Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес: http://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=interview
Най-напред, ето какви мисли ми се иска да споделя.
Така се получава, че като правило имам критично отношение към поредните български правителства. И това не е само и главно заради някакви мои характерни особености (в смисъл – особености на характера). В края на краищата, всяко наше правителство свършва зле и на България й става още по-зле след неговия мандат.
”Съдбата е отредила така, че тъй като не мога да разсъждавам за обработката на вълна и коприна, нито за печалби и загуби, по-добре е да размишлявам за държавата и трябва или да приема да стоя мирен, или да размишлявам за държавата.”
Николо Макиавели, някогашен секретар
В писмо до Франческо Ветори, посланик на Флоренция в Рим при папа Лъв Х, 9 април 1513 г.
20 години минаха и заминаха, откакто заедно с други луди-млади глави излязохме по площадите, тръгнахме като хвърковати чети по градчета и села - да помагаме за раждането на българската демокрация.
Както се казва, с двете си тези ръце и с няколко храбри души създадохме за броени седмици СДС в Перник, проведохме няколко митинга, разбихме БСП на първите (юни 1990 г.) и я размазахме на вторите (октомври 1991 г.) парламентарни избори.
Но ето сега, трябва да сложа на личния си сайт следния текст:
”Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - премиер, президент, председател на парламента, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет."
Интервюто може да бъде прочетено и на следния адрес:
http://frognews.bg/news_20834/N_Slatinski_Parvanov_e_chast_ot_minaliia_d...
- Г-н Слатински, президентът Георги Първанов изпадна в ситуацията на ‘гузен не гонен бяга’, поиска оставката на финансовия министър Симеон Дянков. Защо едно телевизионно шоу успя да го извади от равновесие?
- Георги Първанов е нанасял какви ли не обиди на свои противници (да вземем само как назова Костов „кръстник на мафията”) и е понасял какви ли не, вкл. чудовищно несправедливи обиди от политическите си опоненти. Така че с неговата изключителна издръжливост, търпеливост и умение да носи на удари, едва ли може да се говори за внезапно пламнала засегнатост, от която да е останал без сън и покой.
По-скоро, с пословичната си интуиция и нюх на ловец, който усеща обречеността на жертвата, Първанов предвкусва близостта на победата, а именно – че Симеон Дянков е неудържим като министър и е готов да му поиска оставката с убеждението, че това е изстрел в десетката от далекобойна винтовка и перфектен оптически мерник.
В края на краищата, Симеон Дянков отдавна е заслужил освобождаването си от правителството и се е превърнал в загубила ориентация ракета с бойна глава, натъпкана с коктейл „Молотов”.
- Какво виждате зад аферата „Алексей Петров" в държавата сега, г-н Слатински?
- Тази така наречена афера привлече общественото внимание по един безпрецедентен начин. Все пак не всеки ден бива проснат на земята, окован в белезници и задържан за неопределен срок човек, който доскоро е бил на ключова позиция в ДАНС. Може би си спомняте, че в едно наше предно интервю аз цитирах свой студент, който разшифрова ДАНС като „дадоха на Алексей националната сигурност". Въпреки това, аз не мога да отделя тази афера от останалите акции на МВР напоследък. И независимо че не съм привърженик на това правителство и не съм във възторг, че имаме точно този политик за премиер, не искам да си кривя душата и затова ще се постарая да бъда обективен и справедлив.
Наскоро, минах за малко през една конференция по проблеми на националната сигурност. Не се заседях, защото ми стана скучно.
Какво да му слушаш толкова – пламенни оратори в първа и втора младост спрягат във възторжено наклонение правилни геополитически, северноатлантически, почти-лунатически тези. И го правят на здраво утвърдил се – съвсем по оруеловски – новоговор... А-ха да произнесат:
Войната е мир!
Свободата е робство!
Невежеството е сила!
