Стратегия Синергия Сигурност

  Интервю с Юлиан Христов, Агенция „Фокус”, 26 ноември 2008 год., http://focus-news.net/?id=f10726.

  Фокус: Доц. Слатински, кои според вас са слабите места на новия Закон за отбраната?
  Николай Слатински: Най-напред, законът се приема отново в разрез с нормалната логика в една демократична държава – не е приета още Стратегията за национална сигурност, която някъде се движи по коридорите на Министерски съвет. Освен това, не са изяснени принципните положения на военната стратегия – каква е нашата политика за отбрана, каква армия искаме да имаме, какви стари функции на армията ще отпаднат и какви нови ще се появят евентуално, свързани с гражданската сигурност. Изведнъж се приема някакъв закон, който не отговаря на основните проблеми на системата за национална сигурност. Аз не виждам смисъла от този закон, който се приема по същата процедура, както Законът за МВР. Искам да припомня, че той беше „най-модерният, най-европейският, най-демократичният” и само след една година той се разпадна и се оказа слаб, дискредитиран; от МВР се отне една ключова структура – Национална служба „Сигурност”. На практика законът не работи и министерството донякъде е парализирано и няма яснота по редица негови проблеми. Сега какво, да направим същото и с Министерството на отбраната ли?

  ЖК ”Люлин”-6. Понеделник сутрин, 6.35-7.15 ч. Температурата е под нулата.
  Около мен на спирката на автобус 310 – десетки премръзнали и психясали, разлютени и озверени хора. И броят им расте с всяка измината минута.
  Не се издържа. С вдървени до счупване от студа пръсти написах SMS до кмета Бойко Борисов:
  ”Не знам дали знаеш и дали ти пука изобщо, но градският ти транспорт е гадост, мерзост и престъпление! 40 минути вече няма автобус 310 от “Люлин” за центъра. Премръзнали, хората пусват. Псуват грозно и с проклятия: “Не на Ватмана! Не на Батмана!”, “Да не даваме единият да ни довърши, а другият да ни започне!”, “Какво ти социално управление, какво ти европейско развитие!”..."

  И тази седмица ми даде множество основания да си казвам отново и отново, че ние се самозалъгваме, че имаме държава, че имаме държавност, че имаме държавници.
  Всичко сякаш се крепи на магия, на някакъв тънък косъм. На някаква инерция, имитация, илюзия.
  Правителството не управлява процесите. Опозицията не предлага алтернатива. Гражданското общество не представлява никого.
  Възрастните са все още инфантилни. Младите са вече примирени.

  - Г-н Слатински, не бяха малцина тези, които отреагираха наскоро в едно ТВ интервю на Стефан Гамизов, когато огласи, че работил върху свой проект за Третата Република. Меко казано, смущаващо съвпадение с Ваши тези от личния Ви сайт, огласени още преди месеци. Коментирайте ситуацията. Кажете нещо повече за това – защо не може повече обществото ни да функционира във Втората република и как изглежда продължението?
  - Бях изненадан, когато чух г-н Гамизов да говори за Третата Република със сходни на моите аргументи. Първата ми мисъл бе за откровено плагиатство. После си казах, че не е нелогично и други да са стигнали до тази идея, защото тя е витае във въздуха. А и по-важно е да се намери критична маса хора, които да стигнат до същия извод и да обединят усилията си за решителна промяна.

  Практически едновременно у нас излязоха две книги, в които се оглежда твърде достоверно доста уродливата физиономия на родната ни действителност – като ядно, ярко и ясно свидетелство за цялата порочност и бруталност на приключилия български Преход.
  Става дума за имащата претенции за сериозен анализ с елементи на разсъждения новела на Юрген Рот “Новите български демони”, както и за амбициозното, обемно, полезно и на места дори интересно изследване на Миша Глени “МакМафия”.