трябва да благодарим доземи на Ахмед Доган и неговото близко обкръжение, че живеем мирно и спокойно и че различните етноси не сме се хванали гуша за гуша.
  Никога не съм разбирал тази философия (и затова съм писал до президента), че виждате ли, трябва да приемем, че в името на етническия мир и за да не си подпалим държавата, ние като народ трябва да плащаме своеобразен данък корупция на Ахмед Доган и близкото му обкръжение. Т.е. за да е мир в страната, трябва да се примирим, че Ахмед Доган и това обкръжение ще имат правото да са не знаещи ограничения група корупционери, че ще се обграждат с обръчи от фирми.
  Това било смисълът – много български политици се опитват да ни внушават. Това било цената – да имаме етнически мир - нека те да си правят каквото си искат. А ние като народ, както и нашият политически елит – президент, партии, гражданско общество ще трябва да търпим – само мир да е, че ако ги ядосаме, ако ги ударим през ръцете, ще си подпалим страната.
  Разбира се, съдебната власт, следствието, ДАНС не трябва да превърнат Ахмед Доган и най-близките му хора в единствен обект на своята правоналагаща дейност, но законите трябва да важат и за лидерите на ДПС. Никой у нас не трябва да бъде над закона, не трябва да бъдат над закона и те.

  ● Станалото за мен е потвърждение на една стара, вече 9000 години, истина: Големите пари винаги са свързани с големи престъпления. А големите престъпления рано или късно остават след себе си трупове.
  Аз няма да правя спекулации дали станалото е убийство или самоубийство, макар че по един повод преди няколко години се запознах с Ахмед Емин, той ми се стори буден, жизнерадостен и родолюбив български турчин и тези мои впечатления не се свързват много със самоубийството му. Но знае ли човек какво му е било на душата... Само не мога да разбера онези български политици, които направиха огромни състояния за броени години – нима те не си дават сметка за споменатата по-горе истина, която е в сила откак свят светува. Да я повторя пак: Големите пари винаги са свързани с големи престъпления. А големите престъпления рано или късно остават след себе си трупове.

  Николай Слатински
  23.10.2008 год.

Г-н Слатински, поздравления за позициите изложени в страницата Ви! Уверявам Ви, че те отговарят на надеждите на българския народ. Искам да изложа едно мое разсъждение, което се надявам, хора като Вас да го доразвият и доведат до знанието на управляващите."Все се питам ние ли искаме да се унищожим или някои други искат да сторят това? Как може в малката Латвия - отличничка на ЕС, руското малцинство, което 40% от населението и чиято участ е сходна на тази на турското малцинство у нас, да е без никакви права. Там - руснаците - нямат паспорти и нямат право да гласуват, камо ли да имат етническа партия. Нали съседния гигант Русия ще асимилира Латвия, ако руското малцинство има права. А нима Турция не е същия гигант до нас? Няма ли комисии за дискриминации и др. подобни, с което все ни плашат, в ЕС по повод Латвия? "

Слагате пръст в една дълбока и сложна за лекуване рана. Аз смятам, че за размиването на националната ни идентичност сме си виновни преди всичко ние и нй-вече - българският политически и бизнес елит... Много съм мислил над тези въпроси и не малко съм написал, в това число и на този сайт.

Г-н Слатински,
Работя от много години в администрация на "турска" община. Сигурно Ви се струва пресилено това определение, но у нас има такива общини, които в скоро време ще бъдат населени само с турци. Българските политици, президент и премиер нехаят за това и само сърдито смъмрят българския етнос от тези региони, когато се опитва да мисли и дори не му е позволено да сподели впечатленията си. Искам да охарактеризирам накратко ситуацията в такава една община. Кадровата политика е в ръцете на ДПС. Преди години ми беше обяснено от директора ми, че понижението ми в длъжност и драстичното намаление на заплатата ми, въпреки перфектната ми диплома по специалността и допълнителни квалификации, лицензи и много добри оценки за работата ми, е по политически причини. Въпреки, че през целия си живот не съм членувал в никаква партия. Преди да бъда понижен и унижен трябваше да обуча две туркини, кадри на ДПС, които естествено нямаха подходящото за целта образование. По-късно със специално организиран конкурс за тях ми станаха началници. В такава ситуация бяхме поставени пет висококвалифицирани и отговорни служители в администрацията. Как съветваме умните си добри български деца? Естествено - бягайте от тук и никога не се връщайте в този турски край.Изобщо няма да се спирам на безчинствата на общинския съвет, чието мнозинство е ясно чие е. Месният бизнес се дирижира от ДПС. С икономически натиск малкото останали българи са принудени панически да бягат. Останаха само много възрастните и тези, които са пред пенсия. Има една друга тиражирана лъжа, че верният електорат на Доган се състоял от най-бедните хора. Това е абсолютна лъжа. Сигурно и Вие си мислите така. Няма по-бедни от българите тук!!! Цялата администрация работи за "бедния доганов електорат", дават им се земеделски земи на нищожни наемни цени - 5 лв. на декар за година, цената е гласувана от техния общински съвет, организират се търгове и конкурси специално за електората. Тези хора знаят, че за тях се полагат специални грижи и имат икономическа полза от тяхната партия. Имат двойно гражданство и се възползват от икономическите ситуации в двете страни. Жените в Турция се пенсионират на 45 години с пенсии около 400 лв. Връщат се тук сравнително млади и силни, отиват в родните си села със самочувствие, гледат по малко добитък, вземат си пенсията гледат по 3-4 внучета на децата си, които работят в западна Европа. Същевременно тези внучета ще завършат нашето хубаво и безплатно образование и ще отидат в Турция ако там икономическата ситуация е по-добра. Всичко това е хубаво, нямам нищо против турците, които са много работливи хора,но се получава така, че българите нямат такъв избор и държавата нехае за всичко това, нарича ни националисти, маргиналии и какво ли не, а нима тя не ни направи такива?

Много важно е това, което казвате да бъде чуто от цяла България, да го кажете така, че да стигне до цялото общество. Аз също смятам, че лоши, недемократични, неевропейски практики стават ежедневие в някои общини и даже области. В този смисъл имам материали и на този сайт, затова говорих и в последнто си интервю за www.obshtestvo.net. Подобни неща, в подобен стил и с подобен размах се случват и в контролирани от ДПС агенции и министерства (или части от министерства). За съжаление, виновно е не толкова и не само ДПС, а виновен е българският политически елит. Ние сме си виновни като държава. Като в приказката за зелника. Не казвам, че вие не мислите така, но казвам, че аз мисля по следния начин - за мен човекът е преди всичко човек, независимо от неговия етнос. Аз имам много турци приятели. Тревожи ме политиката в страната, която зорлем ги отчуждава от България. Както ми каза един от тях - лошо, приятелю, лошо - преди нашият град викаше за "Левски", сега вика за "Бешикташ"... Като чета написаното от вас и ме боли. Най-вече защото виждам, че някои процеси са станали като че ли необратими.