Стратегия Синергия Сигурност

  Има нещо откровено цинично – като насъщна характеристика на българския политически елит – във всеобщата почуда и суета, с която депутати и министри (бивши, настоящи и бъдещи) реагират на двата варианта на доклада на Сметната палата за сделките с имоти в МО
  Ето някои от изводите (на базата на информацията за ставащото в МО), които съм си направил като експерт, следящ и анализиращ процесите в системата за сигурност, и като секретар на президента по националната сигурност през 2002-2006 г.

06.06.2008 г.

  Най-напред текст от www.vsekiden.com, 5 юни: “Във връзка със ситуацията в професионалния футболен клуб ЦСКА, министър-председателят Сергей Станишев възложи днес на Държавната агенция „Национална сигурност” да извърши пълна проверка на собствеността на ПФК ЦСКА и взаимоотношенията по повод собствеността между ФК ЦСКА и ПФК ЦСКА.”

  Това съобщение би трябвало да предизвика най-малкото смесени чувства у всеки един сравнително разумен и що-годе компетентен човек.

04.06.2008 г.

  Днес, 4 юни 2008 година Георги Петканов бе избран за конституционен съдия.
  Нищо и никакъв като значение факт – на фона на скандала “ЦСКА” - поредният международно отекнал български позор, забъркан от българи и породен от неистовата ни българо-българска вражда.
  Трябваше тук да добавя – и на фона на безпрецедентното нарастване на цените на абсолютно всичко у нас, но се спрях, защото току-що премиерът ни успокои, че инфлация няма, а и да има, тя бележи тенденция на устойчиво понижение.
  Ала за мен си остава странно за коя държава говори премиерът, защото в моята държава подобна тенденция няма.
  Може би той има пред вид Другата България – на Богатите, на Крепителите на Статуквото, на Спечелилите от Прехода. Сигурно в нея няма инфлация – съдейки по устойчивите цени на яхтите, “БМВ”-тата, диаментените огърлици и супермодерните ловни оръжия.

  Избирането на Георги Петканов за конституционен съдия все пак е в състояние да породи известни разсъждения, та дори и твърде банални и чужди за дневния ред на елита.

28.05.2008 г.

  По-долу привеждам подборка от три качествени и заслужаващи признание материала на една и съща тема.
  Правя това, защото споделям практически всичко от написаното.
  И мен ме боли от израждането на водещите наши медии, от превръщането им в слугини на властта, от поемането на една сякаш позабравена роля – да стават рупори на волята на управляващите, да се превръщат в пропагандатори на непрекъснатите успехи на елита.
  При това успехи навсякъде – в политиката, в бизнеса, в личния живот...
  Преходът завърши и вече могат много лесно да се очертаят двата кръга, двете общности: на Спечелилите от него и на Загубилите от него.

  Събитията около падането на първото правителство на СДС (“първото демократично избрано правителство”) през 1992 година се нуждаят от анализ. Вече я има и дистанцията на времето.
  Този анализ трябва да се базира преди всичко на факти и документи и по-малко да се рови в индивидуалните специфики на главните политически играчи тогава.
  Днес аз вече определено преценявам Филип Димитров като твърде неадекватен в ролята си на министър-председател.
  Боли ме, че Съдбата предостави на мен и още неколцина наистина способни и перспективни млади политици огромен шанс да работим за България, а на пътя ни се изпречи такава сбъркана по манталитет политическа фигура и заедно с нея ние проиграхме този шанс. А мисля, че заедно с нас пострада (което е стократно по-важно) и България. Ние всички плащаме - като народ и общество - високата цена на безкрайния Преход, станал безкраен и заради упорството на СДС да предлага до дупка Филип Димитров за премиер.
  Но макар и да не може да се избяга от личностите и техните психологически и емоционални характеристики, ние трябва да дадем път преди всичко на фактите и документите.