Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

ИТН съвест и чест, почтеност и морал нямат ли?

И аз мисля така, съгласен съм с прочетен тук статус - ако човек е написал "малка" докторска дисертация, в която 80 страници са злостно плагиатство чрез буквално присвояване на чужд труд, то получената докторска степен трябва задължително да се отнеме!
Бедни, бедни злостен плагиате! Що ти трябваше да се вреш с такава агресия и с болезнен нарцисизъм в публичното пространство, като си знаеш какъв крадец на интелектуален труд си!?!?

Бай Мето

Това е поредният разказ, писан от мен някъде през 1979-1980 г. и открит дълбоко скрит в моя твърде понатрупал се през десетилетията архив. Както и останалите ми разкази от онова време, той ще бъде достъпен в рубриката „Ескизи от младостта“.

Бай Мето

– Как е бай Мето? Как си? А добро ти утро!
– Добро утро, Ванка! Много рано идваш тая сутрин. Пръв си ми за днес.
– Жената е решила нещо да омеси, че нашите гражданчета ще ни дойдат на гости, та затова. Дай сега да караме наред, както ми е писала на бележката.

Ерозия

Макар и на различни нива, в различни структури, с различни професионални и интелектуални качества, но поне според мен, Кристалина Георгиева и Петър Илиев се държат по абсолютно един и същи начин.
Те отказват да разберат, че вече са приключили, че са бити карти, че са се изложили непоправимо, че летят по стълбата надолу.

В новогодишната нощ

По-долу следва третият разказ, открит в моите архиви, който също ще може да бъде прочетен в рубриката „Ескизи от младостта“. Както и останалите някогашни мои разкази, той е писан в периода от края на 1979 г. до началото на 1980 г.

В новогодишната нощ

Нощта бавно се спусна над Харков и го прегърна с тиха нежност, преливаща от обич, както всеки друг път от много години насам. Градът този път не отговори на ласките ѝ, дори ѝ обърна гръб и продължи да потръпва в трескаво и трепетно очакване на Новата година.

За плагиатството – 3

И последно за плагиатството днес.

Въпреки всичко аз не съм оптимист за резултата от борбата с плагиатството.
Първо, защото немалко от хората, които са с години в науката ще се съпротивляват срещу тази борба. Мнозина от тях през последните години под някаква форма са съгрешавали по този начин.

Експорт на съдържанието