Този сайт е личен. Всички материали в него изразяват само и единствено моите собствени виждания, убеждения, възгледи и позиции. Всички съдържащи се тук принципни становища и идеи не са имали, нямат и няма да имат за цел да засегнат човешката и професионалната чест на когото и да било.
  Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
  Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
  Mисия на сайта >>

За качеството на решенията в системата за национална сигурност

Изказване „За качеството на решенията в системата за национална сигурност”, направено по време на Кръгла маса, посветена на проблеми на националната сигурност
(23 юни 2008 год., „София-прес”)

Полицията се задъхва в борбата с обикновената престъпност

Интервю с Юлиан Христов, Агенция „Фокус”, 22 юни 2008 год.
със заглавие “Доц. Николай Слатински: Полицията се задъхва в борбата с обикновената престъпност”, http://focus-news.net/?id=f9427

За интервютата на президента (Заедно с призив към Венци Димитров да си тръгне, да не си прехапва езика)

18.06.2008 г.

  Разбира се, че се запознах с интервютата на президента в две близки до него медии.
  Опитах се да прочета текстовете от двете му изяви внимателно и обективно.
  В края на краищата това е българският президент, той ще бъде държавен глава още три години и половина и казаното от него само по себе си е важно и показателно.

Така съветвах президента: Забравената драма „Дубай” (Или моята истина за нейното разрешаване)

  Тук искам да хвърля светлина върху разрешаването на една драма, в която по подобие на случая с медицинските сестри бяха замесени българи, хвърлени в мрачен затвор, сетне щастливо спасени, без обаче обществото ни да знае точно как стана това, кой има главната заслуга за благополучния завършек и какво всъщност направи по случая българската държава.
  Разбира се, трагедията в Либия далеч надхвърля по сила и продължителност случая в Дубай, но въпреки това – струва си да се знае всичко и за този случай. Убеден съм, че анализът на това печално събитие с благополучен край си заслужава, защото в него има много поуки за нас – като институции, общество и народ.
  Отдавна се каня да разкажа за драмата в Дубай, но конкретен тласък ми даде, колкото и странно да звучи това, една епохална идея със съавтор министърът по европейските въпроси Гергана Грънчарова.

За изборите в Сандански (И не е ли плачът на големите партии Смешен плач)

11.06.2008 г.

  Какво днес вижда нормалният, работещ, борещ се и оцеляващ - не поради, а въпреки случващото се в страната ни - човек? Нека го чуем, нека се вслушаме в думите му, в анализа му, в протестите му.
  Ето правдивата оценка и разбираемото тълкуване на актуалната ситуация. И макар изказът да е малко нервен и не малко краен, то е защото има основание, защото е поглед от ръба на поносимостта, на предела на издръжливостта. И защото от субект на процесите, нормалният човек е превърнат в техен обект, а от цел на промените, той е осъден да бъде тяхно средство...:

Експорт на съдържанието