Стратегия Синергия Сигурност

ФБ приятел се тревожи, че няма значими идеи и предложения в президентския дебат в САЩ.
Моят отговор е:
Америка няма визия, тя се носи по инерция, глуха и сляпа за това, че светът се руши без нейното Лидерство, а е безсилна и импотентна да предложи такова Лидерство.
Визията е тази, която формулира Цел. Целта е тази, която разработва Стратегия за постигането на Целта. Ресурсите са тези, които служат за осъществяване на Стратегията.
Няма как без Визия, а след това без Цел, Стратегия и Ресурси някой ей така от въздуха да съчини и предложи нещо.
Самоотстраняването на САЩ от Мисията на световен Лидер позволи на всички “империи” и “републики” на Злото да се разпашат и разбеснеят. И може наистина да срутят до основи нашия свят…

04.10.2024 г.

Прочетох, че днес Джими Картър става на 100 години.

Такъв спомен ми е останал...
Денят е 3 ноември 1976 г. В аудиторията в Харковския държавен университет, преди лекцията по Механика на непрекъснатите среди, влиза Вова (моят приятел и направо украински брат, за чийто живот сега непрекъснато мисля, защото е постоянно под рашистките бомби там) - с вдигната ръка и триумфиращ обявява:
- Спечелихме! Картър!! Оле-оле-оле-оле!!!

====
Най-сетне - след дълго издирване в огромния ми архив от десетки папки и дневници, документи, записки и други материали - намерих какво съм говорил пред Парламентарната асамблея на НАТО през 1994 г. за Украйна
Да поясня, че тогава аз, като председател на Комисията по национална сигурност в 36-о ОНС, възглавявах българските делегации в Парламентарните асамблеи на НАТО и на Западноевропейския съюз.
====
Ето моето слово:

Написах този коментар под статуса на уважаван ФБ приятел, посветен на анализа на "The Economist": "Войната върви зле. Украйна и нейните съюзници трябва да променят курса".
Реших да приведа този мой коментар като отделен статус, за да е достъпен за повечко хора.

Войната върви така, както върви Война между
Сатрапия,
която пет пари не дава за човешкия живот;
която брутално хвърля всички свои ресурси в името на краткосрочната победа, без да се интересува изобщо какво ще бъде с икономиката ѝ след това;
която разполага с практически неизчерпаем запас от евтино пушечно месо;
която се управлява еднолично, с командорене, с репресивни милионни структури и при абсолютно убито, страхливо, подло замълчало и цинично беззразлично към всичко общество...

Има две Българии - както аз ги виждам.
Едната е малката България, отворена към света, европеизирана, глобализирана, либерална, демократична, уморена от България, писнало й е от родната действителност и провинциалност.
Другата България е голямата, затворена в себе си, шовинистична, проруска, сърдита, грозна, груба, клаустрофобична, ориентализираща се, мразеща Запада, обвиняваща Демокрацията за всичко, гледаща на онова, което е за етнографските музеи като сакрален израз и изказ на българщината.
Трагедията на политиците, които се пишат за демократи и често искрено вярват, че са демократи, е, че те са зациклени и затворени в голямата, реваншистка България, тя е тяхната оптика, тяхната естествена среда, а принципите, за които те говорят - това е като червените и сините фланелки във футбола. Те си мислят, че са Реал спрямо Каптагония-Разград. А всъщност са Партизан спрямо Цървена звезда. Цървена звезда е с властта и системно печели с 4:0. Мач след мач, избори след избори…

29.09.2024 г.