Участия на 16 октомври 2008 год. в предаванията на Петър Волгин, в „7 дни”, 18.00 ч. и на Лили Маринкова, в „Канал 3”, 21.30 ч.

  От началото на Прехода имам принцип - да не участвам в повече от едно предаване в един и същи ден. Но след като бях дал, още предния ден, съгласието си на Петър Волгин да му гостувам за разговор по най-актуалната тема в националната сигурност, не можех да откажа на приятелската и настойчива покана на Лили Маринкова. Заради това, което тя прави като първокласен журналист и достоен гражданин вече толкова години, прецених, че си струва да наруша веднъж неизменния иначе свой принцип.
  В този материал привеждам основните мисли и идеи, споделени и развити по-обстойно в едното или другото от тези две предавания:
  ● В ДАНС в момента протича почти стихиен процес на дезорганизация, на хаос и лоша управляемост. Ставащото там е още едно доказателство, че не може да се управлява без науката, камо ли напук на науката.
  ● ДАНС бе зачената погрешно и дори в грях – без анализ на необходимостта, без съобразяване със стандарти и технологии, прибързано и на инат. Само защото един социолог - глашатай на Прехода, пусна мухата за българско ФБР (който глашатай вече 20 години ни учи как да мислим, а го е правил 20 години и преди това, като всеки политик, който е бил съветван от него, неизменно се е провалял). Резултатът - прекомерна централизация на власт и ресурси, неясни приоритети (пращане да работи срещу ЦСКА или „Горубсо”-Мадан), силов подход, командване вместо координация, действия в разрез с основните изисквания за ефективно управление, които се дават чрез кратката формула „приоритети, професионализъм, контрол и конкуренция (между службите)”.
  ● В сегашната кризисна ситуация с лоша управляемост, която може да премине в неуправляемост, е необходим кризисен мениджмънт, поне частично разбиране от ръководството на ДАНС на такива ключови понятия като анализ, оценка и управление на риска. Науката дава, предлага, препоръчва нужни в момент като този управленски технологии, ние имаме специалисти по управление на сложни системи и сега с тях трябва да се проведат консултации, трябва да се направи допитване, за да се получи съвет от експерти, от професионалисти, които са вътре в ДАНС или са изтласкани извън системата, прокудени са от нея.
  ● Не напразно (а аз знам какво говоря) често повтарям, че ДАНС е един погрешен и непрофесионален, доста неуспешен опит да се направи работеща агенция. Неуспешен – като начин на осъществяване: без оглед на стандартите, технологиите, процедурите и препоръките на науката за управление.
  ● ДАНС е сбъркана като мисия, като визия, като стратегия, като приоритети, като конструкция. Тя е нещо като НСС и НСБОП взети заедно, нещо като ВКР и НСС взети заедно, нещо като НСБОП и Полицията взети заедно, нещо като Полицията и Специализирания отряд във Враня взети заедно, нещо като Federal Bureau of Investigation (ФБР) и Федеральная служба безопасности (ФСС) взети заедно. С други думи – нещо като нищо на света...
  ● Аз и преди, от самото начало говорих, че ДАНС е сбъркана като замисъл и реализация. Бях един от малцината експерти, които се решиха да си развалят рахата и да рискуват да не развалят настроението на властимащите, като им казвах какво може да се случи, ако действат по този начин. Но след като ДАНС така или иначе вече е създадена, трябва да й се помогне да заработи, да допринася за сигурността на страната ни.
  ● Това е като с футбола у нас. Цялата страна се убеди, че ръководството на футболния ни съюз е изключително бездарно, некомпетентно, опасно за футбола, оставащо си на нивото на ритнитопковото мислене, скарано с всички закони на съвременното управление и объркало се като пиле в кълчища. Но това не ми пречи да стискам палци на националния ни отбор и да му желая от все сърце успех.
  ● Така е и при отношението ми към ДАНС. Сбъркана концепция, импровизация, необмисленост, прибързаност при създаването. Но аз искам дори такава, тя да проработи, защото държавата и националната ни сигурност имат необходимост не от агонизираща, а от работеща ДАНС.
  ● Със самото си създаване ДАНС нанесе много щети на системата, разтресе я изоснови, доведе до взаимно противопоставяне между структури, получи твърде високи в сравнение с Полицията заплати и привилегии, които породиха недоволство и напрежение в МВР. Въпросът сега е как ДАНС да започне да работи, да дава резултатите, които се желаят от нея, да оправдае високите очаквания и да не се разпадне или поне да не бъде окончателно дискредитирана...
  ● В ДАНС, в службите като цяло има още много свестни, порядъчни хора, които се измъчват от ставащото, преживяват. Те продължават да вярват, че има смисъл да работят за държавата си, въпреки че виждат какво става с техни колеги, които са писали на управляващите с ясна и точна информация и прогнози какво ще се случи ако по този начин се приватизира Авиокомпания „Балкан”, писали са и за АЕЦ, за която властимащите изобщо не си размърдаха задниците да я спасят, и за концесиите... И са предавали папки с информация за практически всеки от днешните олигарси – кой е той, как е направил големите пари. Те са писали, но не е имало кой да се интересува от това или да предприеме действия на базата на събраната информация.
  ● Един колега, работил в службите, като разбра тези дни за бизнес-интересите на виден представител на тези служби, ми каза: „Представяш ли си как е гледал този човек на моята работа, на моите справки и информации? Аз съм си рискувал нервите и спокойствието, здравето и сигурността да събирам тази информация, защото съм затова в службата, а той е използвал резултатите от моята работа за свои интереси – или сам да си гони бизнеса, или да привиква съответните бизнесмени и да ги изнудва с информацията за тях. И по единия, и по другия начин – да прави пари!”...
  ● Ето защо аз не мога да приема тезата за срастването на политиците, организираната престъпност и службите. За това, че организираната престъпност има силни позиции сред политиците – това отдавна се знае. Знае се, че въпросът на Балканите е не дали организираната престъпност е във властта, а колко власт тя притежава. Но по отношение на службите може да се каже, че не целите служби, а по високите им етажи има подобно срастване. На по-ниските етажи в службите, сред редовите кадри такова срастване няма. Но нека това не ни успокоява. Когато хората там виждат как процедират с папките техни началници, как от събраната информация и от направените анализи те трупат пари, сдружават се с политиците и едни други взаимно се обслужват, тогава е ясно каква рискова ситуация възниква. При тази рискова ситуация редовите служители са изправени пред личен избор – дали въпреки всичко, което виждат и което става, да продължат с професионализъм и всеотдайност, мотивирано да работят за държавата, или да започнат на своето ниво да работят за себе си, да се разпореждат с достъпната им информация, да правят това, което правят и техните началници... А след като няма законност, след като няма система, лидерство и приоритети, то да се очаква, че огромното мнозинство от редовите служители ще направят верния избор е наивно. Всеки ще си каже: „Какво си разбивам нервите, защо да затъвам в кредити, да съсипвам семейството си и бъдещето на децатата си, докато другите си оплитат кошницата, а началствата правят милиони!? Само аз ли да изглеждам идиот, глупак!”...
  ● Петко Сертов трябва да започне да показва, че може да бъде управленец, а не да жертва хората си, да ги хвърля един по един на кучетата, да гледа на тях като на бушони, които трябва да изгорят, за да се спаси той!
  ● Петко Сертов е назначен начело на ДАНС не като суперпрофесионалист, не като избор на системата и човек от системата, а като дясната ръка, като най-близкия в сигурността съветник на премиера. Т.е. той е там като политически избор и затова има само един полезен ход, политически правилен ход – да поиска своеобразен вот на доверие от правителството и премиера. Как става това – като подаде оставката си след всичкото, което стана в ДАНС и изправи ДАНС пред опасността от тотален срив на доверието в нея и пред ескалиращ разпад. Този своеобразен вот на доверие се получава само и единствено с оставка. Ако тази негова оставка не бъде приета и правителството и премиерът застанат твърдо зад него с факта на неприемането й, тогава Петко Сертов трябва да се захване най-сетне той, не някой друг – заместник, съветник, спомоществовател, партиен ментор – с управлението на ДАНС. Ключовите думи за ДАНС в момента са управляемост, доверие, приоритети, защита на професионалистите там. Тези ключови думи са и основните задачи пред Петко Сертов.
  ● Не може президентът да казва за ДАНС „Много шум за нищо”. Не може управляващите да не забелязват какво става в ДАНС или да го подценяват. Фактът на подписката от 300 човека означава, че в ДАНС има възпаление, че лимфните възли на ДАНС са подути, че там започва опасен процес на демотивация, на смут у хората. Аз няма да коментирам конкретните мотиви на подписката, но когато съм присъствал на заседания на комисиите в парламента и на мен ми е правило силно впечатление, че въпросната депутатка винаги е заемала много крайна и деструктивна позиция спрямо службите, спрямо МВР. За да осъществяваш контрол над службите ти трябва да ги цениш, да ги уважаваш, да съзнаваш тяхната роля в националната сигурност, а не да пренасяш върху тях, често с омраза, своите убеждения, комплекси и личностни проблеми и специфики!