Всъщност, имам още известен брой дни, през които ще съм в платен отпуск, но, така да се каже, на работа ходя днес за последен път.
След близо 42 години трудов стаж – 21 години през 20 век и 21 години през 21 век, дойде денят, когато моят трудов стаж трябва да приключи!
Събитие си е все пак, както и да го гледа и да го мисли човек.
Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Днес е моят последен работен ден
Неспасяемост
Не, че това е най-важният проблем на страната ни,
нито пък, че мен ме вълнуват особено футболните неволи на Отбора на Народа, който пое по безкрайно рискования път да стане Отбор на Олигахията.
Да не се бърка Отборът на Олигархията с Отбора на Олигарха, който (отбор) ни бе пробутван за национална кауза, а той (олигархът) поквари и корумпира, съсипа и докара да будна кома целия наш български футбол.
Психично
Освен непреодолимата склонност да лъже като измисля небивалици, ББ има още един болезнен проблем - той не помни какво точно е казал, измисляйки го предния път.
Затова не просто противоречи на себе си, но влиза в разрез с елементарната логика, поради което и поражда тревоги за своя психологичен интегритет и ни кара да преживяваме за психическото му здраве...
Аз не се питам наред ли е човек, който говори за милЯрди километри магистрали.
За мен въпросът е този човек дали все още е за психолог или вече е за психиатър.
Тъжното е, че подозирам какъв е отговорът на този въпрос...
29.06.2021 г.
Страната Не!
Преди време България бе страната Да!
Ние тичахме преди вятъра, гледахме големите държави в очите и си давахме съгласието преди да ни бъде поискано.
Тогава аз пишех със загриженост да поведение поне като Да, но!
Да, но при определени условия. Да, но на такава цена. Да, но с отчитане и на нашите интереси. Да, но без извиване на ръцете.
Политнекоректност
Извинявам се, че сега цитат на мой приятел ще звучи доста политически некоректно.
Само за оправдание и обяснение ще кажа, че имам приятели роми, като дете си играех със съседчета-циганчета, а в президентството водих дълга битка с президента Първанов да назначи в администрацията си просветени и пробългарски настроени роми, бях обиколил България и намерих поне десетина, от които да избира - златни момичета и момчета. Но президентът на всички българи, социалният президент, при администрация от 200 души нямаше нито един ром в нея!
