Постоянно се натъквам на случаи на плагиатство от мои научни разработки.
  Ето, сега получих мейл от студентка, която е попаднала случайно на порездния
  Автореферат на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ от 2013 г.,
  в който съм преписан брутално и едно към едно.
  Вижте за какво става дума само чрез четири от многото примери, като отчетете, че това е Автореферат, а не самата дисертация, т.е. той е нещо в силно синтезиран вид и умът ми не го побира това, което си мисля за съдържанието на самата дисертация.
  В България плагиатството се е превърнало не в едно от средствата да се прави наука. То все повече е Средството. Това е стихийно бедствие и е централното съдържание на една пошла система за развращаване на самата същност на науката ни. То и тя все по-малко е наука, а все повече целенасочено самозадоволяване на Его на знайни и незнайни кандидати за научни степени и звания, които да изпишат пред имената си.
  
  
  1.
  При мен:
  Управлението на страната е сложен механизъм за производство на сигурност. Висше умение на властта е с по-малко средства да постига повече сигурност. И обратното, знак за некачествено управление е ако с повече средства, заделени за сигурност, властта постига по-малко сигурност. Ако ситуацията е нестабилна, тогава обществото е склонно да надценява потребностите си от сигурност и да подценява възможностите на държавата да му я обезпечи. Докато при стабилна ситуация, обществото проявява склонност да подценява потребностите си от сигурност и да надценява възможностите на държавата да му я обезпечи. Като правило надценените потребности и подценените възможности довеждат до излишен психологически дискомфорт и до преразход на материални ресурси преди заплахата изобщо да е възникнала. Докато надценените възможности и подценените потребности довеждат до излишен психологически комфорт. И съответно - до преразход на финансови ресурси когато заплахата се осъществи.
  
  В автореферата:
  Управлението на националната сигурност се разглежда като сложен механизъм за производство на сигурност. Висша способност на властта е с по-малко средства да постига повече сигурност. И обратното – знак за некачествено управление е, ако с по- вече средства, заделени за сигурността властта постига по-малко сигурност. Ако ситуацията е нестабилна, обществото е склонно да надценява потребностите си от сигурност и да подценява възможностите на държавата да я обезпечи. А при стабилна ситуация обществото проявява склонност да подценява потребностите си от сигурност и да надценява възможностите на държавата да я обезпечи. Като правило надценените потребности и подценените възможности довеждат до излишен психологически дискомфорт и съответно: до преразход на материални ресурси, преди заплахата изобщо да е възникнала. Докато пък надценените възможности и подценените потребности аналогично довеждат до излишен пси- хологически комфорт. И по същия начин съответно: до преразход на финансови ресурси, когато заплахата се осъществи.
  
  
  2.
  При мен:
  Но не е пресилено да кажем, че при преводите от и на английски и руски се използва двупосочният преход: безопасност=безопасность=security=сигурност. Ала да беше дуализмът само филологически! Сигурността ни е фатално раздвоена и в действителността. Чрез релацията "безопасност-безопасность" тя живее с носталгията по вече отишлото си минало и гаранциите на Варшавския договор; чрез релацията "сигурност-security", тя таи надеждата за още не дошлото бъдеще и гаранциите на Северноатлантическия договор.
  
  В автореферата
  И в науката за сигурността се търсят разграничения, но в случая се подчертава, че при преводите от и на английски и руски се използва двупосочният преход: безопасност= безопасность=security=сигурност. Сигурността е фатално раздвоена и в действителността. Чрез релацията „безопасност-безопасность (от руски език)“ тя живее с представите за вече отишлото си минало и гаранциите на Варшавския договор, а чрез релацията „сигурност-security“ тя е ориентирана към надеждата за още недошлото бъдеще и гаранциите на Северноатлантическия договор.
  
  
  3.
  При мен:
  Изборът ни се спира на сигурността, защото тя е главната стока, която се търгува на пазара на международните отношения. С каквито принципи да се обосновава една външна политика, в края на краищата тя се оценява по това, дали в резултат от нея сигурността на държавата, обществото и хората нараства или поне не намалява. В противен случай нещо основно е сбъркано в самата стратегия.
  
  В автореферата:
  Изборът се спира на сигурността, защото тя е главното понятие, което съществува в международните отношения. С каквито принципи да се обосновава една външна политика, в края на краищата тя се оценява по това, дали в резултат от нея сигурността на държавата, обществото и хората нараства или поне не намалява. В противен случай нещо основно се разминава със самата стратегия.
  
  
  4.
  При мен:
  Съществуват различни класификации на отделните аспекти на сигурността, т.е. на видовете сигурност. Ние ще приведем накратко три от тях.
  - Първата класификация дава основните компоненти на сигурността. Свързана е със спектъра на рисковете и заплахите към нея. В този случай сигурността бива военна, икономическа, социална, етническа, екологическа, информационна и др.
  - Втората класификация слага акцента върху способа, по който се “атакува” сигурността – дали чрез материално въздействие, т.е. твърда сигурност (hard security) или чрез нематериално влияние (soft security). При твърдата сигурност се работи с измерими величини/потенциали – сила, натиск, армия; това са sticks – тоягите, санкциите, наказанията и др.; докато при меката сигурност имаме идеи, манипулация, дезинформация; това са carrots – морковите, поощренията, наградите). При първия случай заплахата е по-пряка, по-откровена и по-груба, а при втория – по-индиректна, по-префинена и по-коварна.
  - Третата класификация се прави според посоката, от която идват заплахите и предизвикателствата към сигурността: дали от фактори, източници, субекти извън националната държава или в нея; тя дели сигурността на външна и вътрешна.
  
  В автореферата:
  Дават се основни класификации на отделните аспекти на сигурността. Такива като:
  - Първо, класификация, свързана със спектъра на рисковете и заплахите към нея. В този случай сигурността се разглежда като икономическа, социална, военна, екологическа, информационна и др.
  - Второ, класификация, която слага акцента върху способа, по който се „атакува“ сигурността – дали чрез материално въз- действие, т.е. твърда сигурност (hard security), или чрез нематериално влияние – идеи, манипулация, дезинформация (soft security).
  - Трето, класификация според посоката, от която идват заплахите и предизвикателствата към сигурността: дали от фактори, източници, субекти извън националната държава, или вътре в нея, т.е. тя дели сигурността на външна и вътрешна.
  
  
  P.S.
  И още нещо за ширещото се научно плагиатство у нас.
  То нерядко се дължи на масово ширещата се практика у нас повече или по-малко видни личности (особено, както викат в Пернишко, са се изпедепцали в това политиците и хората на високи нива в администрацията) да плащат на някои нАучни труженици да им напишат дисертациите.
  Шерпът-учЕн прибира паричките и изобщо не си поплюва в преписването, защото неговото име го няма никъде като "съ-автор" на нАучния труд.
  Преди години пак бях видял Автореферат с брутално преписване от мен едно към едно. Казвам на видната личност, че така не се прави, това все пак отгоре на всичко е Автореферат и е с пъти по-достъпен от дисертацията, която дори рецензентите много често не четат, а щамповат рецензии за нула време срещу прилични, законно полагащи им се суми.
  А видната личност, щото си е по принцип малко възгрубичка, ми каза буквално следното:
  - Ще им откъсна главичките на тия двамата, дето им платих скъпо и прескъпо да ми я напишат! Понеже съм човек със съвест, изрично им заповядах да преписват внимателно, без да оставят излагащи ме следи!
  
  14.01.2014 г.