През последните месеци редовно получавам такива изповеди и разкази от различни хора за служебните неправди, които са се случили с тях. Очевидно може да се говори за нещо като пандемия на подобни административни репресии, причинени от хора, въоръжени до зъби с власт и началническа безпардонност.
  Няма да открия Америка ако кажа, че за едно огромно мнозинство хора у нас е станало безпощадно ясно следното:
  1. Играта на демокрация у нас е практически приключила, ако не се броят някои процедури, чрез които сатрапията на власт и във властта се възпроизвежда и се маскира като легитимна.
  2. Върлува абсолютен административен произвол, упражняван безогледно от всеки ръководител на всяко ниво и във всяка структура - могат да ти причинят всичко и да те уволнят по всяко време.
  3. Няма на кого да се оплачеш за административния тормоз, защото партии, профсъюзи и вся остальная ... са от едната страна на барикадата, а малкият, обикновеният, редовият, нормалният човек е от другата страна.
  4. Съдебната система е курдисана и тик-така в абсолютен синхрон с властта - с властта на всякъде и под всяка форма, затова безнаказаността на разполагащите с власт влиза в резонанс с беззащитността на простосмъртните бурмички на уродливата система, която е захлупила България.
  
  Получавам често и дори все по-често писма с вопъл за помощ или поне за изливане на душата, но не мога с нищо да помогна, защото самият отдавна аз съм редови гражданин, периодически съм бил и съм подлаган на административни мачкания, сблъсквал съм се с бруталността на облечената във власт служебна машина, налагало ми се е, за да оцелея от нейната агресия като хванатия в капана вълк да отхапвам едната си лапа - само и само да се измъкна от капана.
  Така че ако сега пиша този статус, то е само защото писмата-изповеди и до мен напоследък наистина много зачестиха, та затова ми се струва, че административният произвол, арогантността, беззаконието и всепозволеността спрямо обикновените граждани се превръща, както казах по-горе, в пандемия.
  Това също трябва да се знае и отчита от борците за правда и свобода, включително и от новозаявилите се, защото освен голямата битка за големите каузи, има остра необходимост да се промени България така, че да бъде разхлабен клупът, който българската вълча действителност с все по-страшна сила затяга около малките хора.
  
  Ето и откъси поредното писмо от пострадал от административния терор на властниците, което получих днес:
  
  "20 години работя в ... и поради това , че не
споделям повелите на съответната "партия - майка" просто в един ден дойдоха ... [тук описва зрелищното отстраняване от заеманите длъжности - на него и още няколко колеги].   Направиха "акцията" , че са изловили лошите и оттогава досега ( близо 1 година) - нищо !!!
  Скалъпиха по едно голо обвинение и това е. На третия ден след отстраняването ни, си назначиха техните хора и проблема си го решиха просто по сталински: има човек - има проблем, няма човек - няма проблем !
  Мога с дни да Ви разказвам, защото наистина положението е страшно .   Много години се надявах, че нещо ще се промени,
но уви ! А сега съм отстранен от работа (без право да започвам друга, освен ако не напусна), защото и законодателят така е придвидил в Закона за държавния служител.   Просто и законите са си ги написали така - отстраняваме неудобните и така всичко продължава повече от 5-6 години, мотаене, влачене по съдилища и докато на човека не му писне и каже - майната му !"
  
   07.01.2017 г.
  
  
  P.S.
  
  1.
  Двама приятели въздишат тази сутрин тежко.
  Първият:
  - Сега разбирам народа като е казал: Луд умора няма!
  Вторият:
  - Сега разбирам поета като е казал: Тежко, брате, се живее...
  
  
  2.
  ФБ-приятел се оплаква от своя началник, съчетавал тотална некомпетентност с брутална арогантност. И завършва така:
  - Дай на човек власт и му гледай акъла!
  Аз възразявам:
  - Това ни е голямата грешка като народ! Логиката трябва да е точно обратната: Гледай му акъла и едва след това преценявай дали да му дадеш власт!
  
  
  3.
  И още една споделена с мен мисъл, родена от всеобщата разтревоженост наоколо:
  - Страшни са не толкова тези, които като манталитет са останали на нивото на ранния соц и с носталгия говорят за него. Страшни са онези, които прикриват фасадно делата си с новия правоговор - с "при демокрацията е така", "в Европа е така", "в САЩ е така", "на Запад е така" и по този начин никой гък не може да им каже, но техният манталитет и действия са на нивото на ранния соц. При такива хора годината е уж 2017-а, но под техния депотизъм тя всъщност е 1957-а...
  
  
  4.
  Влизам в книжарница да проверя за нещо ново. Двама от персонала си говорят, няма как да ни ги чуя.
  - "Война и мир" няма да я чета, че вече гледах филма и знам за какво се разказва. За Каренина няма да я чета въобще, защото приятелят ми я разказа и ми се видя доста тъпо да се самоубие накрая. Но четох "Доктор Живаго". Дали са му Пулицър на автора! Ама не я е получил.
  - Защо?
  Тук се намесвам дружелюбно:
  - Не Пулицър, а Нобелова награда.
  - Да де, нещо от сорта.
  - Ама защо не си я е получил?
  - Защото е руснак. Нали ги знаеш западняците, щом е руснак - не може!
  Пак се намесвам доброжелателно:
  - Не Западът му я е отнел, а съветските власти са принудили Борис Пастернак да се е откаже от наградата.
  - Така ли? Това сигурно ли е?
  
  
  5.
  Сутринта "по телевизията" чух да казват - днес е роден емблематичният поет Христо Ботев.
  Ей, Богу - "емблематичен"!
  За нищо ги нямаме думите и ги лепим безобразно към когото трябва и за когото - не....