Участие в предаването на Лили Маринкова по телевизия „Канал 3”, 3 октомври 2008 година, 21.30 ч., част 2

  Но при демокрацията тези служби не са „тайни” в стария смисъл, те са специализирани, специални. И не работят изолирано, независимо от обществото, а са подложени на контрол, на непрекъснатия интерес и зорък поглед на обществото и медиите, които със своите средства и ресурси ги лишават от изключителността, от мисълта за всепозволеност. Така функционира демокрацията, тя е дискусия, дебат, спор. Проблемите на демокрацията се лекуват с повече демокрация, с повече прозрачност, с повече взаимен контрол. А в ДАНС явно малцина разбират това.
  ● Още когато излязоха тези разпечатки с телефони на политици си казах, че този път на ДАНС няма да й се размине. Защото политиците ни могат да са безразлични към всичко, което касае хората и обществото, но те са особено чувствителни за това, което касае лично тях. Сега, по-малко от една година преди изборите, когато много от тях няма да са отново в парламента, когато е златното време да осребряваш своето обществено положение, когато ден година храни и всеки миг и час е възможност за сделки и удари, ти да се опасяваш, че твоят телефон може да бъде подслушан, че твоите бизнес-контакти могат да бъдат извадени на светло – това за огромното мнозинсво политици е непоносимо, немислимо да се допусне, „това е толкова недопустимо”! И аз бях абсолютно сигурен, че политиците ще отвърнат на удара, че за ДАНС настъпват тежки дни.
  ● След този скандал, когато доверието в ДАНС е подкопано, тя вече никога няма да може да си върши работата така, както тя бе замислена. И ДАНС също има вина за това.
  След като й бъдат избити зъбите, след като й се постави изкуствено чене, ДАНС няма да може повече да хапе силно, тя ще е вече в голяма степен безобидна. От което ще спечели престъпността, ще спечели корупцията. Защото дори и да беше грешка създаването на ДАНС, аз исках тя да работи ефективно – в края на краищата във всяка една демократична държава има специални служби, ние се нуждаем от ефективна ДАНС, от ефективно МВР. Та кой друг би се борил с престъпността – ние с вас ли – журналисти и експерти? Нека не изхвърляме заедно с мръсната вода и бебето. Повярвайте ми, всяка държава има нужда от подобни служби и институции, нека да не ги сатанизираме и демонизираме! Друг ефективен начин на борба за ред и законност не е измислен.
  ● Отново за създаването на ДАНС: Знаейки какво обикновено се случва по нашите географски ширини, когато се създава такава мощна централизирана структура, аз мога да прогнозирам, че сред най-потърпевшите от нея в един момент ще бъде именно нейният създател - премиерът, този, който сега като Матросов запушва амбразурата, зейнала пред и чрез Петко Сертов и ни убеждава, че Петко Сертов е добър човек, а ако е правено нещо лошо и незаконно, то това е ставало зад гърба му.
  Аз изпитвам чувство на уважение към човека Петко Сертов, но искам службите ни за сигурност да се ръководят не просто от добри хора, а от добри управленци.
  Петко Сертов трябва да си поеме ръководството в ДАНС, да си го отвоюва, да се старае да управлява като мениджър, като координатор, а не с командване и командорене; да не позволява реалната власт в службата му да се държи от заместници, съветници, секретари, помощници, спонсори, спомоществователи и т.н. Както нееднократно съм казвал – и в ДАНС кучето трябва да върти опашката, а не опашката да върти кучето.
  ● Има остра криза в доверието към ДАНС. Но да не забравяме – ДАНС не се състои само от Петко Сертов и Алексей Петров. В нея работят множество чудесни специалисти. Те не са чак такива наивници, защото знаят, че по-сигурното за кариерата в техните служби винаги е било да не работиш, тъй-като ако работиш, можеш само да си навлечеш неприятности – каквито си навлякоха през годините толкова много честни професионалисти, когато казваха на властта истината, която ни очаква и за Авиокомпания „Балкан”, и за БТК, и за АЕЦ и за много други от този род. Но хората в ДАНС биха работили, ако имат ясни приоритети, ако не ги вкарват в политически поръчки и игри. Тези хора сега са силно стреснати, разтревожени, разстроени, тях ги боли за ставащото. И тяхната болка не може да бъде забравяна, когато с лекота и оживено обсъждаме този скандал.
  ● За Румен Петков и за Румен Овчаров? Отново и отново ще кажа – може би съм омерзен от политиката, може би съм отчужден от нея, може би съм спрял да се интересувам от нея, но аз никога не съм могъл да разбера вътрешно-партийните битки в БСП. Не съм намирал отговор защо тези битки трябва да стават за сметка на държавата и националната сигурност? Затова съм предпочитал да гледам на тези скандали от интитуционална гледна точка и през призмата на интересите на страната, а не на тяхната „любима на всички ни” столетна партия.
  Ето защо не разбирах - защо за да удариш министъра на икономиката, трябваше да удариш Националната следствена служба? Ето защо после на разбирах - защо за да удариш вътрешния министър, трябваше да удариш вътрешното министерство, което в никакъв случай не е твоя вътрешна партийна работа, а е институция, която трябва да гарантира вътрешната сигурност на държавата, обществото и обикновените граждани...
  Като човек, който в някаква степен е част от МВР, защото чета лекции в Академията на МВР, аз си давам сметка, че с това, което казвам си създавам неприятности, но аз наистина съм част от МВР и чувствам с душата си как вибрират душите на тези 50 000 души в МВР, как те са смутени, как те гледат на ставащото и се тревожат, как са демотивирани от факта, че в ДАНС хората за същата, а може би дори за по-спокойна и по-малко продължителна като работно време дейност, получават два пъти по-големи заплати и три пъти по-големи привилегии. Хиляди хора в МВР преживяват, когато министърът изтъква като елемент от своя нов стил на управление, че не подписва заповеди! Ето, и на мен, както на толкова много хора в МВР, той вече 6 месеца отказва да подпише заповед за място, което законно съм спечелил с конкурс! В МВР хиляди служители работят в елементарни битови условия, в неевропейски условия и с неевропейски заплати, а от тях искат европейски резултати в борбата с престъпността и корупцията! Как да стане това?!
  Отново ще кажа – демокрацията, гражданското общество, свободите и правата – те са безусловни, но нека осъзнаваме, нека не забравяме, че ние се нуждаем от силни, работещи, ефективни структури от типа на МВР и ДАНС. Иначе, пак повтарям, скандали от рода на този, винаги ще карат престъпния и корумпиран свят да потрива доволно ръце.
  ● Права е г-жа Методиева, когато казва, че медиите трябва да отстояват своята независимост, вкл. и от тайните служби, защото наистина в нормалните общества е абсурдно тези служби да действат по подобен начин срещу журналистите от толкова много медии. Но аз искам да кажа, че със същата настойчивост журналистите трябва да отстояват назависимостта на пресата и свободата на словото и пред, и от казионните медии. Казионността, обслужването от страна на тези медии на властта – това за мен е не по-малко опасно посегателство срещу свободната журналистика и независимите медии.
  ● В този скандал между ДАНС, депутатите и медиите ние пропускаме нещо много важно – обществото. А как то гледа на скандала? Дали то не вижда само Петко Сертов, Алексей Петров, отделни депутати и журналисти, и дали не смята, че това него не го касае? Общество, което си казва: „Да правят каквото щат!”, то наистина позволява „горе” да правят каквото си щат.
  Ако обществото ни не оценява политиците по това, което те правят за националните интереси и сигурност, а по харизма, бицепси и благо говорене; ако обществото не оценява медиите по това, което те пишат – дали е вярно, дали не е насочено срещу страната и хората, а по скандалното и жълтото в тях, по дългокраките мадами, то това общество не е загрижено за своята демокрация и за своите свободи! Такова общество се нуждае от ценности, то се нуждае от лидери, иначе наистина ще се окаже сбор от спасяващи се поединично индивиди.
  ● Не, не ме разбирайте неправилно - аз не съм песимист за бъдещето на България, аз съм песимист за нейното настояще.
   Но ако ние реконструираме и преизградим държавата си по нов, европейски, демократичен и модерен начин, ако младите хора се заемат да си преподредят България така, че тя да бъде достойно място за живеене най-вече за тях - шансът и надеждата на отечеството ни, тогава България има бъдеще.

  Юлиана Методиева, между другото, говори дълго за кинофестивала „Златна роза” и за развихрил се там скандал около оглавяването на журито от Кеворк Кеворкян. Тя каза много остри думи срещу този изключителен наш журналист и неговите връзки с Държавна сигурност.
  Помолих да ми се дадат 15 секунди по този повод, защото моето мълчание при подобен монолог би се разглеждало като знак на съгласие.
  Приемам, казах, че г-жа Методиева и протестиращите на кинофестивала имат право, а може би и основания да мислят така, но за мен Кеворк Кеворкян е един голям българин и аз изпитвам към него искрено уважение. Някога, в споменаваната в това предаване зора на българската демокрация, когато създавахме СДС в Перник, ние много често търсехме морална опора за нашите усилия в предаванията на Кеворк Кеворкян и за мен неговият принос към демократизирането на страната ни е неоценим.
  Аз нямам никаква илюзия за дейността на ДС, познавам много хора (мисля че казах дори „мерзавци”), свързани с тази злокобна институция. Но днес имам и много добри приятели и колеги, кото са работели някога в ДС и знам, че те са прекрасни хора.
  Може би се заблуждавам, може би греша, но вече не мога да осъждам всички накуп, не вярвам в подобни колективни етикети и клейма, за мен всеки човек трябва да бъде оценяван индивидуално - за това какво той самият е, а не само и единствено по това – къде е работил.

  Николай Слатински
  03.10.2008 год.