Стратегия Синергия Сигурност

  Сутринта, сам не знам защо, се заслушах в говорилнята по една придворна телевизия.
  Политическите ТВ дискусии в началото на деня трябва да бъдат забранени със закон - под страх от смъртно наказание или поне доживотен затвор! Те вливат толкова отрова и всякакви други токсини в душата на човека, че го правят непълноценен, неспособен и неадекватен във всяко едно отношение за цяло денонощие напред!

Проф. д-р Николай Слатински

Статията е публикувана в списание „Нова международна политика”, брой 1, 2013 г., стр. 72-104.

„Аз бях за Обама, защото Ромни е много по-ужасна алтернатива от него,
но се страхувам, че, независимо от обещанията и от намеренията на Обама,
вторият му мандат, както всъщност и първият, ще е пропусната възможност.”
Зигмунт Бауман [1]

Големият полски философ и социолог Зигмунт Бауман е изразил много точно настроенията и очакванията на значителна част от европейците или поне нагласите и съмненията на ценностно умерените и на политически центристки мислещите хора в европейското цивилизационно пространство (т.е. Европа и нейната „мека” периферия).

  Ще си позволя да приведа отново тези откъси от по-пространен текст (публикуван в книга и изнесен като доклад на конференция), без да се опитвам да търся прекалена логичност на свръзките между пасажите.
  Повод е поредната трагедия – този път в американския град Нютаун, Кънектикът, 14 декември 2012 г., където един човек уби 20 деца и 6 възрастни, а преди това застреля майка си.
  Целта на моите разсъждения е да се постави точна диагноза на болестта, само тогава ще можем да лекуваме нея, т.е. нейните коренни причини, вътрешното заболяване на организма, а не нейните повърхностни проявления, не нейните симптоми и синдроми. И в тази връзка искам да подскажа, че трябва да различаваме три болестни състояния:
  -- Психопатията, като екстремна болест на психиката.
  -- Социопатията, като екстремна болест на социума.
  -- Тероризмът, като екстремна болест на политиката.

  Статията бе публикувана в сп. „Ново време”, брой 10, 2012 г., стр. 21-100.

  "Ролята и мястото на България в НАТО в условията на променящия се свят. Военното насилие като фактор в международния живот и българският политически елит".
  Проф. д-р Николай Слатински

I. НАТО – не цел, а средство за укрепване на националната сигурност.
Процесът на присъединяване на България към НАТО с неговия толкова сложен, максимално дълъг и твърде противоречив начин на протичане във времето, както и изпълнените с трудности, съмнения и недостатъчно убедителни успехи в превръщането на това членство в пълноценно и пълноправно, са изключително добра илюстрация на всички онези лутания и усилия, с което бе съпътстван Преходът ни към демокрация.
Ето защо анализът на ролята и мястото на България в НАТО, пречупени през стратегическата среда за сигурност и главните специфики на съвременния, изпълнен с качествено нови рискове свят е много сериозно научно и експертно предизвикателство.

София, Военно издателство, 2010

Изтеглете пълното съдържание на книгата

Все пак ще напрегна сили и ще тръгна отново по същия път, по
който бях поел вчера, като страня от всичко, в което бих могъл
да си въобразя и най-малко съмнение, също както ако знаех, че
е абсолютно лъжливо. И ще продължа все по тоя път, докато
не срещна нещо сигурно или поне – ако не мога друго, – докато
разбера по безспорен начин, че в света няма нищо сигурно.

Рене Декарт

ПРЕДГОВОР

Защото какво сигурно може да има за оня, за когото не е сигурна
самата сигурност, чрез която са сигурни всички неща?

Марсилио Фичино