„Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?” („Некои съображения” и от мен)

  Доста време след поредния европровал на “Левски” (срещу “Жилина”) имах силни и съвсем естествени колебания – струва ли си да правя коментар на футболна тема?
  -- Първо, защото за разлика от огромното мнозинство българи, аз не се изживявам като специалист по футболните въпроси.
  -- Второ, защото се опасявам, че колкото и днес да не ме интересува нашият футбол, аз сигурно съм силно субективен и не мога да гледам на нещата обективно. Може би в мен все още говори детската цесекарска страст, която ме караше да обожавам най-големия футболен гений у нас - Димитър Якимов и ме доведе до горчиви сълзи, когато паднахме с ужасното 2:7...
  -- Трето, защото какъв е смисълът да се хаби човек, след като клубният ни футбол е нелепа пародия, той е в кома и на изкуствено дишане, а се държи само защото в него явно продължава да се изпира значително количество пари. Странно и необяснимо е, че още се намират хора, най-вече млади (да им се чуди човек!), които ходят по стадионите и участват в цирка, устройван от 50-100 олигарси, политици, откровени бандити, алчни и цинични БФС-администратори и прочие прехранващи се покрай футбола дългогодишни безделници, превърнали паразитството си в професия и поминък.
  -- Четвърто, защото има толкова много и далеч по-сериозни проблеми, които поставят неутешителна диагноза на обществото и Прехода ни.

  Но накрая се реших – ще напиша нещо и аз. От това на футбола едва ли ще му стане по-леко и по-лесно, по-приятно и по-полезно, но аз поне ще се почувствам за няколко минути с чувство на дори и малък, но изпълнен дълг и ще изпитам мимолетно облекчение.
  Реших да пиша, защото българският футбол е огледало на българската политика. При това не криво огледало, а съвсем реално.

  Най-напред ще отделя известно място за това, което е очевидно за всички, но никой не иска да си го признае:
  Какъвто и да е Александър Томов (няма да му ставам адвокат, а и ние материално и морално се движим по коренно различни, непресичащи се дори в безкрайността траектории), главният виновник за разправата с ЦСКА не е той. Категорично съм убеден, че не е! - без дори за миг да го оправдавам.
  Всъщност ЦСКА беше “изработен” от левскарското лоби в БФС. Да, това си беше очевидно и очевадно изработване – нагло, грубо, съзнателно, съшито с бели, по-скоро със сини конци.
  Веднага ще кажа – тук самият отбор “Левски” и неговите привърженици нямат нищо общо, нека не ми се сърдят. В никакъв случай не искам да наранявам чувствата им... Камо ли пък да ритам паднал човек или да вадя нож на умряло куче.
  Става дума за ефектна и ефективна остапбендеровска комбинация, за байганьовска шмекерия, за най-обикновен и плосък балкански тарикатлък на група хора на високи футболни постове, които мислят, ако мислят изобщо, на елементарно клубно ниво, с клубни пристрастия и страсти, егоистично, прагматично и безобразно. С двойни стандарти и шокираща безпринципност. Защото тяхната основна задача като ръководители на българския футбол и като справедливи към всичките си деца бащи беше да предотвратят тази българска излагация. Или да подходят с еднакво строг аршин, а ако трябва и с еднакво строг камшик към всички, а не само към кръвния враг.
  Но за тези вагабонти, облечени в безконтролна власт отдавна е добре известно, че те са безочливо пристрастни, толерират бившия си или любимия си син клуб и така му правят възможно най-лошата услуга, защото все някога идва моментът на истината, а после клубът изпада в депресия и се връща няколко години в развитието си назад.
  Нима някой нормален човек ще твърди, че само Александър Томов и ЦСКА заслужават подобна репресия? Нима другите са изрядни платци, с изрядни документи, с изрядни гаранции, с изрядни трансфери, с изрядни стадиони?!
  Нищо подобно! Както казват тинейджърите – пълни глупости!
  Да припомним ли битието и съзнанието на повечето клубни собственици? Както преди няколко години ми казваше един бивш главен секретар на МВР: “Говорим за борба с организираната престъпност?! А е достатъчно да се надигнем с цялата мощ на държавата или поне да призовем момчетата с качулките от Враня (Специализираният отряд за борба с тероризма), да затворим всички врати по време на поредния конгрес на БФС – и гръбнакът на тази престъпност ще бъде пречупен!”. Предполагам, че и малко да е преувеличил, той е знаел за какво става дума, та да говори така разпалено...
  А не е ли (питайте мълвата или държавата, слуховете или службите – те ще ви кажат с еднаква точност) de facto собственик и спонсор на “Левски” човек, който официално е обявен за заплаха за националната ни сигурност и е въдворен далеч от България, където стои и не смее да си покаже носа навън. Защото си има проблем не с Иван Костов и НСС, а с Владимир Путин и ФСС...
  Всички, всички ние участваме в един театър и се правим, че не схващаме за какво става дума, че нещата във футболна България са прогнили.
  Утехата е, че и в Англия със затрогваща наивност се разсейват и се правят колко силно вярват, че Роман Абрамович и плеядата новопристигнали на Острова хора с розови бузи, дългокраки любовници и тлъсти банкови сметки, портфейли и портмонета са спечелили парите си, като са пестили от закуски или по някакъв друг честен и почтен начин!
  Ала явно за някои водещи западни държави прането на пари у нас е пране на пари, а прането на пари у тях е сделка, при това законна, разрешена, желана и толерирана от държавата.
  Някой ще оспори: Нали и ЦСКА си имаха свои хора в БФС!?
  Кой? Кой по-точно?
  -- Дали този, който и като работеше в ЦСКА бе обвиняван, че работи срещу ЦСКА?
  -- Дали звездата, която в момента е много по-малко цесекар, отколкото търговец на футболисти?
  -- Или звездата, която никога всъщност не е била цесекар, а е минала транзит през ЦСКА, ударила е веднъж топката блестящо с глава и толкоз. А сега си има свой отбор, за когото съдиите свирят в момента откровено и открито, без да се замислят, без изобщо да си помислят дали да се замислят дори...
  Знам, знам, че преувеличавам. Признах си, че от футбол не разбирам. Както ще видите по-нататък, аз се правя, че пиша за футбол, а ме боли - за политиката на страната ни и от нейните политици.
  -- Защото огромна част от нашата политика е отдалечена от реалните проблеми на обществото, слабо свързана е с националните интереси на България и е твърде податлива на външен натиск и твърде малко загрижена за обикновените хора, като прехвърля върху техния гръб и за тяхна сметка основните тегоби от реформите и управленските експерименти.
  -- И защото огромна част от нашите политици са заети с лично облагодетелстване, с корупционни практики и преследване на собствените си интереси, без да осъзнават, че държавата, обществото и хората имат остра необходимост от лидерство и ценности.

  Отдавна престанах да ходя на мачове - откакто моят съученик Васил Божков стана собственик на ЦСКА.
  Но не заради Васко – все пак ученическото приятелство е сред най-трайните. Два пъти през живота си съм го молил да помогне с пари – на едно пернишко момиче за трансплантация на бъбрек (даде колкото го помолих) и за едно демократично списание (помолих го за 500 долара, даде 1000). Докато бях в президентството не съм го търсил, не съм го молил за нищо, не съм общувал с него, само веднъж му се обадих и го поканих да дойде, когато празнувахме 30 години от завършването ни на Националната математическа гимназия (не дойде).
  А престанах да ходя на мачове (не че и преди ходех често – само от дъжд на вятър), защото Васко назначи в управата си един мой познат - ловък хитряга, предал и продал и идеите си, и приятелите си - за по няколко цента за килограм живо тегло. Да се интересувам от ЦСКА, докато всякакви мошеници и търтеи си пълнят гушката от този отбор?! Без никога в живота си да са били цесекари!? Абсурд.

  Както честно си признах, аз въобще не исках да обсъждам това перфектно и аморално изработване, с което най-отговорните за футбола ни чиновници съсипаха ЦСКА и сложиха кръст на един отбор, който мина през първенството ни на парад и можеше да постигне нещо повече в Европа от шест тежки загуби и един-единствен почетен гол на момче, во веки веков забито после на пейката.
  Исках само да взема повод от този емблематичен и безпрецедентен случай. Защото истината вече блесна - като гол задник на месечина – неумолимо, неизбежно и неотвратимо.
  ● Можеш у нас да си нагласиш съдиите, дузпите, картоните, мачовете, първенството, комисионните и отчисленията.
  ● Можеш да създадеш атмосфера във и около футбола, която да толерира синия клуб по всевъзможни начини и с всевъзможни средства.
  ● Можеш да буташ “Левски” напред. Можеш да пробутваш “Левски” пред по-добрите от него. Можеш да набутваш “Левски” сред европейските отбори - без да има право и способност, без да има футболисти и готовност в момента да играе там сносно и порядъчно...
  Но когато стигнеш до Европа – там всичко става ясно и по гореспоменатия начин истината лъсва на месечината. И там някакъв БАТЕ те прави на резил, а някаква „Жилина” те жили. Там всичко се връща и нищо не се прощава, особено когато е получено по втория начин, през задната врата, с връзки.
  Европа е нашето място и време на истината.
  Жалко за момчетата от отбора - ей Богу, стана ми жал за тях след позора с “Жилина”.
  Честна дума, за пръв път през моя живот се ядосах от загуба на “Левски”. Защото си казах – то е като с България. Щом не правиш нещата както трябва, щом шмекеруваш, тарикатстваш, лъжеш, мажеш, постъпваш нечестно и не по правилата, всичко ще се обърне срещу теб. И фондовете няма да влязат в твоята държава и ще минат покрай народа ти. И топката няма да влезе зад голлинията и ще мине покрай вратата на противника.
  Момчетата от отбора не са виновни. Не само и главно защото толкова си могат. А защото има Съдба, има Възмездие, има Господ – а срещу тях не се рита. В прекия и в преносния смисъл.
  Това си бе брутална афера, далавера и завера, която шепа чиновници-левскари от БФС спретнаха, за да ударят вечния враг, за да вредят своя отбор, за да изложат българския футбол, за да се омаскарят – тях, тях самите, себе си, а не най-вече Александър Томов и отбора на ЦСКА. На Александър Томов едва ли чак толкова му пука. А за ЦСКА, за играчите и публиката остава болката от гадната несправедливост и безпрецедентната наглост, с която отборът бе порязан и разсипан.

  Но този фрапантен и фрапиращ случай ми бе необходим само за да взема повод за главната си мисъл в този материал.
  А тя е, че и футболът е като политиката ни – и в него, както и в нея царят тотална некомпетентност, пълно безхаберие и абсолютен балкански манталитет.
  Да, така е! Какво още трябва да се случи във футбола ни, колко чаши на позора трябва да изпият привържениците на клубовете и феновете на националните отбори, за да кажем, че царете във футбола са голи, че са гола вода!?
  ● Нима тяхната некомпетентност, необразованост и неграмотност не са очевидни?
  Колко още провали са нужни?
  Колко още поражения ни трябват, колко хаос и безпорядък трябва да се допуснат, за да се надигнат хората, които ги боли за футбола, които обичат спорта и разбират от управление в тази сфера, за да изметат тези некадърници и да ги пратят там, където им е мястото – като не са нищо повече от ритнитопковци, да ходят да си ритат в събота или неделя в квартални мачлета...
  Ама били големи футболисти, ама били звезди! Нима ние не сме се убедили, че да си бил голям футболист (ако все пак си бил, което за повечето е доста спорно) не означава, че задължително си станал голям човек (за възпитан или отговорен човек – да не говорим), още повече – голям мениджър във футбола...
  ● Нима тяхното безхаберие, безгрижие и безразличие не ни приседнаха вече!
  Какво направиха през тези години, освен да доунищожават и все още съществуващото, все още дишащото, все още кретащото, все още берящото душа и таящото надежда, че ще дойде по-добър ден за футбола...
  ● Нима техният балкански манталитет, балкански нрав и балкански инат не превърнаха окончателно БФС в неработещ, пропит от корупция, управленски безумия и пълно отсъствие на здрав разум, почтеност и морал орган, който вече е толкова гангренясал, че трябва да бъде изрязан до кост, до кокал и колкото по-скоро, толкова по-добре.

  Но пак ще кажа – футболът ни е като политиката.
  -- В горните етажи и на футбола, и на политиката царят една и съща некомпетентност в управленските решения, едно и също безхаберие към потребностите на обществото и хората, един и същи излагащ ни балкански манталитет.
  -- В горните етажи и на футбола, и на политиката тези, които трябва да управляват процесите знаят главно да имитират воля и усилия, да симулират дейност, да хвърлят пясък в очите на дошлите отвън наблюдатели, комисари и партньори, с което да ги убеждават, че се съобразяват с тях, с техните препоръки и изисквания, а в същото време си правят тук каквото си знаят и както си знаят.
  Резултатите ги виждаме и познаваме в сравнение. Защото слава Богу, вече сме в Европа и можем да се сравняваме с нея.
  Каквото и да правим, колкото и да заблуждаваме света и да се самозаблуждаваме ние себе си, в края на краищата Европа ни показва колко струваме.
  -- Дали като ни оставя да гледаме отстрани първенства, шампионати и турнири...
  -- Дали като ни оставя последни - по БВП и доход на глава от населението, по здравен статус, по жизнен стандарт и по качество на живота, по раждаемост, по топене на нацията и по емиграция на млади, креативни и можещи хора; или сред последните - по здравеопазване, по социална защита, по образование, наука и високи технологии и по качество на човешкия потенциал.
  Както във футбола, така и в политиката възниква въпросът: Какво още трябва да дочакаме и изтърпим, за да се вземем в ръце, за да се опомним, за да осъзнаем, че ако продължим така, ще отпадаме отвсякъде, ще ни позволяват най-много да играем с дублиращите отбори на останалите, ще ни показват купите през витрините и ще ни вдигат жълти и червени картони от първата до последната минута...

  Започнах тук с футбола, писах тук за футбола и завършвам тук с футбола, защото ако в цялата държава е много трудно да се въведе ред и да се изрежат гангрените и туморите, то поне във футбола нещата не изглеждат чак толкова трудни.
  Трябва само да бъдат разгонени тези, които са се окопали там и които ще закопаят футбола ни окончателно.
  Това може да стане, ако обаче на някой все още му пука за българския футбол. Аз признавам, че за българския футбол ми пука все по-малко, ако изобщо ми пука.

  Но за политиката ми пука.
  Макар че и в политиката ни е като в нашия футбол.
  Некомпетентност, безхаберие и балкански манталитет.

  Николай Слатински
  10.10.2008 год.

p.s.
И като по поръчка - сега попаднах на статията в Меридиан Мач от 5.10. : http://www.meridianmatch.bg/?catid=6&id=24338 - "Ансамбълът - обезличаване", и ето този интересен коментар във форума, където видях линка:
Hristiyan: Позволявам си да пиша пак, но ми се иска да бъде по-ясно разбрано становището ми - за мен въпроса е принципен.
Не е най-страшно, че жените ръководещи този спорт в момента са с нисък човешки морал, с такива хора се сблъскваме на всяка крачка и с ръководството на държавата ни. Грозни епитети и то за какво ли не могат да се напишат и за Федерацията, и за националните ни треньорки, защото те дават тази възможност с постигнатите си резултати, с поведението си. Но какво оттова. И пак повтарям, не е това най-страшното. За мен по-страшно е НЕМОЖЕНЕТО им!!! Вярвам, че искат да направят нещо, но не виждам кои техни качества ще им помогнат - интелект, вкус, усет за днешен ритъм на живот, на съвременни изиквания, работоспособност - която да не е въобще..., безпристрастност... и т.н.
Помощ отвън те също няма как да получат, защото за тях един чужд успех е опасност за местата им. Няма нужда от примери за прогонването и то по всякакъв начин, на толкова кадърни треньори.
От НИЩОТО няма как как да се роди НЕЩО и остават да отзвучават само добри намерения, хвалби с "баданарката", обещания... и много симулация на кипяща дейност.

v

Това обаче не се случва само с българския футбол...
Сети се например за Илиана Раева и на кое място сме сега в художествената гимнастика, след като години наред дори рускините са си сверявали часовника по нас. И как на всички клубове и треньори е омръзнало безгласно и безропотно да следят прищевките на Илиана, защото при нея важи с пълна сила принципа "ако не си с мен - си против мен".. Но за неуспехите, които следват от ситуацията, винаги и` се намират виновни съдии за пред медиите. Показателно е, че тази година нямаше нито една друга кандидатура за треньор на ансамбъла за 4те години до Лондон 2012, освен нейната. А тя вече е и треньор на националния отбор.
Властно семейство... ;)