Стратегия Синергия Сигурност

  Знам, че моето интервю във в. „168 часа” (виж на този сайт) беше посрещнато с голям интерес. Получих редица отзиви, казаха ми роднини, приятели и познати, че то се чете и обсъжда на много места, няколко вестника ме поканиха за продължение на разговора, видях в Интернет, че е било обект на различни коментари и цитати...
  За мен по-важното е обаче, че по реакциите на това интервю могат да са направят някои много симптоматични изводи за страната ни, за нейната демокрация и за настроенията и тревогите на хората у нас.

  Вчера имах много интересен разговор с трима младежи. Двама от тях са студенти, третият не смята, че си струва да си губи времето със следване у нас, защото там не научава нищо, което да му дава повече знания и умения в професията, а за учене навън няма нужните средства.
  Дълго тази нощ разсъждавах над казаното от тях.

  - Г-н Слатински, защо ви уволниха от Академията на МВР?
  - Основната причина бе моята книга "На вниманието на г-н президента" и рубриката „Така съветвах президента” в моя сайт. Там изразявам позиции по националната сигурност и показвам какви са били съветите ми към президента. Но няма лични нападки. Спечелих конкурс за доцент в Академията на МВР по всички закони на страната. Макар и да съм доцент по национална сигурност, винаги предпочитам да се явявам на конкурс. В продължение на близо година министърът на вътрешните работи Михаил Миков и ректорът Румен Марков отказваха без основание да подпишат заповедта за назначението ми. Водеха война на изтощение. Държаха ме на заплата 550 лв., разчитайки, че ще си тръгна. Само че аз не подвих опашка и започнах да давам гласност на тази разправа, породена от политически причини. Беше ясно, че съм в ръцете на ректора, който впрочем е на моето място като съветник по националната сигурност на президента. Друг е въпросът дали той има право да съвместява две такива длъжности. И министърът, и той са приятели на президента. В началото на тази година в нарушение на всички закони ми подмениха статута - от служител на съвместител и ми прекратиха договора. На фона на проблемите в България, това е дребен проблем, но помага да се разбере какви хора ни управляват. Обърнах към редица държавни институции, искам да измина пътя тук преди да стигна до Страсбург.

  Този ден ни напомня за нашите близки и любими хора, които са си отишли оттук завинаги.
  Душите им се спускат при нас, за да ни успокоят, че там, където са те им е общо-взето добре, че са спокойни и не чак толкова тревожни. Наистина, понякога им е самотно и почти през цялото време тъгуват за нас... Разбира се, че ни очакват, но въпреки това се молят нашето преселване при тях да се отложи, да се позабави – и то колкото се може по-дълго.
  Защото все така ни обичат повече от себе си.

  Заглавия в медиите: „Лавина от далавери в НАП”, „15 олигарси замесени в ДДС-измами чрез офшорки”, „300 милиона лева източили чрез митнически операции”, „НАП източва ДДС”, „НАП като генератор на корупция”, „Министър покровителствал аферата с източването на ДДС”...
  Това, което се случва тези дни в страната ни е поредното, но в същото време едно от най-силните доказателства, че държавата у нас гние. А когато държавата гние, държавността гине.