Интервю с Ина Михайлова, публикувано във в-к “Дума”, 21.03.2008 год.
със заглавие “Николай Слатински: Армията направи някои хора богаташи. Свидетели сме на паралелен и непонятен процес - уволняват се професионалисти, а се купуват суперскъпи "играчки"
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Армията направи някои хора богаташи.
Така съветвах президента: Относно награждаването на Ахмед Доган с орден “Стара планина”
Дейността на президентските секретари по време на първия мандат на президента бе напълно анонимна. А секретарите са хора, които имат и свое собствено, професионално и човешки защитено име. Затова никак не им е безразлично (поне за мен бе така), какво са оставили след себе си в президентството - като труд, работа, съвети, анализи и прогнози.
Тук обаче аз привеждам един свой материал, който на пръв поглед е доста встрани от преките задължения като серкетар по националната сигурност. Но аз съм убеден, че и той касае, макар и непряко въпросите на националната сигурност. Освен това съм категорично убеден, че със своя подход по отношение на висшите държавни отличия, президентът доведе в голяма степен до девалвация и олекване на тази отличия. Ето защо си позволявах да му споделям на няколко пъти това свое виждане.
Този материал е написан и предаден на президента на 29.03.2004 г.
За ценностите в политиката и в нашето общество
Статия: „За ценностите в политиката и в нашето общество”, давана в няколко вестника, но всички те не пожелаха да я публикуват
Така съветвах президента: За Дупница (и още нещо)
● Дупница и т.нар. „Братя Галеви” станаха част от несекващите парадокси на българския политически живот.
Да си припомним, че преди време част от хората в Дупница се надигнаха срещу тези „братя”.
По този повод на 26 май 2006 год. подготвих материал за президента, от който по-долу публикувам една съществена част.
Така съветвах президента: Косово – ахилесова пета на българския политически елит
Моята позиция през годините за Косово остава неизменна. Мога и тук да приведа много и доста убедителни аргументи, че България не бива да признава независимостта на тази твърде размирна територия.
