Така съветвах президента: Идеи в сферата на националната сигурност по време на предизборната му кампания през 2006 година (2)

  Разбира се, практиката убедително доказва, че при компетентно ръководство на службите това не пречи на добрата им дейност. Но липсата на закони е слабост, защото службите играят много важна роля за формиране на политиката за сигурност и за защита на стратегическите интереси на страната. Законодателството за службите трябва гарантира стабилността и подобри координацията на дейността им и да ги опази от политически влияния или кадрови чистки.
  Правилният подход за да продължат реформите в разузнавателните служби е да се разработи единна Концепция за тяхното реформиране.
  Добре би било за подобна цел да се обединят усилията на водещите експерти в тази сфера. Възможно е напр. през 2007 г. над Концепцията да работи екип и дори конкуриращи се екипи от такива експерти. След широка дискусия с участието на неправителствени организации – да се чуе и тяхното мнение, може, напр. на заседание на КСНС да се потърси обединение около Концепцията. След това, в случай, че правителство я внесе в парламента и той я одобри, може да се пристъпи към нейната реализация чрез съответни нормативни актове напр. от 1 януари 2008 г.
  Иначе вярната позиция на президента си остава: главното е не свръх-централизация на службите, не създаване на нови нива на управление, а постигането на ефективна координация между тях, реализирането над тях на граждански, парламентарен, административен и съдебен контрол.
  Заедно с процесите в света след събитията от 11 септември, с все по-честите природни и техногенни бедствия и катастрофи, с пандемиите - членството в ЕС е другата базисна причина за преосмисляне на цялата система за национална сигурност, на нейната организация и управление.
  Ние трябва да допринасяме ефективно за сигурността и стабилността на европейското пространство и на съюзите, в които членуваме и по този начин ги правим по-силни и способни да гарантират сигурността на всяка отделна държава-членка. В същото време трябва да изграждаме система за национална сигурност, която разполага с нужния капацитет да действа в автономен режим - ако й се наложи да дава отговор на рискове за нашата сигурност, носещи предимно национален характер.
  Прекомерният акцент само върху колективните ни задължения може да подцени финансирането и оборудването на национални структури, свързани с реагирането в различни видове кризи от невоенен характер и с ликвидирането на последиците от тях - напр. наводнения и пожари.
  Затварянето само в собствените проблеми може да създаде недобър имидж на нашата страна като съюзник; да започнат да ни възприемат единствено като потребител - но не и като производител на сигурност.
  Един от най-тежките проблеми на националната сигурност е борбата с организираната и конвенционалната престъпност. Това е и проблемът, към който държавите от ЕС се отнасят с най-висока чувствителност.
  В основата на успешната борба с престъпността е първо наличието на политическа воля, на категорична, ясна, ежедневна политическа воля.
  Днес, за първи път през тия 17 години ние виждаме по-систематични и много по-решителни усилия в борбата с престъпността и корупцията.
  Това е пътят - Държавата да се надигне с цялата своя мощ, с цялата сила на закона: срещу престъпния свят, в защита на интересите, живота и здравето, на собствеността и безопасността на българските граждани.
  Трябва да воюваме безкомпромисно с босовете на организираната престъпност. Земята трябва да пари под краката на престъпниците, но и на корумпираните политици, магистрати, чиновници и местни управници.
  Престъпността може да бъде победена само с обединените усилия на всички държавни институции. Проблемът с престъпността е национален и той може да стане пример за национално съгласие между партиите. В тази борба трябва да поставим ударението върху сигурността на всеки гражданин, да дадем организиран отпор на организираната престъпност - като свием осезаемо нейната икономическа територия и като пресечем нарастващите й финансови източници. Няма друг начин да се справим с нея, да пречупим, но не на думи, а на дело гръбнака на престъпността - каквито са очакванията на обществото и на европейските ни партньори.
  Критерий за ефективност на институциите от системата за сигурност са не ведомствените статистики, а броят на произнесените присъди.
  Бавният път от разкриването на престъплението до съдебната зала не само демотивира полицаите и обезсмисля техния труд, но и създава у хората усещането, че у нас често има фактически отказ от правосъдие.
  МВР, следствието, прокуратурата, съдът трябва да изтупат от прахта хиляди незавършени, отлагани, протакани преписки и дела, да ги приключат в съгласие със законите на страната, с което да бъдат наказани тежки престъпления, свързани с рухването на банковата система, с криминалните приватизационни сделки, с крупни митнически нарушения, с източването на ДДС, с поръчковите убийства.
  Още нещо: в една правова държава не може да се толерира ситуация, при която бандити и рецидивисти, извършили тежки престъпления са на свобода, а някои дори продължават да извършват и нови престъпления.
  Осъждането на емблематични фигури от престъпния свят ще покаже, че у нас няма недосегаеми и никой не стои над закона. Това е знак, който трябва да дадем колкото на ЕС, толкова повече на нашия народ.
  Приемането на новия Закон за МВР не е край, а само начало на един процес. Сега идва по-трудното: оптимизиране на структурата на МВР: за да са по-ефективни координацията и контролът на полицейската работа.
  Не бива да подценяваме напрежението и емоциите, които ще предизвикат структурните промени в МВР. Реформите не са козметични, а са радикална промяна на начина, по който работи МВР.
  Те ще се отразят на взаимодействието между службите, на потоците на информация, на хиляди човешки съдби. Реформите в МВР целят не създаване на нови звена и щатове за кабинетни чиновници, а откриване на повече места за оперативни работници, за полицаи, които са улицата.
  Служителите на МВР се нуждаят от ясни правила за професионална реализация и кариерно израстване, от защита от политически произвол, от запазване на днешните справедливи материални и морални стимули.
  Друга задача за МВР е да се изгради качествен дознателски апарат, с който да се осигури ефикасно и прозрачно предсъдебно производство.
  Ние не трябва да допуснем наказателното правораздаване у нас да се затлачи от дела и да се породи бум от оправдателни присъди поради лошо проведено разследване - от това ще спечели само престъпността.
  От ключово значение е полицията да бъде близо до обществото и хората, да има засилено полицейско присъствие на улицата. Полицията трябва да бъде достъпна за хората в населените места, те да знаят и усещат, че са защитени, че има към кого да се обърнат при нужда. Нека положим повече усилия, за да вижда нашият народ спокойни, уверени, доброжелателни, готови да се притекат на помощ и опрятни полицаи, които ненатрапчиво, но професионално се грижат за обществения ред.
  Но борбата с престъпността не е ведомствена, а национална задача, в нея неоценима е ролята на семейството, образованието и културата, бизнеса, религията и гражданското общество. Тази борба ще е успешна, ако се изгради едно модерно публично-частно партньорство, с което да атакуваме причините за престъпността. Трябва да сме безкомпромисни и към престъпността, и към причините за нея - само така можем да сме една крачка пред престъпността, да я поставим под надежден контрол.
  Корупцията си остава тежък проблем за нашата държава. Разбира се, редица проучвания сочат напредък у нас в тази област. Но резултатите не задоволяват. Това доказва актуалността на тезата за създаването на независима служба за борба с корупцията. Идеята беше посрещната на нож, но сега за нея узряват все повече личности и институции. В редица държави има аналози на подобна служба. Това е така, защото е съвсем логично, че всяка друга институция, подчинена на някоя от трите власти трудно ще може ефективно да разследва властта, на която е подчинена.
  Друга възможна приоритетна задача през новия мандат може да бъде стимулирането на обществения и експертния дебат за изработването на национална стратегия за развитието на отбранителната индустрия.
  Съществен елемент от тази стратегия е налагане на разбирането, че модернизацията на БА трябва се извършва с участието на нашия ВПК.
  Възраждането на военната индустрия е възможно само с решителна намеса на държавата. Българската държава дълго време бе абдикирала от проблемите на ВПК. Резултатът от това е видим и повече от печален.