Аз предполагам (Разсъждения за едно уволнение от ВСУ)

  Днес бях решил да напиша поредния коментар за моя сайт по проблеми на националната сигурност, защото събитията напоследък ни дават много поводи и теми за разсъждения, тревоги и съмнения.
  За съжаление, обаче, налага се да пиша за нещо много по-прозаично. Защото тази сутрин от Варненския свободен университет ми съобщиха, че съм уволнен и моят договор като преподавател там няма да бъде продължен.
  Много добре знам, че ние живеем в жестока перверзия на т.нар. либерална демокрация и пазарна икономика. И че в такива условия, и в подобно време за човек няма абсолютно никаква сигурност - независимо дали работи в държавна или в частна организация. Вдигне ли ти началството мерника, обречен си.
  В края на краищата толкова много хора биват уволнявани и съкращавани всеки Божи ден, така че едва ли точно моето уволнение е някакво събитие за държавата и обществото.
  А и не ми е за пръв път - в началото на 2007 година вече веднъж бях уволнен – за 5 минути разговор с президента, който не намери и една добра дума за мен след 5 години напрегнат и всеотдаен труд от моя страна и над 1000 сериозни материала и безброй справки, идеи и позиции.
  Уволнение, уволнение, но с уволнението, откъдето и когато да е то, светът не свършва. Аз преподавам на няколко места, защото за да живее някак, да не говорим чак толкова сносно, един доцент с три деца студенти, трябва да се разкъсва в различни университети. Така че чак без хляб наш насъщен още не съм останал. Засега... И за утре, надявам се.

  Ако обаче пиша за това мое уволнение, то е защото имам основания да предполагам, че причините за него илюстрират в една не малка степен процесите (политически, обществени, социални), които протичат в страната ни.
  Да, точно така - убеден съм, че не преувеличавам.

  Веднага ще кажа, че с Варненския свободен университет (ВСУ) ме свързват прекрасни спомени и много добри приятелства. Тук аз се формирах като преподавател в националната сигурност и международните отношения; станах доцент (светла му памет на проф. Огнян Панов!), извоювах си името на сериозен научен работник; спечелих си уважението на колегите и обичта на студентите.
  Независимо от моите какви ли не служебни, научни, експертни и политически ангажименти, аз неизменно съм се опитвал да преподавам във ВСУ на най-добро ниво и в съгласие с международните образци, които за мен са били винаги много висока летва и единственото реално измерение на качеството на моя труд. Защото ако човек си самопомисли, че е върхът, може да си изкриви оптиката. Но ако се сравни с големите световни имена, ще си даде сметка колко струва... И ще се предпази от излишно опиянение. Да не говорим, че ще получи стимули да бъде днес по-добър от вчера, а утре – по-добър от днес.

  Сега разсъждавам на глас: Защо все пак ме уволниха? Защо толкова много преподаватели-колеги от Академията на МВР, СУ, НБУ, УНСС продължават да работят във ВСУ, а точно аз бях изгонен по такъв начин? И то след като отговорни фактори там ми заявяваха, че съм име, че държат на мен, че ме цитират в своите лекции и статии? И след като съвсем неотдавна деканът лично ми каза, че продължавам да работя във ВСУ... И след като моята програма с часовете за първия семестър (105 часа) беше направена... И след като учебната година навсякъде вече е започнала и е практически невъзможно аз да си намеря работа на друго място, с която да компенсирам падането на моите доходи след уволнението... А отгоре на всичко никой по-значим човек във ВСУ не пожела да ми съобщи новината, а накараха едно добро, доброжелателно и добродушно момиче, най-ниско в йерархията да ми го каже с огромно неудобство и огорчение...
  -- Може би защото струвам много скъпо на ВСУ?
  Не, това не може да бъде сериозна причина. Та на мен ми плащаха за половин щат и то не на редовен доцент, а на гост-преподавател, като при това през летните месеци пари не ми се полагат.
  -- Може би защото нивото на лекциите ми е ниско?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото, както вече стана дума, моите критерии са много високи и аз чета и работя непрекъснато, следя колосален брой научни публикации и изследвания в САЩ, Европа, Русия и постоянно се опитвам да докажа, че в един съвременен университет преподавателят трябва да работи за сърцата, душите и умовете на младите хора, а не да разсъждава, че университетът – това е система, на входа на която са парите на студентите, на изхода – дипломите, а това вътре е черна кутия и какво има в нея – не се знае: дали академичен дух, дали отбиване на номера...
  -- Може би защото моята научна продукция е скромна?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото както може да се види на този сайт, аз имам научни публикации, които не са за подценяване, вкл. някои наистина заслужаващи внимание статии и две отдавна изчерпани на пазара книги по проблемите на националната сигурност, включени от редица мои колеги в списъка на препоръчителната за студентите литература.
  -- Може би защото моят опит е недостатъчен?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото у нас са малцина тези преподаватели в националната и международната сигурност, които могат да илюстрират своите лекции с наблюдения, преживявания и участие в процесите, чрез заемани (все пак) важни позиции, каквито бяха моите - като председател на парламентарната комисия по национална сигурност, ръководител на българските делегации в парламентарните асамблеи на НАТО и ЕС, секретар на президента по националната сигурност, изпълнителен директор на фондация „Демокрация и сигурност” (за повече вж. CV-то ми на този сайт, с извинение, ако желанието ми да си защитя достойнството прозвучи с нотки на нескромност).
  -- Може би защото студентите са недоволни от мен и не искат да им преподавам повече?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото знам от първа ръка, че не малко студенти ме харесват, идват на лекциите ми с интерес, благодарят ми за чутото, а някои съвсем като млади и възторжени хора по човешки ме обичат.
  -- Може би защото съм конфликтна личност и колективът там не ме желае, не може да ме понася?
  Не, и това не може да бъде сериозна причина, защото с колегите съм бил винаги в чудесни отношения, някои от тях са ми приятели, а други – като проф. Дойно Дойнов, истински уважавам и той никога не ми е отказвал бащински да ми даде съвет, да ми каже добра дума, да ме напътства и окуражи.
  Мога да продължа нататък лесно и леко да оборвам обичайните причини да бъде уволнен. Впрочем, тези, които следят моя сайт вече знаят, че от месеци споделям, че чувствам как в повечето университети, в които преподавам започват да се случват някакви странни неща с моите договори, с възможността да продължавам да чета лекции там. Не искам да бъда мнителен, но тези мои опасения като че ли се материализираха във ВСУ.

  И така – да минем по същество.
  Аз имам сериозни основания да предполагам, че бях уволнен от ВСУ заради моите граждански позиции, заради моите критични материали за някои ключови фигури в държавното управление, заради моите анализи на политическите процеси в България, заради моите становища за националната сигурност, външната политика и отбраната на страната.
  Да, давам си сметка, че подобна теза е трудно да бъде доказана на 100% - заявявам го и като видял меда и жилото на много политически баталии и емоции, така и – ако щете - като математик. Знам, че от ВСУ могат да ме опровергават с какви ли не аргументи. Това е тяхно право.
  Ала воден от своите сериозни основания да предполагам какви са истинските причини за моето уволнение, аз се опитвам да погледна не субективно, а обективно и да отида отвъд личната болка и разтревоженост за последствията от това внезапно, несправедливо и незаслужено уволнение.

  За мен е много важно да поставя следните въпроси:
  ● Ако наистина, както предполагам със сериозни основания, аз съм уволнен заради това, което пиша и говоря в нашите медии и на моя сайт, то в какво започва да се превръща българското общество?
  Още повече, че вече са добре известни много случаи, когато видни политици и бизнесмени оказват пряк натиск върху медии и сайтове с цел да ги принудат да си налагат аавтоцензура или изобщо да не публикуват критични материали за тях.
  И без това не са малко разсъждаващите хора в страната, които смятат, че играта на свобода на словото у нас е към края си или, че най-малкото тя е приключена по отношение на олигарсите, на спечелилите от Прехода, на крупните бизнесмени, за които не е важно как са станали такива, а главното е, че те са сега елитът на България и всеки по-виден държавник трябва да ги уважава и уважи, когато те имат поводи да празнуват или когато просто пожелаят на своя семейна вечеринка да си „доставят” виден български политик - като украшение на компанията и като илюстрация на собствената си значимост...
  ● След като ВСУ не е държавна институция или компания, а частно (и престижно) висше учебно заведение, то ако там са ме уволнили заради моите обществени позиции и оценки, то каква е тази сила, какви са тези политически фактори, които са принудили (или са подметнали на) ръководството на ВСУ да ме накаже „за това, че много знам”?

  Нека се замислим – какви наистина са тези хора, които могат да принудят ръководството на доста мощна частна организация (или да й подскажат, да я посъветват) да ме изхвърли и така да извърши разправа с мен заради това, което отстоявам (независимо, че като преподавател съм с извоювано име и като човек съм с доказани качества)?
  Поне според мен е несъмнено, че в подобни хора има нещо деградирало, нещо тоталитарно, нещо отживяло времето си, нещо безпринципно, нещо мракобесническо дори.
  Ето заради опасението, че независимо от демократичните процеси, независимо от усилията за модернизация и европеизация на България, някъде по високите етажи на нашето общество все още (или вече) се въдят хора с мракобеснически наклонности, аз си позволих да напиша този материал и да придам обществен привкус и подиря политически елемент на нещо иначе на пръв поглед толкова обичайно – като моето уволнение от ВСУ.

12.09.2008 год., Николай Слатински

http://vbox7.com/play:2226528b&ef=1

Az li4no absolyutno sluchayno popadnah v VSU, no vseki boji den blagodarya na tvoretsa s mnogo i razlichni imena na vsichki ezitsi, che imah preppodavateli kato Vas i poznah CHOVETSI (ne hora) kato Vas.

BLAGODARYA VI :)

P.S. Kakto kaza edna kolejka, bez NASHITE PREPODAVATELI veche mogat da zakriyat spetsialnostta MO v VSU.

Edva vchera nauchih - nyamah namerenie i edno izrechenie da napisha i se olyah :)

GOVORILNYATA PROSTO TRYABVA DA PRESTANE.

Моля, пишете на кирилица, ако имате тази възможност. Благодаря! Администратор

Благодарен съм ви за тези думи - те са думите, които всеки един преподавател би желал да чау - за да знае, че студентите са разбрали колко много ги обича и колко много иска да им помогне да станат хора в този объркан, тежък и понякога дори зловещ свят.

Уважаеми г-н Слатински,
Винаги съм се чудел, защо емблематична фигура от близкото минало на СДС като Вас се съгласи да участва в театъра на г-н президента. Предполагам че вие сте имали някакви съображения (изключвам чисто човешкото чуство за суетност), че ще можете по някакъв начин да служите на България и да и помогнете да излезе от тази дупка, където я запрати нашия роден български нихилизъм. Предполагам че и президента си е имал някакви съображение, но не мога да приема, че интелигентен човек като Вас не може да прецени колко е елементарен, проектиран в една плоскост и в едно измерение, като обикновена талпа е нашия президент. Това е човек, който от нищото изведнаж скача на високия връх и щастлив от подаръка на съдбата започва да демонстрира първичното си начало, покрито с тънък слой лустро. Не искам да ме разбирате криво - не ви провокирам да отговаряте, но искам да Ви кажа че аз уважавам президентската институция, но това не означава че уважавам и човека, който в момента по една случайност я представлява. Всъщност, нищо ново под слънцето на красивата ни и съсипана и ограбена Родина. Какви изключителни държавнически качества показа онази дама Етем, та Доган така истерично е наложи на зам.премиер и министър на незнам какво си, примерно на водопадите или въздушните имоти. Или онзи мутроподобен зам-министър Пеевски, който беше поставен отново в креслото, противно на всякакви морални и етични норми и правила. Или другия откровен простак, министър на вътр.работи, та всички трепереха да не го обидят и го търпяха до последно, докато от Европа не му показаха червен картон. Това е за съжаление политическото блато в България и президентската институция не е нещо по различно. Аз съм 15 год. по-възрастен от Вас и съм имал щастието или нещастието да съм свидетел на налагането с терор и насилие на новия ред и сега виждам че последователите на тогавашните главорези сега управляват България. И последното насилие срещу журналиста Огнян Стефанов по нищо не се различава от фашисткото мракобесие през 40-те год. в Германия и комунистическото през 50-те год. в България.

Макар и да съм 15 години по-малко възрастен от Вас, имам представа, като фамилна участ, от някои похвати на бащите и дедите на тези, които сега ни управляват (защото повечето от управляващите в момента са преки наследници, дори направо синове и внуци на бившата номенклатура). И с втората и третата част на коментара ви съм съгласен, макар че дори и да бих намерил още по-остри думи за такива като Етем и особено за такива като Пеевски ( гадно ми е само като си мисля, че такива като него могат да са заместнки-министри), не бих ги употребявал с своите текстове!
За първата част на коментара Ви - много неща съм написал и ги има в моя сайт като отговор на въпроса - защо приех да съм секретар на президента... Така че тук накратко: 1. Защото съм изучавал и преподавам много неща, свързани с дейността на президентите и на техните администрации - на редица държави. Не устоях на съблазънта да видя нещата отвътре. 2. За мен беше огромна чест да съм съветник по националната сигурност на държавния глава и така да мога да служа на своята родина и да й бъда полезен на толкова важна 1така си въобразявах или се надявах) позиция. 3. Аз искам моят държавен глава да е високо компетентен и високо отговорен в сферата на националната сигурност и бях готов да направя всичко според силите си и дори още повече - за да бъде той такъв - стига да го пожелае. 4. Тогава изобщо не съм и могъл да си представя, че един млад човек, получил внезапно, неочаквано и в не малка степен незаслужено като дотогавашно свое развитие и потенциал, великия шанс да бъде президент на България, ще извърви подобна еволюция, в която има и постепенен, но ясно очертан отказ да поема отговорност, да "атакува" насъщните проблеми на страната, да се поддава на различни съблазни, които дори да са допустими за всеки от нас, човеците, хората, все пак не прилягат на държавния глава, който трябва да бъде лидер, да стане държавник.
Аз се опитах да дам всичко от себе си, за да му бъда полезен, за да го предпазя от увлеченията по леснодостъпните "нормални" радости и удоволствия, да му помагам да се надига на пръсти и да вида отвъд дребните политически ежби на ежедневието и "високата" цел да изпълва трите власти със свои протежета. Но това, че съм правил всичко, което е по силите ми и дори още повече, не е достатъчно, за да смятам, че съм успял. И в някаква степен си нося и вината, и срама по челото за това, което Георги Първанов направи и не направи през първия мандат.

Зад Вашия проблем прозират само две неща:
ЗЛОБА и СТРАХ , но в обратна последователност. Понеже и двете не са ви присъщи - оставете заинтересованите да се тровят в тях.
Скоро гледайки през мен говорихте " Може да загубиш битка, важното е да спе4елиш войната", нека Ви припомня, 4е Вие вярвате в това..Усмивката е Вашето оръжие и знам 4е ще се смеете последен......

Съжалявам, ако това Злоба и Страх, та дори и в обратна последователност, са адресирани от Вас към мен. Не разбирам и какво означава, че съм гледал ПРЕЗ Вас. Иначе може би да се смея и последен, но не това е целта ми.

Опитах се малко по - завоалирано да изразя мнението си, но явно не съм разбрана правилно, та:
1. В предвид Вашия професионален опит, ерудиция , ка4ества и про4ие, то със сигурност гъмжи от дребни душици, които ще направят вси4ко възможно да Ви свалят, неутрализират и др. / тук е ЗЛОБАТА/, поставяйки се в услуга на тези, които искат да Ви запушат устата / тук идва СТРАХЪТ на последните от Вашите знания /.
2." През мен" - метафора - скоро,по време на лекция, обяснявахте не6то, но в о4ите ви се 4етеше нещо, което трудно бих определила, най- близкото определение е "разо4арование"...................

Ясно, струва ми се, че разбрах... Помислих си, че това, което пиша е продиктувно от злоба и страх в душата ми... А си вярвам, че след толкова перипетии в живота поне тези чувства, които са човешки и присъщи на всеки, не са движещи мотиви в моето поведение.

:) добре 4е се разбрахме, късмет!

Стискам палци! За съжаление няма кой да ви разбере, убедихте се, нали? Дори и президентът, за който пишехте такива анализи, ви изневери. Дано все пак най-сетне има простор за вас като личност. Следя сайта ви. И появата ви в медиите, независимо, че все по-рядко ви търсят. Хареса ви интервюто ви във в. Дума. Не знам как го пуснаха там, но явно журналистката си я бива. И тя май е наясно с нещата. За съжаление сте прав за много неща. Успех от мен.

Благодаря, в наше време не е малко някой да ти стиска палци!
Аз не се оплакавам, а се опитвам в този материал да си изясня какво превръща някои хора, които са работещи в демократични институции, в мракобесни типажи?! Нещо силно явно е деформирано в техните съзнания, защото каква радост може да изпитва от живота този, който мрази, който иска да отмъщава, да съсипва човешки съдби, да наказва заради това, че другият не мисли като него?! Така много скоро някой, който принадлежи на този типаж от същества, може бесно да се окаже чиста проба морален изрод. Думата е силна. Но съм убеден, че ако не настъпи опомняне, ако не си дадем сметка, че има предели, граници, през които не трябва да прекрачаме, ние наистина ще започнем да губим нашите човешки същности и да се превръщаме в морални чудовища!

Доц. Слатински, съсвсем на скоро открих вашият сайт и с голямо удоволствие го посещавам, когато имам възможност, разбира се. За съжаление това което се случило с Вас не е нищо ново за нашата скромна България. Според мен, Вие сте засегнал интересите на човек, или по-скоро група хора, на които не е трябвало /поне според тяхните възгледи и разбирания/ да обръщате внимание в публичното пространство.
В днешно време държавата е паднала до това дередже-или мълчи и работи /и се подмазвай на шефа/, или изведнъж изниква повод и хайде на опашката на безработните, защото има и други които чакат затова място. Това е заболяване на мозъка на българските работодатели, които просто не могат да разберат или не желаят да проумеят, какви загуби претърпяват, когато се наложи да освободят някой ценен кадър като Вас.
Имала съм удоволствието да слушам ваши лекции в продължение на няколко семестъра в УНСС , определено ги посещавах от интерес, а не както се наложи след промените в правилника на Университета за задължителното присъствие.Човек наистина има, какво да научи от вас, не само за Националната, Корпоративната или сигурността като цяло, но и за живота въобще. Жалко е че лекциите при вас бяха само 2 семестъра, но бяха от изключителна полза за мен лично говоря.
Пожелавам Ви успех и се надявам от сърце да си намерите желаната от вас работа, в която да направите една наистина шеметна кариера,която несъмнено имате и до момента, за да докажете на ВСУ, каква сериозна грешка са направили спрямо Вас.

Благодаря Ви за хубавите думи. Дано наистина съм Ви бил полезен с моите лекции! Пожелавам Ви успех, не унивайте и докажете, че си струвало такива като мен да се борят за душите на такива като Вас!

Уважаеми доц. Слатински,
Уволнявана съм два пъти в т.ч. от ВСУ.На път съм, това да ми се случи за трети път.
Най-тъжното в тази проза е, че колегата до теб, с когото си общувал дълги години, пили сте си ракията както се казва, мълчи базразличен. Има и по-лош сценарий: колегата се натиска да обслужи уволняващия, по-лесно да те изхвърлят зад борда.
Този тип култура в гилдията е благоприятна хранителна среда за подобен тип уволнения. Всеки се оправя сам. Затиснал се е с единствената мисъл за оцеляване. Резултатът е предизвестен: все някой ден, след евреите, комунистите, демократите, интелигенцията, малцинствата и др. идва ред на мълчаливците. И така до безкрай.
Дано не ти прозвучи абсурдно оптимистично, но след уволнение не се отчайвам, не се примирявам и продължавам напред. Докъдето ми стигнат силите. Крепят ме студентите, семейството, приятелите. И хубавите книги в т.ч. твоите за сигурността. Това лято попаднах на бисер - книгата на проф. Ставрев "Криза на публичния мениджмънт". Обичам го този човек без да го познавам лично. Ето няколко реда от нея, които са в пряка връзка с твоето уволнение:"Днешна България не е добро място за живеене. Това отлично знае всеки живял достатъчно дълго в нея почтен и взискателен човек. Но искрено вярвам, че може да стане. Не съм сигурен, а само вярвам. А за да вярваш, не се налагат задължително обяснения пред невярващите. Както вярващият вярва, не защото е виждал Господ и това хич не му пречи да се чувства по-спокоен и уверен и от най-преуспелия безверник".

Така е, нас ни мачкат и смазват един по един. Защото мислещите и заети с оцеляването си творчески настроени хора се затварят в себе си, избират да се борят сами, докато посредствеността и бруталността са със силни стадни инстинкти. падне ли им някой, те съвсем организирано, като озверели ловци го преследват като ранен вълк. Но, както пее Окуджава: Возьмемся за руки друзья, чтобь не пропасть по одиночке...
Ние с теб, такива като нас, явно ставаме по-силни като ни притиснат до стената, като няма място за отстъпление. Тогава показваме и нокти, и зъби. Имат много здраве мракобесите да смятат, че могат да ни пречупят.
А книгата на Светослав Ставрев ще я потърся!