Драмата на семейството на Ангел Бончев е поредната капка, която прелива чашата на търпението и отчаянието.
Длъжни сме да прогледнем – ето го истинското лице на нашия Преход – нагло, безскрупулно, хищно, аморално и безогледно.
Живеем в жалка, слаба, куха държава - на безнаказаността, безхаберието и безсилието. Няма какво повече да се добави.
Впрочем, има. Затова ще говоря тук за непрофесионализма.
Макар и да не са известни редица детайли от “операцията” на МВР и събитията, довели не до развръзката, а до още по-фрапиращата завръзка с отвличането на съпругата на Ангел Бончев, повечето експерти отбелязват непрофесионализма, с който са действали служителите на МВР. Това започва да се превръща – за огромно съжаление – в практика, в стандарт, в норма.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Отново и отново за острия дефицит от професионализъм (Защото животът непрекъснато ни го доказва и ни наказва)
Ах, Кондолиза оттука мина (И си замина, о, боже мой!)
Най-напред за самата Кондолиза Райс.
Тя е наричана (буквално в целия свят!) галено Конди и е яркият лъч като интелект и образованост в екипа на президента Джордж Буш.
Не напразно, докато беше секретар по националната сигурност през първия мандат на Джордж Буш, се шегуваха, че тя е нагледно доказателство, че и в Белия дом може да има интелектуално извисени хора.
За Избирателния закон (И доколко проблемите ни се дължат на него)
08.08.2008 г.
Никой не би могъл да отрече със сериозни аргументи, че от конкретния вид на Избирателния закон зависи не малко. Така че промени в него и въобще – в цялата философия на избора на народни представители, са изключително необходими. При сегашните правила на изборната игра се възпроизвежда Статуквото и гражданите в голяма степен са лишени от избор.
Това също кара хората да бъдат апатични, а тези, които не уважават кой знае чак колко себе си, предпочитат да направят сделка със своя глас, като го продадат за кой колкото дава.
И още нещо – едва ли разумен човек, извън кръга на пряко засегнатите ни политици, би се наел да оспорва – без риск да стане нелеп и смешен, че трябва да се засили мажоритарното начало. Сега изборните листи са откровена и явна вакханалия на безграничната власт на няколко шепи лидери, намиращи се на върха на съответните партии – те плюнчат молива и пишат, вписват и отписват, търгуват и продават по-предни места и се възпроизвеждат - като манталитет и нрави, възгледи и визии.
Седим върху тиктакащи бомби с часовников механизъм
Интервю с Александър Сивилов, публикувано във в-к “Класа”, 04.07.2008 год. със заглавие “Николай Слатински, бивш секретар по национална сигурност на президента Георги Първанов: Седим върху тиктакащи бомби с часовников механизъм. Трябва да се инвестира в държавност, а не в държавни структури, в капацитет, а не в партийни назначения, в съоръжения, а не в ненужни играчки за някои елементи от системата за национална сигурност"
Пояснение от автора: Тук се съдържа основната част от казаното от мен по време на интервюто. Това, което е излязло във вестника може да се види в неговия сайт www.class.bg).
За противопоставянето в медиите между Станишев и Първанов (А дали е така – кой ще ни каже?)
26.06.2008 г.
Преди няколко месеца, когато на премиера му бе много трудно, направих пред мои приятели и близки прогнозата, че е вероятно ударите да бъдат пренасочени от Сергей Станишев към Георги Първанов. Виждам сега, че тогава съм бил прав.
В момента вече тече и набира сила кампания, която иска да покаже на обществото, че съществуват прекалено сериозни, принципни, системни различия между Станишев и Първанов.
