Чудя се - даже по време на соца, ако нещо в Института за тежко машиностроене в Радомир беше тотално сбъркано, алогично, непрофесионално като решения, тенденциозно като отношение към кадрите, по-активните хора се разщъквахме, а насам, а натам, сплотявахме се, изказвахме се на профсъюзни и комсомолски събрания, че даже и на открити партийни събрания (на които присъствахме и непартийците). И често успявахме да сме коректив. Да, вярно е, ставаше дума за неща от т.нар. Малка правда, не за голямата неправда, за Системата не идеше реч, там биеха по пръстите и през устата.
  А в наше време виждам страх, скатаване, мижитуркане, снишаване. Как не се разбира, че когато хората са много, когато са сплотени, не могат на всички да им отрежат главите, не могат да ги уволнят всички! И масово, вредом се мълчи. Някъде мълчат за въпиюща корупция; другаде - за абсурдна управленска некомпетентност; на едни места - за уволняване на кадърни специалисти и нагъчкване със свои, на началството или партията, хора; на други места - за това, че ръководството е чуждо тяло за структурата, инфектирало я е и ще я доразболее окончателно; тук - за безкрайно неефективни разпилявания на обществени средства; там - за безумни структурни реорганизации, увеличаващи администрацията и унищожаващи изпълнителите, като че ли може администрация без професионалисти в същинските дейности...
  Ето, вчера един приятел ми разказа за страха и скатаването в тяхната организация - шушукат си хората по ъглите, че са омерзени от всичко, което се прави в организацията им; страдат от безобразията и хленчат поради безпомощността си, викат му - помагай, спасявай, ти си име, а ние - ние кои сме, мушици - тааап! с вестника и ни няма. А той, казва ми, чудейки са на тяхната неспособност да се сплотят и обединят като юмрук, като единен организъм, решил да оцелее, им рекъл:
  - Мога ли сам аз, мога ли само аз?
  Защо ли го пиша? Защото минат - не минат известни години и всичко се повтаря около мен, неизменно и неизбежно идва моментът и на мен да ми се извиква, за да ме чуят всички край мен:
  - Мога ли сам аз, мога ли само аз?
  
  27.07.2017 г.