Интервю с Мария Дерменджиева, публикувано във в-к “Гласове”, No. 29, 25-31 юли 2008 год. , www.glasove.info със заглавие на редакцията:
“Първанов започна да се оправдава. Част от провала на Първанов като мисия е свързан с тази заблуда, че като минеш 30 км, вече си част от Големия град, Голямото Добро утро"
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
“Първанов започна да се оправдава”
„Сблъсъкът на цивилизациите”: Джон Маккейн и Барак Обама (Този път американците трябва да направят решаващ избор)
Мой добър познат от Тексас ми подари неотдавна две ценни и знакови книги, чиито автори са двамата основни кандидати за президент на САЩ – Джон Маккейн и Барак Обама:
● John McCain (with Mark Salter), "Faith of My Fathers” [„Вярата на моите бащи”], „HarperCollins Publishers Inc.“, 2000.
● Barack Obama, "The Audacity of Hope” [„Дързостта на надеждата”], Three Rivers Press, New York, 2006.
За Стратегически преглед на българския преход и ТРЕТА РЕПУБЛИКА (Или защо изобщо не искам да коментирам Доклада на ЕК)
Всички трезво мислещи или по-скоро всички мислещи хора в България дискутират поредния Доклад на ЕК за България по механизма за сътрудничество и проверка. И единствено политиците от управляващата коалиция отказват да се включат в тези дискусии, защото чакат окончателния вариант на Доклада.
Отново и отново за острия дефицит от професионализъм (Защото животът непрекъснато ни го доказва и ни наказва)
Драмата на семейството на Ангел Бончев е поредната капка, която прелива чашата на търпението и отчаянието.
Длъжни сме да прогледнем – ето го истинското лице на нашия Преход – нагло, безскрупулно, хищно, аморално и безогледно.
Живеем в жалка, слаба, куха държава - на безнаказаността, безхаберието и безсилието. Няма какво повече да се добави.
Впрочем, има. Затова ще говоря тук за непрофесионализма.
Макар и да не са известни редица детайли от “операцията” на МВР и събитията, довели не до развръзката, а до още по-фрапиращата завръзка с отвличането на съпругата на Ангел Бончев, повечето експерти отбелязват непрофесионализма, с който са действали служителите на МВР. Това започва да се превръща – за огромно съжаление – в практика, в стандарт, в норма.
Ах, Кондолиза оттука мина (И си замина, о, боже мой!)
Най-напред за самата Кондолиза Райс.
Тя е наричана (буквално в целия свят!) галено Конди и е яркият лъч като интелект и образованост в екипа на президента Джордж Буш.
Не напразно, докато беше секретар по националната сигурност през първия мандат на Джордж Буш, се шегуваха, че тя е нагледно доказателство, че и в Белия дом може да има интелектуално извисени хора.