Вече няма никакво съмнение, че решението за моето уволнение от Варненския свободен университет (ВСУ) е взето еднолично (и внезапно) от ректора Анна Недялкова.
И понеже тя разполага с пълната и неограничена власт във ВСУ, дори някой човек или група хора, работещи там, да поискат аз да бъда уволнен, ако тя не е съгласна, няма сила, която да я накара да го направи. Впрочем, притеснението за хляба днес е толкова силно навсякъде, че е много лесно да си обясним защо при твърдата ръка и здравата захапка, при решимостта и безкомпромисността, с която г-жа Анна Недялкова управлява ВСУ, практически всички служители на ВСУ в една или друга степен се страхуват от нея.
Вече показах и доказах, че решението за моето уволнение влиза в разрез с нормалната логика, за него няма разумни аргументи, то противоречи на прекрасните ми отношения с преподавателите и студентите и с ръководството на ВСУ, не отговаря на интересите на университета и, както стана ясно, е огромна изненада за много мои колеги и студенти – те ми се обаждат и морално ме подкрепят.
Така че с още по-голяма увереност мога да кажа, че върху г-жа Анна Недялкова е бил оказан външен натиск, направено й е нещо като предложение, на което тя не е можела да откаже. Само с притискане отгоре, и при това от много отгоре, една желязна дама като нея може да бъде накарана да се подчини.
Ето защо искам да се обърна тук лично към г-жа Анна Недялкова - в името на нашите досегашни много добри отношения и на взаимното ни уважение (своето уважение към мен тя е изразявала нееднократно, особено ярки и изпълнени с респект бяха думите й, с които тя ме поздрави през 2002 година, когато научи, че съм станал секретар по националната сигурност на президента Първанов).
Уважаема г-жо Недялкова,
►Вие сте ректор на едно съвременно и набиращо сила и признание висше учебно заведение, което се стреми да работи по европейски стандарти, да прилага европейски образователни, научни и управленски практики.
►Вие пишете (както впрочем и аз) книги и статии за глобализацията и сте наясно със съвременните процеси в света, както и с усилията за модернизация на държави като България и на общества като българското.
►Вие непрекъснато, във всяко Ваше слово защитавате професионализма и го издигате в култ.
► Вие винаги говорите за нашия дълг пред младите хора, за необходимостта не само да им преподаваме, но и да ги възпитаваме като съвременни и по европейски мислещи българи, да отстояваме ценности, присъщи на нашия народ и на неговата идентичност.
► Вие имате толкова много заслуги за ВСУ, разполагате с такава неограничена власт в университета, всичко в него става по вашата изрична воля, поради което спокойно можете да кажете: „ВСУ – това съм аз!”.
Моля ви, изслушайте ме спокойно, защото от гледна точка на благото и доброто за ВСУ, ние с Вас сме съмишленици. Отдавна е минало времето на авторитарните методи на управление, на управлението като командване и командорене. Сега на мястото на атмосферата във взаимоотношенията началник-подчинен "Аз срещу Теб" идва атмосферата "Ние", когато управлението е много повече лидерство и координиране на усилията...
Нека бъда откровен - аз разбирам подробностите на българския политически пейзаж; нееднократно съм бил свидетел на скритите и влизащи в разрез с логиката, морала и елементарната порядъчност подходи; давам си сметка, за натиска, оказан върху Вас и затова приемам уволнението ми като факт, твърде характерен за нашата действителност.
И все пак, и все пак, и все пак, уважаема г-жо Недялкова!
Нали искаме децата и внуците ни да живеят в нормална, демократична, европейска и модерна държава!
Как да стане това, ако продължават да вземат връх подобни подходи на разправа с хората от позициите на притежаваната политическа власт, ако дори високопоставени и постигнали не малко в живота и професията ректори като Вас биват принуждавани да извършват подобни мокри професионални поръчки?!
Убеден съм, че като всеки нормален човек и Вие искате да живеете с чиста съвест. Още повече, че не сте секретар по идеологическите въпроси на една тоталитарна партия, не сте съдботрошачка и човекомелачка, а сте ректор на български университет, на моя любим университет.
Ето защо, съзнавайки цялата наивност на моето предложение към Вас, аз все пак Ви призовавам: Погледнете в очите младите хора на своя, на моя, на нашия университет и им кажете кой Ви изви ръцете, кой Ви продиктува нелепото решение за моето уволнение – назовете го, изведете го на светло, извадете го от бърлогата му, покажете им го!
Не, аз не си въобразявам, че съм чак пък толкова значеща личност, не съм Мандела или Солженицин, не си мисля, че съм манна небесна за ВСУ. Но тук не става въпрос за мен, нито за която и да било личност, а става дума за принципи. Принципите или ги има, или ги няма. Не може да си кажем: Е, това са принципи, нищо няма да им стане, ако ги нарушим малко...
Наистина - нека да извадим на светло тези, които в началото на 21 век смятат, че властта им е бащиния, които преследват, гонят до дупка и с хъс хора, само заради това, че те мислят различно и дори си позволяват да мислят критично. Това ще бъде една от капките живителна течност, които ще ни позволят да си измием съвестите, за да не позволяваме на други да си измиват със застояла вода ръцете с нас.
Назовете поне едно име – на нечий главен секретар ли, началник кабинет ли, съветник ли... На нечий слуга, копой или момче за поръчки!
Защо да позволяваме на такива хора да си мислят, че с играта на демокрацията е свършено и те отново ще могат с едно щракване на пръсти да се разпореждат с чужди съдби!? Аз винаги съм смятал, че да си политически полицай не е толкова длъжност, колкото манталитет.
Знам, моят случай е прекалено дребен за насъщните, камо ли пък за епохалните проблеми на страната.
Но дори и малък, този случай е като огледало, в което се оглежда родната ни действителност.
Ако ние двамата с Вас хвърлим поне малко светлина върху обстоятелствата на моето уволнение, ще можем, повярвайте ми, да помогнем дори на тези, заради чиято угода е направено това. На тези, по чиято воля или като резултат от тяхното негодувание по мой адрес, някой верен техен прислужник Ви е подсказал, че след като аз много знам, най-добре е да си получа заслуженото. И го е направил това предложение към Вас така, че не сте могла да му откажете.
Ние живеем в информационното и високотехнологичното общество на масовите комуникации, на Интернет, на свободното пространство на сайтовете, форумите и чатовете. Днес е време на прозрачността, на откровеността, на доверието и искреността.
Който сее истини, той жъне свобода.
Ето затова се обърнах към Вас.
Политиците са временни. Виенското колело на управлението и демокрацията днес е издигнало високо едни, утре ще издигне други. Но животът – не този, който ни го рисуват казионните медии и ПиАр-манипулаторите, а реалният, истинският живот, този на трайните, а дай Боже - и на вечните ценности, е неумолим. Той се разпорежда неизменно така, че това Виенско колело ще издига едни и ще сваля други, обаче тези, които са употребени за политически поръчки, за ниски и низки страсти – те винаги остават долу, в утайката, там, където им е мястото.
Нали ние никой от нас двамата с Вас не иска подобна участ?
Николай Слатински
15.09.2008 год.
P.S. И да не забравя да Ви честитя първия учебен ден!
Г-н Слатински,
едва днес видях и разбрах какво Ви е настигнало преди година. Аз от години не съм във ВСУ, и макар с отлични спомени за колеги и преподаватели / както и лично с Вас/ не се учудвам на уволнението Ви. Спомнете си за проф.Вл.Петров, проф.Елка Тодорова, проф.Петър Иванов, проф.Петър Цанков и колко още умни и знаещи преподаватели. А уволнените или принудени да напуснат служители? Но все пак - животът не свършва с ВСУ.
Не, не се учудвам, бруталната кадрова метла във ВСУ смазва и прогонва много качествени личности - от моите приятели бяха грубо изритани такива качествени личности като Димитър Йончев, Тодор Трифонов, Мария Чавдарова и кой ли не още. Не, не казвам, че там не са останали силни личности, но има и много такива, които си крият, спотайват, правят компромиси със съвестта. Хлябът е виновен - за залъка хляб често и най-добрия приятел е биван предаван, камо ли стойностния колега.
Но ако нещо ми липсва и винаги ще ми липсва, това е именно преподаването във ВСУ - то е като първата любов. Още не съм преживял, че ме лишиха от тази възможност, понякога направо си страдам за ВСУ и неговите студенти.
Варненският свободен университет е вилает на властващи турци и комунисти
Във Варненския свободен университет "преподават" почти само комунисти. Там са работили или още работят следните преподаватели: Велко Вълканов, Нора Ананиева, Стоян Кушлев (от Комисията), Георги Близнашки (депутат от БСП), Елка Тодорова (дъщеря на Николай Тодоров), Мирослав Попов (от ВС на БСП), Огнян Герджиков, Дончо Конакчиев (вицепремиер на Жан Виденов), ген. Кипров и почти целият личен състав от пенсионирани преподаватели на Симеоновската школа, стотина пенсионери от Софийския университет. Това съобщи преподавател във ВСУ, пожелал анонимност, за да не загуби работата си.
ВСУ поддържа много плътни връзки с турски институции и турски университети. Ректорката Недялкова издава свои книги на турски език. Самата тя е бивш преподавател от АОНСУ. Заместник ректорката е дъщеря на окръжен секретар на БКП, завършила партийна школа в СССР, другият зам.-ректор е бивш секретар от кабинета на Жан Виденов. Помощник-ректор е синът на Недялкова. И ректорката, и синът й се возят на свръхлуксозни мерцедеси, а синът има още и служебна яхта. Заплатата на Недялкова за 2001 г. е "150 процента на десетократния размер на заплатата във ВСУ" според заповедта й за назначение.
В ръководството на университета влизат такива персони като бизнесменът Златко Бакалов, депутатът Яни Янев, хотелиерът Славчо Христов и др. Според "Апис" регистрите ректорката Недялкова има обща дейност с министър Николай Василев, с кмета Кирил Йорданов, с бившия партиен секретар на БКП Сава Ханджиев и др. Царят е доктор хонорис кауза на университета. Шефът на образователната комисия Лютви Местан също посещава като вип гост варненската Алма матер.
В университета преподават членове на ръководството на Акредитационната комисия към МС (например чл. кореспондент Атанас Атанасов), на Висшата атестационна комисия и и др. В университета получиха дипломи няколко прокурори, включително и двама от Върховна прокуратура, а бивши председатели на Върховния съд са преподаватели.
Най-малко 3 000 незаконни студента се обучават във ВСУ и в незаконния му филиал в Смолян, но това въобще не представлява интерес нито за прокуратура, нито за следакредитационния контрол на НАОА, нито за МОН. ВСУ "обучава" безпрепятствено хиляди студенти над определения норматив. И тази година приемът далеч не отговаря на норматива на МС. Но няма кой да провери, разбира се. Няма кой да провери спонсорствата, хонорарите, сделките, незаконната стопанска дейност, разпределението на парите от европейските проекти и др.
Всичко се базира и оправдава с прословутия член 36 от Закона за висшето образование, гласящ "Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи". Този член, прочетен както дяволът чете Евангелието, развързва ръцете на бившите комунисти за неспазване на законите и за огромна корупция в частното висше образование, за която съвсем основателно се притесняват вече и в Европейския съюз.
Имам много и прекрасни спомени от ВСУ, обичам неговите студенти, приятел съм с много от преподавателите, макар че и от тях някои ме предадоха. Не мога да кажа лоша дума за ВСУ кат коментар на написаното, не ми се вдига ръката, колкото и правдивост да има в голяма част от изнесеното. Но че ректорката на ВСУ постъпи безпринципно и нечестно спрямо мен, в разрез с пропагандираните от нея ценности - за това вече се произнесох на моя сайт. И го направих не само защото се отнася до мен и е поддаване на груб натиск "отгоре", а и защото подобно отношение към преподаватели с несъмнен авторитет и професионализъм става практика в дейността на ректорката. Жалко. Много жалко за ВСУ, за един от любимите ми ВУЗ-ове!
Уважаеми доц. Слатински, проф. Недялкова вече би трябвало да е прочела тези статии, в продължение на няколко седмици Вашите писания тук бродят из ВСУ, така че, със сигурност са стигнали и до нея. Дано ръководството на ВСУ да е размислило и да е разбрало, какъв качествен преподавател уволни. Успех!
Блажодаря ви за подкрепата. Мога само да кажа, че някои неща от написаното от мен бяха тогава догадки, сега вече пъзелът е сглобен и аз наистина смятам, че проф. Недялкова трябва страшно много да се срамува от извършения от нея тоталитарен и брутален акт по отношение на мен. Защото ако не се срамува, това би означавало, че тя не е сгрешила, а е просто такъв тип ръководител. Дошъл от миналото.
Уважаеми доц. Слатински,
Съвсем случайно Ви намерих блога и с удоволстие изчетох повечето ви мнения. Много жалко, че комунистическо-номенклатурният дух още властва във ВСУ и сте уволнен само защото не искате да блеете в съзвучие със стадото. Не съжалявайте! Университет с такова отношение към един от най-интелигентните и талантливи преподаватели в България просто не заслужава да има такъв преподавател!
Аз също имах удоволствието да бъда един от вашите студенти във ВСУ през 2001-2002 година. Понякога дори бях единственият студент от политолозите, който идваше да чуе поредната ви страхотна лекция за проблемите на националната сигурност. Все още помня, че макар и доста зает се съгласихте да ми бъдете научен ръководител на дипломната работа за проблемите на канадската национална сигурност. Не знам дали ме помните, но аз не си забравям добрите преподаватели.
Сега съм в Отава и тъкмо преди месец предадох докторската си дисертация за защита. Следвах магистратура, а после и докторат по история в Отавския университет.
Ако решите да пишете протестно писмо за уволнението си, ще го подпиша и аз. Успех и здраве Ви желая и продължавайте страхотните си публикации. ВСУ губи много повече от Вас като Ви уволнява.
Много се радвам за вас! Ако мога да бъда полезен с нещо - пишете! Бих прочел с удоволствие това, над което работите. Иначе не - подписка няма да правя. Аз се боря по-често не за себе си, а за принципите. Успех!
Скъпи ми приятелю, има едно есе на Сартър,което не се съмнявам си чел "Човек е осъден да бъде свободен", уви г-жа проф. Недялкова, не сред осъдените! между впрочем за какъв свободен университет става дума! Може ли да има свобода в страха сковал студенти и преподаватели, какви "вечни ценности" , кой им е носителя!
Твоят "зов и стон" ми напомнят един герой на Сервантес, вечния човек търсещ добрината и истината в лицето на непреодолимите препятствия,без който в светът щеше да има по-малко светлина и надежда !
Дълбоко се съмнявам, че ще получиш отговор на въпросите и терзанията си, но е хубаво,че доста млади хора ще прочетат и ще си задат въпроси на които ще им е трудно да отговорят, а може и да предизвикаш известни терзания у свои колеги! Най-вече се надявам тази безпардонност и незачитане елементарната академична свобода да получат полагащата им се морална оценка от твоите студенти! наистина още е далеч времето когато мястото на един преподавател ще се определя от това колко студенти посещават неговите лекции, как се реализират впоследствие и т.н. и т.н. практики отдавна прилагани в големите световни университети!
Не, приятелю, не съм чел засега това есе или съм забравил, че съм го чел, останала е в главата ми само главната идея, разбира се. Но вече го издирвам, за да се избавя от този грях. Но точно когато прочетох твоя коментар, в който ти споменаваш Сартр, аз чета книга на неговия (по проф. Васил Проданов) "антагонистичен близнак" Реймон Арон. И си казах - отново някаква почти телепатична връзка! Този път без намесата на Ели Логинова.
Прав си, много ме заболя от това уволнение, защото изпитах на совй гръб това, което мнозина си задават като въпрос - за свободата в свободния университет...
Жал ми е за студентите във ВСУ, че се лишавам от общуването с тях. Особено с тези от малките курсове - които идват толкова чисти, с блеснали очи, отворени за знание, без самите да съзнават колко идиотски ги е ощетило нашето образование, колко неща, знания, ценности, принципи, дори топлина, човещина и грижа то не им е дало. И тогава на мен ми се иска да направя всичко, само и само да се преборя поне малко за техните души, за да не ги изсуши животът и да не останат те с усещането, че в сегашната България да си честен, порядъчен, можещ, знаещ, искрен - това е минавка, прецакване, излишно и адски непродуктивно усилие.