Много странно е нашето политическо настояще!
И други като мен споделят, че неволно, несъзнателно и подсъзнателно изпитват същата твърде стресираща и донякъде унизителна необходимост постоянно да обясняват при всяка своя публична изява, че „стискат палци” на Бойко Борисов, че искат той да успее, че критиката им е добронамерена, че си дават сметка, че не са изминали още 100 дни. И т.н., и т.н., и т.н.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Четирите главни проблема на правителството на „ГЕРБ” (Или как човек и без да е фен на Бойко Борисов, да му бъде полезен...)
Срещу скромни инвестиции в риск-мениджмънта се постигат забележителни резултати
Статията бе публикувана в списание „Охрана, оръжие, сигурност”, No. 3, 2009 г., стр. 5-7.
Рискът е потенциална възможност от събитие или процес, които могат да имат окажат негативно или позитивно въздействие върху постигането на целите на Компанията. Обикновено обаче, когато това въздействие е негативно, се говори за „риск”, а когато то е позитивно – за „шанс”. Рискът се измерва преди всичко с вероятността да се случи и с мащаба на последствията - ако се случи.
Уважаеми госпожи и господа от „ГЕРБ”: Съмнявайте се! (Добронамерен опит да бъда полезен на новите управляващи)
За мен това е до болка известна, изживяна и изтъркана история – познати и дори непознати хора да ми казват или пишат: „Защо си мълчиш? Не виждаш ли какво става? Уплаши ли се? Продаде ли се?”.
С три думи: „Подпукай ги тия!”.
Така е през 1, 2, 3, най-много – през 4 години. Случва се и сега...
За атаките на Георги Първанов срещу Бойко Борисов (Субективната гледна точка на един бивш президентски секретар)
Безпрецедентните атаки на президента Първанов срещу премиера Борисов са индикации за нов политически феномен и могат да положат началото на трудно подлежащ на прогнозиране и (без)крайно противоречив процес на деформиране и разпокъсване на властовото ни пространство.
За България, ДС, Социализма и Запада (Противоречиви мисли, породени от две книги с разсекретени документи)
Като всеки нормален, уважаващ себе си, амбициозен и добросъвестен научен работник, аз чета огромно количество най-различна, нужна и важна, полезна и приятна литература, за да мога да бъда просветен, информиран, знаещ, можещ и най-малкото – да съм поне относително в крак с последното слово в широкото проблемно поле от различни науки и теории, в чиято пресечна точка се намират националната и международната сигурност.














