Моите срещи, разговори и анализи напоследък засилват и без това достатъчно силната ми тревога от набиращата мощ тенденция за все по-активно наше ангажиране с Афганистан. Не искам да съм лош пророк, но политическият елит и висшите военни трябва да си дават сметка, че ако поведението им на постоянно съгласие с натиска за активизирано и необратимо наше затъване в тая невъзможна за поставяне под контрол държава продължи, то там ще ни бъде направено новото кръвопускане.
Нищо, написано тук, по никакъв начин не може да ангажира нито един от моите настоящи и бъдещи работодатели от правителствени и неправителствени, областни и общински, корпоративни и частни организации, от университети и академии.
Отсега нататък аз, като наемен работник на умствения труд, искрено се надявам, че моето мнение по даден въпрос няма да стане повод да бъдат застрашени интересите (икономически и финансови, материални и морални) на работодателите ми, само защото това мое мнение не е допаднало на някой от властимащите - министър-председател, председател на Народното събрание, президент, министър, депутат, висш магистрат, областен управител или кмет.
Mисия на сайта >>
Незавършени размисли за младите хора на България (а те са единственият ресурс за нейното модернизиране)
06.05.2008 г.
Като преподавател в няколко университета непрекъснато се вглеждам в младите хора и се опитвам да разбера защо те са толкова пасивни по отношение на процесите в страната, защо мълчат, защо са безразлични – сякаш не им пука какво става?
Защо оставят нещата да се случват по този неудачен начин, та България сякаш тича на място или ако върви напред, то с малки, ситни стъпки, а покрай нея профучават непрекъснато – Литва, Латвия и Естония, Словения, Хърватска и Румъния.
Кой знае утре дали няма да изгледаме окончателно гърба на Сърбия, Босна и Херцеговина, не дай Боже на още някой друг.
„Конфликти и Сигурност: Йерархични vs. Мрежови структури”
I. Съвременните тенденции в международните отношения, тяхната силна динамика, непредсказуемост и нелинейност, необходимостта от преминаване от ортодоксалния дневен ред на сигурността (security orthodoxy) към “парадигмата на устойчивата сигурност”[1], са сериозно предизвикателство пред конфликтологията и конфликтолозите. В категорийния апарат и научния инструментариум навлизат понятия като синергия, самоорганизация, дисипативни структури, хаос. Все по-често също така се анализират мрежовостта и мрежовите структури, за които ми се иска да поговоря в тази статия.
За Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) и идеите за импийчмънт на президента (или за гладната кокошка и просото)
Най-напред цитат от www.vsekiden.com, 15.04.2008 г.:
„Лидерът на СДС Пламен Юруков смята, че с отказа си да свика заседание на КСНС, президентът Георги Първанов нарушава закона за КСНС и поради тази причина сините народни представители започват процедура по импийчмънт на държавния глава.
За внасянето на искането в деловодството на Народното събрание са необходими минимум 60 депутатски подписа, като при обсъждането в пленарна зала искането трябва да е подкрепено от 2/3 от депутатите или 160 избраници.
По процедура, ако искането мине и в пленарна зала, то ще бъде предложено за обсъждане на Конституционния съд, от чиито компетенции е да прецени дали президентът не спазва задълженията си по закон.
ДСБ ще подкрепи СДС в инициативата за свалянето на президента Георги Първанов от властта, съобщи по-късно лидерът на ДСБ Иван Костов.”
Политическа криза от осма степен по скалата на Рихтер (Личи, че ви липсвам, г-н Президент)
14.04.2008 г.
От самото начало на последните буреносни скандали, разтърсили из основи нашата политическа система и подкопали изключително сериозно доверието в институциите, бях убеден, че Румен Петков ще бъде сменен. Това не е себеизтъкване със задна дата - свидетели са ми много хора. А и ситуацията не беше нещо, което изисква чак пък небивала прозоливост.